Открийте ни и в

Български истории

Иво Иванов, който „вижда“ със сърцето си

bgvoice

публикувано

на

„Вечерта на 3 юли 2014 г. не той представи „Кривата на щастието“ на своите почитатели, а точно обратното – те я представиха на него. А той се разплака“, разказа Мирослав Мичев, заснел вълнуващия миг.
БОРЯНА АНТИМОВА

„Последната история, която написах, беше през пролетта – казва Иво. – Пропътувах до Хюстън на един дъх 1258 км, чак до Мексиканския залив, за да прекарам 15 минути там и след това да се върна. „Там, в гимназията „Клиър Лейк“ в Хюстън, писателят снима една… футболна топка. С необикновена съдба. Тя два пъти лети в Космоса, като първия път я взема астронавтът Елисън Онизука по молба на гимназиалния футболен отбор, който тренира. А после той загива при взрива на совалката „Чалънджър“ на 28 януари 1986 г.

Няколко дни след експлозията намират топката сред вълните на Атлантическия океан. Познават я по надписа от девическия футболен отбор: „Наслука, екипаж на совалката!“. „И аз пропътувах тези 1258 км до Хюстън, за да снимам тази необикновена топка и да разкажа цялата история“, каза пред BG Voice писателят. Не е като повечето събратя по перо – всяка своя история я преболява, преживява лично и дълго държи в паметта и сърцето си, преди да я напише. Може би затова неговата първа книга „Кривата на щастието“, излязла преди 5 години, е претърпяла нечуваните за България 20 препечатки. Звучи нереално, но от издателство „Вакон“ не отрекоха този факт.

Истерията в България по

живеещия в Лоренс, Канзас, Иво Иванов

продължава с пълна сила. Както всяко лято, и миналото, на 3 юли, в книжарница „Хеликон“ опашката за автографи на бестселъра се точеше над 3 часа. По-миналото лято – същата картина: „Повече от 3 часа – от 19 до 22.30 – продължи опашката за автографи в „Маймунарника“, разказа Владина Цекова, тв продуцент и пиар експерт. – Заваля силен дъжд, хората с чадъри, капеше отвсякъде, но всички над 200 души търпеливо чакаха и мръзнеха… Над 100 книги съм раздала на приятели по рождени дни. Иво е голям вдъхновител, защото „вижда“ със сърцето си.“

Иво Иванов – „Дъждовен“ автограф с Владина Цекова.

Неговите разкази и есета разплакват българи и американци от двете страни на Океана. Изпълнени с човещина и емпатия, те променят съдби. Прозата му действа терапевтично на хора, борещи се с увреждания и смъртоносни диагнози. Иво Иванов е сякаш програмиран да вижда доброто. Той доказва, че позитивното и добронамерено отношение към героя, желанието да изтъкнеш най-важното от живота му се цени и в България, въпреки изобилието от негативни новини и статии. Или точно заради това. „Дори и в на пръв поглед най-отрицателния човек за мен има нещо хубаво и позитивно, което си заслужава да бъде събудено и активирано. Достатъчно е просто да вярваш в доброто начало. Някои хора подхождат със скептицизъм към всеки човек или очакват да бъдат разочаровани от него. Аз очаквам да не бъда разочарован от човека“, смее се Иво.

Преди години разказал историята на легендарния колоездач Ланс Армстронг – „Живей силно“. Той, който 7 пъти печели колоездачната обиколка на Франция, надделява рака с много тежки разсейки в мозъка, белите дробове и диафрагмата. Превръща се във вдъхновение за милиони хора. Посвещава живота и успехите си на борбата с рака, като създава фондация и набира стотици милиони долари. В същото време разочарова много хора, когато го засичат с допинг, и се държи вулгарно с критиците си. „Аз обаче съм избрал да се концентрирам върху неговите положителни качества и доброто, което е направил на този свят, което е много повече от лошото“, коментира писателят.

„Напоследък спрях с писането поради здравословни проблеми в семейството ми – сподели Иво. – Не съм спирал обаче да търся и

да се срещам с интересни хора

и да се опитвам да надникна и в техния свят. Нося в себе си поне двайсетина истории, които се надявам в най-скоро време да разкажа както на другите хора, така и на себе си. Защо на себе си? Защото често откривам, че посланията на хората от разказите ми са отправени към самия мен. Помагат ми да разбера себе си.“

Иво не се интересува от комерсиалната страна на писането си. „Правя го поради силна вътрешна необходимост, а и защото се надявам някой да се натъкне на тези истории в труден момент и да открие опора и вдъхновение в тях, да види светлина в мрака“, споделя писателят. В първата си книга „Кривата на щастието“ има 73 очерка и есета, а във втората – „Отвъд играта“ – около 50. Бестселърът е издаден и в аудиоформат в Storytel. Планира и книга за странстванията си из дивите кътчета на Америка, които е опознал, когато е обикалял индиански резервати.

„Като дете бях много запален по баскетбола“, започва разказа на собствения си живот Иво. Баща му е елитният спортист и многократен шампион на България по джудо Светослав Иванов – Цапето, „основателят на бойните изкуства в България“. Той е и учен, професор. Завършил е ядрена физика и е математик и физик. И единственият в рода си по бащина линия, който не е лекар. „Аз обаче усещам в гените си този „шепот“ на лекарската професия – казва Иво. – Винаги много съм се интересувал от начина, по който функционира тялото на клетъчно ниво, от физиологията. По-късно в университета проявих интерес към биомеханиката – движението на човешкото тяло, науката на баща ми.“

От баща си, който преподава биомеханика и става ректор на НСА, Иво наследява любовта, отношението към спорта и разбирането, че зад един успех се крият много други фактори. Като малък в кино „Дружба“ (сега „Одеон“) Иво гледа един много стар филм за харлемските баскетболисти – отбора Harlem globetrotters („Харлем глоубтротърс“). Пленен е от магията на тази игра, която в ръцете на умели баскетболисти се превръща в танц. „Започнах сам да се уча“, казва Иво. Подава му ръка Младен Младенов, учител в близкото до дома му

127-мо училище – Меката на баскетбола

Младенов е легенда в българския баскетбол, създал генерации от елитни състезатели и баща на големия Георги Младенов. По това време Иво учи в 133-то руско училище и в свободното си време непрекъснато е в двора на 127-мо.

След това тренира баскетбол в ЦСКА и завършва учителския и треньорски факултет на НСА с баскетбол. Първата му среща с журналистиката е във в. „Старт“. Пише за американски спортове – баскетбол, американски футбол, бейзбол, националната хокейна лига. Първата си статия решава да посвети на треньора Младенов. „Тогава бях на 21, излязъл от казармата, неопитен и се притеснявах как ще пиша за своя идол. След месец го видях на баскетболен мач и ми идеше да се скрия някъде, но той ме намери и просто ме прегърна. Това беше неговият коментар за статията ми“, спомня си Иво.

„През 1990 г. не емигрирах, а отидох в Щатите да следвам“, уточнява той. След НСА Иво иска да направи магистратура в американски университет. Идеята му е да види това, за което е чел в книгите на любимите си автори Стайнбек, Керуак, Кен Киси… „Исках просто да усетя Америка, да попия нейната култура, език, хумор, начин на живот, а после да се върна и да живея в България“, казва Иво.

В САЩ обаче той

се влюбва в американката Джейми

Женят се, след година им се ражда първото дете Алина, а през 2000 г. – и син Емил. Междувременно Иво завършва спортна психология в университета в Канзас сити. А факултетът е в град Лоренс, на 20-ина километра от Канзас сити. Харесва му артистичният дух на града – „един либерален остров в океан от консерватизъм“. Днес Иво и семейството му продължават да живеят в Лоренс.

Иво Иванов със съпругата Джейми

В Щатите Иво публикува статии в най-големия вестник в региона – „Канзас Сити стар“. „Дадоха ми „доживотен“ блог във вестника, но го изоставих поради липса на време“, казва той.

Иво работи като маркетинг специалист, но пак за хората, които често са герои на негови очерци. Това е социална агенция, която помага на хора с увреждания. Мисията му като маркетинг специалист е да разпространява посланието, че хората с увреждания могат да се реализират като пълноценни личности. Отговаря и за дизайна и уеб дизайна в агенцията. Вкъщи има телевизионно студио, в което прави документални филми от А до Я. Праща и репортажи за предаването на Светослав Иванов „120 минути“ по bTV – негови интересни истории, които филмира.

След работа Иво тренира ученически отбори по европейски футбол. Започва още през 2003 г. със съвсем малки деца – 4-5-6-годишни. Днес тренира два гимназиални отбора – на момичета през пролетта и на момчета през есента. „Тази есен момчетата се представиха блестящо, беше най-силният сезон в историята на училището“, споделя с вълнение Иво.

Николай Божиков от Калофер е имал мечта – да се срещне с човека, който вдъхновява хората като него. 22 юни, 2018 г.

Никога не съм се чувствал емигрант

защото човек е там, където е сърцето му. Надявам се последните 20-ина години от живота ми да са в България. Трудно е да запазиш българското у децата си, когато майчиният им език е английски“, признава Иво. Всяко лято води за месец в България сина си Емил, който следва икономика. Алина понякога пропуска заради ангажименти в колежа си. Тя следва философия. „Все пак успях да ги направя и българи. Успях да ги науча да ценят нашата култура, писменост, саможертвата на българските мъченици, нашата история и трагедия и триумфите на тази нация“, споделя с вълнение писателят.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Американец, женен за българка, иска да е кмет на Лондон

Българският зет ще променя британската столица, а съпругата му Мариана е плътно до него

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Той е роден в Америка, женен е за българка и иска да стане кмет на Лондон. Брайън Роуз влезе в предизборната кампания за градоначалник на британската столица и се превърна в един от най-колоритните участници в нея.

Сегашният кмет на Лондон, Садик Хан, е с пакистански произход и политиката му през последните години събра доста недоволни лондончани. Въпреки това прогнозите го определят като фаворит за втори мандат. Основен негов съперник се очаква да бъде кандидатът на управляващата Консервативна партия Шон Бейли. А сред другите кандидати е и Брайън, който е женен за Мариана, притежава You Tube канал и води доста нестандартна онлайн кампания.

„Причината, поради която реших да се кандидатирам за следващ кмет на Лондон, е, защото обичам този град. Живея тук 21 години, това е моят дом, този град ми дава всичко – семейство, бизнес, цел в живота“, разказа той пред БНР. Брайън е категоричен, че не може да стои настрана и само да наблюдава как сегашните политици водят към дъното града, който обича.

„Аз имам бизнес от 30 години и никога не съм искал да се занимавам с политика, но сега ще ми се наложи, защото искам промяна. Искам да направя Лондон по-добър, защото ще живея остатъка от живота си тук, моите деца ще израснат тук и ще бъда погребан тук“, обясни още българският зет.

Причините му да се впусне в надпреварата се различават от тези на останалите кандидати. Те се стремят към поста, защото правят кариера в политиката, принадлежат към политически партии. А той е независим кандидат с независим глас, който

сам финансира кампанията си

да направи този град едно по-добро място.

Първите 10 години от общо 20-годишния престой в Лондон Брайън работи като банкер в лондонското сити. Последните 10 се занимава с медии. В You Tube е от почти 10 години.

„Нашите канали имат милиони абонати и милиарди зрители. Ние знаем как да представяме идеи чрез онлайн платформа. Освен това имаме много билбордове, имаме и дигитален автобус, оборудван като студио, който обикаля по улиците. Пуснали сме листовки в пощенските кутии на милиони лондончани. Но също сме много добри в излъчването на видеоматериали в You Tube, Facebook, Instagram и знаем как пряко да контактуваме с гласоподавателите. Мисля, че това е бъдещето. Не е нужно да имате вестник, телевизионен канал или дори политическа партия „като портиер“, за да разговаряте с гражданите“, допълни Брайън Роуз.

А това, че съпругата му е българка, му помага да разбира по-добре малцинствата.

„Аз идвам от Америка, Мариана идва от България. Този град е изграден от хора, дошли от други държави. От римляните, от викингите, от келтите, от саксонците. Всеки е дошъл тук от различно място, за да направи този град велик. Аз обичам разнообразието, ценя го високо. Винаги искам да знам мнението и на другите. За последните 10 години в това студио чух толкова много мнения на хора от различни страни, различни религии, различни етноси, различни философии и съм ги слушал по 2-3 часа, без да ги прекъсвам“, споделя Брайън.

Той обожава това, че в Лондон има хора от целия свят.

„Когато наблюдавам Европа, понякога виждам градове, в които няма такова разнообразие. И не мисля, че те са силни, че се развиват бързо, че се променят към по-добро.“

Мариана и Брайън се срещат преди около 13 години.

„Брайън дойде в магазина, в който работех – „Долче и Габана“ на Бонд Стрийт – и…

беше любов от пръв поглед

Отне му шест месеца да ме попита да излезем заедно и оттогава сме все заедно…“, разказва Мариана. Тя е плътно до него в кампанията и го поддържа по всякакъв начин.

„Брайън често казва, че аз съм в основата на всичко, което се случва. Ако вкъщи децата не са добре или каквото и да било друго, аз усещам, че съм тази, която държа всички заедно. Моята подкрепа, моите думи, вечерните разговори, които водим, преди да заспим, му дават сила и вдъхновение да прави това, което прави… Ние и двамата сме емигранти и си устроихме живота в този град. Много добре знаем какво е да кандидатстваш за Национален осигурителен номер и издаването му да бъде забавено или пък да кандидатстваш за паспорт. Минали сме през всички неща, през които минават емигрантите“, разказа Мариана.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG емигранти

Как заради един българин САЩ не са длъжни да плащат пенсии

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

Много хора в Щатите смятат, че имат гарантирано право на пенсия за работен стаж и платени вноски, и че държавата е длъжна да им плаща на старини. Оказва се, че това не е така.

Историческа справка показва, че българин е в основата на промяната на политиката на американските социални служби, които в зората на създаването си обявяват пенсията за естествено право на всеки човек, а сега не. И макар случаят с нашия сънародник да е много стар, всички специалисти все още го сочат като ключов и емблематичен за позицията на правителството и социалните.

Въпросният българин се казва Ефрем Несторов (Ephram Nestor), а а делото му е от 1960 г. То стига чак до Върховния съд на САЩ, където съдиите вземат обратно решение и отхвърлят становището от по-ниска инстанция. Последното отсъждане e публикувано на страницата на социалната администрация, в раздела с исторически факти.

Ефрем дошъл в САЩ през 1918 г. Започва да плаща за социалното осигуряване, когато тази програма е създадена през 1936 г. От 1955 г. той започва да получава по 55,60 долара на месец, тъй като тогава навършва пенсионна възраст. Година след това Ефрем е депортиран заради членството си в Комунистическата партия. Тогава вече е влязъл в сила закон, който постановява, че всяко лице, депортирано от страната, ще загуби социалните си обезщетения. Той обжалвал депортацията.

Съпругата на Несторов Барбара, която останала в страната и имала право да получава добавка към своята пенсия за съпружество с пенсионер, получила

известие за спиране на неговите плащания

и отказ за добавката.

Несторов, чрез съпругата си, завежда дело в окръжния съд с твърдението, че прекратяването на пенсионното му осигуряване е в нарушение на петата поправка в конституцията на САЩ.

Той заявява, че е лишен от право на собственост върху натрупани с времето обезщетения и това е станало без да е имало съдебна процедура или т.нар due process.

Окръжният съд излиза с решение в полза на Несторов, но министърът на здравеопазването, образованието и социалното осигуряване Артър Флеминг обжалва директно пред Върховния съд. По същото време делото за депортация на българина не било още решено, но после той го загубил.

Върховният съд преобръща нещата срещу Ефрем. С 5 срещу 4 гласа върховните съдии отсъждат, че той няма право на пенсия. Мнението на съда е, че „системата за социално осигуряване е предназначена да бъде форма на дългосрочно социално осигуряване, която трябва непрекъснато да се адаптира към изискванията на променящата се работна сила, което не позволява тя да се постави в рамките на правото за придобитото имущество“. Клаузата за due process пък е счетена за възпрепятстваща действия на правителството, които не могат да бъдат рационално обяснени. Съдът също така постановява, че прекратяването на обезщетенията няма наказателен елемент, а по-скоро е „отказ за извъндоговорно обезщетение от страна на държавата“.

Барбара с предишния си съпруг

Семейството на Несторов не го определя като върл комунист. Съпругата му Барбара го нарича

мечтател със стремежи да създаде ново изобретение

и е категорична, че той почти не е разбирал идеологията на партията. Ефрем обаче хранел топли чувства към Русия. Самата Барбара била с по-дълбоки политически разбирания.

По ирония на съдбата обаче депортирана е не тя, а Федя, както тя нарича Ефрем.
Барбара дошла в Америка от Унгария през 1888 г., когато била само на 4 години. Открива социализма, когато е на 16 г. и оттогава започнала да счита манифеста на Маркс за своя библия. Тя била член на Работническо-комунистическата партия в Денвър.

Барбара се запознала с Ефрем по време на Голямата депресия. Тогава тя живеела в Лос Анджелис и там се превърнала в един от водещите организатори за комунистите в района. Барбара също предала радикалните си за това време разбирания и на децата си, и ги отстоявала до смъртта си през 1979 г.

Ефрем от своя страна продавал зеленчуци от врата на врата. От него Барбара научила, че той избягал в Швейцария, за да не участва в Балканската война. Оттам негов приятел лекар му помогнал да стигне до Щатите. Барбара била впечатлена от симпатичния вид на Ефрем, както и от чувството му за хумор и доброто му отношение към децата й от предишен брак, но пък и посочвала, че не го харесвала като цяло. Двамата заживяват заедно през 1933 г. и сключват брак през 1936 г. В същата година Ефрем става член на партията, но само за около три години. Според Барбара, и по-късно според дъщеря й Дороти Ефрем не можел да се справя и с най-малките задачи, възлагани му от партията.
Барбара била

чест обект на разследване

от страна на ФБР и един от 11-те изявени комунисти, арестувани в шумна акция през 1951 г. Тя била обвинена в заговор, който да доведе до насилствено сваляне на правителството на САЩ. Барбара имала и осъдителелна присъда, отменена по-късно от Върховния съд.

По последни спомени на Барбара Ефрем бил разочарован от България, след като заживял там след депортацията си. Няма данни как се е развил животът му там, но вероятно е бил изпълнен с много препятствия.

Неговият случай повдига въпроса, противоречи ли крайното решение на върховните съдии на концепцията за социалната държава, която била широко застъпена в Щатите през 30-те и 40-те години. Специалистите казват че противоречие няма. Просто изплащането на пенсиите не е договорно право с държавата и не е гарантирано, макар че човек прави парични вноски с години (Ефрем например е плащал цели 19 години). Гаранцията е по скоро морална, но няма договорни измерения и така не се отхвърлят социалните функции на държавата. Решението от делото на Ефрем не е било оборено в съда досега.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българско приложение привлича капитал в САЩ

Създателите му отчитат двоен ръст на потребителите по време на пандемията

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Иван Манев Сн.: SoundCloud

Българско приложение се насочи към привличане на рисков капитал в САЩ и вече се листва в платформа за търсене на инвеститори. Worddio е мобилно приложение за изучаване на чужди езици, а негов основател е Иван Манев. Той обясни, че в началото компанията е изпитвала трудности в намирането на инвеститори както в България, така и в Източна Европа, но вярва, че след преориентирането си към Щатите, Worddio ще започне още по-бързо да преследва успеха.

В САЩ вече е регистрирано американско дружество, което придобива изцяло българската фирма и вече е в ролята на компания майка.

„Мобилното приложение за учене на чужди езици Worddio е една от малкото компании, на които пандемията се отрази добре. През последното тримесечие на миналата година потребителите са се удвоили, а в първото тримесечие на тази са се удвоили още веднъж“.

„Надяваме се да поддържаме този темп. Не е невъзможно“, сподели Иван Манев пред BloombergTVBULGARIA.

Той обясни и че в началото на родна почва идеята не е могла да намери хора, които

да повярват в нея

„Ние предлагаме нещо различно, трябва да се има и предвид, че в България няма скалирал B2C бизнес и това е нещо, което спира инвеститорите. Всеки един инвеститор иска не просто да инвестира в един стартъп, а и да допринесе за развитието му“, убеден е Иван Манев.

Той обясни и че платформата, в която компанията е пусната в Щатите, дава възможност обикновени хора да инвестират техни пенсионни спестявания. „Там е малко по-различна системата, отколкото при нас. В САЩ всеки един човек има право да определи сам къде да бъдат инвестирани неговите средства. Ние се листнахме на такава платформа, в която от другата страна стоят хора, които имат възможност да инвестират“, сподели още иноваторът.

Създадетелят на мобилното приложение разкри, че до няколко месеца ще бъдат включени и няколко нови подобрения.

„Първото нещо, което ще добавим, е „premium content“, което ще се състои в специализиране на флаш карти, които ще бъдат едноезични. Тоест, няма да се чува думата и преводът, както досега, а думата и нейното пояснение, включено в изречение“, това допълнение по думите на Иван Манев ще бъде за малко по-напреднали в езика.

Другите подобрения, по които работи компанията, са разработването на специализирани карти, прикрепени към аудиокниги, и цялостно hands-free преживяване.

„Нашите идеи са за глобално покритие, с тези 34 езика, които предлага приложението, ние покриваме 90% от населението по света.“

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Престъпността в България: От мутри – „бели якички“

Организираната престъпност в България се пренасочва към привидно легална дейност и чист бизнес, които прикриват незаконните й практики. Това са...

Затвори