Открийте ни и в

Български истории

Иля от Варна, българската следа в „Сексът и градът“ (ВИДЕО)

Авангардната модна дизайнерка Илиана Рикетс е онлайн директор в престижната Академия по изкуствата в Сан Франциско

публикувано

на

сн. Daniele Rueda

„В тийнейджърските ми години във Варна обичах да събирам погледите на минувачите с необичайните си дрехи, да предизвиквам тяхното одобрение или неодобрение. Беше забавно.“ Казва го Иля – едно дръзко и свободолюбиво момиче, което в края на 90-те години преобръща представите за форма и материя по модните подиуми. Същата Иля, в чиито модели крачолите и ръкавите разменят местата си, която зашива ръкавици върху дрехите и смесва поли с панталони. Това е и Илиана Рикетс – българската следа в сериала „Сексът и градът“. Днес тя е онлайн директор в едно от най-престижните и авангардни училища в света – Academy of Art University в Сан Франциско.

В началото е непреодолимата страст по шиенето и „правенето на нещо с ръце“. Когато е в VI клас на спортното училище в родния й град Варна с волейбол, за пръв път си ушива дреха, която облича. Тогава дори няма представа що е то дизайнер. Желанието й е единствено

да бъде различна от другите

Платове няма достатъчно, затова под ножицата й „падат жертва“ всякакви материали в дома й – пердета, дантелени и платнени покривки, ковьорчета на баба й, стари дрехи – всичко, което може да заживее нов живот като дреха. Експериментира с плетене с нечепкана вълна и с какво ли още не.

Синтия Никсън в ролята на Миранда Хобс в „Сексът и градът“ с граховозелената рокля на Иля.

„Прекрасните ми родители не само не ми се караха за нарязаните пердета, но и ме окуражаваха да продължа да експериментирам – казва Илиана пред BG VOICE. – Да правиш нещо с ръцете си беше семейна черта.“ Родителите й Гинка и Върбан Кръстеви са спортисти, състезатели по гребане. Майка й шие и плете, свири на цигулка. Баща й има работилница, където майстори ножове, изработва макети – за удоволствие. Брат й Милен също шие и е известен творец на кожени уникати в Щатите с бранда Mad Tailor.

Колекция на Ilya „Absolute Beginners“ („Абсолютно начинаещи“) в България, 1994 г.

„В онези години знаех, че ако искаш да имаш дрехи, с които да се отличаваш от другите, трябва сам да си ги направиш“, казва Илиана. В спортната паралелка по волейбол й е ясно, че това не е нейната кариера и призвание. Тогава за пръв път отварят училище по изкуствата във Варна – „Любен Каравелов“ – и тя се включва във втория му випуск. „Там намерих себе си – казва дамата. – Там можех да обърна внимание на рисуването, скулптурата, керамиката, изящните изкуства. Тези 4 години в гимназията бяха моята основа и много от нещата, които и днес правя или използвам като преподавател, получих там.“

Вивиан Уестууд (в сиво) в Академията по изкуствата в Сан Франциско. Вляво е Иля, а зад мадам Уестууд е братът на Иля – Милен, също студент в академията.

Тогава в България няма още университетска специалност по моден дизайн, а Илиана започва да учи телекомуникации в МЕИ във Варна. „Не бях себе си там, не можех да разбера изобщо за какво става въпрос – споделя тя. – Продължавах да си шия облекла и да влизам на лекции нарочно по-късно, за да може всички да ме огледат.“

След първия семестър тя разбира, че в София е открито училище по моден дизайн и го завършва. „Върнах се във Варна и реших, че вече съм готов дизайнер и мога да си намеря работа“, самоиронизира се дамата. След обиколка по шивашките ателиета и дизайнерските къщи тя много бързо разбира, че такова нещо като дизайнер в България няма. Хората със студио или шивашки цех сами проектират моделите си.

Решава да продължи сама, като си регистрира собствена фирма. Когато показва портфолиото си на известен варненски дизайнер, той казва:

Трябва да заминеш от тук

Ти не можеш да се реализираш в България“. „За мен беше голям шок, и през акъла не ми е минавало да емигрирам“, споделя Илиана.

Занятия по дизайн и развитие на въображението в академията.

Постепенно тя навлиза в средите на младите дизайнери във Варна, намира много сродни души. Помагат й за включването в ревюта, за контакти с модели. Варненци още помнят авангардните й модни дефилета под наслов „Абсолютно начинаещи“, на които, под звуците на едноименното парче на Дейвид Боуи, модели дефилират с авангардните й скандализиращи тоалети.

„Шиех колекции, без да зная какво е колекция, и използвах каквото намерех – пердета, ковьорчета, платове, които ми даваха някои хора, тъй като не бяхме богато семейство. Недоимъкът не беше спънка, а по-скоро ми даде силен тласък да се изградя като креативен дизайнер, правещ от нищо нещо“, споделя Илиана.

Мнението й за модния дизайн и днес е непроменено: не може да се прави нещо, което вече съществува. Дизайнерът трябва да създава нещо ново, което не се продава в масовите магазини. Във Варна Илиана се издържа с частни поръчки за хора, които искат нещо различно, нещо по-лично за изява на характера си. Прави абитуриентски и булчински тоалети, но те не са като традиционните за подобни случаи, а по-скоро „една игра, една провокация“.

През 1994 г. тя разбира, че в Сан Франциско има елитно училище по изкуствата, в което се учи и моден дизайн и не се изисква владеенето на английски и TOEFL. „Нямах никакъв интерес да уча в чужбина, но след време реших да си подам документите“, казва тя. Прави си портфолио и в писмото пише, че няма средства да си плати обучението. Приемат я със стипендия. „Беше голям шок, като сън“, споделя дамата. През 1995 г. се озовава в Сан Франциско, а майка й си продава вартбурга, за да й купи билет за самолета.

Семейство Рикетс.

Пристига с малко пари и първоначално пробва да рисува портрети на плажа. После си спомня как на Златните пясъци заедно с приятелки правят плитки на чужденците с разноцветни конци. С 30-те долара, които има, си купува конци и започва да прави

плитки на туристите на брега

на океана. Изкарва по 100 долара на ден.

През 1996 г. тя записва магистратура в Academy of Art University в Сан Франциско. Попада на преподаватели, дошли от Лондон, които обновяват програмата на модния департамент на академията.

„И ний сме дали нещо на света“ – така започва един екзалтиран пост във фейсбук няколко години по-късно. А приносът е една култова граховозелена асиметрична рокля. В нея е облечена героинята на Синтия Никсън – амбициозната и пробивна адвокатка Миранда Хобс, в 83-ти епизод на сериала „Сексът и градът“. Тази рокля е именно на българката Илиана Рикетс.

„Тя е от периода след завършването ми на академията – разказва дамата. – През 2002 г. отворих собствен бизнес с дизайнерския бранд „Ilya“. Така ме наричаха в семейството ми от малка – Иля. Правех колекции и ги продавах в бутици. Тази рокля беше от една лятна колекция, която стилистката на „Сексът и градът“ е купила в модния център „Henri Bendel“ в Ню Йорк.“

„За мен също беше изненада – смее се Иля. – Разбрах случайно за това късно през нощта, точно на Нова година, след празненствата. Не можех да заспя, гледах телевизия, превъртах каналите и попаднах на „Сексът и градът“. Почти се бях унесла в сън, когато видях нещо много познато и бързо се разсъних – моята рокля. Така разбрах, че са я използвали в епизода. После я включиха и в книгата за сериала „Сексът и градът“.

Занятия по дизайн и развитие на въображението в академията.

Защо Иля, влюбена в дизайна и шиенето на уникални дрехи, избира преподаването? „С марката „Ilya“ създавах колекции, които продавах в модни бутици и започнах да преподавам в академията на непълно работно време. Хареса ми възможността да поддържам тази „наивна креативност“ у студентите. Работата с тях и днес ме държи много активна и млада“, казва Илиана.

Изключителният й талант на свободолюбив и авангарден дизайнер, притежаващ и харизмата да запалва пламъка на креативността у студентите, е забелязан в академията. Илиана Рикетс е избрана за координатор на бакалавърската степен в университета.

Тя е

сред първите смели преподаватели

които се включват в създадения през 2000 г. онлайн департамент по моден дизайн в академията, славеща се като една от най-иновативните в света. От 2014 г. Илиана Рикетс е и директор на този департамент. Харесва й да насърчава младите бъдещи дизайнери да бъдат освободени в проектите си, да експериментират смело. Учи ги, че не може да бъдат добри в смелите си експерименти, ако не „пипат с ръцете си“, ако не са овладели и майсторството на всеки етап от реализирането на проекта си. Избира преподаватели от цял свят – Англия, Франция, Швеция, България. Хилядата студенти онлайн също са от целия свят – Китай, Гърция, Сърбия, Франция, Корея, Япония, САЩ.

В средата и вдясно – рисунки на Иля, вляво – рисунка на дъщеря й Калина.

Иля е подвластна на две страсти – керамика и рисуване. На грънчарското колело извайва произведения на изкуството, различни от традиционните „вазички и чинийки“. Нетрадиционни и изненадващи са и рисунките и платната й.

Фамилията й Рикетс е от съпруга й, американец. Среща го в Сан Франциско, между тях пламва любов и се женят. Имат син Алек на 16 години и дъщеря Калина на 12. Семейството живее в къща с изглед към океана, Иля е влюбена в красивия Сан Франциско – град на музеите и високите технологии, и в природата – с планини наоколо и много зеленина целогодишно. „Имам желание да се задържам за по-дълго в България, да направя още креативни неща, които раждат моята фантазия и моите ръце“, казва дамата, прославила българския моден дизайн по света.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

„Аромат на липа“: Първият български филм в САЩ събра топ звезди (ВИДЕО)

BG VOICE имаше ексклузивен достъп до снимачната площадка с актьорите Албена Михова, Йоана Буковска, Рени Врангова, Албена Колева, Иван Бърнев и Точно Токмакчиев

публикувано

на

Виж цялата статия

Повече от месец едни от най-обичаните и забавни български актьори снимаха първия български филм в Америка. В „Аромат на липа“ участват Албена Михова, Йоана Буковска, Рени Врангова, Албена Колева, Иван Бърнев и Точно Токмакчиев.

Ясен Дараков имаше ексклузивен достъп до снимачната площадка.

„Той всъщност не е български филм. Той е американски филм за българи“, каза пред BG VOICE Тончо Токмакчиев.

Започват снимките на първия български игрален филм, създаден в САЩ

„Сляхме се с местната атмосфера, забравих за България, тука си живея“, с усмивка казва актрисата Албена Колева.

 

„Аромат на липа“ разказва за малка група български имигранти, които живеят в Мемфис, щата Тенеси. Филмът е създаден от американски сценарист, продуциран е изцяло в САЩ, но голяма част от сценария е на български език.

Албена Колева играе съпруга в отдавна емигрирало семейство. Героинята й е домакиня, изправена пред драматичен избор – дали да се върне в България, или да остане при съпруга си.

Героинята, която Йоана Буковска играе, се казва Рада.

„Рада прилича на мен в мрачната ми страна. Рада я хващаме в такъв период на живота й, на леко обезверяване и виждане черното в живота. Тя ходи постоянно в черно“, разказва пред BG VOICE Буковска.

Екипът снима по 12 часа на ден в продължение на месец и половина. Въпреки пандемията от COVID целият снимачен процес тече безупречно.

Главният герой в „Аромат на липа“ е новият имигрант, изигран от Иван Бърнев, който се ориентира в новия си живот в Америка.

„Казва се Стефан и както казва режисьорката – през очите на моя герой публиката ще види цялата история защото филма започва точно с това как моя герой пристига  в Америка. Те са представители на едни истински хора, които никой не се интересува от тях, дали си здрав, дали си изморен, дали имаш пари да ядеш, дали имаш къде да спиш“, обяснява Бърнев.

И добавя:

„Друг е въпросът, че тези хора са събрани от различен статус. Те са заедно, празнуват заедно празници, притиснати от обстоятелствата да са заедно. В тази група могат да бъдат професор, доктор, работник в автосервиз, нищо лошо не казвам, но са различни.“

Двете Българии на една снимачна площадка в САЩ (ВИДЕО)

Идеята на режисьорката Сиси Денкова за този филм идва от нейния собствен живот.

„Ние сами преживяхме това. Това идва от нашите моменти, които съм събрала от 25 години в Мемфис, с българи, в едно малко общество. Това идва от нашия живот. Това е един колектив от преживявания на много хора, персонажи, които са слети в персонажите, които драматизираме в сценария. Това са много хора, не само преживяванията не само на българите в Мемфис, но според мен и на диалога, който се движи за българския емигрант в Америка за всичките тези 30 години. Донякъде нашите истории са еднакви“, разказва пред BG VOICE Денкова.

За актьорите този филм е преплитане на реалностите.

„Ние сме тук, за малко. Ние сме вид имигранти, но работим тук, както идват повечето българи да работят в Америка“, казва Йоана Буковска.

Освен познати лица от България във филма участват и български актьори, които от години гонят своята американска мечта в Холивуд – Мария Бобева и Ивайло Димитров.

Eфектът "Бакалова" за BG актьори в Холивуд

Пред BG VOICE Бобева разказва, че познава много от характерите, които са показани във филма.

„С много подобни хора ме е срещнал животът като имигрант. За мен беше страшно забавно докато четох сценария, защото тези категории хора в сценария ги познавам в живота. За мен това е първия филм на български“, с усмивка казва Мария Бобева.

А Ивайло Димитров допълва:

„Сценарно, ние като имигранти в тази държава сме минали по абсолютно всички препятствия, през които героят във филма преминава. Усещането да снимаш на български в Щатите…някаква носталгичност се усеща при мен специално.“

За всички актьори участието в първия български филм, сниман в Америка, но с изцяло български екип, е голяма гордост.

„Пътеката, която се проправи през последните няколко години Мария Бакалова, с всички неща, които започнаха да говорят за България като стойностно място, от което излизат истински професионалисти, които са конвертируеми на международния пазар до там, че могат да те номинират за нещата, за които номинираха Мария. Тя отвори с шут вратата за България към това те да започнат да гледат на нас като абсолютно релативни професионалисти“, коментира Йоана Буковска.

Българският туризъм с ново лице - Мария Бакалова

Филмът „Аромат на липа“ се очаква да излезе в средата на тази година и да бъде представен на различни международни фестивали преди да бъде прожектиран в кината.

Режисьорката Цветана Денкова – Сиси – си сътрудничи с работещия в Лос Анджелис Джордан Трипийр по създаването на филма. Бюджетът е скромен – половин милион долара, покрити отчасти от Film Collaborative – организация с нестопанска цел, подпомагаща независимото кино. Предимство носят и финансовите стимули на щата Тенеси за създаването на филми.

Снимките продължиха месец и половина. Подготовката на проекта обаче е отнела повече от година и половина. Най-голямото предизвикателство пред екипа е било получаването на визи.

„Аз се притеснявах за ситуацията с COVID, трябваше да наместим снимачна програма преди да знаем дали те могат да дойдат или не“, разкава Сиси пред BG VOICE.

Денкова идва със семейството си – родителите Румен и Снежина Денкови и брат й Васил, в САЩ през 1997 г., когато е на 10 години. Баща й свирел на тромбон по курортите около Варна, а в САЩ е един от основателите и настоящ президент на RDX, фирма за товарни превози – типичен пример за „американската мечта“.

През 2005 г. Сиси завършва политически науки в Университета на Мемфис и се мести в театралните среди в Ню Йорк. После се мести на Западния бряг – в Лос Аджелис, където работи различни неща в киноиндустрията. Пандемията я кара да се прибере у дома. Неотдавна се е омъжила за Антъни Смит, преподавател по музика и директор на училищен оркестър.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Бойка и Стоян в една безкрайна фиеста по света

Щурите пътешественици Велинови от Испания са обиколили 109 държави на 6 континента

публикувано

на

Виж цялата статия
Пред Тадж Махал, Индия.

„Толкова много сме слушали и гледали за света – а като бяхме млади, не можехме да си позволим Gap year – година, в която студентите с раница и почти без пари обикалят света, учейки, работейки, спейки на плажа – казват Бойка и Стоян. – Нещо такова ни се въртеше в главите да направим, но при нас се случи в зряла възраст.“ Рядко се среща и двамата в една двойка да са толкова лудо влюбени в пътешествията и… един в друг, близо 30 години.

Бойка и Стоян Велинови от Испания заедно са „изръшкали“ 109 държави на 6 континента, а лудостта все така ги държи жадни за авантюри. Не са хора, които просто „отмятат дестинации“: пътуват с отворени очи и сърца, радват се на всичко ново, което да преживеят и научат. Пътуването за тях е всичко – начин на живот и опознаване на чужди култури, срещи с различни хора, тръпка, лудост. Правят го и след като в зряла възраст – тя над 50, той на 60 – решават да се преместят в слънчева Андалусия в Испания, разказват те пред „Труд“.

При Бойчето (както й казва Стоян)

страстта по чужди земи

е още от детството. През ваканцията децата играят под прозорците на дама, а тя си седи на килима в хола и си разглежда енциклопедии и справочници за континентите. Мечтае да е на мястото на Аника и да е с Пипи Дългото чорапче при баща й – крал на екзотичен остров. Следва в Карловия университет в Прага. Завършва радио журналистика, после се дообразова и дълги години се занимава с реклама и маркетинг.

Стоян изобщо не си спомня да е мечтал да „стане някакъв“. Чете приключенски, криминални и военни романи. Гимназия, следване в университета с икономика, казарма – „без вълнения и стремления“. Ваканция на село, летен лагер, зимен лагер – това е неговият свят.

В храмовия комплекс Прамбанан, Ява, Индонезия.

„Срещнах Стоян на едно служебно пътуване – връща лентата Бойка. – И го виждам в една мартенска утрин целия облечен в бледосиньо: всичко, което си мечтаех за моя принц на живота, на живо! След куп перипетии от София до Албена вечерта изкупи цветята в ресторанта, за да ми ги подари. Аз прилежно си ги накиснах в мивката на хотелската стая и… я наводних! Извиках го посред нощ и до сутринта събирахме водата с едни хавлии… И така почти 30 години вече… Ако го нямаше, сигурно щях точно такъв да си го измисля.“ „Така е, любов от пръв поглед беше“, казва Стоян.

После двамата си правят малка фирма, „падат и стават, но не спират да искат света“, любознателни, търсещи. „Колко живота има човек, че да ги пилее и да се смирява? Светът е голям и вълнение дебне отвсякъде“, добавя той.

Влюбват се в Андалусия, харесва им всичко там – простият живот, климатът, тапасите, виното, фламенкото и безкрайната фиеста. Решават спонтанно да „сменят държавата“ без сериозни причини. „В София чувствахме, че живеем в свят на безсмислени битки и липса на перспектива, а искахме да летим!“, казва Бойка.

На кралската яхта „Британия“ в Единбург.

Тя е сред малкото български журналисти зад граница, които се издържат изцяло с писане. Още в Прага публикува в различни медии, води предаването „Говори Прага“ на Чехословашкото радио, излъчвано по програма „Христо Ботев“. От 10 години работи за печатни издания в България. Членува в АБУЖЕТ (Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма) и FIJET (Световната федерация на журналистите и писателите по туризма). Където и да е по света, на дигиталния номад Бойка са достатъчни лаптоп и интернет, за да описва, снима и праща преживелиците си. Стоян е пенсионер, учи испански, оправят се

„прилично и икономично“

„За пътуванията първо трябваше да се отърва от товара на вещите, да живеем с толкова, колкото можем да носим, да приемем минимализма. В Нова Зеландия и Австралия изкарахме общо 6 месеца с една раница и две по-малки. Винаги и навсякъде можеш да си купиш това, което ти е нужно“, казва Бойка. „Колко тениски или обувки можеш да навлечеш едновременно? Щастливи сме с това, което е в нас – удоволствието да притежаваш красотите на света е несравнимо“, допълва я Стоян.

В Сингапур с изглед към Марина бей.

Ценители са на бавния живот, пълноценното преживяване, потопяването. Решават да пътуват сами, като Стоян е мениджърът логистика на двамата – винаги намира най-доброто на най-изгодните цени. Самолетът е неизбежен за дългите дестинации, но когато има възможност, пътуват с влак, автобус или друг превоз, с който се придвижват местните. Така виждат много повече, срещат хората, опознават ги.

Заканили са се никога повече да не си причиняват пътуване с влак из Китай и Индия – кошмарно е било. Прекосили са Мезоамерика с нощни автобуси; с фериботи са „изръшкали“ 13 от карибските държави. Били са на познавателни речни круизи по Яндзъ, Меконг, Нил.

Комфортът или дивото? „Като минем през света на прощален тур, сигурно ще е In style – с роза в бутониерата, на токчета и с куфарче на колелца. Засега искам чисто легло и душ, по възможност топъл – напълно ми стига, за да презаредя батериите“, шегува се Бойчето. Отсядали са в екоселища – в Бокас дел Торо в Панама, в тихоокеанската държава Вануату или на Гили Мено до Бали. Веднъж поради невнимателно букване изкарват 5 седмици на палатка в уникалните африкански национални паркове – от Южноафриканската република през Замбия, Малави и Ботсвана.

На нос Добра надежда, Южна Африка.

Местните храни са им голяма страст. „Ние сме абсолютни

кулинарни авантюристи

казва Стоян. – Винаги и навсякъде опитваме, без да се правим на ощипани госпожици. Скакалци като хрупкав лютичък чипс в Мексико; гини пиг – морските свинчета, обичайна храна на местните в Перу; ларви от какво ли не и какви ли не морски дарове в Хонконг… В крайна сметка не бърчете нос, хората събират всяко нещо, което хвърчи или пълзи, за да си набавят белтъчини за организма.“ Бойчето готви със страст и двамата дори участват в кулинарни курсове за местни ястия. Когато остават някъде за дълго, се включват като доброволци и така си осигуряват безплатни нощувки и храна.

Минали са през какви ли не перипетии. Стоян си спомня колко зле са били в Индия – незнайни вируси поразяват белите им дробове и им докарват пневмонии, като са принудени да се самолекуват. Бойка има две много тежки, подобни на коронавирус състояния – в Манила и Сайгон (Хо Ши Мин). Температура, кашлица, абсолютна слабост. „Не можех да сляза до таксито. Бях на ръба на оцеляването. После месеци се лекувах“, казва тя.

„Много се притеснявах на едно приключенско пътуване в джунглата на Амазония от всички видими и невидими пълзящи и жилещи твари – споделя Бойка. – Бях се опаковала като мумия. От кръвожадните бели акули на Галапагос. От Големите 5 на Африка, когато бяха много наблизо. От хиените, които обикаляха барбекютата в лоджовете в ЮАР. В Йоханесбург изпитвах физически страх от момчетата пред хотела, които си играйкаха с едни бойни автомати…“

Тя разказва, че пътуването им в Чили се е провалило заради едно голямо земетресение, както и първото им планирано пътуване до Япония – заради Фукушима, и до Нова Зеландия – заради земетресението в Крайстчърч. Като се връщат от Непал, пък се случва

разрушителното земетресение

в Катманду.

Преди две години изкарват 9 месеца на различни острови от Канарския архипелаг, от които почти два на Ла Палма. Точно в района, където живеят, сега се излива лавата на вулкана Кумбре Виеха… Иначе си харесват всяко пътуване – като опит, емоции, „нов елемент в пъзела“. Всяко са си „отгледали от мечта до реалност“.

Първият локдаун ги заварва в Австралия и макар да имат възможност да се приберат, решават да останат. „Бяхме видели само Сидни и околностите и решихме да продължим приключението“, казва Стоян. Остават 3 месеца повече от планираното. На втората седмица на него му става скучно и започва да реновира масата и столовете на хазяйката им от тиково дърво на терасата, а Бойка готви всеки ден за всички – така наемът им е направо символичен.

В резервата Пуерто Айора, Галапагос, с гигантска костенурка, роднина на Самотния Джордж.

„Човек трябва да може да избира къде и как да живее и никой няма право да го съди за избора – казва Бойка по повод на решението им да останат в Андалусия. – Сигурно в предишния живот съм била андалуска циганка – обожавам всичко тук и съм на своето място.“ Двамата живеят на Коста Тропикал – Тропическият бряг на Андалусия, между снежната Сиера Невада и морето. „Това е нашето място под слънцето, в един прекрасен залив. И – поне засега – смятаме да останем завинаги“, казва Стоян.

Всеки има различна представа за успеха. „Най-големият ни успех в живота е, че сме се намерили, че сме на един акъл и че гледаме в една посока – по Екзюпери – споделят двамата. – Животът много ни отне – заедно и поотделно, а други неща е преценил да не ни даде. Но като имаш лимони, не ги ядеш сурови, нали? Радваме се на всеки миг от съжителството ни. Ние не сме две половини, а едно цяло. Вярваме, че любовта е храната на живота, а пътуването е неговият десерт, и в този смисъл си пожелаваме само здраве и живот, за да сбъднем още от мечтите си.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Щерю от Несебър извади кръста в Чикаго за Богоявление

11 смелчаци спазиха традицията и се хвърлиха в ледените води на езерото Мичиган

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Светослав Кошутански

Българите в Чикаго се събраха на брега на езерото Мичиган, за да спазят за седма поредна година традицията за Богоявление.

11 смелчаци се хвърлиха в ледените води при минус 10 градуса за спасяване на кръста, хвърлен във водата от отец Милован, временен свещеник в храма „Света София“.

Oтец Милован, временен свещеник в храма „Света София“.

Пръв до кръста стигна 38-годишният Щерю Донев, родом от Несебър. Той скача за четвърти път, откакто е в Чикаго. За първи път улавя кръста в Америка, но в България също е участвал в традицията. В родния Несебър Щерю успява да извади кръста в годината преди да замине за САЩ.

„Изключително голямо удоволствие е, след като излезеш от водата. Чувствам го като прочистване, чувствам се по-жизнен, по-здрав. Вярвам, че не мога да се разболея точно в такъв момент“, сподели Щерю.

Въпреки че кръстът беше изваден за секунди, мъжете останаха в ледените води, където

се хванаха на мъжко хоро

под звуците на българска народна музика.

Организаторът на празника Делчо Стоев беше радостен, че въпреки студеното време отново много българи се бяха събрали на брега, за да спазят традицията и да отпразнуват заедно Благовещение. Сред тях беше и генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, който беше дошъл заедно със семейството си.

„Събираме се от всички щати, идваме, както виждате, и в най-големия студ, на минус 20 градуса си поддържаме традицията“, каза Делчо Стоев.

Празникът продължи и на брега с български хора под звуците на народна музика от гайдаря Петър Алексиев и тъпанджията Константин Маринов.

За първи път традицията за хвърляне на кръста в Чикаго е спазена преди 7 години. Най-студено е било през 2017 година, когато едва трима смелчаци – организаторът Делчо от Кърджали, Марио от Владая и Коко от София – скачат в ледените води

при температура от -24 градуса

по Целзий. Налага се дебелият лед на езерото Мичиган да бъде рязан с моторна резачка предишния ден. Пръв до кръста тогава стигна Делчо, но емоцията беше за всички.

През 2018 година термометрите показват минус 10 градуса по Целзий, а смелчаците вече са петима. Кръстът през онази година беше за Мирослав от Симитли, който живее във Финикс, Аризона, и беше пристигнал в Чикаго на гости. Той решил да се хвърли в ледената вода само няколко часа преди това без никаква подготовка.

През 2019 г. цели 17 смелчаци се хвърлиха в езерото за кръста. Тогава времето беше сравнително меко за Ветровития град – с температури около 4-5 градуса по Целзий. Температурата на водата обаче беше точно 0 градуса според Националния метеорологичен център. Над 200 българи пък се събраха тогава на брега, развели родния трикольор, за да станат свидетели на тази традиция.

Пръв до кръста стигна 29-годишният Борислав Кирилов от с. Габрене, Петричко. „Реших да се включа за здраве“, каза Борислав пред BG VOICE секунди след като излезе от ледените води. Той пожела на всички сънародници най-вече здраве и любов.

Рекордните 20 българи

скочиха във водата през 2020 година. Кръстът беше изваден от 40-годишния Иво Костов от Разград.

„Аз бях най-възрастният, но ще продължавам да го правя, докато съм поне на 50“, каза Иво, след като излезе от водата. – „Направих го за здраве. Миналата година бях на 39, нямах юбилей, но пак скочих. България, здравето, приятелите – това е най-важното.“

През 2021 г. пък кръстът беше изваден от 24-годишен сърбин с български корени, на име Георге Бадемов.

През всички изминали години веднага след изваждането на кръста се отслужва и литургия в българския храм в Чикаго „Света София“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА