Няма по-сигурна индикация, че в България предстоят сериозни промени, от случващото се в „Нефтохим“. Единствената работеща рафинерия в Родината винаги е била катализатор на политическите и обществените размествания – и при комунизма, когато директорът на завода е бил винаги най-преданият на партията; и в първите години на демокрацията, когато тя бе средство за обогатяване на различните лобита във властта… Но и след „руския“ й период, когато всичко бе с точно обратен знак.
Не политиците командваха рафинерията, а тя управляваше тях - всяка обществено известна личност, която бе загубила доверието на „ЛУКойл“ и нейния български ментор Валентин Златев, изпадаше тутакси в немилост. Справка: Трайчо Трайков и журналистът Георги Коритаров. Затова разместванията в самия „ЛУКойл Нефтохим“, които произтекоха миналата седмица, са нещо много повече от обикновена промяна в управлението.
Човекът, който десетилетия наред
олицетворяваше здравата руска ръка в България – Валентин Златев
Историята на един несменяем кукловод
тогава все още руснаците даваха пресконференции
руската компания е едър акционер в българската власт
„ЛУКойл Нефтохим“ обявява, че е на огромна загуба,
правителствата на Бойко Борисов са особено раболепни пред Златев
„ЛУКойл“ е ощетена с 45 млн. лв.
