Открийте ни и в

България

Какви са очакванията преди срещата Петков – Ковачевски?

Очакванията към съвместната работа на двамата са големи с надеждата те най-после да разблокират македонската, а и албанската, евроинтеграция

публикувано

на

Сн.: БТА

По-малко от 24 часа след като македонският премиер Димитър Ковачевски пое властта от Зоран Заев, той ще посрещне българския си колега Кирил Петков с търсене на допирни точки за изход от спора, блокирал евроинтеграцията на Западните Балкани. Идващи от македонския елит коментари сочат, че и новото правителство е готово да води диалог, но и решението на първоначално нагнетилите напрежение исторически предстои да се намери, пише “Дневник”.

Интересът към Ковачевски в Западна Европа още преди визитата на Петков същевременно е сигнал, че очакванията към съвместната работа на двамата са големи с надеждата те най-после да разблокират македонската, а и албанската, евроинтеграция.

Още преди утвърждаването си в парламента Ковачевски се обяви за ново начало с поглед към бъдещето, а не към миналото, което стана основен повод София да наложи вето на началото на преговори между Скопие (а следователно – и вървящата в пакет с него Тирана) и Европейския съюз. В Северна Македония темата за миналото е деликатна и Ковачевски побърза (като предшественика си Заев) да увери, че страната му няма да преговаря за идентичността си, но по-лесно ще работи по теми от настоящето и бъдещето – езика на омразата, икономическото сътрудничество, правата на самоопределящите се като българи.

Петков не отхвърля досегашната позиция на България, която се базира на два документа на кабинета и Народното събрание от 2019 г., но казва, че иска да я надгради – включително с поглед към проблеми като икономика и инфраструктура и създаване на работни групи както по тези теми, така и за култура, история и евроинтеграция.

Кирил Петков замина на официално посещение в Скопие 

На КСНС миналата седмица Петков не получи подкрепа за идеята си този формат на разговори да бъде ограничен със срок, но там бе подготвена почвата за диалог в по-умерен тон, след като опитите да се реши проблемът в последните две години не дадоха резултат.

В програмата на Петков е цялото политическо ръководство на Северна Македония: от Ковачевски до президента Стево Пендаровски и председателя на парламента Талат Джафери. Там е и водещият коалиционен партньор на управляващите социалдемократи, Демократичният съюз за интеграция (ДУИ), представена от лидера си Али Ахмети, заедно с основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ в лицето на председателя Християн Мицкоски. Предвидена е и среща с българската общност в Северна Македония.

Една от вече обявените цели на посещението е да се обяви създаването на пет работни групи – икономика, култура, инфраструктура, евроинтеграция и история. Други възможни заявки бяха направени от външния министър Буяр Османи: пред БНТ той каза, че според него е възможна промяна в състава и работата на съвместната българо-македонска историческа комисия, която е в застой близо две години.

Към визитата имаше критики, че Ковачевски след избирането си първо трябвало да дойде лично в София, а действията на Петков били символ на слабост. Обратно, българският премиер смята, че това е жест, който показва желание за промяна в подхода и искрено намерение да се реши спорът, ако и двете страни положат усилия, след повече от година безплодни опити да се постигне компромис, който да свали ветото.

Знак за желанието за промяна от българска страна идва и от състава на делегацията. От българска страна тя включва външния министър Теодора Генчовска, транспортния Николай Събев и заместник-председателя на парламента Кристиан Вигенин.

Инфраструктурата – както връзката София-Скопие по земя, така и с директна авиолиния между двете столици – бе акцент още и в предизборната платформа на Петков и Асен Василев като лидери на “Продължаваме промяната”. Свързаността също получи подкрепата на КСНС.

Христо Иванов след КСНС: Новината е, че няма новина

Пред bTV Петков обяви, че няма и не е имал планове да работи за диалог с точна продължителност шест месеца, целта е просто разговорът в работните групи да е динамичен и с конкретни резултати. Това следва задочния спор между него и президента Румен Радев дали даденият ориентировъчен шестмесечен срок за работата на работните групи трябва действително да бъде наложен. Против това се обявиха, освен Радев, и представители на Северна Македония.

След публикации в македонската версия на “Гласът на Америка” за разговори между Вашингтон и София за “македонското малцинство” в България Петков каза, че в България няма такова и разговор по темата няма да има, нито е воден със Съединените щати.

Пред македонската агенция МИА Петков заяви, че е готов за ново начало, но то за момента не включва нови добавки към Договора за добросъседство – като анекс например. По думите му фокусът е върху конструктивен тон и практичност с цел решаване на конкретни проблеми.

Османи отчете, че доверието в момента е сведено на най-ниско ниво и докато се гради, трябва тя да се изпълни с конкретни проекти – от инфраструктура и инвестиции до образование и култура. Разликите може да изглеждат непреодолими, но в конструктивен климат няма да е така, обяви външният министър. Попитан дали ще остане форматът 5+1 със списък от въпроси, предложен от бившето служебно правителство, Османи изрази подкрепа за “адресирането на тези въпроси”, но не навлезе в конкретика.

За искането на Радев за вписване на българите в конституцията Османи също изрази поддръжката си, а за промяната на учебниците заради езика на омразата каза, че “всички въпроси, които са наследени от югославския подход към България, не трябва да ги внасяме” в Северна Македония. Трябва да се намери решение и за словото на омразата на ежедневно ниво – например чрез специални институции, които да следят как се проявява.

Нинова: Решението на КСНС е достойна защита на българския национален интерес

“Историческата комисия започна добре” и началната ѝ работа за пръв път създава общи погледи към исторически фигури. Сега новите правителства трябва да помислят дали чрез подхода или структурата да внесат свежест в работата. “Договорът от 2017 г. имаше за цел да отдели политиката от историята” и за това трябваше да помогне комисията, а именно то е стремеж на Петков според външния министър.

Османи заяви, че Северна Македония не е изразила ясно пред гражданите си факта, че България не посяга върху идентичността ѝ и трябва да се работи за по-добра комуникация. Кабинетите и на Борисов, и на Петков отричат исканията на България да са насочени срещу македонската идентичност, но острите познания от предишното избрано правителство, включително призивите да бъдат признати българските корени на народа и езика, създаваха напрежение сред македонците.

Новият вицепремиер за европейските въпроси Боян Маричик заяви, че се очаква “нова динамика” в разговорите със София и че работни групи, с поглед не само върху историята, но и без обвързващи срокове (срещу каквито се обяви и Радев).

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА