Открийте ни и в

Български истории

Изповедта на една българка от затвора в Лас Вегас

Галина Килова, осъдена за прегазването на възрастен човек: Обезверена съм
bgvoice

публикувано

на

ЕКИП НА BG VOICE

„Никога не забравяй кой ти е помогнал, докато всички други само са се извинявали!“ Така започва писмото си към външния свят Галина Килова, която е в затвора в Лас Вeгас от края на 2014 г. Нейната изповед е публикувана в сайта www.meet-an-inmate.com. В нея тя се представя и описва как се чувства и на какво се надява.

„Здравейте, казвам се Галина. Аз съм европейка и съм преминала през много трудности, защото нямам семейство или много приятели тук в САЩ. Оцелях сама, с достойнство и позитивно мислене, дълго време. Когато нещата отиваха на зле, аз никога не съм го използвала като извинение да се откажа. Вместо това го използвах като мотивация да бъда по-упорита.

Избирам да се усмихвам, а не да се мръщя

Обичам да се забавлявам и да се смея.  Аз съм спонтанна, свободолюбива, безстрашна, целеустремена, общителна и се боря много, за да постигна целите си“, споделя Галина.

„Въпреки това стигнах до момент, в който вярата ми отслабва, духът ми пада и силата ми намалява. Толкова съм самотна и имам нужда от приятелства. Обръщам се към теб с надежда, че ще се поинтересуваш да ме опознаеш. Може да съм сгрешила, но все още съм човек. Боря се да бъда силна психически и се опитвам да съм концентрирана, но се чувствам толкова изтощена от тъгата и самотата“, казва още българката.

„Търся някой, който ще има смелостта да направи нещо положително в живота ми. Някой, който да помогне за облекчаване на монотонността на деня ми, някой различен, който може да ми даде причина да мечтая за бъдещето. Някой, който е мил и който може да се грижи за мен. Надеждата ми е да имам шанс да те опозная и ако съдбата е на моя страна, може да намеря някой наистина специален човек.

Отказването не е опция

Преживявала съм толкова много физическа и психическа болка и единствено търся искрени намерения и честност. Ще се радвам да се запозная с качествени хора, докато съм съсредоточена върху възстановяването на живота ми. Рискувай с мен! Моля те, пиши ми… аз ще чакам: Галина.“

Килова бе осъдена в края на 2015 г. за т. нар. hit and run (катастрофа и бягство от мястото на произшествието), при което е загинал човек. Тя получи най-тежката присъда – от 6 до 15 години затвор. Преди съдията да обяви присъдата, съдебни заседатели изслушаха тезите и свидетелите на обвинението и защитата и обявиха българката за виновна в тежкото престъпление. Бяха им нужни по-малко от 30 минути, за да обявят решението си.

В хода на делото прокуратурата изложи доказателства как 29-годишната тогава Килова блъска с колата си 63-годишния Майкъл Гръбс на булевард “Рейнбоу” във Вегас, докато той бута бебешка количка с 19-месечната си внучка. После тя бяга от мястото. Свидетели на инцидента разказват как бутаната от Гръбс количка хвръква във въздуха. Лекарите констатират, че бебето оцелява по чудо. Но мъжът умира на място. Катастрофата е станала на 24 ноември 2014 г. сутринта.

Осем дни след инцидента

Килова се предава на полицията

Тя излиза под гаранция от 20 хиляди долара, но още на следващия ден имиграционните власти я задържат, защото откриват, че е надстояла туристическата си виза, с която влиза в страната през 2006 г. Адвокатът на Килова Борис Аврамски казва, че тя най-вероятно ще бъде депортирана в България след излежаването на присъдата си.

Според полицейския доклад властите получават две обаждания, уличаващи Килова. Първото е анонимно, а второто е от нейния работодател. Веднага след катастрофата българката отива в пицарията, в която работи. Освен че закъснява за работа Галина паркира на различно от обичайното място. Българката споделя за катастрофата на свой колега, непосредствено след което шефът й Майкъл Фернандез също научава и прави връзката с инцидента от 24 ноември. От полицията казват, че доказателствата, намерени при катастрофата, съвпадат с тези по колата на Килова. Пред полицията тя признава, че е била на кръстовището в момента, в който е блъснала възрастния човек.

В съдебната зала Килова каза, че не е осъзнала какво се е случило и затова не е спряла при удара. Прокуратурата обаче показа снимки на напуканата броня на сивата „Хонда Сивик”, собственост на Килова. Липсващите части от колата като пъзел пасват с тези, намерени на мястото на инцидента. По късно при обявяването на присъдата

Българката се е извинила на семейството на загиналия


Версията на обвинението е, че Килова е закъснявала за работа, когато е навлязла в завой, на който колата й е поднесла. В съда прокурор Браян Раутлидж каза, че 63-годишният Майкъл Гръбс е бил пометен от колата, а главата му е пропукала предното стъкло. Семейството на Гръбс не е завело гражданско дело срещу българката, защото е сключило споразумение със застраховката й. Това не е първият сблъсък на Килова с правосъдието. През 2007 година тя е арестувана за каране в нетрезво състояние и без валидна шофьорска книжка.

Част от сайта с изповедта на Килова

Според сайта за затворници, чрез който сега Килова търси помощ, тя ще бъде освободена от затвора във Вегас най-рано през декември (16 декември) тази година и най-късно през март (16 март) 2020 г. Там също е поместена информация, че вътре тя се занимава с готвене, учене, четене на книги и правене на упражнения.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Екшън по български: Диви, щастливи и талантливи

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

С екшън, романтика и смях един чисто нов български филм се опитва да надскочи пределите на досегашното BG кино и да покаже лента от световно ниво. „Диви и щастливи“ излиза официално по българските екрани в края на ноември, но създателите му вече са на турне, представяйки го в няколко български града, където основно е сниман. Филмът ще има премиери и извън граница, предстои да дойде и от тази страна на Океана за българите в САЩ и Канада.

„Българските зрители имат нужда киното да им благодари за времето и парите, които отделят. Да им покаже качество и екшън, какъвто досега не е имало в родните филми. Щастливи сме, че успяхме да съберем екип от професионалисти, които са готови да дадат максимума, да не спят по цели нощи, за да се получи

нивото на холивудска продукция

Време е да разчупим представите за киното, което се прави в България“, обявиха продуцентите на филма Яна Маринова и Александър Сано.

„Диви и щастливи“ започва с отмъкнати 30 000 лева от сейфа на богато английско семейство и продължава с отвличане, ченгета по петите и две жени в центъра на всичко. Сред многото екшън по пътя си всяка от тях успява да преоткрие себе си и да разбере какво й е нужно, за да бъде щастлива.

С лек и свеж тон филмът засяга темите за приятелството и любовта, за предаността, за правото на избор и за това, че всеки заслужава щастие, но трябва да се потруди за него.

Режисьор на продукцията е Мартин Макариев, а в главните роли играят Яна Маринова, Луиза Григорова-Макариев и Александър Сано. Участват още международно признатите звезди Базил Айденбенц и Бен Крос, от българска страна са още Дария Симеонова, Калин Врачански, Явор Бахаров, Койна Русева и много други звезди с кратки, но запомнящи се роли. Постоянното преобличане, смяна на визии с различни перуки, наситените с адреналин екшън сцени и модерен хумор са ключовите елементи в „Диви и щастливи“.

Историята се ражда на 8-ми март. Тогава Яна Маринова кани сценариста Борислав Захариев да напише сценарий за смелата и борбена жена, която има нужда от повече самочувствие, за да постигне мечтите си и да намери щастието си. Постепенно се ражда идеята за филм, който да не поучава, а

просто да забавлява публиката

Сцени от „Диви и щастливи“ показват най-красивите места във Варна, София, Велико Търново и Русе. Изпълнил е международните изисквания, за да се квалифицира като екшън – има каскади с мотори, бъгита, леки коли, камиони и хеликоптер. Заснет е динамично и с най-добрата техника. Всичко това е причина филмът да бъде забелязан от международен дистрибутор и да бъде продаден предварително за разпространение в чужбина.

Наскоро Луиза Григорова-Макариев сподели, че каузата, която застъпва с участието си във филма, е да насочва хората да мислят извън рамките, поставени им от обществото. Актрисата ще скочи в образа на Мила, най-добра приятелка и съучастничка на Боряна (Яна Маринова), с която са центърът на екшъна.

„Това е една история за истинското приятелство, за ценностите в живота и смелостта да преследваме мечтите си“, обясни още Луиза.

„Да живееш живота си такъв, какъвто ти се предлага, без да мислиш много, много. Без отлагане, без разумното преценяване на всичко, на ситуацията. На това кое е редно и кое не е“, казва и Дария Симеонова относно идеята на „Диви и щастливи“. Актрисата също влиза в актьорския състав на заглавието, като тя обаче ще „се бие“ от страната на полицаите.

Екипът на „Диви и щастливи“ – сценаристът, режисьорът, продуцентът и актьорите – са същите като на най-успешния български филм за 2018 г. „Привличане“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Двама българи впечатлиха света с… една чашка за кафе

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия
Симеон Гаврилов и Мирослав Запрянов, Снимка: Дарик

Двама българи впечатлиха света с оригинален проект, който събра овациите на световното изложение на авиокомпании в Хамбург. Мечтата им – чашка за кафе, която се… яде, ще е част и от първия полет без пластмаса на борда.

Всъщност пътят на оригиналната чашка към небето започва… на детската площадка. Именно там авторите на проекта Мирослав и Симеон се запознават.

Двамата се описват като обикновени момчета от Пловдив. Те са заедно от деца. В един момент игрите от детството и жаждата за експерименти се пренася и в работата им, разказва историята им „Вдъхновените“.

Така се стига до момента, в който Миро, който е голям любител на кафето, споделя на Симеон, че би било доста яко, ако можеш да си изядеш чашата, след като си изпиеш кафето. Двамата

решават да обединят опита си

в инженерството и хранителните технологии, за да реализират идеята си, която освен вкусна, се оказва и полезна за природата.

Началото, както подобава на големите откривателства, никак не изглежда розово.

„От много места чувахме, че това е невъзможно и няма смисъл да продължаваме да се опитваме“, споделят Мирослав и Симеон. Но това не ги отказва, напротив, мотивира ги още и още, за да достигнат до това, което искат да направят. „Просто не спряхме да вярваме!“.

Не ги отказват нито безсънните нощи, нито неуспешните експерименти. Както се оказва, идеята да можеш да изядеш чашата си е прекрасна, но има една особена трудност – след като там се налее горещата напитка, чашата се разпада.

Идва обаче точката на пречупване, когато измислят как да подобрят състава на чашата за кафе и първият момент, в който разбират, че са на прав път. Съдът, който е разработен от двамата приятели от Пловдив, издържа немислимите до този момент 20 минути.

„Това беше преломен момент, който ни вдъхнови изключително много и ни даде криле да мечтаем и творим още по-смело и така успяхме да доразвием технологията и чашката да стане още по-вкусна и издръжлива – цели 40 минути“, разказват Мирослав и Симеон.

Така започва поредицата успехи за двамата приятели.

„Cupffee бе представена на

световното изложение на авиокомпании

в Хамбург, където създаде небивал интерес!“, спомнят си Мирослав и Симеон за този вълнуващ момент. „По този начин, благодарение и на нашите партньори, на това изложение Cupffee бе избрана да стане част от първия в света полет без пластмаса в Деня на Земята на борда на една от най-луксозните и реномирани авиокомпании в световен мащаб.“

Ето как продукт, разработен от двама приятели в България, успява буквално да се изстреля в небето.

А каква е голямата мечта на Мирослав и Симеон? Те искат продуктът им да стане достъпен за масова употреба, така че пиейки кафе, да не увреждаме околната среда с пластмасови чаши за еднократна употреба.

А какъв е съветът към всички, които започват да разработват свои собствени проекти? „Да не спират да вярват в това, което правят, и да са сигурни в успеха му“, казват двамата приятели.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Живот като на кино: От хокеист в България до сърдечен хирург в Сан Диего

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Д-р Щерев показва разрешението да пътува до Белгия, сн.: болница Sharp Grossmont, публикувана във в. „The Californian“

1989 година. Комунизъм. Димитър Щерев тогава е на 18 години и е в България. Искал е няколко пъти разрешение да отиде в Америка, защото дядо му живеел там от дълги години, а неотдавна и майка му, заедно със сестра му, отишла да се грижи за него и имала документи. Отказват му всички молби, но той не се отказва. Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, все още през комунизма. В Белгия иска убежище. Говори съвсем открито за това. Историята му дори прилича на филм.

В момента д-р Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, така както е известен сред американците – д-р Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в различен вариант – Димитри. „В момента имаме трима доктори, освен мен и двама асистенти. Правим операции на сърцето и на запушени артерии навсякъде по тялото“, обяснява българинът.

Освен това сънародникът ни е директор на интензивните кардиолози в болница „Sharp Grossmont“ в Сан Диего. „Преди 4-5 години излезе нова технология за лечение на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален етап от въвеждането на технологията и станах експерт в тази сфера. Бях одобрен да стана директор в болницата, в която работя, което ми дава право да давам консултации на колеги, но също и

да участвам в екипи за сложни операции

казва той.

„В САЩ преди 20 години сърдечните заболявания бяха номер едно за смъртността на хората. Сега вече не е така. Най-много хора в последните години умират от рак, защото сърдечно-съдовите заболявания се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се прилагат същите стандарти за лекуване на сърцето“, разкрива още Щерев. Той е син на известния български лекар проф. Атанас Щерев, „прочул се като бащата на инвитрото в България“.

А как младият Димитър Щерев идва в Америка?

Бил е в младежкия национален отбор по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът спечелва право да играе на турнир в Белгия, който се провежда през януари 1989 г. „Тогава, за да взема разрешително, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един район и отидохме заедно. Аз се бях скатал по-отзад, да не ме забележат. Изненадващо ни посрещнаха дружелюбно и ни дадоха разрешение. На всички заедно, с един документ“, спомня си българинът.

Той веднага се обажда на майка си в Щатите. „Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й казах, че отивам в Белгия и искам тя да дойде да ме вземе. Тя каза добре. Посъветва ме да се свържа с нейна приятелка, която да ми помогне с апартамента или каквото ми трябва за заминаването“, разказва Щерев.

Мистериозната жената се оказва майка на спортист от България, който успял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му казва, че трябва да поиска

убежище от американското посолство в Белгия

 и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „Аз бях в руска гимназия, но учех английски за втори западен език. Владеех го слабо и ми беше полезно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми помогна, е още жива и живее в София“, допълва сърдечният хирург.

Щерев също така се сдобива с долари. Продава ските си на черната борса чрез приятел. „Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и как се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, защото на нас като спортисти ни даваха много малка сума за пътуването. 20 или 50 долара, не помня, но беше недостатъчно“, казва Щерев.

За турнира в Белгия той пристига със самолет до Източен Берлин и влак до Брюксел. Оттам треньорите на тима водели момчетата до пързалката за състезание с автобус до друг град и пътуването траело между 1 и 2 часа.

В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията как се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си приятел да пуска монетите, за да може да говори. „Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, за да не прекъсне, но успях да се чуя с майка ми“.

Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да дойде от Америка да го вземе. Минават няколко дни и

 престоят на отбора в Белгия почти изтича

Щерев пак се обажда на майка си. Тя през сълзи му съобщава, че не може да дойде, защото още не е станала гражданка, но е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат. Оттам й казали, че не може така. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, макар и да не го е казвал на глас.

Идва денят за връщане в България. Димитър нямал план какво ще прави. Целият отбор отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазаруват из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да разглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници. В един момент другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е сега или никога. Откъснал се от групата и се отправил на бегом към гарата. Пресрещнали го две други момчета от тима. „Ей, ти да не бягаш?“, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям“, казва Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало пак да влиза и излиза по магазините, макар че изобщо не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то веднага. Успял обаче пак

да намери удобен момент и да бяга

За втори път. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрекъснато някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и казва на шофьора „Еmbassy America“ или нещо подобно. За негово щастие човекът потеглил и го откарал там.

В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, но сградата била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама войника с автоматични карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, за да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър обяснява, доколкото може, за какво е дошъл. За негова изненада, в сградата светва крушка и след малко от нея излиза един войник. Сега вече знам, че това беше морски пехотинец“, казва Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър казва думите, които е нужно, за да получи помощ и убежище. „Сълзите ми потекоха от щастие и облекчение, че сега ще мога да бъда свободен човек“, споделя Димитър. От посолството му обясняват, че майка му ги е предупредила за него.

Не му дават документи веднага. А Димитър си е мислил, че ще му дадат направо паспорт. Казват му, че трябва първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му казват, че ще го оставят максимално близо до хостела, но оттам трябва да отиде сам с трамвая за една спирка.

Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне според правилата на хостела, но той не смеел изобщо да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато отново му дали легло. Дори не ял нищо и бил много гладен.

В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела

 и го води в бежански лагер в Брюксел

Там го проверяват, дават му документи и го настаняват в сграда, която е била казарма. Заедно с 10 души. „Пак помислиха за мен, сложиха ме заедно с момчета от Косово, с които да мога да си говоря. Имахме право да излизаме от лагера през деня и аз опитвах да си намеря работа по ресторантите, но без успех. Ходих и до американското посолство от време на време да проверявам. Оттам щяха да ми дадат направо зелена карта, не само виза, и аз чаках“, обяснява българинът.

След 3 месеца Димитър научава, че ще трябва да чака още, защото американците са дали много документи на хора от Китай заради кръвопролитията на площад „Тянанмън“. Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ работник. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „Беше емоционално събиране в Америка. Бяхме щастливи“. Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен колеж. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните болници. Връща се в Сан Диего през 2005 г. и става част от екипа на болница „Sharp Grossmont“. През 2014-та се отделя със собствена практика, а след това прави и своята клиника. Казва, че е удоволствие да работи и на двете места. Той е трето поколение доктор. Дядо му по бащина линия и баща му също са лекари. Свободното си време прекарва със съпругата си и двете си деца. Продължава да играе хокей като хоби.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada