Открийте ни и в

Интересно

Ирландия: 7 въпроса, които би задал всеки пътешественик

Знаете ли всичко за уискито, трилистните детелини и шарените врати на Дъблин
bgvoice

публикувано

на

ЛЮБОМИР МАРТИНОВ

Знаете ли някоя дума на ирландски?

пита Рори, екскурзовод с къдрава кестенява коса до раменете и дълги екстравагантни мустаци, завити в краищата с помощта на вакса. „Слонча!“ (Slainte!) – отвръщаме хорово с Веси и Мая, позовавайки се на натрупания опит от предния ден по време на обиколките из ирландската столица и дъблинските пъбове. „Ето, току-що научихте другите как е „наздраве“ на ирландски“ – обръща се той към останалите туристи от интернационалната група и прави пауза, в която отпива непохватно от ирландското си кафе в картонена чашка и полива малко по кафявото си вълнено сако. „Е, разбира се, те са го запомнили, защото това на български означава „малък слон“ – добавя той, след като обърсва капката от ревера си, ругаейки, и ни поглежда с лукава усмивка в напразно очакване да види смаяните ни физиономии.

Ирландският е келтски език, внесен на острова около 300 г. пр. Хр. и се утвърждава като всеобщо средство за комуникация към 5 век – по същото време, в което прониква и християнството, пише Ричард Килийн в книгата си „Ирландия – 1001 неща, които трябва да знаете“. През втората половина на 16 век, по времето на кралица Елизабет Първа, английският език започва да си проправя път, а към началото на 19 век ирландският все още е най-говореният език в Ирландия, но е средството за комуникация на бедните, докато английският настъпва неумолимо като инструмент на властта и администрацията, на правото и на търговията. От 1845 до 1849 г. в Ирландия върлува Големият глад, когато картофените реколти са опустошени от болест, един милион ирландци умират от глад, а още един милион емигрират, с което населението на острова намалява с между 20 и 25%. Най-засегнати от тази катастрофа са говорещите предимно ирландски западни региони и като цяло по-бедното население, „което нанася смъртоносен удар на ирландския език“, допълва Килийн.

В днешно време, въпреки опитите за възраждане и обучението в училищата на ирландски, малцина ирландци говорят родния си език и ползват вместо него английски, което, от друга страна, е изключително улеснение за туристите.

Откъде са се нароили всички тези цветни врати в Дъблин?

По време на сутрешната разходка в мразовития априлски ден посещаваме Дъблинския замък, готическите катедрали „Крайстчърч“ и „Свети Патрик“, главната пешеходна търговска улица „Графтън“. От двете страни на улиците в околните кварталчета има редици от слепени двуетажни къщи близнаци с тухлени фасади, издържани в типичния архитектурен стил за Джорджианската епоха – по името на първите четирима монарси от Хановерската династия, управлявала Великобритания от 1714 до 1901 г. – отличаващи се една от друга само по разноцветните си дървени врати.

Дъблинските врати са запазена марка на ирландската столица и могат да бъдат намерени като колажи на картички, магнитчета за хладилник и всякакви други сувенири по магазините.

След три часа ходене, обрулени от режещия вятър и забиващите се като игли в лицето зрънца суграшица, отиваме да разгледаме на завет „Тринити колидж“, най-стария и най-престижния университет в Ирландия, и да обядваме в студентската столова…

В „Тринити колидж“ е и най-знаменитата библиотека в страната, разполагаща с колекция от над 200 000 книги, събирани през над 4-вековната история на учебното заведение, най-значимата от които е „Келската книга“ – богато илюстрован ръкопис, създаден от келтски монаси около началото на 9 век и съдържаща четирите евангелия от Новия завет на латински език. Импозантният и великолепен интериор на дългата 65 метра зала – с рафтове с книги, стигащи до високия полуцилиндричен дървен таван, и две редици мраморни бюстове на велики философи, писатели и хора, свързани с колежа – е не просто една от най-големите забележителности на Дъблин, а дори е станал част от световната попкултура. Тя служи за вдъхновение на екипа на „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ за външния вид на залата с архивите в Храма на джедаите.

Откъде идва думата „уиски“?

Културната програма за деня приключва и е време да се потопим в света на ирландската „вода на живота“ (Uisce beatha), както местните наричат уискито, по-известно с англиканизираното си изписване whiskey (в Ирландия) и whisky (в Шотландия).

Казан за дестилация на уиски

„Грижим се повече отвсякога за качеството на съставките, които използваме в производството. В крайна сметка едно уиски е толкова добро, колкото ечемикът и водата, които отиват в медния казан“, разказва Найл, служител на музея на най-продаваното ирландско уиски в света, разположен в сградата на някогашната му дестилерия в Дъблин. С впечатляващ 3D мапинг той показва производствения процес – малцоването, ферментацията, тройната дестилация, която придава характерния мек вкус на ирландското уиски, отличавайки го от по-тежкия и опушен дъх на шотландския му братовчед, отлежаването в бъчви, използвани преди това за производството на шери или бърбън.

 Храм или бар е Дъблин?

 След дегустацията на уиски е време за вечеря и се отправяме към района „Темпъл бар”, в който специално сме отседнали, за да бъдем във вихъра на веселието. Разположен на южния бряг на р. Лифи, този квартал през деня е културно средище със своите художествени и фотогалерии, кино, театри и арт прояви, а вечер малките тесни павирани улички и многобройните заведения се изпълват от хиляди почитатели на нощния живот.

„Името на района не идва нито от някой храм, нито се казва така заради баровете, както мнозина си мислят. Той е кръстен на сър Уилям Темпъл, който е заживял тук през 17 век. За да предпази къщата си от наводнения, той е построил дига, старата дума за която е „бариера“, а оттам и името „Темпъл бар“, обясни по-рано през деня екскурзоводът ни Рори.

Преди 30 години „Темпъл бар” е бил в упадък и дори е имало планове да бъде разрушен и на негово място да се построи автогара, но благодарение на дружните усилия на местните власти, на предприемачи и на артисти кварталът сега има тотално различен облик – реновирани сгради, някои от които озарени от цяла плеяда лампички, а други украсени с различни орнаменти, рисунки, графити и знамена, изложбени пространства, магазини и безброй пъбове.

Заведенията тук са много колоритни, със стени от декоративни тухли, дървени ламперии и барплотове, на които открай докрай са наредени кранчета за наливна бира, с висящи от тавана многоцветни табелки и антикварни бутилки, наредени на рафтове по стените. Повечето предлагат вечерна програма с традиционна ирландска музика на живо, с песни и танци, в които е трудно човек да не се включи, защото дори да устои на изкушението, неминуемо ще бъде повлечен от тълпата. Цените са солени – 6-7 евро за малко уиски или голяма бира и около 20 евро за основно, но преживяването напълно си заслужава.

Защо навсякъде има арфи и детелини?

Келтската арфа е национален символ на Ирландия – тя може да бъде видяна на редица официални документи, на президентския печат, на ирландските евромонети. За местните владетели и големци е било обичайно да имат личен музикант, който да свири на арфа като акомпанимент на рецитации на стихотворения и пеене на псалми. След като английският монарх Хенри VIII се провъзгласява за крал на Ирландия през 1542 г., в тази страна са изсечени монети с изображение на арфа.

„Официалната емблема е златна арфа със струни на фона на традиционния за свети Патрик син цвят, заменен през 19 век от зеленото като национален цвят”, пише Ричард Килийн.

Макар и национален символ, арфата отстъпва място на трилистната детелина като най-разпознаваема емблема на Ирландия. „Тя получава този статут благодарение на очарователния мит за това как свети Патрик е убедил местен езически владетел да приеме християнството, като му показал трилистна детелина, за да илюстрира триединството на християнския Бог. Също както детелината е едно растение с три листа, Бог е три личности в една“, пише Килийн.

 Скалите на Моуър – така ли изглежда краят на света?

 Рано на следващата сутрин потегляме с автобус към западния бряг на острова, за да видим скалите на Моуър, едно от природните чудеса на света. От двете страни на пътя, докъдето се простира погледът, се разпростират зелени ливади, между които са издигнати ниски огради от варовиков камък, където пасат малки стада овце. Пасторалната картина се допълва от замъци, някои от които не по-големи от едноетажна селска къща, а други – пригодени за хотели, изоставени църкви и гробища.

Ако не знаех, че от другата страна на Атлантическия океан е Америка, щях да си помисля, че скалите на Моуър са краят на света. Тези колосални образувания, простиращи се на 14 км по западния бряг на Ирландия, достигат височина от 120 до 214 метра. Огромни вълни се разбиват с безпощадна сила във врязващите се отвесно в океана скали и вдигат облаци от ситни капчици на десетки метри над морското равнище. Ураганният вятър придвижва с главозамайваща скорост облаците в небето и в рамките на един час се изреждат дъжд, слънце, сняг и суграшица. Всеки негов порив тласка напред-назад туристите, неспособни да се задържат на едно място, а каменните огради са единственото нещо, което ги предпазва да не литнат от ръба в отвесната пропаст.

Скалите на Моуър, постлани отгоре с почти равен зелен килим от трева, са една от най-големите туристически атракции в Ирландия и привличат годишно над един милион туристи.

Ако са достатъчно търпеливи и имат късмет, посетителите могат да видят във водата китове, делфини и тюлени.

 Само с уискито и бирата ли е известна Ирландия?

 На връщане към Дъблин по радиото в автобуса звучи Ю Ту, а екскурзоводът прекъсва спорадично музикалната програма с интересни факти от историята на Ирландия. Той говори за келтите, за нашествията на викинги и нормани, за британското владичество, за Големия глад, за войната за независимост 1919-1921 г., за северноирландския конфликт. Слушайки го, се питам защо историята трябва да се разказва само през призмата на пролятата кръв, ролята на държавата и политическите решения, а не през тази на успешните хора и проекти.

Да вземем за пример Ю Ту. През своята над 40-годишна история рокбандата създава цели 14 студийни албума, оглавява стотици музикални класации и оставя за поколенията прочути песни като „Pride“, „One“, „I Still Haven’t Found What I’m Looking For“, „Sunday Bloody Sunday“, „With Or Without You“ и си осигурява място в пантеона на най-успешните музикални групи. Ю Ту е групата, спечелила най-много награди „Грами“ и направила в периода 2009-2011 г. най-успешното световно турне в историята с рекордни приходи от 700 милиона долара и безпрецедентно голяма посещаемост със 7 милиона продадени билета…

В Ирландия – една нация, разделена в две държави, раздирана до неотдавна от кървав етнополитически конфликт, преживяла тежко световната финансова криза и изправена пред бездната на неизвестното заради Брекзит – със сигурност не всичко е розово. Но Ирландия има своите светли истории на успеха, написани от талантливи и предприемчиви хора и оставили траен отпечатък в живота, съзнанието и културата в Европа и отвъд…

Тринити Колидж

Последната вечер, налягали по двуетажните легла в хостела, обсъждаме с Веси и Мая сходствата между нашата страна и този остров, разположени на двата края на Европа, владени векове наред от могъщите си съседи. Република Ирландия и Северна Ирландия, част от Обединеното кралство, сборно са малко по-малки от България като територия, почти равни като население, а през 2017 г. и Република Ирландия, и България са били посетени от около 9 милиона чуждестранни туристи. Долавяме също така и някакво бегло и трудно за обяснение сходство в манталитета на двете нации, което ни кара да се чувстваме по-близо до дома в Ирландия…

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Интересно

Милиардерът Ричард Брансън се извини за грешна снимка в Южна Африка

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Virgin Group

Британският милиардер Ричард Брансън поднесе извиненията си за своя снимка, възприета от потребители на социалните мрежи за расистка, предаде Франс прес.

Брансън беше в Република Южна Африка за откриването на своя център за предприемачество, от който ще се възползват компании от южните африкански държави. В Туитър Брансън написа: „Страхотно е да бъда в Република Южна Африка, за да открия новия център „Брансън“ за предприемачество. Поставили сме си за цел да станем сърцето на предприемачеството в Южна Африка“. Туитът беше придружаван от снимка, за която Брансън позира с осем младежи, всичките бели.

Снимката обаче породи гневни реакции в Република Южна Африка, страна, в която все още има напрежение на расова основа четвърт век след официалното падане на режима на апартейда.

„Нуждаете се от повече цветнокожи хора на снимките си и в проектите си“, написа потребител на интернет, обръщайки се към Брансън. „Къде намерихте толкова бели в Южна Африка“, допълва друг потребител, визирайки, че цветнокожите са 80% от населението на страната.

В отговор на критиките, Брансън поднесе в Туитър извиненията си и призна, че на „снимката наистина няма многообразие“. Той увери, че новият център „Брансън“ за предприемачество е за всички южноафриканци.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Българска книга ще полети в Космоса

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. pixabay

Българска книга полита в Космоса. Тя ще бъде изстреляна с ракета от Нова Зеландия на 25 ноември.

,,Идеята на книгата е, че искам да покажа на хората, че всеки един човек може да се включи в космическото развитие на човечеството. Тя ще лети след две седмици, като флашката ще бъде прикачена към платформа, която ще освобождава спътници, защото спътникът не е готов и затова се налагат тези два старта. Следващият път ще бъде през април 2020-та на борда на „Дискавъри“, сподели Светослав Александров, авторът на книгата, избрана да полети в Космоса – „Аз, виртуалният астронавт“.

Той отбеляза, че книгата не е на хартиен носител, а е записана на чип.

,,Корицата в хартиено копие вече летя през май месец на височина 32 км. Това е доста над това, на което летят самолетите – т.нар. близко космическо пространство. То ще става все по-достъпно за хората в бъдеще да си изпращат свои предмети“, каза още Александров в ефира на Нова телевизия.

По думите му книгата ще се издигне на височина около 400-500 км.

,,Това ще бъде около земна орбита и е много по-голяма височина от първата, която постигнахме с височинен балон на 30 км. На 25 ноември отиваме в орбита“, заяви авторът на „Аз, виртуалният астронавт“.

Според него много хора са откривали комети на базата на една мисия, наречена „Сохо“.

,,За такива случаи съм разказал в своята книга. Много хора пък не си дават сметка, че снимките от повърхността на Марс се публикуват от марсоходите в реално време в сайтове на НАСА. Идеята за пращане на предмети в Космоса е символична“, обясни той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Джоуи Ариди – най-щастливият затворник, осъден на смърт

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Наричат го най-щастливия затворник със смъртна присъда в САЩ, но всъщност историята му е тъжна и пълна с несправедливости.

Джоуи Ариди е роден през 1915 година в Пуебло, Колорадо, и още в първите години на живота си показва, че ще е различен. Престоят му в училище е изпълнен с върховни трудности, а учебният материал просто не стига до него. Когато вече е тийнейджър, родителите му го изпращат в болница за душевно болни, където заживява заедно с останалите пациенти. IQ-то му е само 46.

Джоуи често не разбирал защо останалите младежи го малтретират всеки ден и в даден момент решил да се присъедини към малка група, която поне го защитава.

А един ден тази група просто избягала от дома. Заедно с тях и Джоуи. Той се качил на влака, за да попътува с тях, надявайки се да стигне до дома си в Пуебло, Колорадо. Младежът просто искал да се върне обратно вкъщи, но дори не подозирал, че прави

най-голямата грешка в живота си

Същата седмица в градчето е извършено жестоко убийство над 15-годишно момиче в собствения й дом. Тя е нападната от неизвестен извършител, който след изнасилването решава да я убие заедно с нейната 12-годишна сестра Барбара. По-малкото момиче все пак оцелява, а целият град е настръхнал в издирването на убиеца.

Джо дори не подозирал в какви проблеми го чакат. Компанията му от лудницата го изоставила и решила да пътува още, докато той трябвало да се скрие другаде от възпитателите в дома, от който избягал. Успял да се скрие за известно време в Шейн, Уайоминг. Полицията обаче го открива и задържа. Шериф Карол води разпита и вярва, че непознатият е виновен за извършеното убийство. След няколко часа в разпити Джо признава, че е извършил убийството. Едно позвъняване до родния му град изненадва много местния шериф Артър Гати, който вече има заподозрян за убийството. Според него убиецът е Франк Дрейн, който освен всичко е бил уволнен от бащата на жертвата. В неговите джобове са открити вещи от дома, както и още редица други уличаващи вината доказателства. Вместо да задържат Франк, властите предпочитат да обърнат внимание на Джоуи, който освен всичко си признал, че е

извършил убийствата и на хора

които са все още живи. 4-ма психиатри се занимават с мъжа и доказват, че неговото ментално състояние е като на 6-годишно дете. Франк отначало заявява, че не е виждал подсъдимия, но след това преценява, че е по-добре да набеди него и да се измъкне от убийството.

Малката Барбара дори разпознала Франк, но никога нямала правото да разпознава Джо. Освен това психолозите гарантирали, че този човек не може да прави разлика между добро и лошо, следователно няма шанс да извърши такова престъпление, и освен това дори не знае какво точно представлява сексуалният акт.

Все пак, мнозина настоявали, че именно той е виновен. Защо?

Шериф Карол получил 1000 долара за залавянето, освен това разказал показанията му, защото никой дори не си направил труда да ги пише. Д-р Бенджамин Джеферсън заявява, че това е повече от лудост, особено след като е ясно на всички, че той би признал всичко, включително и кражба на цигари, макар и никога да не е извършвал подобно престъпление. По време на разпитите става ясно, че той не познава семейството на жертвата, не знае кой е настоящият президент на САЩ (Франк Рузвелт) и още много други. Въпреки това показанията на шерифа и 1000-та долара в джоба му го мотивират да обвини лудия и да му издейства смъртна присъда.

Изпратен в затвора, Джо поне се забавлява с влакчета, които комендантът му дава. Мнозина в кухнята забелязват с какво старание полира лъжиците, за да може да прави смешни физионoмии в отражението им. Пазачите дори го наричали „най-щастливия затворник със смъртна присъда“. Един ден журналистите го попитали дали иска да се върне обратно в лудницата и той отказал, защото там всички били лоши с него и го биели. През 1937 година адвокатите продължавали да обжалват смъртната му присъда и в цели 9 случая успели да избегнат куршума, докато не се стигнало до фаталния 10-и. Комендантът често повтарял, че това е невъзможно, неговият затворник дори не подозирал, че ще умре. Престоят му бил изключително мирен и спокоен, Джо

просто играел с влакчетата си

тихо в ъгъла и не пречел на никого.

Последната вечеря е била елементарна – сладолед. По време на последното причастие попът предложил да задържи малко играчките на затворника, а в замяна му обещал, че ще получи арфа, с която може да свири колкото поиска. По пътя към газовата камера Джо казва: „Вече искам да свиря на арфата, която падрето ми обеща, че ще получа.“.

Екзекуцията е изпълнена през 1939 година, Джо умира на 23 години, а комендант Бест плаче по време на изпълнението. През 1995-а се появява и книгата, която разказва за тази абсурдна несправедливост. Написана е от Робърт Пърск, който заявява, че никога през целия си живот не е виждал толкова жестока грешка в правораздаването, колкото тази.

Едва през 2011 г., 72 години след смъртта на Джо, губернатор Бил Ритър помилва посмъртно Джо Ариди. „Помилването на г-н Ариди няма да го върне или да поправи тази невероятна трагедия в историята на Колорадо. В интерес на правосъдието и чистата етичност, трябва да направим всичко възможно, за да възстановим доброто му име.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada