Телефонът ми звъни с непознат код. „Любо е, от Папуа“, ми казва гласът в слушалката. Сърцето ми ще изскочи от гърдите. Пет години чакам това обаждане! Но за какво му е на Любо да пишат за него в български вестник. Живее си живота в Папуа-Нова Гвинея, както му харесва. Седи си на верандата на голямата си къща в тропически стил, а около него се чува режещо слуха тракане. Било от зелените жаби, които живеели по дърветата наоколо, с които е обкръжена голямата му къща. [su_slider source="media: 58176,58175,58174,58172,58171,58170,58169,58177" limit="40" link="attachment" target="blank" width="1600" height="1600" pages="no" autoplay="0"] Обича да остава сам, но рядко има този късмет. Случвало се е в 11 ч. вечерта да го питат каква е цената на златото за деня. Има си и дружка, живее в големия басейн на имението му, който отдавна се е отказал да ползва. Къщата му е на хълм и водата е кът, а за да напълни басейна си с чиста вода, ще му трябват 22 хиляди долара. Излишен харч. Затова сега басейнът е царството на

приятелката му Джизабела – огромен крокодил
Корицата на книгата „Дългият път на крокодила“
поривите на душата му за необикновен живот
Така Любо прави първите си големи пари
получават куфарче с пари, които си поделят
всички реки са като банки
голямата му къща в Кент, Северен Куинсланд