Индексът на потребителските цени, който отчита разходите за кошница от стоки месец за месец, скочи с 1% през май в сравнение с увеличението от 0,3% през април - знак, че инфлацията остава висока. В сравнение с преди една година, индексът през май достигна 8,6 процента, нараствайки от 8,3 процента увеличение на годишна база, наблюдавано предходния месец. Това е най-големия ръст от 1981 г. насам. „Основният“ индекс, който изключва разходите за храна и енергия, достигна 0,6% миналия месец, колкото беше и през април. Последните данни от Бюрото по трудова статистика, публикувани в петък, отразяват американската икономика. Цените на енергията са скочили с 34,6% в сравнение с май 2021 г., докато цените на храните са се повишили с 10,1% през този период. Това е първото увеличение от 10 процента или повече от над 40 години, съобщи Бюрото по трудова статистика. Цените на билетите за авиотранспорта също са поскъпнали с 37,8%, докато цените на новите и употребяваните автомобили са скочили съответно с 12,6% и 16,1%. Цените на газа са напът да достигнат средната национална стойност от 5 долара за галон, точно преди много американци да се отправят на летни ваканции и пътувания. Основната причина цените на бензина са цените на петрола. През последните три месеца цената на един барел суров петрол Brent се покачи от около $87 до $122,60 в четвъртък. Главният финансов анализатор на Bankrate.com Грег Макбрайд коментира, че краят на инфлацията не се очаква скоро. „Ще са необходими много месеци на по-умерени ценови показания, за да може темпът на инфлация да спадне по значим начин“, пише Макбрайд той. "Може да не получим много под 6% преди края на годината." Други експерти са съгласни, че геополитическите елементи, които послужиха за повишаване на цените по целия свят, няма да отслабнат в краткосрочен план. „Историята Русия-Украйна няма да се промени скоро“, каза в имейл Джеймс Найтли, главен международен икономист в групата за финансови услуги ING. „Локдауните в Китай свързани с Covid бяха облекчени, но лесно могат да се върнат, като се има предвид нулевата Covid стратегия.“ Така Федералният резерв ще бъде задължен да помогне за възстановяването на търсенето в баланс с тези фактори, влияещи върху предлагането, каза той. Следващата седмица Фед ще реши дали да повиши основния си лихвен процент за трети път тази година. Пазарите и инвеститорите са почти единодушни, че централната банка ще избере да повиши лихвите с още половин пункт до между 1,25% и 1,50%. Въпросът е дали ще продължи да повишава лихвите с 0,5 процента на следващите си срещи през юли и септември. „До степента, до която нарастващите цени на енергията и храните се движат от глобалните фактори на предлагането – преди всичко войната в Украйна – не е задължително да се очаква от Фед да реагира“, пише Андрю Хънтър, старши икономист в САЩ в изследователската група Capital Economics. „Но с инфлацията досега над целта от 2 процента, изглежда, че тези стари правила вече не се прилагат." Хънтър отбеляза неотдавнашните коментари на управителя на Борда на Федералния резерв Кристофър Уолър, който каза, че Фед трябва да направи всичко необходимо, за да се справи с инфлацията.
