Пет години след като беше оправдана за престъпление, което не е извършила, 30-годишна българка ще бъде обезщетена с близо 240 000 евро. Това постанови Касационният съд в Рим в края на одисея, продължила няколко години, съобщава 24 часа. Излизащият в Неапол всекидневник “Матино” съобщи, че преди пет години българската гражданка с условното име Елена била обвиняема по тежки престъпления. Заедно с други четирима души – трима българи и един албански гражданин, тя била арестувана в град Мондрагоне. Задържането им станало заради съдебно разследване, в което те били обвиняеми за участие в престъпна група, привеждане в робски условия на други хора, експлоатация на проституция, отвличане на хора. Петимата били арестувани през 2013 г. в рамките на разследване на мрежа на проститутки, внасяни от Източна Европа в Италия. Жените били принуждавани да проституират в южните области Кампания и Калабрия. Три години по-късно процесът приключил с две осъдителни и три оправдателни присъди на съда в южния град Санта Мария Капуа Ветере. Двама от обвиняемите били осъдени на 12 и 8 г. затвор, докато други трима души, сред които Елена, били напълно оправдани. Междувременно обаче Елена прекарала три години в затвора. Затова след оправдаването си чрез адвокат поискала да бъде обезщетена от италианската държава за годините си зад решетките. Апелативният съд в Неапол отсъжда през 2019 г., че тя заслужава да бъде обезщетена с 240 хиляди евро за “несправедливо задържане в затвора”. Прокуратурата оспорва това решение. През февруари Конституционният съд в Рим обаче реши, че българката е в правото си да бъде обезщетена. Днес 30-годишната жена живее в община до Казерта, област Кампания. Италианската държава признава правото на обезщетение на хората, несправедливо държани зад решетките в очакване на присъда. Много често това може да стане заради магистратска грешка или по други причини. Престоят в затвора заради грешка на някой магистрат е обаче нещо съвсем различно от несправедливо задържане. То е свързано със съдебните мерки, несправедливо приложени спрямо някой, който впоследствие е оправдан. Има и втори случай и той засяга човек, който, въпреки че по-късно е осъден, не е трябвало да стои през това време в затвора, защото не е имало предпоставки за задържането му. В случая с българката става въпрос за първия тип несправедливо задържане в затвора. Италианският наказателен кодекс постановява и колко трябва да бъде обезщетението за този тип несправедливо задържане. Обемът на обезщетението не може да надвишава 516 456 евро. Въпреки че законът посочва тавана в обезщетението, той не казва каква сума точно се пада в отделните случаи. Затова в правосъдието обикновено се прилагат правилата на аритметиката. Така се стига и до сумата, която се полага за всеки несправедливо изтърпян ден зад решетките, или 236 евро. Те се получават, като 516 456 евро се разделят на 2190 дни (шест години е максималният период за предварително задържане). Ако например даден човек е бил поставен под домашен арест за 2 г., а после е бил оправдан, обезщетението за несправедливото му лишаване от свобода е 172 148 евро. Италианското правосъдие обаче приема това аритметично изчисляване на обезщетението само като нещо условно. Съдията, който трябва да го отсъди, може да прецени, че по дадена причина, например претърпени тежки психологически щети, обезщетението може да се увеличи.