Открийте ни и в

Интересно

Жената чудо: Как бременна със заплата на миячка изкачи Еверест

Лхакма няма спонсори, нито образование, работи като миячка на чинии в САЩ и така издържа сама трите си деца

публикувано

на

Жената чудо: Как бременна със заплата на миячка изкачи Еверест
Сн.: Wikipedia

След като изкачи върха на света Еверест на 12 май, Лхакпа Шерпа стана притежателка на изключително престижен рекорд – тя е дамата с най-много успешни опити за покоряване на най-високата точка на планетата, които вече са общо 10.

Предишното постижение е отново на 48-годишната в момента непалка, поставен през 2018 година.

Но не просто фактът на многократното качване там прави тази жена изключителна. Лхакма няма спонсори, нито образование, работи като миячка на чинии в САЩ и така издържа сама трите си деца и финансира експедициите си до Хималаите.

Побеждавала е Еверест и през двата маршрута – северния и южния, съответно през Тибет и Непал и държи още куп рекорди.

Лхакпа е родена в областта Макалу в Непал, която са намира в близост до едноименния осемхилядник. Както подсказва името й, тя е от етническата група на шерпите, високопланинския народ от земеделци, който в последните десетилетия се прехранва и като водачи, и носачи на все по-популярните експедиции на Хималаите.

Тя има 11 братя и сестри. Казва, че изчислява възрастта си според информацията, която има от семейството си. Жената няма акт за раждане и е родена в дома си. Когато е била малка, шерпите не са имали традиция да празнуват рождени дни и Лхакпа също няма такъв.

Баща й е пътуващ търговец и производител на чай, а като дете тя обикаля с него планините – понякога се налага да прави преходи от по един месец, но не е ходила на училище.

Брат й е известен сред общността на алпинистите – Мингма Гелу Шерпа има много успешна агенция за организация на експедиции в Хималаите. Най-възрастният й брат е бил на Еверест 10-11 пъти, друг от братята й – 8 пъти, а най-малкият – 5.

Сестра им обаче стига по-далеч. От гид и шерпа, тя се превръща в клиент и в алпинист, който се качва заради себе си, а не заради туристите.

На 15 години започва да работи като носач и готвач по експедициите на Хималаите и доставя провизии до базовите лагери. По това време не е обичайно тази работа да се върши от нежния пол, защото изисква носене на тежки товари, ала младото момиче иска да може да изкарва собствени пари.

“Казваха ми, че това е мъжка работа и никой няма да иска да се омъжи за мен. Казваха ми да си стоя у дома, но исках да съм навън. Ако ги бях послушала, щях да остана затворена във ферма за картофи с 15 деца”, разказва Лхакпа пред специализираното издание Rock and Ice.

За пръв път качва Еверест през 2000 година и така става първата непалка, качила върха и оцеляла. Предишният опит е на Пасанг Лхаму, която стига там, но загива на слизане. “Научих се как да оцелявам, как да ходя безопасно и да оцелявам за дълги периоди, без да се храня”, споделя смелата дама.

Среща съпруга си из планините и през 2002 г. се местят в САЩ. Сега живее в Кънектикът и работи като миячка на чинии в магазин за храни.

“Исках по-добър живот, да живея в свободна страна и се научих как да осигуря образование на децата си”, разкрива тя.

Често се катерят заедно със съпруга й, но той постепенно става агресивен, като стига дотам, че я бие дори на Еверест. През 2012 г. семейството стига до хранителни помощи и след серия побоища, хоспитализации и престой в убежище за жени-жертви на домашно насилие, те се развеждат.

Междувременно тя продължава да изкачва Еверест, включително и 8 месеца след като ражда първата си дъщеря. Стигала е върха и докато е била бременна във втория месец с второто си дете.

“Това не промени прехода, чувствах се по същия начин”, признава Шерпа това си невероятно постижение.

Има общо 3 деца и е водила всички до базовия лагер на Макалу.

“Въпреки че са родени на съвсем друго място, те могат да ходят по високите планини седмици наред”, разказва непалката.

Учи ги да не се сравняват с другите хора, а единственото важно е да следват сърцето си и сами да са си водачи.

При последното изкачване на Еверест я придружава 15-годишната й дъщеря Шайни, която е и неин мениджър, защото говори по-добре английски и се оправя по-добре с технологиите. Момичето се качва с майка си до базовия лагер. Самия преход се забавя с цели 2 години заради пандемията.

Още нещо невероятно – Лхакпа няма спонсори – нещо почти задължително за тези, които искат да покорят осемхилядник. Стойността на експедицията е около 30 000 долара за един човек – ако се ползва непалска компания за водачи и 50 000 долара, ако е западна фирма за логистика.

Със скромните си доходи като мияч на чинии тя изкарва минимална заплата, но успява да издържа и трите си деца. Неприятното в случая е, че не може да си позволи почти нищо друго и няма дори автомобил.

В последните години на Еверест ходят стотици хора, а рекорди като на Лхакпа и на сънародника й Нирмал Пурджа, който изкачи всички 14 осемхилядника за 7 месеца, оставят погрешното усещане, че това е по силите на всеки, който има пари – шерпите ще свършат останалото.

Непалката, която е била там 10 пъти, е виждала цената на върха. Между 6 и 10 души умират на Еверест всяка година – при лавини, падания, заради липсата на кислород в зоната на смъртта над 8000 метра. Замръзналите им над 100 тела остават около върха и всеки, тръгнал натам, ги вижда.

“Ако нямаше шерпи, никой нямаше да може да се качи там”, откровена е дамата пред “Гардиън” за приноса на своя често подценяван народ, който има изключителна връзка с планината. Например, когато бащата на Лхакпа умира, тя отлага една от експедициите си. “Не исках да нося тъгата там, нямаше да е безопасно”, споделя майката на три деца.

Да кажеш, че е лесно да стигнеш върха на света, ако имаш пари, е обида, подчертава Шерпа, която няма спонсори, треньор или диетолог, нито дори времето да тренира достатъчно, защото трябва да работи постоянно.

Когато отива на експедиция, тя напуска работата си заради дългия отпуск, който се налага да вземе. Така рискува да остане без дом, а като се върне, поема колкото може повече работа – като касиер в дрогерия и като чистачка по домовете.

“Никога не им казвам за Еверест”, признава Лхакпа. Така доста хора дори не подозират, че чистачката им всъщност е световен рекордьор по качване на най-високия връх на света.

Вероятно тя остава без спонсор, защото въпреки все по-растящата популярност на продуктите за спортове и прекарване на времето на открито – от обувки и раници до оборудване, тя не е продаваема. Непалката не пасва на профила, който обикновено търсят компаниите – няма бляскаво присъствие в Instagram и е просто жена на средна възраст, самотна майка, която говори развален английски.

Затова освен със собствената си заплата, финансира експедициите и с краудфъндинг.

След 10-ия си Еверест Лхакпа мечтае за К2 – един от най-опасните осемхилядници и връх, който почти е докоснала преди години, но когато стига под него, времето не позволява да продължи по-нататък.

“Знам, че е налудничаво, всички, които се занимават с екстремни спортове са луди. Но искам да покажа на света, че мога да го направя, и че жени като мен могат да го сторят”, разкрива рекордьорката.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от cloudscapeclimbing (@lhakpa_sherpa9)

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА