Открийте ни и в

BG емигранти

Златотърсачът Любо: живот сред канибали и крокодили (СНИМКИ)

В Папуа-Нова Гвинея българинът върти бизнес за милиони с машини за търсене на „жълтата валута“
bgvoice

публикувано

на

Телефонът ми звъни с непознат код. „Любо е, от Папуа“, ми казва гласът в слушалката. Сърцето ми ще изскочи от гърдите. Пет години чакам това обаждане! Но за какво му е на Любо да пишат за него в български вестник. Живее си живота в Папуа-Нова Гвинея, както му харесва. Седи си на верандата на голямата си къща в тропически стил, а около него се чува режещо слуха тракане. Било от зелените жаби, които живеели по дърветата наоколо, с които е обкръжена голямата му къща.

Обича да остава сам, но рядко има този късмет. Случвало се е в 11 ч. вечерта да го питат каква е цената на златото за деня. Има си и дружка, живее в големия басейн на имението му, който отдавна се е отказал да ползва. Къщата му е на хълм и водата е кът, а за да напълни басейна си с чиста вода, ще му трябват 22 хиляди долара. Излишен харч. Затова сега басейнът е царството на

приятелката му Джизабела – огромен крокодил

Корицата на книгата „Дългият път на крокодила“

Гледа я от бебе, когато е била 10 см, а сега е 3 метра и половина. Обаче Джизабела не напада хора. Преди се е припичала денем на брега на басейна. Не е ли страшна, бррр…? „Джизабела вече не излиза. Джизабела е много дебела“, смее се на римата Любо.

Гръмкият му смях ми напомня за героите на Джек Лондон и Хемингуей. Ако Любо Тодоров беше съвременник на писателите, те щяха да напишат най-вълнуващите си романи по живота му, без изобщо да се налага да доукрасяват историите. Единственият българин златотърсач, добивал години наред злато от реките в Австралия и Папуа-Нова Гвинея. Не съм чувала и за друг нашенец, ловец на крокодили – живот на ръба…

Сега е богат, наскоро е навършил 70 години и му се иска да „укроти топката“. Купил си е луксозна яхта, дълга 22 м, и сериозно се замисля дали да не продаде бизнеса си с производство на машини за търсене на злато и да си живее само на „лодката“. Обаче златотърсаческата тръпка още го държи яко и крои планове да продължи с жълтия метал, който единствен дава свобода на човека… Колко килограма неприкосновени запаси е скътал? „Ха-ха, шегуваш ли се, как ще ти кажа? Крия кюлчета под камъни под водата, които само аз знам“ – и се смее гръмко.

Едва ли в цялата ни история на бягствата на хора по време на социалистическия режим има такава одисея като тази на Любо. Роденият в София 19-годишен младеж е женен за младо красиво момиче. Любовта към Поли е силна и искрена, но недостатъчна да потуши

поривите на душата му за необикновен живот

Любо е чиста проба авантюрист. Не го блазнят благополучието на големите градове и пухените завивки. Копнежът по девствени територии го зове като непреодолим повик на духа и кръвта. В същото време не е някакъв див и агресивен варварин, груб мачо. Има усет към изящното и рисува картини. Търси свободата в нейния чист, екзистенциален вид. Така както я разказва само Джек Лондон.  За него София е скучно място. Няма нови неща, няма приключения.

Жаждата за свободен живот не му дава мира и той е обсебен от идеята да се измъкне от комунистическа България. С риск за живота си бяга от социалистическия „рай“. Преплува за една нощ залива на Триест, пълен с акули, за да се реализира в джунглите и блатата на Австралия и Папуа-Нова Гвинея. Запленен от историята му, продуцентът и режисьор Марио Марков прави експедиция в Папуа-Нова Гвинея и пише книгата „Дългият сън на крокодила“. Заедно с колегата си Панчо Цанков прави и документалния филм „Здравей, Папуа“.

Любо попада в Австралия с 50 стотинки в джоба и спи по улиците. Там в едно българско кафене среща много добре облечен югославянин и го пита как се е замогнал. А той го води на един пазар, където в полунощ се разтоварват камиони с плодове, зеленчуци и риба. Двамата си изкарват по 50 долара от 2 камиона, а тогава хората получават заплата от 28 долара за 14 дена.

Така Любо прави първите си големи пари

Той среща двама братя югославяни, ловци на крокодили – Мирко и Марко, и идеята за поредната бърза печалба го завладява. Тогава ловът на крокодили е забранен и цената на една кожа скача 4 пъти, или 8 долара на инч, които тогава са много пари. А Любо е само на 22 години, луда глава и си мисли, че е неуязвим. Тримата заминават за една изоставена станция за риболовци, в абсолютен пущинак, в безлюден регион на Северна Австралия, залива на река Аделаида. Там крокодилите са огромни като динозаври, стигат до 10 м дължина. Но и много кръвожадни. Любо си купува пушка „Магнум 22“, която се зарежда при всяко стреляне. Братята го предупреждават, че не улучи ли крокодила, Господ да му е на помощ.

Ловуват в полунощ, на главите си носят миньорски лампи. Намират крокодилите по очите, само те се виждат над водата. Според това колко са раздалечени очите на крокодила разбират колко е голям. А колкото е по-голям, толкова по-ценна е кожата му. Очите се задържат над водата от 1 до 3 секунди и трябва светкавично да стреляш. Не уцелиш ли – свършено е с теб. Целят се в точно определено място на главата и ако убият крокодила, той се обръща с корема нагоре над водата, но бързо потъва. Тогава забиват една стреличка с балон, по него го откриват под водата. Одират кожата, осоляват я и я навиват на руло. Продават я тайно на специални прекупвачи.

След 6 месеца тримата събират толкова много кожи, че товарят един пикап. За тях

получават куфарче с пари, които си поделят

Заради безразсъдството и непукизма двамата братя наричат българина Любо Крокодила по името на популярния тогава филм „Дънди Крокодила“. Със своята третина от печалбата Любо си купува ресторант, който нарича Lubo Crocodile. „През 1973 г. живеех в пентхаус с басейн, купих първия цветен телевизор, който тогава струваше 800 долара, колкото една кола“, казва Любо. После чул, че Марко загинал на река Аделаида. Стрелял по крокодил, обаче не успял да го убие, а той бил грамаден и направо го глътнал.

Ресторантьорството му омръзва за 2 години и Любо отваря туристически център на остров Дейдрийм за обучение на водолази и гмуркане във водите на Големия бариерен риф. След близо 10 години попада на книгата River of Gold („Река от злато“) с невероятни истории за златотърсачи. Прочита я поне 10 пъти и това преобръща живота му. През 1980 г. златото се вдига на 850 долара, а заплатите там са 45-50 долара на седмица и той решава да действа.

Една от любимите му фрази е, че „има много злато и

всички реки са като банки

но се охраняват от крокодили”. Той заминава за Папуа и започва да добива самородно злато чрез пресяване на пясък от дъното на река Сипик. Песъчинките остават на повърхността, а златният прах като по-тежък се утаява. Любо изобретява машини за добиване на злато от водата – бизнес, с който се занимава и днес и го е направил богат. Но богатството за него има други измерения – дава му свободата да живее където си иска и да прави каквото си иска. А златото е единствената „валута“, която те прави пълноправен господар на живота си, казва българинът.

Дали има още канибали в Папуа? „Сто на сто, нагоре по поречието на река Сипик, в по-затънтените райони на острова“, категоричен е Любо. В страната се говорят 800 езика или местни наречия, а причината е, че хората са живели много изолирано. Има места, където са с 500 години назад в развитието си. Местните хора са с почти черен цвят на кожата, изглеждат много страховито и много си приличат, защото са се множали помежду си. Страхували са се да излизат извън общността си, защото преди 100 години е било така – напуснеш ли твоя район, от другото племе те убиват и изяждат.

В Австралия

голямата му къща в Кент, Северен Куинсланд

стои празна от 30 години. Не желае да се връща там. След като земите в Австралия се предават във владение на аборигените, в страната „настава комунизъм – аборигените не дават никакъв бизнес да се прави“. Затова си живее в Папуа в огромната си къща с колекция от 5000 дървени маски и фигури, изработени от местните.

„Много местни хора участват в златотърсаческия ми бизнес, продават ми дърворезби и съм доволен, че успях да променя живота им. Вече не живеят в сламени колиби, а в нормални къщи, имат телефони и телевизори“, казва златотърсачът. Живее близо до град Уиуек, който е на час и половина от Сипик. От брака му с любимата Поли в България му е останала една дъщеря – Любов. От втория брак с холандка има дъщеря Бианка, която е изкуствовед и живее заедно с майка си в Бали. Там има галерия, в която продава дървените маски и скулптури, които баща й откупува от местните хора в Папуа, като така им осигурява по-цивилизован живот.

„Някой ден ще се върна в България. Знаеш ли колко злато има там? Има дори в реките, минаващи през София. Ами река Златица? Неслучайно предците ни са я нарекли така“, смее се авантюристът. Казва ми „Дочуване“, защото в София е обедно време, а при него вече е мрак и тръгва да гаси лампите из голямото си владение.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

BG емигранти

Българка е най-добрият треньор по художествена гимнастика в Канада (СНИМКИ ИВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
снимка: Михаил Михалев

Българката Стефка Мутафчиева е обявена в продължение на две години за „Треньор N1“ на Канада по художествена гимнастика. Тя има свой клуб, както и работи с гимнастичките от националния отбор на страната.

Стефка е родена във Велико Търново и е позната сред съгражданите си с моминското си име Йорданова. Майка й Ангелина Иванова е основоположник на художествената гимнастика в града. Израствайки покрай нея, дъщерята проявява интерес към този спорт и 7-8-годишна започва да тренира, а на 10-12 г. вече е шампион на страната. От 12 до около 15-годишна възраст е в националния отбор на България за девойки, като неизменно се класира в призовите тройки на състезания, а веднъж става и национален шампион.

Още преди да се дипломира в специалност Българска филология във Великотърновския университет, Стефка започва да води групи по художествена гимнастика в бившия Пионерски дом. След неочакваната смърт на майка й през 1989 г. младата великотърновка заминава в Копенхаген, за да продължи контракта на майка си и да я замести като треньор. В първите години на прехода, които определя като много мътни, тя и съпругът й решават, че е по-добре да не се връщат в България. С два куфара багаж заминават с работна виза за Канада. Там Стефка започва работа в най-големия спортен клуб на страната, създаден от естонка, където остава 4 години. През 1996 г. се среща с известната българска треньорка по художествена гимнастика Димитричка Маслева, която е работила с Нешка Робева и националния ни ансамбъл. Сънародничката ни също е емигрирала в Канада и по нейна идея решават да основат заедно свой клуб. Той съществува вече 23 г., а в него работят няколко българки. В клуба тренират около 100-120 деца, а на високо ниво се занимават 50-ина. Някои от малките гимнастички също са от България, като едната дори е внуче на емигранти от В. Търново.
Много възпитанички на клуба са ставали шампионки на Канада. Стефка, която е главен терньор на клуба, отговаря за секцията, в която тренират децата на национално ниво и състезателките й са в представителния отбор на страната. Така великотърновката се води и треньор на националния отбор.

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

В Канада художествената гимнастика не е сред популярните спортове, затова почти не получава пари от федерацията и клубовете се издържат от вноските на родителите. За да тренират, клубовете се налага да наемат помещения в църкви и други сгради. В тамошните храмове има големи зали за събирания след службата. Именно в тях българката и момичетата от клубапровеждат своите тренировки. Стефка  обаче с радост споделя, че в последните години художествената гимнастика в Канада се развива все по-добре.

Стефка обича да води момичетата си на подготвителен лагер във Велико Търново. Там те тренират на стадион Ивайло, където е направила първите си стъпки в гимнастиката и тяхната треньорка.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Spotlight On Coach! We all know there is no success as a rhythmic gymnast without her coach. So this year we will shine the spotlight on our National team coaches as well as athletes. First up Stefka from @juscorgc. Stefka has 35 years of experience as a RG coach, she came from Bulgaria to Canada in 1992, her mother was one of the leading coaches in Bulgaria in the town of Veliko Tarnovo. I suppose you could say she is continuing her mother’s legacy. ❤️💗. Thank you Stefka for helping to shape such amazing gymnasts. Stefka is also the recipient of the 2018 Coach of the Year award from Canadian Gymnastics and a few years ago from Gymnastics Ontario. #cndgymnastics #rhythmicgymnastics #rgcanada #rgcoach

Публикация, споделена от Canadian Rhythmic Gymnastics (@rg.canada) на

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG емигранти

Българка от Чикаго с успешен блог за пътувания

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

 

Превръщайки страстта си за пътуване в собствена индустрия, Емилия Танева обикаля земното кълбо, вкусвайки от най-изискания лукс, който може да си представите. Тя описва приключенията си в изключително успешния си блог Bubbly Moments (https://www.bubblymoments.com/), а също показва моменти от всекидневието си в инстаграм, където е събрала внушителните 655 хил. последователи (само за година и половина). Всъщност са повече от 655 хиляди. А много от тях дори не подозират, че могат да я видят и в бяла престилка, защото Емилия е и дипломиран ортодонт и има  процъфтяваща кариера в тази област.

Нейният блог е завладяващ и в него Емилия дава съвети на хората къде биха могли да отседнат или да похапнат, за да се насладят истински на приказни места като Сейшелските острови,

Дубай, Малдивите, Бора Бора

Емилия се надява „да даде крила“ на пътешествениците  да осъществят и най-смелите си мечти. Начинанията й често са подкрепяни от големи марки като Clinique, Olay, Pantene, Macy’s и FabFitFun, които работят с нея с удоволствие.

Получава спонсорствата си или директно, или чрез influencer платформи. Големите брандове казват, че харесват в снимките й използването на ярки цветове, а също и местата, на които се снима. „Те харесват идеята, че тяхната марка е, или ще е, свързана с тези красиви и екзотични места“, казва Емилия.

Танева се премества в Съединените щати, за да учи за ортодонт в Университета на Илинойс в Чикаго. „Вече бях зъболекар в България, преди да дойда в Чикаго, така че знаех какво ще получа от една специалност в Америка“, казва тя. Изборът й на тази специалност е може би повлиян от това, че родителите й имат два зъболекарски кабинета във Варна и Велико Търново. Докато следва в Америка, Емилия се влюбва в мъжа, който сега е неин съпруг. Марката Bubbly Moments се ражда от желанието на младата двойка за романтични пътувания.

„Частта със социалните медии дойде преди три години, след като

пътувахме много със съпруга ми

и събрахме доста съдържание. Видях блоговете на други хора  и осъзнах, че мога да превърна пътуванията си в марка. По това време следвах няколко блогъри, а именно @nomadicmatt и @theblondeabroad и финансовия блогър @thewhitecoatinvestor. Първо се фокусирах върху изграждането на мой сайт и след това дойде Instagram и останалата част със социалните медии“, казва още предприемчивата дама.

„Ако искате да имате успешен блог или профил в социалните медии, най-напред разберете какво ви вълнува – красота, мода, храна, пътуване. Трябва да инвестирате много време. Аз прекарвам 4 или 5 часа на ден само за да преглеждам снимки, които ще бъдат публикувани в социалните медии. Инвестирах и лични финанси, за да изградя тази марка. Като всеки друг бизнес, ако искате да бъде успешен, трябва да го третирате като бизнес и да му отделяте време“, разкрива Емилия. „Съставям отделни графици за ортодонтската си практика и за марката ми на блога“, допълва тя.

Първото вълнуващо пътуване на Емилия било до Френската ривиера, когато била на 19 години. Сега

пътува поне по 12 седмици в годината

Често взема със себе си приятели или някой от семейството си. През зимата задължително се опитва да избяга от студа в Чикаго. Казва, че препоръчва на всеки да отиде и до България заради природата и гостоприемството ни и богатата ни история. Като всяка жена Емилия мечтае един ден да има деца.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG емигранти

Една Деси пролет прави

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Търг в членски клуб в Лондон през 2013 г.

Боряна Антимова

„Искам да докарам света в краката на нашите деца!“ – пали се Деси. Човек, ако чуе, че тя управлява $1,7 млрд. бюджет в една от двете най-големи банки в света, че семейството й има 2 къщи в Лондон и една в Тенерифе, ще си каже, че нещо се превъзнася. Във фейсбука й обаче няма да се видят селфита от скъпи курорти, а само снимки на благотворителни събития за българчета. За последните 6 г. създадената от нея фондация Kids Care е помогнала 100 български деца да бъдат изведени от институциите, а 200 наши семейства в риск да бъдат подпомогнати.

В българското посолство в Лондон – търг и български ансамбли и забавления за децата с клоун и Роуън Аткинсън – Мистър Бийн (по време на напреднала бременност през 2013 г.)

На благотворителна коледна разпродажба, останалите неща от които изпращат дарение на семейства във Варна през 2014 г.

Една птичка пролет не прави, но Деси Ламбина опровергава тази поговорка. Не че други българи, живеещи в Лондон, не милеят за страната си, но за нея казват, че е по българка от много нашенци тук. „Вярвам, че един човек е достатъчен да „докара пролетта“, като запали хората около себе си“, смее се Деси.

През 2011 г. семейството й си живее безметежно в първата си собствена къща в Лондон и с 3-годишен син, а тя е успешен финансов мениджър. Докато един ден не гледа филма на BBC „Изоставените деца на България“ за ужасяващия дом в Могилино. Потресена плаче над креватчето на сина си до късно през нощта.

Веднага регистрира фондация Kids Care. Със собствени пари купува и изпраща в един дом дрехи и играчки за децата. Когато след 3 месеца отива да ги види, не намира нищо, а лелките обясняват, че „играчките са заключени, за да не ги счупят децата“. Деси разбира, че колкото и лъскави дрешки и играчки да купува, децата продължават да живеят в ужасната действителност и

просто плачат за внимание и ласка

Тогава решава да насочи събраните от благотворителност средства към извеждането на деца от институциите и за настаняването им в приемни семейства. Фондацията й поема разходите за заплатите не само на приемните майки, но и на психолог, а също и на човек, който да наблюдава и контролира как се отглеждат малчуганите.

Почистване на горичката в село Хаджидимово по време на летните мотивационни занятия в Гоце Делчев през 2017 г.

В първите години неуморната Деси Ламбина организира всякакви благотворителни инициативи за българите в Лондон – търгове на красиви предмети, семейни срещи, спортни състезания, продажба на сладки, събиране на дрехи. Превръща в празник всяко свое събитие, на което деца и родители се забавляват, докато събират средства за българчетата. „Сега повечето от даренията се правят онлайн, имаме си специален сайт за това. Всички сме с по две деца и нямаме достатъчно време да организираме разпродажби“, казва Деси.

В родния й Гоце Делчев името й се свързва и с вълнуващи мотивационни срещи и кариерни вечери, които вече 2 поредни години организира през лятото. Осъзнава, че от помощ се нуждаят не само мъниците от домовете, но и всички българчета. „Сега е времето да отгледаме бъдещите лидери на България – казва Деси. – Следващите съдии, доктори, политици просто ще се самоизлъчат и ще бъдат с много по-високи морални ценности и много по-кадърни и знаещи. Резултатите ще дойдат след 10 и повече години, но сега трябва да посеем семето.“ Постепенно Десислава Ламбина осъзнава, че освен успешен мениджър се доказва и като визионер, лидер и социален предприемач и посвещава

голяма част от времето си на социалните си проекти

Новият, който е започнала от няколко месеца, се казва „Клуб Магис“ и е отворен към всички деца в Гоце Делчев и региона. Казва, че го е сънувала една нощ. Силно религиозна и вярваща, тя си казва, че Господ й е посочил пътя. Става от леглото и трескаво започва да пише проекта си.

На благотворителен базар в българското училище в Лондон през 2015 година

Деси води безплатен курс по английски за деца в Гоце Делчев през 2017 г.

„Магис“ е съставен от 32 клуба. Първата в България сензорна стая за бебета до 3 години е насочена към ранно стимулиране на сетивността. Богатата програма на клуба е изградена върху алтернативни дейности. „Искам да развиваме децата в тези области, в които не се развиват в училище“, казва Деси. От кариерните си срещи с по-големите деца е забелязала, ч

Семейство Ламбини на благотворителен спортен празник с хвърчила. „През повечето време бебето беше вързано със слинг на мен, докато организирах игрите“. 2014 г.

е основният ни дефицит е в самочувствието. Иска да създаде такава среда в клуба си, в която всяко дете да открие областта, в която е най-силно, а не да се потиска от сковаващата система с оценките в училище, която го комплексира. „Всеки човек е силен в нещо, важното е някой да помогне на детето да открие кое е то и да го развива – подчертава амбициозната дама.

Занятията на клуб „Магис“ ще бъдат едночасови и ще започнат през лятото. Клубът е отворен към хора от всички възрасти, а мотото му е „Новото общество“. За да го създаде, Десислава Ламбина дарява първия етаж от триетажната си къща в центъра на Гоце Делчев. За ремонта двамата с мъжа й

буквално изпразват банковите си сметки

„Хората си мислят, че имам много пари, но аз редовно съм на минус заради благотворителни инициативи. Искам да облагородявам света около себе си“, споделя Деси. За да бъдат клубовете достъпни за всички деца, търси дарения.

„Няма да взема една стотинка от този проект“, коментира тя. На фейсбук страницата „Магис“ българи от различни точки на света пишат всеки ден, че се присъединяват към каузата. Едни пращат дарения, други са готови безвъзмездно да се занимават с децата в областите, в които са специалисти. Амбициите на Десислава са да привлече специалисти доброволци от всички континенти, които да покажат на децата един друг свят, който им е непознат, и да са готови за него. „Искаме децата свободно да творят, да няма граници пред тях“, вълнува се Деси. Вече са се включили хора от България, Великобритания, САЩ, Мексико, Чили, Франция, Италия. „Всеки ден се включват нови хора, а ремонтът в Гоце Делчев тече с пълна сила“, радва се Деси.

„В живота ми бързо се случват нещата“, казва българката. Преди да замине за Острова, следва индустриален мениджмънт в Техническия университет. В Лондон

учи програмиране задочно

„Когато съм с децата, се правя на какво ли не, за да се забавляваме.“

и работи на рецепцията на хотел, тъй като е с английска гимназия. Още след първата година кандидатства като програмист в HSBC – втората по големина банка в света. „Интервюто беше… не искам да си спомням! Провериха ми и майчиното мляко! Една седмица интервюта! Имах технически изпит, трябваше да направя програма, и всеки ден срещи – с HR, с отдел “Продажби”, с техническия ръководител… Дотогава и небостъргач не бях видяла през живота си, а отидох в район само с небостъргачи! Щях да припадна от притеснение”, разказва Деси.

От 2006-а работи няколко години като програмист, но като приказлив и контактен човек й липсва работата с хора. „Сега финансовият мениджмънт е моята стихия. Вече съм в най-големия технологичен отдел и управлявам най-големия бюджет от 1, 7 милиарда долара. Работата ми е страшно динамична. Следя какви инвестиции се правят по проекти и как вървят разходите на тия проекти. Всяка година получавам повишение“, споделя Деси. Осъзнала е, че когато работи с радост и себеотдаване, в един момент парите сами започват да идват.

На 17 г. среща голямата си любов Тодор Ламбин, гаджета са 3 години и се женят. Три седмици след сватбата Тодор заминава за Англия, после отива и Деси. „Тогава още не бяхме в ЕС, без визи, трябваха ни трудови договори – споделя дамата. – Беше толкова трудно да си намериш работа, а аз идвам тук без диплома. Бях толкова малка и никаква… Обаче ето,

 

учиш, трудиш се и успяваш

Никой не го интересува, че идваш от най-бедната държава в Европа, а дали можеш. През 2007-а си купихме къща тук, през 2012-а – още една…”

Деси е много силен вдъхновител за българите в Лондон – винаги усмихната, позитивна и пълна с енергия. Възхищават се как тази 35-годишна жена успява да съвместява отговорната си работа и благотворителните си каузи с отглеждането на двете си малки деца – 9-годишния Даниел и 4-годишния Джоузеф. Когато е бременна с него, до последния момент организира благотворителни акции, а после го носи в хамак на гърдите си по събития. Възпитава и двамата си синове от малки да бъдат доброволци за каузата „бедните деца в България“.

От миналата година Даниел вече е член на МЕНСА. „Забелязах, че образователните му нужди се разминават с това, което учи в училище, консултирах се със специалист – казва Деси. – Оказа се, че Даниел е със страшно високо IQ, което притежават едва 0,2 % в света – 144 точки. Затова бих препоръчала на родителите да се застъпват за децата си, да се борят за тях, да не позволяват в училище да им се слагат етикети, които не отговорят на техния потенциал, защото Господ е заложил пълен потенциал у всеки от нас. Затова и организирам клуб „Магис“, в който децата на България да се чувстват свободни и да развиват потенциала си.“

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada