Открийте ни и в

Български истории

Как българин оформи автомобилния вкус на Америка

Илия Русинов – Рус си отиде на 90 години, а General Mortors ще го помни вечно

Боян Димитров

публикувано

на

Илия с Corvair, за чийто дизайн има съществен принос. Сн.: Eva McGuire

Пушево е селце на 12 километра от Велико Търново. И то, както повечето български села, е жертва на обезлюдяването в последните три десетилетия – от някогашните близо хиляда жители са останали 116, а и те са предимно възрастни хора.

Днес Пушево е спокойно място, където почти нищо не се случва. Но тъкмо оттук някога тръгва историята на един от най-значимите автомобилни дизайнери на Америка през ХХ век, пише investor.bg.

Илия Русинов, наричан от колегите в General Motors „Ръс“, си отиде през ноември миналата година, три месеца след като навърши 90. През половината от този забележителен живот

 той бе дизайнер в GM –

работейки с няколко поколения светила в тази професия, като се започне от легендарните Харли Ърл и Бил Мичъл и се приключи с Ед Уелбърн. Самият Русинов остана на позицията помощник главен дизайнер в продължение на три десетилетия.

Илия не спрял да рисува почти до самия си край, споделя синът му. Сн.: Eva McGuire

Междувременно упорито отказваше десетките предложения за повишения, защото, както обясни пред един журналист през 90-те, предпочитал свободата на ателието за концептуален дизайн пред принудителните ограничения в реалното производство. Всъщност Илия превърна детската си мечта да рисува коли в занимание за цял живот. „Татко продължи да рисува почти до края на живота си. Това му беше в кръвта“, разказа синът му Пол след погребението.

Пол Русинов носи името на прадядо си Павле, от когото започва американската история на рода от Пушево. Понеже бедното откъм земя полупланинско селце трудно изхранва растящото си население, през 1902-а Павле Русинов

 заминава на гурбет отвъд Океана

 В Пушево да се грижи за семейството е оставен големият му син Иван. Но Иван също мечтае за Страната на неограничените възможности и на 19 години залага част от нивите, извървява пеш 20-те километра до Лесичери и се качва на влака. В Америка успява да открие баща си и старият Павле се прибира у дома да се грижи за фамилията, а Иван остава да учи. Завършва по два класа за година, после се дипломира като инженер и започва работа във Ford Motor Company (в аналите на компанията ще го откриете като Evan P. Russinoff). Жени се за българка – Прония, учителка по пиано, и на 27 август 1930 година в Детройт се ражда синът им Илия.

Eдна от големите гордости на Илия – и сред малкото модели, където оригиналните му идеи не са коригирани от производствени ограничения.

Като всяко нормално момче, и той

 прекарва детството си в рисуване на коли

 по полетата на тетрадките. Но увлечението му малко надхвърля това на съучениците му. Записва се за курс по автомобилен дизайн по пощата – пряк прародител на днешните онлайн курсове – заради обещанието, че лекциите се съставят под надзора на самия Харли Ърл, гения зад дизайна на General Motors. Не е много ясно дали наистина е било така, но скоро Илия има възможност да се учи от Ърл не по пощата, а лично – и съвсем отблизо.

 


Инвестира $4000, за да стане дизайнер

 Докато учи в художественото училище, приятел го съветва да участва в националния конкурс за дизайн на Fisher Body Craftsman’s Guild. През първата година е трети, а на следващата го печели заедно с голямата награда от 4000 долара. През 1949-а това са много пари – горе-долу една годишна заплата (преизчислени според инфлацията, днес биха били около 42 200 долара). Илия ги инвестира в бъдещето си като професионален дизайнер. През 1954-а завършва промишлен дизайн в реномирания Pratt Institute и по препоръка на преподавателите си е поканен на интервю в GM. „Ти имаш бензин в кръвта!“, възкликва Бил Мичъл, легендарният създател на Corvette Stingray, докато преглежда папката му със скици.

Русинов като млад дизайнер в GM. Снимки от семейната колекция

През първата си година в GM Илия работи под прякото ръководство на Харли Ърл и Мичъл. Фокусира се върху концептуалните модели, от които редовите дизайнери черпят вдъхновение за серийните модели. Много от идеите в скиците на Русинов после намират място в някои от най-емблематичните американски коли на 50-те, 60-те и 70-те и задават тона в автомобилната мода за години напред. Но има и някои серийни модели, създадени от него: като Pontiac Grand Prix и Firebird, Oldsmobile Toronado, Chevrolet Camaro. Русинов е сред създателите и на Corvair – пословичен с инженерните си недостатъци, но забележителен като дизайн автомобил.

 


Връща се два пъти в Родината

За разлика от много други емигранти, фамилията Русинови не прекъсва и връзките с България. Иван Русинов се връща в родината два пъти, през 1962 и 1970 г. Синът му също не забравя корените си и неслучайно двете му внучки са кръстени София и Елена.

Илия Русинов с баща си Иван, сам сериозна фигура във Ford и в щатската автомобилна индустрия като цяло, и с майка си Прония, учителка по пиано от Варна.

Дори и в момента една творба на Илия Русинов е част от експозицията на Детройтския институт по изкуствата. В разговор с един американски журналист познатите му почти в един глас споделят, че ще го запомнят не само като талантлив дизайнер, но и като съвършен джентълмен и отличен цигулар, готов винаги да посвири за удоволствие на приятелите си.

А за хората, които не са го познавали, Илия оставя вдъхновяващия пример колко щастлив може да бъде човек, успял да превърне в професия онова, което обича най-много.

Eдна от големите гордости на Илия – и сред малкото модели, където оригиналните му идеи не са коригирани от производствени ограничения.

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Децата на Прехода – 400 000 българчета родени извън Родината

Стабилен остава броят на българските бебета в САЩ и Канада

Боян Димитров

публикувано

на

Виж цялата статия

Родените извън България деца от началото на Прехода, който продължава вече 32 години, вече са близо 400 000. Това показват последните данни на НСИ, информационната система ГРАО и на различни граждански организации.

В световните класации България се води като страната, загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена досега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическия и политически преход с демографския такъв, пише блогърът Боян Юруков.

Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

До 2018 година родените извън България деца са били 299 481. Те са се появили на бял свят между 1990 и 2018 година. Година по-късно в ГРАО влизат за регистриране още 32 000 деца. Данни за изминалата година все още се очакват.

Близо от половината деца са родени в Турция, още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония.

Страните със силно застъпена българска диаспора също подпомагат значително статистиката. Така близо 200 000 българчета са родени в САЩ, Великобритания и Германия.

Забелязва се тенденцията в страни като Испания и Гърция, които са имали много новородени българчета, да изостават. Пикът е основно в Германия и Великобритания. След Брекзит обаче се очаква тези данни да се променят.

 Колко и къде са децата?

От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата, родени в Турция. Те представляват една трета от всички. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в Западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство, родени там, расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година, изчислява Юруков.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 12 години. В Испания и следващата държава – Гърция – има силно намаление след пика преди 10 години.

Има стабилен брой през годините от САЩ

който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да си извадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство, родени в Албания, предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад, практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднини, родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи, емигрирали във Великобритания например, са им се родили деца там, които в България причисляват към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата, родени зад граница, са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. Очаквано

най-много са в САЩ и Канада

Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца, родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хонконг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея, към 2020 година.


Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си, където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си, родено там, и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година, докато мине пощата.

 


Служебно регистриране

От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания, регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

 


Как да получите BG гражданство за роденото в САЩ дете – по пощата

Според българското законодателство всяко дете, на което поне един от родителите е български гражданин, съответно е български гражданин по произход. За да има дете, родено в чужбина, българско гражданство и ЕГН обаче, родителите трябва да го регистрират в Родината. Така е по закон, но все по-малко родители го правят.

Процесът по регистрация на новородено в чужбина българче за много родители обаче изглежда тромав и труден.

„Според зависи на какъв човек попаднеш, за съжаление. Може да попаднеш на много услужлив, който ще направи всичко възможно, за да ти помогне и ще оцени, че

искаш да изкараш ЕГН на детето си

което е родено в чужбина, но може да попаднеш и на човек, който ще ти създаде пречки“, казва Елица Желязова, чийто син Майкъл е български гражданин, роден в Чикаго. Тя успява да му издаде ЕГН в града си по местоживеене в България през лятото, докато е на почивка там за 2 месеца. Не всеки родител обаче може да си позволи това.

За улеснение на българите в САЩ, регистрацията на българче, родено тук, може да стане и по пощата.

Нужни са три документа: заверен превод на американския акт за раждане с поставен апостил и молба в свободен текст до дипломатическата ни служба – посолството или консулството.

Първата стъпка от процеса е поставянето на апостил върху удостоверението му за раждане. Той се получава в офисите на щатския секретарият по местоживеене. Таксата в Илинойс например е 2 долара. „Това е вид легализация, с която документът може да се използва не само на територията на Съединените американски щати, но и в чужбина“, обяснява консул Евгения Иванова от службата в Лос Анджелис. Oфисите на Secretary of state във всеки щат извършват тази услуга и по пощата. За улеснение на родителите на българчета тук, Консулските ни служби в САЩ също приемат заявления по пощата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка омая Флорида със сладкиши и торти

Даниела от Правец работи като счетоводител, но е и любимият сладкар в града си

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Instagram

Българка от Правец вече почти 20 години омайва американците в градчето Нейпълс във Флорида със сладкарските си умения. Малко са онези, които остават безразлични пред нейното творчество с вкус на сметана и захар, а сънародничката ни им връща доверието с часове работа и изпълнение на светкавични поръчки.

Всъщност

Даниела Калсиано е самоук сладкар

Нейната професия е съвсем друга – тя работи като счетоводител денем и едва след работно време влиза в „дрехите“ на любимия сладкар на жителите на Нейпълс.

Даниела се мести в САЩ преди 16 години и там слага основите на новия си живот. Тя е щастливо омъжена, има прекрасни приятелства и се запознава с различни хора. Но не крие, че все така тъгува за сестрите си в Родината.

Американското приключение на българката с тортите започва с една изненада за рождения ден на колега. Даниела се опитва да възроди традиция на служителите в хотел „Мариот“ (Mariott Hotels), която повелявала всеки да получава „персонализирана“ торта като подарък за рождения си ден. Тази вълнуваща практика обаче с годините спряла, а сънародничката ни запретнала ръкави да я възобнови. Резултатът бил първата й торта – ванилова, с кокос и изпълнена с еклери и украсена с маслен крем. След въодушевлението на близките й решава да се впусне в новото начинание.

Българката разкрива пред „Труд“, че успехът на тортите зависи от продуктите, които се използват за тях, и големината им. „Едни отнемат 5 часа от забъркването до украсата, а други – цял ден“, казва тя. Даниела споделя, че най-дълго се е занимавала с правенето на

сладкиш на тема „80-те“

„Беше за 40-годишен човек, който искаше да се включат много детайли и компоненти, които да представят тази година. В тортата са изобразени MTV, бялата ръкавица на Майкъл Джексън, уокмен, плоча и други, но работата отне между 16 и 20 часа“, разказва нашенката.

Друго предизвикателство, с което Даниела се сблъсква, е спешна поръчка за минидесерти за 300 човека, но и него преодолява бързо. Притеснява се и за сватбена торта с фондан, която трудно се запазва в перфектно състояние на топло време. „Трябваше да сложа триетажната торта на открито на повече от 30 градуса и си мислех, че ще „експлодира“. Този тип торта не се слага в хладилник, но беше наложително, за да я спася и успях“, казва още българката.

Даниела разкрива, че за нея сладкарството не е трудно и обича да я вадят от зоната й на комфорт с различни идеи. „Колкото по-различно, толкова по-добре, дава ми се шанс да науча още нови неща“, споделя тя. Българката разказва, че в САЩ има много голяма конкуренция в тази сфера, а американците познават всякакви кулинарни култури. „Но според мен те не знаят какво е „вкусен десерт“, защото той е много скъп и не се продава на масовия пазар“, казва Даниела и допълва, „но който е хапнал от баницата ми, все още си я спомня“.

За българката най-голямото щастие и успех е, когато й се обадят за нова поръчка, след като са научили за нея от други доволни клиенти. Винаги е готова да помогне и да приготви нещо, особено ако е за изненада.

Българската сладкарка разкрива, че работи за откриването на

собствено тортено студио

в което да приготвя вкусни и качествени изделия. Иска в него да готви с деца, на които им е интересен сладкарският свят и заедно да се учат и творят.

Даниела участва и в сладкарско състезание. Тя случайно попада в социалната мрежа на онлайн надпреварата „The Greatest Baker“, което включва участници от цял свят, които се конкурират за награда от 10 хиляди долара. Тя се записва и в нейната категория за „торти“ се състезава с около 70 души, завършвайки на 11-то място. Събраните средства отиват за фондация „No kid hungry“, която се бори да няма гладуващи деца.

Българката участва с вкусотиите си и в кампания за набиране на средства, с които да помогнат на тийнейджъри с аутизъм и други увреждания да имат незабравима абитуриентска вечер. Средствата от кулинарния форум са използвани и за закупуване на рокли и костюми за балната нощ, а инициативата е ръководена от Фондация „Night to Shine“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Американец, женен за българка, иска да е кмет на Лондон

Българският зет ще променя британската столица, а съпругата му Мариана е плътно до него

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Той е роден в Америка, женен е за българка и иска да стане кмет на Лондон. Брайън Роуз влезе в предизборната кампания за градоначалник на британската столица и се превърна в един от най-колоритните участници в нея.

Сегашният кмет на Лондон, Садик Хан, е с пакистански произход и политиката му през последните години събра доста недоволни лондончани. Въпреки това прогнозите го определят като фаворит за втори мандат. Основен негов съперник се очаква да бъде кандидатът на управляващата Консервативна партия Шон Бейли. А сред другите кандидати е и Брайън, който е женен за Мариана, притежава You Tube канал и води доста нестандартна онлайн кампания.

„Причината, поради която реших да се кандидатирам за следващ кмет на Лондон, е, защото обичам този град. Живея тук 21 години, това е моят дом, този град ми дава всичко – семейство, бизнес, цел в живота“, разказа той пред БНР. Брайън е категоричен, че не може да стои настрана и само да наблюдава как сегашните политици водят към дъното града, който обича.

„Аз имам бизнес от 30 години и никога не съм искал да се занимавам с политика, но сега ще ми се наложи, защото искам промяна. Искам да направя Лондон по-добър, защото ще живея остатъка от живота си тук, моите деца ще израснат тук и ще бъда погребан тук“, обясни още българският зет.

Причините му да се впусне в надпреварата се различават от тези на останалите кандидати. Те се стремят към поста, защото правят кариера в политиката, принадлежат към политически партии. А той е независим кандидат с независим глас, който

сам финансира кампанията си

да направи този град едно по-добро място.

Първите 10 години от общо 20-годишния престой в Лондон Брайън работи като банкер в лондонското сити. Последните 10 се занимава с медии. В You Tube е от почти 10 години.

„Нашите канали имат милиони абонати и милиарди зрители. Ние знаем как да представяме идеи чрез онлайн платформа. Освен това имаме много билбордове, имаме и дигитален автобус, оборудван като студио, който обикаля по улиците. Пуснали сме листовки в пощенските кутии на милиони лондончани. Но също сме много добри в излъчването на видеоматериали в You Tube, Facebook, Instagram и знаем как пряко да контактуваме с гласоподавателите. Мисля, че това е бъдещето. Не е нужно да имате вестник, телевизионен канал или дори политическа партия „като портиер“, за да разговаряте с гражданите“, допълни Брайън Роуз.

А това, че съпругата му е българка, му помага да разбира по-добре малцинствата.

„Аз идвам от Америка, Мариана идва от България. Този град е изграден от хора, дошли от други държави. От римляните, от викингите, от келтите, от саксонците. Всеки е дошъл тук от различно място, за да направи този град велик. Аз обичам разнообразието, ценя го високо. Винаги искам да знам мнението и на другите. За последните 10 години в това студио чух толкова много мнения на хора от различни страни, различни религии, различни етноси, различни философии и съм ги слушал по 2-3 часа, без да ги прекъсвам“, споделя Брайън.

Той обожава това, че в Лондон има хора от целия свят.

„Когато наблюдавам Европа, понякога виждам градове, в които няма такова разнообразие. И не мисля, че те са силни, че се развиват бързо, че се променят към по-добро.“

Мариана и Брайън се срещат преди около 13 години.

„Брайън дойде в магазина, в който работех – „Долче и Габана“ на Бонд Стрийт – и…

беше любов от пръв поглед

Отне му шест месеца да ме попита да излезем заедно и оттогава сме все заедно…“, разказва Мариана. Тя е плътно до него в кампанията и го поддържа по всякакъв начин.

„Брайън често казва, че аз съм в основата на всичко, което се случва. Ако вкъщи децата не са добре или каквото и да било друго, аз усещам, че съм тази, която държа всички заедно. Моята подкрепа, моите думи, вечерните разговори, които водим, преди да заспим, му дават сила и вдъхновение да прави това, което прави… Ние и двамата сме емигранти и си устроихме живота в този град. Много добре знаем какво е да кандидатстваш за Национален осигурителен номер и издаването му да бъде забавено или пък да кандидатстваш за паспорт. Минали сме през всички неща, през които минават емигрантите“, разказа Мариана.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Делян Пеевски
Пеевски пак най-желан от депесарите за депутат в парламента

От централата на ДПС нямат съмнение, че Пеевски ще е кандидат за народен представител за пети мандат

Затвори