Открийте ни и в

Български истории

Калоян Георгиев – авантюристът, развил бизнес в десетки страни

Проектите му – здравеопазване, фармация, застраховане, туризъм… А също и училище за бедни африкански момичета в джунглата на Конго

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„Питаш ме кое предпочитам – да съм богат и успял или щастлив? А защо трябва да избирам?“, смее се Кало. За серийния предприемач Калоян Георгиев, създал десетки компании по света, парите не са най-важното нещо. Те просто му осигуряват свободата да обиколи 2/3 от земното кълбо, да посети над 140 държави и в половината от тях да създаде успешен бизнес. И винаги със семейството си – Янина и 6-годишната му дъщеря Анабел. Защото семейството му е по-висок приоритет от бизнеса.

„Така нареченият успех при мен е по-скоро state of mind, по-скоро в главата, отколкото в някаква фактология“, казва предприемачът. Кало, както го наричат всички последователи, които е вдъхновил като визионер и ментор, има своя формула за постигане на щастието.

Легендарни сред почитателите му са „Седемте компонента на щастието на Кало“: семейство и приятели, социална среда, здраве, бизнес (заради стандарта на живот), професионализъм, авантюри и приключенски дух… Един от важните компоненти е legacy, или това, което оставяш след себе си. Това са неща, в които инвестира времето си, без да очаква възвръщаемост, и на първо място сред тях е помощ за образованието. Седмият компонент е хармонията, вътрешните принципи.

В последните години Кало се шегува, че си

пенсионерства по разни острови“

„Изчезвам за няколко месеца, но затова пък давам възможност на колегите ми да успяват, като трупат опит, минавайки през провали – смее се Кало. – И това – в 40-те години от живота ми.“

С уникалния си стил на хармония между бизнес и личен живот и авантюризъм Калоян Георгиев става един от вдъхновяващите лектори на различни форуми и на инициативата на Иван и Андрей – Bulgaria Wants You. „Ключовият момент за успех в развитието ти е да си самоуверен – казва Кало. – А това се постига, като откриеш нещото, в което си най-силен. А също да събереш екип от хора, които да ти повярват и да искат да са с теб. И да имаш топ идея, разбира се.“

Калоян Георгиев е уникален и в разбирането си за баланс и хармония между личен живот и бизнес, които при него хармонично се преливат. Как балансира? Като набляга много на ефективността – работи при пълна концентрация и вместо за 8 и повече часа, свършва работата за 4 часа. Останалото време е за семейството, спорта и приключенията.

Порещият вълните Кало.

По пътя си от квартал „Надежда“ в София до мултинационалния бизнес той тръгва от волейбола – нещото, в което открива, че е най-силен. Расте в семейството на баща електротехник и майка чертожник, трайно безработна, защото след появата на компютрите тази професия изчезва. Майката обаче е тази, която го надъхва и инспирира в него онази толкова важна вяра в себе си. Нейният Калоян е силен, той скача много високо, той е умен и отличник в училище. Той е звездата на клуб „Левски“ във волейболните детски, младежки и мъжки отбори. „Сякаш бях „прекодиран“ от майка ми. Тя ми „продаваше“ идеята, че съм мегамашина, че мога да правя всичко“, разказва Кало пред „Труд“.

Семейство Георгиеви – щастливи на плажа.

Най-първата му работа е заедно със сестра му в селското стопанство, иска да си събере парички за колело. Накрая обаче получава… едно прасе. В някакъв момент казва на баща си: „Вече съм на 15 години, а още не съм милионер“. „Забавлява“ се с всякакви експерименти – кафенета, сладоледаджийници, плод-зеленчуци, компютърни клубове…

Завършва икономика в УНСС, но признава, че дори не знае къде му е дипломата, защото в нито един момент от развитието му тя не му е била нужна. По-важни са му неговите житейски университети. Докато върти волана на такси например, завързва много ценни контакти и събира около

1000 визитки на успели хора

При една такава среща бизнесмен го насочва да се пробва в един телеком пред фалит. Там за пръв път попада в корпоративния свят, след като преди това е „продавал чушки и домати“. Днес е натрупал 20-годишен опит като предприемач с проекти, свързани със здравеопазването, фармацията, здравното застраховане, недвижими имоти, туризъм…

Анабел вече е най-малкото дете в света, подкарало кайт.

Проектът, който най-силно го „пали“ днес, отново е уникален – за организация на полетите. Обратно на стряскащите бизнес прогнози и кризата, Калоян инвестира в бизнес, който е на stand by – туризъм. В една от компаниите, занимаващи се с организация на полети – Colibra, пускат продукт, който е ковид ориентиран – Pay If Okay. Избираш си дестинация и дата, не плащаш, получаваш билет, летиш, кацаш. Плащаш, след като полетът ти е окей, тоест без проблеми, типични за корона кризата – канселации, закъснения. При проблеми гарантирано получаваш ваучер за друг полет.

За уникалната идея българската fintech компания Colibra става регионален шампион за „Най-добър иновативен проект“ на световното първенство за стартъпи World Startup Cup, като част от програмата на Innowave Summit 2019.

Гледка от една от къщичките на Кало към залеза на плажа, Занзибар.

Ковид епидемията закотвя Кало и семейството му на остров Занзибар. Отиват за седмица, а остават… 8 месеца. Още първия месец решават, вместо да се тюхкат, да направят нещо на локално ниво. Какво да бъде? Оглеждат се – плажът е супер як. Купуват много изгодно място, топ локация на плажа. В друг момент не биха успели да го вземат, но когато туризмът е „умрял“ на острова заради пандемията – може.

Сега купуват още земя

Решават да направят коуъркинг център, или място за споделена работа, за дигитални номади – хора, работещи дистанционно навсякъде по света, трябват им само лаптоп и уай-фай. Иновативното и уникалното в проекта на Кало е, че предвижда и силен спортен център. Работа в офис среда, плюс спорт в късче от рая с плаж, море и вятър – кайт, крос фит, джънгъл джим, бокс, тенис… В Занзибар корона няма. Там няма и грипни сезони. 30 градуса нонстоп и цени, сходни с българските.

Курорт Sultan Sand, Занзибар.

Как минава един негов ден на Занзибар? Щастливо. Става в 6, играе си с Анабел, която вече е най-малкото дете в света, подкарало кайт. Оставят я на училище, което е по кеймбридж системата, но е джънгъл – там децата ходят боси и около тях подскачат маймунки. После двамата с Янина тренират в джима. Следобяд работят 3-4 часа. После се качват на кайта.

Тропическите острови разсейват – красота и безгрижие навсякъде, затова много важно е да има офис среда, в която да се концентрираш максимално. За да си перфектно фокусиран, да си свършиш работата за 4 вместо за 8 или повече часа и да постигнеш висока производителност, ти е нужна енергия. А спортът най-добре те зарежда. Затова коуъркинг центърът е съчетан с як спорт. Кало е амбициран този концепт със спорт и работа да го развие на много места по света. Сега го тества на Занзибар.

Тя помага на строежа на училището със сестричката си на гърба, Конго.

Преди това е обикалял в триъгълника Израел – Йордания – Египет. Там щурият авантюрист пробва да кара кайт в Мъртво море, но се натъква на „секюрити“. Докато едва обикаля с кайта из Мъртво море, с очи, зачервени от солта, над него започват да кръжат няколко хеликоптера. Това било милитъри зона, директно се стреляло.

И до днес се чуди как е успял 20 пъти да пресече границата Йордания – Израел, без да стрелят по него. После разбира, че идеята е да се топнеш, но на не повече от 5 м от брега. Нататък е забранено. Така Кало става единствен в света

карал кайт из Мъртво море

Един от най-силно зареждащите го емоционално проекти е в Конго. По това време той има много проекти в Африка и знае каква борба за живот е да се родиш на този континент. Заедно с американски предприемач – Алекс, решава да построи училище за бедните африкански деца. И то насред джунглата. Решават да е за момичета, защото африканците, ако изобщо могат да си позволят да пратят децата си на училище, записват момчетата.

В Конго, по време на построяването на училището.

„Навлизаме навътре в джунглата и Алекс вика: „Тука“ – смее се Кало. – Мислех, че няма пукнат човек, обаче изведнъж хора взеха да излизат от храстите и да се редят на опашка – да помагат, да носят тухли, да бъркат цимент. Уникално беше, дойдоха много малки дечица. Едно детенце на 5 годинки идва със сестричката си на една годинка. Вързало я с шал на гърба си и вика: „Искам да помагам, няма проблем, мога да работя и с нея, ще нося тухли“… Те къщи нямат, но ще строят училище… Идва един мъж на около 30-40 години, здрав и як, реди се на опашката, после изчезва. След 15 минути пак се появява, но вече в костюм и лачени чепици. Защото строежът на училището бил най-важният момент в живота му…“

Тия дни Калоян и семейството му летят обратно за танзанийския остров. В момента той строи на мястото си в Занзибар 15 къщички в местен стил за хората, които ще работят и спортуват там по неговия проект. Планира до края на другата година къщичките да са 150. Дори си е наумил да пусне чартър от България до Занзибар. Къде ще бъде, след когато се завърти бизнес машината – още не знае. „Не съм от хората, които ще дават съвети на другите какво да правят в ковид епидемията. Но е готино, че им разказваш за позитивни примери как може да се успее в такъв момент, и то в България“, казва визионерът.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Български професор в Питсбърг откри антитяло срещу COVID-19 (ВИДЕО, СНИМКИ)

Проф. Димитър Димитров основава Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, чийто директор е в момента и където работи като професор по медицина.

публикувано

на

Проф. Димитър Димитров от Университета в Питсбърг Виж цялата статия
Проф. Димитър Димитров разказва за откритието си на пресконференция в Университета в Питсбърг Сн.: UPMC


Докато светът тръпне в очакване на ваксините срещу COVID-19, американската агенция по лекарствата и храните (FDA) даде спешно одобрение на терапията с антитела на компанията Eli Lilly, а в събота и на Регенерон – лекарството, което дадоха на Доналд Тръмп.

Още няколко такива са в процес на тестване, едното лекарство с антитела е открито от български учен. Професор Димитър Димитров и екипът му вече са открили антитела, които успешно борят детска левкемия и други видове рак.

„Антитялото се свързва с вируса и не му позволява да влезе в клетката“, обяснява действието проф. Димитров.

Той обяснява действието на антителата като заблуждаваща вируса ключалка. „Ако може да определим вируса като ключ, който да влезе в ключалката, да отключи вратата и да отвори къщата, в случая клетката, и вирусът да влезе. Антитялото е всъщност като някакъв декой, мимик на ключалката. То се свързва здраво с ключа, с вируса и не му позволява да инфектира клетката“, обяснява проф. Димитров.

В момента текат тестове върху хора, а лекарството трябва да е достъпно за пациенти в началото на следващата година.

Освен като инжекция, лекарството ще е достъпно и като инхалатор, за да влиза директно в дробовете на болния и така да действа по-бързо. В момента това се изпитва върху животни.

Проф. Димитър Димитров и екипът му представят откритието си за лечение на COVID-19 на пресконференция в Университета в Питсбърг през септември. Сн.: UPMC

Роденият в Стара Загора Димитър Димитров завършва Софийския университет и работи в БАН. А през 1990-а идва в Съединените щати и става старши изследовател в Националните институти по здравеопазване в Батесда.

През 2017-а основава Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, чийто директор е в момента и където работи като професор по медицина.

Публикувал е повече от 400 научни статии, цитирани повече от 26 000 пъти, притежава и повече от 100 патента. Антитела, разработени от неговата група, се използват срещу някои форми на левкемия, както и за профилактика срещу Хендра.

Сега проф. Димитров смята, че терапиите с антитела за борба с коронавируса имат много голям потенциал.

„Те могат да бъдат ефективни както за предпазване от вируса, така и за третиране на вече заболели хора“, казва той. Българският учен обясни, че тези антитела се създават в лабораторни условия.

Екипът е успял за рекордно кратко време от 6 дни да изолира антитяло, което може да блокира COVID-19.

„Ние открихме това антитяло в началото на февруари, така че ние бяхме може би първите в света, които вече имат много специфично лекарство, защото всички други – например ремдесевир и други – те са малки молекули, те са неспецифични, имат много странични ефекти и не са много ефективни“, казва проф. Димитров.

В момента текат изпитания на лекарството върху хора и от екипа на проф. Димитров се надяват терапията да е достъпна за болните в началото на следващата година.

Проф. Димитър Димитров и проф. Джон Мелорс основават компания за разработване на антитела срещу вируси и рак. Сн.: UPMC

Преди няколко години, заедно с друг професор, Джон Мелорс, българинът основава и компания за разработване на антитела срещу вируси и рак.

„Едно от нашите тела спаси живота на много деца. То е в много тестове и очаквам да бъде одобрено“, казва проф. Димитров. Това лечение е срещу левкемия при децата.

„Антитялото, като се свърже с тази молекула, която е на повърхността на раковите клетки, но не на повърхността на другите клетки, тя може да убие, антитялото може да убие тази ракова клетка“, обяснява българинът.

Екипът на проф. Димитров е разработил и други терапии срещу невробластом и различни видове рак на кръвта при децата, които дават положителни резултати.

По-трудно засега е откриването на добро лекарство срещу рака на простатата и панкреаса. Но проф. Димиров не се отказва.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Да „посееш“ българския дори в Перу: Проектът на един студент

Александър Димитров е полиглот, но сега преподава своя език на чужденци

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Свободна Европа

Александър Димитров учи чужди езици от дете, а днес е полиглот, който не спира да се развива. Въпреки допира до много и различни традиции и култури обаче, студентът не престава да търси вдъхновение и в българските. Любовта му към българския език го води до един интересен експеримент, който се превръща в успешен проект и негово трайно занимание. Днес младият мъж води безплатни курсове по български език на младежи от 20 различни държави, в които споделя страстта си към изучаването на чужди езици и уважението към България, нейната култура и традиции.

Ентусиастите в неговите курсове са любопитни млади хора от различни краища на света. Има такива от Мексико, Южна Корея, Перу и даже от Филипините. На тях Александър обяснява как се прави баница и

как се пише буквата Ж

 разкрива им различни аспекти от традициите и културата на България.

„Изненадах се от огромния интерес“, споделя Александър Димитров пред „Свободна Европа“. Той е впечатлен как всеки от курсистите полага усилия, за да научи основни фрази от българския език и да опознае българските обичаи и историята на страната. Една от основните цели на младия мъж е да превърне България в разпознаваема страна и всеки от тези младежи да я запомни с нещо.

Самият Александър винаги е бил любопитен да научава нови неща и затова успява да намери подход към курсистите.

Днес той работи като екскурзовод за Free Sofia Tour, където разпространява културата на България сред малки и големи посетители. Този декември Александър е поканен като лектор в TEDxLozenets, където ще сподели „тайната“ за бързо и

лесно научаване на чужди езици

Освен родния български, Александър говори свободно пет езика – английски, френски, испански, португалски и румънски.

Езиците го мотивират да опознае както историята, така и географията и културата на дадена страна, споделя той. „Като знаеш език, можеш да се докоснеш до много повече хора и да научиш нещо от тях“. Пет езика и стотици турове по-късно, Алекс решава да се впусне в преподаване и на майчиния си език.

Уроците му обаче не свършват с научаването на български фрази и думи. По време на всеки час той запознава участниците с различна културна тема: от туризъм до българска литература и музика.

„Идеята е да си изградят колкото се може по-богата представа за България“, разказва за намеренията си Димитров. За „културната програма“ график няма – самите участници избират какво биха искали на научат. „Кога ще говорим за българска кухня? Искам да се науча да правя баница“ е само един от любопитните въпроси, които Алекс получава всяка седмица.

Интересът на участниците към България е толкова разнообразен, колкото и самите те, казва Алекс. „Когато бях на обмен в България, ми се струваше, че

 кирилицата е като от друг свят

Исках свободно да си говоря с местните, а сега най-накрая ще мога“, споделя Ками от Франция – един от курсистите на Алекс.

Само две седмици след началото на курса Алекс се радва на бързия напредък на всички участници. „Едно момиче от Китай още от първия път се справи отлично с произношението на български“, твърди той. Най-голямо удоволствие обаче Александър изпитва от искрената любознателност на курсистите към особеностите на езика. „Пращат ми написана азбуката в тетрадките си, питат ме кое е вярно и кое не. Най-хубаво е като видя, че сами се занимават извън учебно време.“

За Александър Димитров магическа „формула“ за научаването на езици няма. За бъдещи курсове по български език и култура си той разчита на постоянството на участниците и техния интерес. „Аз имам вдъхновение и участниците също: има всички предпоставки проектът да продължи!“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Почина чикагският доаен на журналистиката Климент Величков

Той е един от основателите на българските медии в Чикаго, а спортът му остана страст до края

публикувано

на

Виж цялата статия
Климент Величков (в ляво) с Йордан Ганчовски (бивш издател на в. "Златорог") в Чикаго на Втората световна среща на българските медии през 2006 г. Сн.: БТА

Почина един от доаените на българската журналистика в Чикаго и САЩ Климент Величков. Той си отиде от този свят на 84-годишна възраст в Ахелой след продължително боледуване. Последното му идване в Чикаго е през 2016 г. където се лекува в Шведската болница. Той почива в съня си на 19 ноември, четвъртък, по обед в съня си след усложнения от COVID-19.

Климент Величков идва в Съединените щати преди 20 години.

„Той донесе от България не само над 35 годишен опит на професионалист в областта на журналистиката, но и мисията на журналист, чиято почтеност и морал е рядко срещано явление в днешния комерсиализиран свят, където медиите често са средство за печелене на пари , а не утвърждаване на общочовешки ценности.“, написа за него близката му приятелка художничката Кина Бъговска.

Вестник България първи брой

Факсимилие на първия брой на в. „България“ от 2001 г., на който Климент Величков е главен редактор. Сн.: архив Кина Бъговска

Започнал да работи като журналист през 70-те години Климент Величков става главен редактор на в-к „Старт” в България, а по-късно на „Старт” в Чикаго. Работи в „Народен спорт” и „7 Дни Спорт”. Той е и първият главен редактор на в-к „България” в Чикаго. По късно като главен редактор издава и пише двата вестника „България 21 век ‘ и Старт”. Докрая остава като журналист на вестник „България сега”. Главен редактор и създател е също на аризонския вестник „Български Хоризонт”.

След себе си Климент оставя след себе си дъщеря Жана, която все още живее в Чикаго.

Климент Величков с журналисти в Чикаго

Климент Величков от времената на „Старт“; преди 10 години по време на Световната среща на българските медии в Чикаго; на среща – разговор с български журналисти в Чикаго в края на 2015 г. Сн.: eurochicago.com

Като официален представител на българската преса, Климент е бил на седем олимпиади, осем пъти е отразявал турнири в Уимбълдън, както и множество световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и др. Това, с което особено се гордее, е участието му на две световни първенства за журналисти по тенис, макар че се е състезавал по хвърляне на копие за юноши. През 1990 г. Климент е удостоен със званието “Почетен гражданин на Обърн”, близо до Сиатъл. Лично кметът на града му връчва този почетен знак като представител за България в Игрите на добра воля.

„Не Ви забравям и отново съм щастлив в спомените си през дългите дни и нощи без Вас до мен, но с Вас в сърцето ми!“, написа за последно Климент Величков към българите в Чикаго в навечерието на новата 2020 година.

Климент Величков колаж

шарж: Кина Бъговска

„Ние, твоите приятели ще те помним такъв, какъвто искаше да бъдеш-възторжен, весел, позитивен, без мърморене и оплаквания, доволен и щастлив от най- малките неща-кафе с приятели, споделено събитие от нечий рожден ден или сватба, филм, изложба или концерт.Винаги ще има място и за теб, когато празнуваме в Чикаго.
Пътувай в светлина, приятельо, ти ни завеща тонове написани случки и житейски истории-единственото ти богатство, за което не получи нищо, освен признание и благодарност от хората. Там от високо не спирай да ни се усмихваш и да се шегуваш на страховете ни, ежедневните ни битки за по-добър живот.“, завършва Кина Бъговска.

Екипът на BG VOICE изразява своите най-искрени съболезнования на семейството на Климент Величков и неговите многобройни приятели в Чикаго!

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Повече в BG успехи, Colibra, newsletter, newsletter_ca, newsletter_EU, здравеопазване, Калоян Георгиев, недвижими имоти
Откриха първата COVID-болница в България (ВИДЕО)

Там той се срещна с кмета на града Здравко Димитров, който също е с коронавирус

Затвори