Открийте ни и в

Български истории

Инвалидна количка изкачва стълби с лекота

19-годишен българин разработи иновативна инвалидна количка, която може да направи по-самостоятелни хиляди хора с двигателни проблеми по света

публикувано

на

Теодор Тодоров с разработката си. сн. Личен архив

19-годишен българин разработи иновативна инвалидна количка, която може да направи по-самостоятелни хиляди хора с двигателни проблеми по света.

Устройството на зрелостника в Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София може да се изкачва само по стълби, както и изцяло да се управлява от седящия в нея.

Момчето започва проекта си като курсова работа, с която да завърши образованието си, но по-късно вижда потенциала в идеята си и решава да я доразработи, за да може да достигне до хора в нужда.

„Количката се състои от няколко компонента и има два режима на действие. Първият е колесен режим, с който човекът, използващ я, може да се движи в града в нормални условия и да се разхожда, без да има никакви проблеми. Вторият е верижен режим, с който преминава през стълби, бордюри и прагове. Целта е да направи живота на хората с двигателни проблеми колкото се може по-независим от други хора“, разказва Теодор.

Двата режима се управляват по различен начин, а превключването между тях е лесно. Колесният режим се контролира от джойстик, разположен на десния подлакътник. На левия пък се намира контролно табло, което управлява предните и задните колела и седалковия повдигащ механизъм във верижен режим.

Зрелостникът сам изпробва изобретението си.

„Количката се изкачва по стълби назад и човекът е с гръб, за да може да е по-стабилен, когато иска да премине препятствие, той трябва да заходи назад, докато опре до стъпалото или бордюра. Има обозначени копчета за всеки един механизъм – предницата да премине от колесен във верижен режим, после се повдига седалката, за да може човекът да не се изхлузи и да бъде по-безопасно. След това се вдигат и задните гуми и се натиска бутон за задвижване на самата верига“, пояснява Теодор.

Иновацията на Теодор има своите предимства, въпреки че подобни устройства се предлагат и в чужбина.

Единият вид устройства, които вече съществуват, трябва да се закачат за самата инвалидна количка. Съществува и продукт като този на Тодоров, който е по-усъвършенстван, но пък е и по-скъп. Целта на Теодор е да предлага своята количка по-достъпно. Все още обаче продуктът е на ниво прототип, не е готов за пускане на пазара и е рано да се определи конкретна цена.

Инвалидната количка не е единственото изобретение на младежа.

Количката все още не е изпробвана и от реални хора с двигателни проблеми, а единствено от Теодор и съучениците му. В момента зрелостникът разработва 3D вариант на втора версия, която ще бъде максимално обезопасена с възможно най-много системи за сигурност. Освен това ще бъде по-автономна, така че с натискането само на един бутон да изпълнява сама всички стъпки в изкачването на препятствията. След като се проектира и разработи реален макет на новата количка, Теодор възнамерява да я пусне на пазара като стартъп.

Ученикът сам се справя с целия проект и сглобяването на количката. Единствената помощ, която получава, е от дипломния му ръководител, който му съдейства за теоретичната част. Две години са нужни на ученика да обмисли идеята и да състави 3D прототипа, а самото сглобяване отнема едва 3 месеца. Тази година момчето успешно завърши 12-и клас и вече е приет да следва компютърно проектиране и технологии в машиностроенето в Техническия университет.

„Запознах се с хора от университета, които биха искали да инвестират в количката ми, тъй като бяха впечатлени от нея“, добавя бъдещият студент. Той получава полезни контакти и благодарение на наградата, която му присъжда Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ). През февруари тази година дванадесетокласникът взема младежката награда в конкурса, която си разделя с Йордан Цветков, ученик от МГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив, за създадения от него четирикрак робот за изследователски цели.

„След като взех наградата, с мен се свързаха хора с двигателни проблеми или такива, които искаха да купят количката за свои роднини. Така разбрах, че има интерес към нея, и реших да развия проекта“, казва талантливият младеж.

В момента работи и по други свои проекти, но на този етап предпочита да не ги споделя. Количката обаче не е първото му изобретение. От 3 години насам младежът се придвижва из София не с градски транспорт, нито с личен автомобил, а със свое превозно средство – електрически планински борд.

Той е с големи гуми, за да е удобно движението му в града. Развива до 60 км/ч и издържа около 20-25 км.

„Достъпен е навсякъде и нищо не го спира с изключение на дъжда, защото човек става вир вода, но в момента разработваме калници за тези случаи. Има няколко човека, на които съм продавал устройството, но няма чак толкова голям интерес към него, защото повечето хора предпочитат електрическо колело или тротинетка, тъй като те са по-безопасни“, завършва разказа си Теодор.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Професор Дими – българинът, който учи китайците на кикбокс (ВИДЕО)

От другия край на света той помага на България с привличане на чужди капитали и инвеститори

публикувано

на

от

Виж цялата статия
В залата.
БОРЯНА АНТИМОВА

„Така, като ме гледаш с тая фигура, как мислиш, смеят ли студентите ми да не слушат“, казва Митко, като ми праща една снимка в страховита поза и двамата се заливаме в бурен смях. Животът на този весел, забавен и самоиронизиращ се „почти 45-годишен“ мъж е изтъкан от контрапункти… Димитър Владиков е адвокат по инвестиционно право, професор по бизнес английски, филолог и директор на българското училище в Шанхай, автор на 8 книги… И от друга страна – шесткратен шампион на България по таекуондо, треньор по кикбокс на китайци, авантюрист, пътешественик и луда глава. Но всички свои успехи той поставя на заден план: една жестока лична трагедия го запраща на другия край на света – в Китай.

Преди семестър 2021–2022 г.

Казва, че само е роден в Плевен, иначе си е от Благоевград. Там му минават детството, университетските години, там среща и голямата любов на живота си. Живее в един краен квартал – Грамада, населен с доста криминално проявени жители. Заедно с другите деца играе футбол в махалата, краде череши по лозята и по градините на хората. Отличник е, но и буйно дете. Изключват го от училище заради едно кроше. Като отличен ученик го слагат на първия чин, а зад него един повтаряч постоянно го тормози да преписва от него, като му лепи на гърба листчета с обиди. На Митко му кипва и го фрасва в лицето, като му чупи зъб, разказва той пред „Труд“.

От малък се захласва по съдебните криминалета. Гледа смелите и борбени адвокати и си мечтае един ден да стане като тях. Завършва английската гимназия в Благоевград и право и българска филология в Югозападния университет, като втората специалност – с отличие.

Жени се по любов за своята единствена Мария и двамата живеят щастливо… Докато в един момент, когато се връщат от пътуване в Япония, на Мария й откриват агресивно протичащ рак. Това става през юни 2014-та, а през юли нея вече я няма. Митко е съкрушен, дори му минават мисли за самоубийство. Есента, като се стяга малко, решава да замине далече, далече, там, където се надява по-малко да го боли от загубата. Праща CV-та насам-натам и избира Китай.

От град Ханджоу, който е на 45 минути от Шанхай, му предлагат да преподава в един колеж. И така започва неговото

странстване по китайски градове

На 25 октомври 2014-та каца в Ханджоу. В университета по земеделие и гори „Джъджиян“ първия семестър преподава международно търговско право. След това продължава с бизнес английски.

През 2015-та се мести в Шанхай и 3 години и половина преподава базов английски на стюардеси. През 2018-та лятото преподава в Пекин български език на китайчета. Там се свързва с посолството и тъй като е с българска филология, му предлагат да учи българчетата в неделното училище, става и негов директор.

Първа снимка в клас от този семестър във Финансовия колеж в Ханджоу.

През 2019-та се връща в Шанхай, където е приет с пълна стипендия за докторантура в университета „Джаотонг“. След първия семестър напуска, защото се оказва, че като преподавател ще получава 5 пъти повече, отколкото като докторант. От 2020-та преподава публично говорене в университета „Джаотонг“ в Шанхай. От тази учебна година отново е в Ханджоу, където преподава бизнес английски във финансовия колеж на университета.

Завършване на семестъра в Шанхай.

„Китайският не е чак толкова труден език, колкото смятат някои – казва той. – Изкарах един 3-месечен курс и това е. Другото съм учил сам и от китайките, с които съм живял. На курса по-скоро заздравих граматичните основи и постройката на изреченията. Моят китайски е на разговорно ниво, не мога да водя лекции на него, но имам винаги китайска асистентка в клас, която се намесва при нужда.“ Студентите го обичат, за всички тях и за колегите си той е професор Дими.

Преди няколко дни деканът на университета го помолил да направят връзка с български университети за обмен на студенти и програми. Да може от следващата година български студенти да учат в Китай на пълна стипендия и обратното – китайски младежи да идват в България. „Аз вече съм пращал десетина китайски студенти в ЮЗУ в Благоевград, но тъй като това е финансов колеж, ще се свържа с колегите от висшите училища по застраховане и финанси“, казва Димитър.

Като рекламно лице на един фитнес.

След 10 години практика като адвокат по инвестиционно право в България днес Димитър Владиков и от другия край на света

продължава да помага на Родината си

В България той се е занимавал основно с представяне на страната ни като инвестиционна дестинация. „И в момента сме приятели с някои от клиентите ми, директори на големи мултинационални компании. Помагам им да инвестират в България“, казва Димитър.

В Китай пък днес той помага на местните бизнесмени да си отворят компании в България, съответно да прехвърлят определени капитали и да започнат някакъв бизнес. С което всъщност помага на страната си. „Само миналата „вирусна“ 2020 година двама мои клиенти вкараха милиони в България“, смее се Димитър.

В клетката при страшния тигър.

Не е ли нахалство да преподаваш източни бойни изкуства в страната, където са се зародили? „Ние, българите, сме с много здрав дух, много бойци като характер, като манталитет – казва Митко. – Китайците са много меки, много дипломатични. Във фитнесите са едни слабички такива азиатци, които дори се притесняват да ударят човек. Докато ние сме много по-бойни.“

В родината на бойните изкуства Димитър пристига със сериозен бекграунд – черен колан, втори дан и 6 шампионски титли по таекуондо. Има и сертификат за треньор по MMA. Между 2015-та и 2019 г. активно води групи в Шанхай. Там обаче таекуондото е включено в учебната програма, младежите не проявяват интерес и Митко минава на други спортове – муай тай, кикбокс. „В Тайланд преди 2 години много ми хареса тяхното традиционно бойно изкуство, тайландският бокс, муай тай. И оттогава се запалих и продължавам да си го тренирам и тук“, казва Митко.

Обиколил е 3 континента,

посетил е 36 държави

и се определя на шега като луд авантюрист. Често преследва тръпката от адреналина. В Патая, Тайланд, в парка на тигрите си купува скъп ВИП билет, за да влезе в клетката на големите охранени 300-килограмови животни.

С него влизат двама дресьори с електрошокови палки. „И ти гледаш тайландците, гледаш го това огромно животно и си казваш, че ако нещо реши, никакви противошокови палки и източни бойни хватки не могат да те спасят“, смее се Митко. Той успява да запази хладнокръвие, както го съветват дресьорите, започва да гали леко тигъра и дори ляга върху него като на възглавница.

Едно от най-силните му преживявания е в манастира Шао Лин. „Нали едва ли не цял живот тренирам източни бойни спортове, исках да видя къде са се зародили“, казва Митко. Още първата година тръгва натам. Легендарният манастир сега е туристически обект. Димитър пътува цял ден с влак, автобус и после се катери пеша в планината. Пристига, когато портите на манастира вече са затворени за посетители.

Фитнес V-lab в небостъргача К11 в Шанхай.

„Явно съм бил много убедителен пред пазача, обясних му, че идваме от другия край на света и искаме да влезем само в двора, да направим няколко снимки и да разгледаме. По това време монасите имаха молитва и той отвори портите… Уникално място, пропито с този дух от векове. Енергията е наистина впечатляваща“, споделя Митко.

Когато молитвата приключва, той успява да си поговори с монасите. Разбира, че има 3 вида монаси. Едните само развеждат туристите, други се занимават с демонстрации на бойни изкуства – скачат, огъват мечове, ножове. И третите, истинските монаси, си спазват будизма, не пият, ядат само ориз и зеленчуци. Техният начин на живот е такъв, какъвто е бил преди векове.

Написал е 7 книги

„Миналия семестър си изпълних още една мечта – публикувах първия си учебник по бизнес английски Business English Course. Той излезе тук, в Шанхай, и това ми е седмата книжка и първият учебник“, споделя Митко. Преди това има роман, два сборника с разкази, два с пътеписи, участва и в сборник с правни статии Legal Guide. Осмата книга, в която описва пътешествията си по острови, е почти готова.

Книгата му Around the World е излязла в американско издателство и се продава и в Amazon. Как е успял? „В Съединените щати литературен агент се грижи за намиране на издателство и промотиране. Просто имам добри контакти по света“, обяснява Митко.

„Тук, в Азия, още 7 книги да напиша, няма да ми стигнат да опиша всички приключения – казва той. – Шанхай е космополитен град, с 25 милиона население, неповторима смесица от източна култура и от навлизането на модерните технологии. Тук всичко се плаща през телефона, нямаш нужда от портфейл и паспорт. Има огромни небостъргачи, тук е и 632-метровата „Кула“ – втората най-висока сграда в света след „Бурж Халифа“ в Дубай.“

При толкова много занимания, каква ли е неговата представа за успех? „Може би ще те изненадам, обаче моята представа за успех беше семейният живот – казва Митко след дълга пауза. – Аз най-щастлив съм се чувствал в деня на моята сватба с Мария… Оттам нататък вече другото го приемам просто като част от играта…“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин работи над хапче срещу COVID мутациите

Д-р Ивелин Георгиев е част от екип учени от Нашвил, направил революционно откритие

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българин от САЩ е част от екип от учени, които обявиха, че са направили ново революционно открие, което ще помогне в борбата на човечеството срещу коронавируса. Става дума за намирането на антитяло, което е ефективно срещу множеството мутации на заразата. В близко бъдеще е възможно то да бъде приемано под формата на таблетка.

Откритието е направено от учени от университета Вандербилд в Нешвил, сред които е и българинът д-р Ивелин Георгиев.

Технологията, която учените разработват, помага за откриването на антитела, които могат да неутрализират както COVID-19, така и други вирусни инфекции.

Д-р Георгиев и негови колеги успяват да изолират моноклонално антитяло от пациент, който се е възстановил от COVID-19, което показва мощна неутрализация на вируса. С тази нова технология учените смятат, че коронавирусът ще бъде

по-малко вероятно да мутира

за да избяга от антитяло, което не е „виждал“ преди.

„Тази технология е много вълнуваща по няколко причини. Основната е, че можем да търсим антитела по много ефективен начин. Да кажем, в случая с коронавирус, други технологии, които се ползват за откриване на моноклонни антитела, могат да ползват 1 или 2 варианта на вируса. С нашата технология можем на практика да сложим колкото искаме варианти. Затова много по-ефективно можем да намираме антитела, които да са ефективни срещу различните варианти“, обясни д-р Георгиев пред Bulgaria ON AIR.

Все още се обсъжда под каква форма ще се приемат новооткритите моноклонални антитела.

„Възможно е в близко бъдеще да бъде и като таблетка. Моноклонни антитела се ползват в много различни индикации, това също не е нова технология. Просто трябва да се намери

правилното антитяло

посочи д-р Георгиев.

Все още не може да се говори за панацея срещу новите варианти на COVID, но това е голяма стъпка в тази посока, смята директорът на програмата „Вандербилт“ по изчислителна микробиология и имунология и асоцииран директор на Института по инфекция, имунология и възпаления.

Д-р Георгиев прогнозира, че ще са необходими поне още 2-3 години за създаването на ефективно лекарство срещу коронавирус.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българско семейство пробяга маратона в Чикаго

Публиката ни подкрепяше и мотивираше, сподели Даниела Иванов

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Daniela Ivanov/Facebook

Българско семейство пробяга маратона в Чикаго и неговите малко повече от 42 километра. „Мога официално да кажа, че аз и съпругът ми завършихме един от 6-те най-големи маратона в света“, написа в профила си в социалната мрежа Даниела Иванов. Малко по-късно тя благодари на всички, които са дарили за нейната кауза – подкрепа за онкоболните.

Даниела сподели, че бягането е било невероятен опит, но също и едно от най-тежките неща, които е правила досега.

„На маратона имаше повече от 35 000 бегачи и олимпийци“, сподели още Даниела.

Тя разказа и за организацията на бягането, която според нея е била много добра. Навсякъде е имало помощни екипи и пунктове за вода, охрана, както и възторжена публика, която е подкрепяла маратонците и ги е мотивирала.

„Миля 18 определено беше

най-голямото предизвикателство

за мен. Всеки път, когато исках да се откажа, съпругът ми непрекъснато ме окуражаваше“, разказа още Даниела.

На финала тя и мъжът й били посрещнати от децата им и майка й, а също и от племенника, сестра й и леля й, става ясно от разказа й в социалните мрежи.

Тази година етиопецът Сейфу Тура спечели маратона в Чикаго, като победи бившия шампион от Америка Гален Руп. Тура се откъсна от Руп и кениеца Ерик Киптануи във финала на състезанието и завърши с време 2:06.12 часа.

Това беше трета победа за етиопеца в класическата дистанция от 42.195 км след успехите му в Шанхай и Милано през 2018 година. Шампионът от 2017 година Руп пресече финала за 2:06.35, а Киптануи остана на още 16 секунди зад американеца.

При жените победителка стана кенийката Рут Чепнгетич с време 2:22.31 часа. Актуалната световна шампионка изпревари американките Ема Бейтс (2:24.20) и Сара Хол (2:27.19).

Маратонът в Чикаго традиционно

събира българи от цяла Америка

които мерят сили с най-добрите маратонци в света. Някои от тях не пропускат нито едно от изданията му и тичат не за да се състезават, а за удоволствие.

Преди две години Георги Кърджалийски от Чикаго пробяга 42-те километра в името на децата на България. Каузата му тогава бе за осигуряване на по-добро образование на децата в Родината, независимо от социалния им статус.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА