„Левият ми крак беше по-къс, нямах нито коляно, нито глезен“ - това разказва Елица във видеоинтервю за „Франс прес". 33-годишната жена, която живее в Нова Зеландия, говори уверено и спокойно. През 1987 година родителите й я дали в сиропиталище. Както казва тя самата, в комунистическа България това било обичайна практика по отношение на деца с увреждания. Подложили я на две операции, но положението й така и не се подобрило. „Не можех друго, освен да пълзя или да скачам на един крак“, разказва Елица.
От дете с увреждания до параолимпиец
В България нещата се променят, но бавно
Станислав няма късмета
споменават се дори „удари с тояга“
