Открийте ни и в

Български истории

Как и кога ще отворят българските детски градини в Чикаго

„Малка детска академия“ и „Синьото мече“ започват да работят

публикувано

на

Карантината изправи на нокти българските родители в Чикаго, тъй като децата си стояха вкъщи и трябваше да учат дистанционно. Ето как две български детски градини ще отворят при постепенното отваряне на щата.

 „Малка детска академия“ на Живка Петрова

която се намира в предградието Елк Гроув Вилидж, попада в категорията домашна детска градина за малки групи. Губернаторът на Илинойс даде право на такива градини да работят по време на пандемията, ако осигуряват грижа за не повече от 6 деца. Те бяха освободени от лиценз, но трябваше да спазват строги санитарни мерки.

„Радваме се, че успяхме да помогнем на семейства на българи, работещи на жизненоважни позиции като продавачи в магазини и собственици на бизнеси“, споделя Петрова. „Благодарим на родителите за подкрепата да спазват часовете за оставяне и взимане на децата, както и да ни уведомяват, ако събират децата си в по-големи семейни групи, за да имаме предвид, че са имали по-широки контакти“, допълва тя.

„От понеделник (1 юни – бел.ред.) имаме право да работим с пълната бройка деца, за която сме лицензирани по принцип. Тъй като досега не сме спирали да функционираме и всичко е преминало безопасно, властите в Илинойс ни дават право да отворим отново с нормалния ни капацитет“, обяснява Петрова.

В градината са въведени по-строги мерки за дезинфекция на твърдите повърхности и играчките, за миене на ръцете на децата (на почти всеки 30 минути), за мерене на температурата, за по-честа смяна на кърпите за бърсане.

Децата са на разстояние едно от друго

и са длъжни да измиват ръцете си още с влизането. Наблюдават се да не разменят играчки помежду си. При спането леглата също са на разстояние, както се изисква. „Всичко свързано с хигиената е както преди, само че утроено“, каза Петрова.

От юни децата в „Малка детска академия“ ще трябва да идват с маски. Когато са извън детската градина и има възможност за спазване на социална дистанция, няма да носят такива. В градината също ще има маски, които да се ползват при нужда от децата и родителите, а персоналът ще трябва да носи предпазните средства винаги.

Детска градина „Малка детска академия“ в Елк Гроув Вилидж.

„През този период на строга карантина предлагахме домашно приготвена храна, за да ограничим контактите с хора отвън. Но по принцип имаме две български фирми, от които поръчваме прясно приготвена храна, и сега ще продължим да работим с тях“, обяснява Петрова.

Скоро се очаква да има летни програми за деца и в „Малко българско училище“ в предградието Дес Плейнс, ръководено също от Петрова. Там също ще се спазват всички изисквания от щата и местата за децата ще бъдат по-малко.

Детските градини от типа център трябваше да затворят, ако нямат лиценз за това, че се грижат за деца на основни работници (essential workers). Тъй като сред родителите на малчуганите в

детска градина „Синьото мече“

 няма essential workers, заведението затвори с обявяването на карантината в Илинойс. „Всички 70 деца искат да се връщат вече и ние нямаме търпение да ги видим отново. Много ни липсват всички“, каза директорката Росица Дамянова.

У настоятелството на църквата в Дес Плейнс, в която се помещава градината, е имало голямо притеснение как и за кого ще се отвори сградата. Дамянова обаче е показала, че за нея и колегите й най-важното е всички да са здрави и има начини за връщане към работа. Също така за момента в Илинойс нещата се развиват добре и статистиката сочи намаление на заболелите и починалите от коронавирус и от църковното настоятелство са дали разрешение за отваряне на градината, като тя ще бъде на горния етаж, а долният остава за църквата.

За да заработи градината „Синьото мече“, тя трябва да получи изрично разрешение от специалиста от департамента по обществено здраве, отговарящ за заведението. „Изготвили сме детайлен план, както се изисква, и сме го изпратили. Обучението ни ще бъде почти изцяло навън, ще мерим температурата, ще караме децата да си мият ръцете при влизане и също през деня. Ще дезинфекцираме много по-често. Учителите ще носят маски. Пространството вън е голямо и позволява за отделяне на групи. Нашите стаи също са големи и имаме възможност да спазваме дистанция и вътре, както при игри и други дейности, така и при спането.

Дамянова казва, че

децата ще рисуват, ще танцуват, ще учат

 нови неща, ще слушат приказки и други. Обядът ще е с прясно сготвена храна от българска фирма.

„Надяваме се да отворим по-рано от края на трета фаза, която може да свърши на 26 юни“, споделя директорката. „Надяваме се евентуално за средата на юни. Имахме много планове за това лято. Искахме да направим компютърен кабинет за петгодишните, защото децата сега са много напред с технологиите. Не сме се отказали и като се оправи всичко, ще продължим с проектите. Децата са от ново поколение и искат да им се случват нови и интересни неща и ние се стараем да им ги осигурим“, прибавя тя.

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Българин се пребори за титлата „Най-силен мъж в Чикаго“

Николай Митов победи в състезание за издръжливост и здраво тяло

публикувано

на

Виж цялата статия

Макар пандемията в Чикаго да е обхванала града и той да е замрял, група мъже и жени се събраха на открито за ежегодното състезание по калистеникс, в което да покажат красиви и здрави тела, както и издръжливост. В него българинът Николай Митов участва повече от успешно и заслужи титлата „Най-силен мъж“ в Чикаго.

Думата калистеникс идва от гръцкото kallos, която означава

перфектно тяло и физическа сила

Състезанието в Чикаго се казва CHICAGO PULL UP PARK JAM. В Америка надпреварата се нарежда на второ място след тази в Ню Йорк. В Ню Йорк състезанието PULL UP PARK JAM съществува от 1998 г. Пренася се в Чикаго през 2015 г. С тази си история състезанието става най-старото и най-мащабното в света. В Чикаго състезанието и тази година се организира от Омари Джинаки, който беше много впечатлен от българина. И има защо. Денят му рано преди състезанието започва със спукана гума, той пристига буквално в последната минута, състезава се първо в състезание, което предшества основната част от спортната битка, после участва и в главното състезание и грабва титлата за най-силния мъж в Чикаго.

„От много време следя състезанието и прогреса на участниците“, казва Ники. „Тази година реших да се включа, за да сверя часовника си, и изобщо не очаквах да постигна такива резултати, защото

участвах за първи път

добавя той.

Инфарктният момент със спуканата гума изобщо не го изважда от равновесие. Ники бил в Уисконсин, доста далеч от състезанието, и сутринта, докато пътува към Чикаго, пука гума. Да я смени не е проблем, но му трябва ключ, който липсвал в колата. Първо спира една кола, но шофьорът в нея нямал нужния инструмент. Малко след това на помощ се притичва друг шофьор и Ники успява да смени гумата. Пристига за калистеникс упражненията и веднага трябва да започне да се състезава в дисциплината силови набирания с изтласкване до кръста. „Бях много притеснен, че силите няма да ми стигнат за първата дисциплина, след това с нормалните набирания, защото се използват същите мускули, но се справих“, обяснява той.

След като минава силовите набирания и побеждава, Ники трябвало да се състезава на набирания, клекове, коремни преси, „кофички“ и лицеви опори. А самите силови набирания завършва в два рунда, защото първо се класира наравно с друг състезател. „Той беше със счупен крак, но беше много силен конкурент“, обяснява нашенецът. „Първо направихме по 15 силови и трябваше да повторим. Той направи пак 15, аз успях да направя 16“, прибавя той.

След силовите набирания Ники започва с нормалните набирания и завършва наравно с организатора Омари Джинаки.

Финалната битка

между двамата е оставена за накрая. „На дисциплината клякания за съжаление се обади стара травма и не можах да се представя толкова добре“, разказва българинът. Но успява да събере сили за финала при набиранията и завършва на първо място. Ники си спомня, че си е мислил за България, за семейството си, за окуражителните думи, които е чул по-рано от жената, с която се среща, и смята, че това му е помогнало за победата.

Ники се занимава с калистеникс от година и половина. Харесва този спорт, защото при него човек учи тялото си да работи като едно цяло. Чрез калистеникс хората стават здрави, хранят се и живеят здравословно, упражняват се на открито. По принцип Ники работи като механик на камиони. За CHICAGO PULL UP PARK JAM тренирал по два пъти на ден – сутрин преди работа или в обедната си почивка и след работа.

„Няма значение дали буташ или дърпаш, в зависимост от упражнението, което правиш, целта е да отидеш нагоре“, казва за калистеникс Ники. „Най-много ме боли да гледам подрастващото поколение с таблети и телефони в ръце. Всички деца са със забучени надолу към екрана глави. Самата им стойка е подгърбена. Много от тях посягат към наркотиците. Бих искам да им кажа, че по-хубаво е да спортуват. Могат да опитат и с калистеникс. Който се интересува от този спорт, аз съм насреща. Чувството от победата в спорта не може да се сравни с победата от електронната игра или с наркотиците“, казва Ники.

„Винаги когато хвана лоста, гледам към небето, към новите хоризонти, но дори и това не трябва да е граница за мен и за хората. Трябва

да се стремим да надмогнем себе си

и да бъдем по-добри, да вървим напред и нагоре“, констатира Ники.

Ники, който е родом от град Кочериново, недалеч от Благоевград, впечатли организаторите и участниците в калистеникс състезанието в Чикаго не само със силата си. След състезанието той не показал никаква умора и помогнал с разчистването на боклука. „Някак не ми се видя правилно да се стремим към красиво тяло и да тренираме сред природата, а да оставим мръстотия след себе си“, казва той.

Ники не е сигурен кога ще участва пак на състезание по калистеникс, но е сигурен, че ще започнат да го предизвикват и е готов да запази титлата си.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Стефан и Максим – към най-дълбоките води на океана

Двамата преполовиха пътуването си от 6000 км, с което искат да прекосят Атлантика

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Facebook

Мисия „Неверест“ на Стефан Иванов и 16-годишния му син Максим се насочва към най-дълбоките води на океана, където се крият много изненади и опасности. Двамата продължават опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка, направена от тях. Те разчитат единствено на собствените си сили, като вече преполовиха предизвикателството с дължина 6000 км.

Мисия „Неверест“, в името на която потеглиха на път, е да се популяризира инициативата на Министерството на здравеопазването в подкрепа на донорството, наречена „Да! За живот!“.

Ето част от разказите на Стефан и Максим за премеждията по пътя, публикувани от тях във Facebook.

 Ден 37

Тези дни напредвахме бавно, предизвиквайки нашето търпение и упоритост при ветрове едва 5 възела. Моменти като тези ни припомнят нашата кауза (да стимулираме дискусия около донорството на органи след смъртта), в името на която решихме да гребем през океана над 6000 км – не се иска много да се проведе семейно обсъждане. Молим да помислите за това, ако още не сте го направили.

Тъкмо свършвах смяната си, когато чух да зад себе си плискане. Мислейки, че отново сме заобиколени от делфини, не им обърнах голямо внимание, секунди след това се появиха 10-20 огромни и великолепни косатки!

Ако сте чели книги или гледали филми за мореплаватели, не може да не ви е направило впечатление, че на техните яхти непрекъснато нещо се поврежда и те все се опитват да поправят това или онова. Е, и ние не сме изключение от правилото.

Преди два дни забелязахме, че мониторите на двете ни акумулаторни батерии показват, че зарядът им е паднал на около 60%. Това беше странно, тъй като дотогава те винаги бяха заредени на 80-100% от соларните панели.

Направихме пълна проверка на електрическата система с мултицета и установихме, че три от четирите соларни панела на системата генерират напрежение под 12 волта и съответно няма как да зареждат 12-волтовите акумулатори. Макс забеляза, че около кутийките с кабели и диоди на някои от тези соларни панели има зеленикаво оцветяване. След като отворихме една от кутийките, видяхме, че някои от кабелите са оксидирали до почти пълен разпад. Панелите бяха произведени от реномирана холандска фирма и за нас беше голямо разочарование, че се бяха поддали на морската влага.

Свалихме все още работещия панел от страничната стена на каютата, за да проверим неговите кабели и за наша радост те бяха добре. Изолирахме кутията с обилно количество полимер и утре ще преместим панела върху горната част на каютата, където би трябвало да хваща повече слънце.

Горе главата и ръцете на греблата.

 Ден 38

Окисляването на 3 от нашите 4 слънчеви панела ни принуди да намалим драстично потреблението на електроенергията. Така се наложи да изключим и да премахнем автопилота, който преди това използвахме 24/7, за да управляваме руля, да поддържа курса, както и веднага да изправя лодката, когато вълните я завъртат наляво или надясно.

През последните няколко дни се учим ръчно да управляваме руля, използвайки въжета, които гребецът дърпа или застопорява с щипка, която държи руля под желан ъгъл…

Едно от най-големите ни притеснения беше, че автопилотът ни се изключва за кратки моменти. След като живеем извън зоната си на комфорт без автопилот няколко дни при ветрове до 15 възела през деня и нощта, свикнахме с тази наша нова реалност.

Може да криволичим повече и да сме малко по-бавни без автопилот, но вече не се чувстваме в опасност. Да видим как ще се справим при по-силни ветрове.

 Ден 40

Режимът за пестене на електроенергия ни принуди да спрем да използваме и машината за вода. От три дни насам всеки гребец помпа на ръка вода на ръчния десалинатор по час, час и половина в допълнение към 12-те часа гребане на ден – изцеждащо силите изживяване…

 Ден 41

Чувстваме се възторжени – след като изминахме 3000 км (1600 морски мили) за 31 дни, току-що преминахме половината път на пътешествието си през Атлантика! Това са средно 97 км на ден или повече от 100 км, ако считате, че бяхме на морска котва три нощи поради по-тежкото време. Равностойно на по един маратон океанско гребане на гребец на ден в различни климатични условия, с лодка, която тежи над 1100 кг.

През последните няколко дни се опитваме да засилим мотивацията си да гребем тези безкрайни километри, като си представяме, че средната точка е връх, на който алпинист се изкачва, преди да се обърне и да се отправи към дома. Надяваме се втората половина да е по-лесна, въпреки че знаем, че пътят надолу по планината често е по-коварен…

Успяхме да изтеглим от пластмасовия капак на панелите къси парченца плоски жици… После намазахме всичко със силикон и ги запечатахме под щедри количества полимер Sikaflex – voilà – панелите започнаха да работят!!! Имаме три работещи панела отново с общо 260 вата.

Какво облекчение – няма да се налага да изпомпваме вода, можем да слушаме музика на високоговорителите и да включим отново някои от нашите комуникационни и навигационни инструменти, които сме изключили. Не съм сигурен дали ще използваме автопилота много – свикнахме да гребем и без него.

 Ден 42

Летящи риби продължават да скачат в NEVEREST през нощта, вероятно привлечени от светлината върху лодката. Повечето са по-малки от 20 см, но след като малко по-голям екземпляр скочи до тенджерата ни за готвене, решихме да направим рибена чорба. Един от гребците не кандиса да я опита, а другият отчете, че е най-добрата рибена чорба, която някога е правил, така, както и първата.

Между другото, всякакви риби продължават да скачат от водата при нас – и не само тези, които имат криле. Дори намерихме три калмари на лодката – тези вероятно не са скочили, а са били хвърлени на борда от вълни.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българи в Канада от три града се вдигнаха на протест за България (СНИМКИ)

В Монреал например имаше торта „Сахер“и шкафче, подобно на това от компроматните снимки с Борисов

публикувано

на

Българите в Канада подкрепиха протестите в България. Те не за първи път излизат на улицата с плакати и знамена, подобно на българите в родината.

В Монреал групата на българите набъбна до 40 и повече души, въпреки дъжда. „Много хубаво се получи, че се отвори дупка точно около часа на протеста, така че дойдоха много хора“, казва Мария Монева, един от организаторите.

Българите в Монреал се присъединиха към инициативата „предай щафетата“, в която най-малко българи в 22 града извън България, протестираха паралелно или на почти паралелно на принципа на щафетното бягане. „Вижда се, че между нас тук в Монреал, има особен дух. Дух на промяната“, констатира Монева.

„Този път всички бяха много креативни. Имаше един мъж с плакат „Събирам чета“, имаше торта „Сахер“, друг мъж донесе шкафче подобно на това от компроматните снимки с Борисов и сложи на него снимки на Доган и Пеевски. Имахме и учебник по английзки език за министър Ангелкова“, разказва още Монева.

Други българи в Монреал показаха подкрепата си онлайн.

Малка група от близо 15 човека се събра в Торонто, където живеят най-много наши сънародници. Според тях Бойко Борисов и Иван Гешев са позор за страната ни и трябва да си отидат от властта. „Оставка и затвор“, казва Анна Спилман.

За трета поредна седмица протестират и сънародниците ни във Ванкувър. „Винаги идват различни хора и това е най-хубавото“, казва Мира Стоянова. „Срещам все повече хора, които искат да се върнат в България. И ние със семейството ми сме сред тях. Но е много трудно да се вземе такова решение при тези обстоятелства“, допълва тя.

Някои от посланията във Ванкувър гласяха „Това е само началото на борбата в гнилото“, „Долу мафията“ и „Всички заедно“

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Най-четено