Открийте ни и в

Български истории

Калоян Георгиев – авантюристът, развил бизнес в десетки страни

Проектите му – здравеопазване, фармация, застраховане, туризъм… А също и училище за бедни африкански момичета в джунглата на Конго

bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„Питаш ме кое предпочитам – да съм богат и успял или щастлив? А защо трябва да избирам?“, смее се Кало. За серийния предприемач Калоян Георгиев, създал десетки компании по света, парите не са най-важното нещо. Те просто му осигуряват свободата да обиколи 2/3 от земното кълбо, да посети над 140 държави и в половината от тях да създаде успешен бизнес. И винаги със семейството си – Янина и 6-годишната му дъщеря Анабел. Защото семейството му е по-висок приоритет от бизнеса.

„Така нареченият успех при мен е по-скоро state of mind, по-скоро в главата, отколкото в някаква фактология“, казва предприемачът. Кало, както го наричат всички последователи, които е вдъхновил като визионер и ментор, има своя формула за постигане на щастието.

Легендарни сред почитателите му са „Седемте компонента на щастието на Кало“: семейство и приятели, социална среда, здраве, бизнес (заради стандарта на живот), професионализъм, авантюри и приключенски дух… Един от важните компоненти е legacy, или това, което оставяш след себе си. Това са неща, в които инвестира времето си, без да очаква възвръщаемост, и на първо място сред тях е помощ за образованието. Седмият компонент е хармонията, вътрешните принципи.

В последните години Кало се шегува, че си

пенсионерства по разни острови“

„Изчезвам за няколко месеца, но затова пък давам възможност на колегите ми да успяват, като трупат опит, минавайки през провали – смее се Кало. – И това – в 40-те години от живота ми.“

С уникалния си стил на хармония между бизнес и личен живот и авантюризъм Калоян Георгиев става един от вдъхновяващите лектори на различни форуми и на инициативата на Иван и Андрей – Bulgaria Wants You. „Ключовият момент за успех в развитието ти е да си самоуверен – казва Кало. – А това се постига, като откриеш нещото, в което си най-силен. А също да събереш екип от хора, които да ти повярват и да искат да са с теб. И да имаш топ идея, разбира се.“

Калоян Георгиев е уникален и в разбирането си за баланс и хармония между личен живот и бизнес, които при него хармонично се преливат. Как балансира? Като набляга много на ефективността – работи при пълна концентрация и вместо за 8 и повече часа, свършва работата за 4 часа. Останалото време е за семейството, спорта и приключенията.

Порещият вълните Кало.

По пътя си от квартал „Надежда“ в София до мултинационалния бизнес той тръгва от волейбола – нещото, в което открива, че е най-силен. Расте в семейството на баща електротехник и майка чертожник, трайно безработна, защото след появата на компютрите тази професия изчезва. Майката обаче е тази, която го надъхва и инспирира в него онази толкова важна вяра в себе си. Нейният Калоян е силен, той скача много високо, той е умен и отличник в училище. Той е звездата на клуб „Левски“ във волейболните детски, младежки и мъжки отбори. „Сякаш бях „прекодиран“ от майка ми. Тя ми „продаваше“ идеята, че съм мегамашина, че мога да правя всичко“, разказва Кало пред „Труд“.

Семейство Георгиеви – щастливи на плажа.

Най-първата му работа е заедно със сестра му в селското стопанство, иска да си събере парички за колело. Накрая обаче получава… едно прасе. В някакъв момент казва на баща си: „Вече съм на 15 години, а още не съм милионер“. „Забавлява“ се с всякакви експерименти – кафенета, сладоледаджийници, плод-зеленчуци, компютърни клубове…

Завършва икономика в УНСС, но признава, че дори не знае къде му е дипломата, защото в нито един момент от развитието му тя не му е била нужна. По-важни са му неговите житейски университети. Докато върти волана на такси например, завързва много ценни контакти и събира около

1000 визитки на успели хора

При една такава среща бизнесмен го насочва да се пробва в един телеком пред фалит. Там за пръв път попада в корпоративния свят, след като преди това е „продавал чушки и домати“. Днес е натрупал 20-годишен опит като предприемач с проекти, свързани със здравеопазването, фармацията, здравното застраховане, недвижими имоти, туризъм…

Анабел вече е най-малкото дете в света, подкарало кайт.

Проектът, който най-силно го „пали“ днес, отново е уникален – за организация на полетите. Обратно на стряскащите бизнес прогнози и кризата, Калоян инвестира в бизнес, който е на stand by – туризъм. В една от компаниите, занимаващи се с организация на полети – Colibra, пускат продукт, който е ковид ориентиран – Pay If Okay. Избираш си дестинация и дата, не плащаш, получаваш билет, летиш, кацаш. Плащаш, след като полетът ти е окей, тоест без проблеми, типични за корона кризата – канселации, закъснения. При проблеми гарантирано получаваш ваучер за друг полет.

За уникалната идея българската fintech компания Colibra става регионален шампион за „Най-добър иновативен проект“ на световното първенство за стартъпи World Startup Cup, като част от програмата на Innowave Summit 2019.

Гледка от една от къщичките на Кало към залеза на плажа, Занзибар.

Ковид епидемията закотвя Кало и семейството му на остров Занзибар. Отиват за седмица, а остават… 8 месеца. Още първия месец решават, вместо да се тюхкат, да направят нещо на локално ниво. Какво да бъде? Оглеждат се – плажът е супер як. Купуват много изгодно място, топ локация на плажа. В друг момент не биха успели да го вземат, но когато туризмът е „умрял“ на острова заради пандемията – може.

Сега купуват още земя

Решават да направят коуъркинг център, или място за споделена работа, за дигитални номади – хора, работещи дистанционно навсякъде по света, трябват им само лаптоп и уай-фай. Иновативното и уникалното в проекта на Кало е, че предвижда и силен спортен център. Работа в офис среда, плюс спорт в късче от рая с плаж, море и вятър – кайт, крос фит, джънгъл джим, бокс, тенис… В Занзибар корона няма. Там няма и грипни сезони. 30 градуса нонстоп и цени, сходни с българските.

Курорт Sultan Sand, Занзибар.

Как минава един негов ден на Занзибар? Щастливо. Става в 6, играе си с Анабел, която вече е най-малкото дете в света, подкарало кайт. Оставят я на училище, което е по кеймбридж системата, но е джънгъл – там децата ходят боси и около тях подскачат маймунки. После двамата с Янина тренират в джима. Следобяд работят 3-4 часа. После се качват на кайта.

Тропическите острови разсейват – красота и безгрижие навсякъде, затова много важно е да има офис среда, в която да се концентрираш максимално. За да си перфектно фокусиран, да си свършиш работата за 4 вместо за 8 или повече часа и да постигнеш висока производителност, ти е нужна енергия. А спортът най-добре те зарежда. Затова коуъркинг центърът е съчетан с як спорт. Кало е амбициран този концепт със спорт и работа да го развие на много места по света. Сега го тества на Занзибар.

Тя помага на строежа на училището със сестричката си на гърба, Конго.

Преди това е обикалял в триъгълника Израел – Йордания – Египет. Там щурият авантюрист пробва да кара кайт в Мъртво море, но се натъква на „секюрити“. Докато едва обикаля с кайта из Мъртво море, с очи, зачервени от солта, над него започват да кръжат няколко хеликоптера. Това било милитъри зона, директно се стреляло.

И до днес се чуди как е успял 20 пъти да пресече границата Йордания – Израел, без да стрелят по него. После разбира, че идеята е да се топнеш, но на не повече от 5 м от брега. Нататък е забранено. Така Кало става единствен в света

карал кайт из Мъртво море

Един от най-силно зареждащите го емоционално проекти е в Конго. По това време той има много проекти в Африка и знае каква борба за живот е да се родиш на този континент. Заедно с американски предприемач – Алекс, решава да построи училище за бедните африкански деца. И то насред джунглата. Решават да е за момичета, защото африканците, ако изобщо могат да си позволят да пратят децата си на училище, записват момчетата.

В Конго, по време на построяването на училището.

„Навлизаме навътре в джунглата и Алекс вика: „Тука“ – смее се Кало. – Мислех, че няма пукнат човек, обаче изведнъж хора взеха да излизат от храстите и да се редят на опашка – да помагат, да носят тухли, да бъркат цимент. Уникално беше, дойдоха много малки дечица. Едно детенце на 5 годинки идва със сестричката си на една годинка. Вързало я с шал на гърба си и вика: „Искам да помагам, няма проблем, мога да работя и с нея, ще нося тухли“… Те къщи нямат, но ще строят училище… Идва един мъж на около 30-40 години, здрав и як, реди се на опашката, после изчезва. След 15 минути пак се появява, но вече в костюм и лачени чепици. Защото строежът на училището бил най-важният момент в живота му…“

Тия дни Калоян и семейството му летят обратно за танзанийския остров. В момента той строи на мястото си в Занзибар 15 къщички в местен стил за хората, които ще работят и спортуват там по неговия проект. Планира до края на другата година къщичките да са 150. Дори си е наумил да пусне чартър от България до Занзибар. Къде ще бъде, след когато се завърти бизнес машината – още не знае. „Не съм от хората, които ще дават съвети на другите какво да правят в ковид епидемията. Но е готино, че им разказваш за позитивни примери как може да се успее в такъв момент, и то в България“, казва визионерът.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Анджела от САЩ, която избра България заради буквата Ж

След 25 г. тя е един от най-добрите преводачи на съвременна българска литература

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Кадър: bTV

Анджела Роуд избира България, когато се намира на 8000 км от нея и дори не е я виждала. Единственото нещо, което „грабва“ тогавашното 20-годишно американско момиче, е буквата Ж. После следва цялата азбука, а след това и магията на българската музика, която открива в славянския хор на университета в Йеил.

Истинското запознанство на Анджела Роуд с България става години по-късно, в Копривщица. Тя е мястото, което кара американското момиче да остане в България. 25 години по-късно тя е един от най-добрите преводачи на съвременна българска литература в Родината ни.

Анджела отива в Копривщица през 1995 г. заради събора. По това време е в трети курс в университета и решава, че иска да види България. Затова печели стипендия за лятото.

„Като се озовах в Копривщица, всички хора бяха в носии. Тези стари хубави къщи, планините, беше невероятно преживяване, и аз реших, че искам да се върна за по-дълго време“, разказва тя.

През 1997 г. Анджела пристига в България, за да учи български фолклор и етнография. „Тогава беше съвсем началото на промяната, всичко беше много сиво. Бях студентка в Софийския университет и беше много трудно. Но беше страхотен урок за мен, като млада американка, че ние толкова неща имаме и приемаме като даденост, но те не са даденост, ние трябва да се грижим за тях“, споделя Анджела пред bTV.

В края на годината тя прави избора да остане в България. Има 300-400 долара в банката и никакви планове, но

България я привлича неудържимо

„Трябваше да остана, докато не разбера какво е това нещо“, спомня си тя.

Това нещо се оказва силата на думите – от буквата Ж до романите на Георги Господинов, Милен Русков и Вирджиния Захариева. Днес Анджела Родел е най-награждаваният английски преводач на съвременна българска литература в света.

Наред с преводите, американката изиграва и главната роля в един от последните филми на Георги Дюлгеров „Козелът“.

Освен таланта към думите и киното, в България Анджела намира и любовта. През 2004-а заедно с писателя музикант Иван Христов основават групата „Гологан“. Под ритмите на фолклорна музика с английски елементи се ражда и дъщеричката им Керана Христова. Заедно с втория си съпруг – Виктор Тодоров, пък има нов музикален проект „Splendor and Misery“, който съчетава тамбура с електроника и поп/рок елементи.

Тя обича не само българските народни песни, но и хората. За нея всеки път, в който усеща движението в синхрони с други хора, е всъщност начин да се усети като част от България, независимо дали се намира в София, в Родопите или в някоя кръчма.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Децата на Прехода – 400 000 българчета родени извън Родината

Стабилен остава броят на българските бебета в САЩ и Канада

Боян Димитров

публикувано

на

Виж цялата статия

Родените извън България деца от началото на Прехода, който продължава вече 32 години, вече са близо 400 000. Това показват последните данни на НСИ, информационната система ГРАО и на различни граждански организации.

В световните класации България се води като страната, загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена досега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическия и политически преход с демографския такъв, пише блогърът Боян Юруков.

Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

Все по-малко българчета се раждат в САЩ и Канада (ВИДЕО)

До 2018 година родените извън България деца са били 299 481. Те са се появили на бял свят между 1990 и 2018 година. Година по-късно в ГРАО влизат за регистриране още 32 000 деца. Данни за изминалата година все още се очакват.

Близо от половината деца са родени в Турция, още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония.

Страните със силно застъпена българска диаспора също подпомагат значително статистиката. Така близо 200 000 българчета са родени в САЩ, Великобритания и Германия.

Забелязва се тенденцията в страни като Испания и Гърция, които са имали много новородени българчета, да изостават. Пикът е основно в Германия и Великобритания. След Брекзит обаче се очаква тези данни да се променят.

 Колко и къде са децата?

От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата, родени в Турция. Те представляват една трета от всички. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в Западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство, родени там, расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година, изчислява Юруков.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 12 години. В Испания и следващата държава – Гърция – има силно намаление след пика преди 10 години.

Има стабилен брой през годините от САЩ

който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да си извадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство, родени в Албания, предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад, практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднини, родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи, емигрирали във Великобритания например, са им се родили деца там, които в България причисляват към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата, родени зад граница, са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. Очаквано

най-много са в САЩ и Канада

Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца, родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хонконг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея, към 2020 година.

Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си, където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си, родено там, и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година, докато мине пощата.

 


Служебно регистриране

От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания, регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

 


Как да получите BG гражданство за роденото в САЩ дете – по пощата

Според българското законодателство всяко дете, на което поне един от родителите е български гражданин, съответно е български гражданин по произход. За да има дете, родено в чужбина, българско гражданство и ЕГН обаче, родителите трябва да го регистрират в Родината. Така е по закон, но все по-малко родители го правят.

Процесът по регистрация на новородено в чужбина българче за много родители обаче изглежда тромав и труден.

„Според зависи на какъв човек попаднеш, за съжаление. Може да попаднеш на много услужлив, който ще направи всичко възможно, за да ти помогне и ще оцени, че

искаш да изкараш ЕГН на детето си

което е родено в чужбина, но може да попаднеш и на човек, който ще ти създаде пречки“, казва Елица Желязова, чийто син Майкъл е български гражданин, роден в Чикаго. Тя успява да му издаде ЕГН в града си по местоживеене в България през лятото, докато е на почивка там за 2 месеца. Не всеки родител обаче може да си позволи това.

За улеснение на българите в САЩ, регистрацията на българче, родено тук, може да стане и по пощата.

Нужни са три документа: заверен превод на американския акт за раждане с поставен апостил и молба в свободен текст до дипломатическата ни служба – посолството или консулството.

Първата стъпка от процеса е поставянето на апостил върху удостоверението му за раждане. Той се получава в офисите на щатския секретарият по местоживеене. Таксата в Илинойс например е 2 долара. „Това е вид легализация, с която документът може да се използва не само на територията на Съединените американски щати, но и в чужбина“, обяснява консул Евгения Иванова от службата в Лос Анджелис. Oфисите на Secretary of state във всеки щат извършват тази услуга и по пощата. За улеснение на родителите на българчета тук, Консулските ни служби в САЩ също приемат заявления по пощата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка омая Флорида със сладкиши и торти

Даниела от Правец работи като счетоводител, но е и любимият сладкар в града си

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Instagram

Българка от Правец вече почти 20 години омайва американците в градчето Нейпълс във Флорида със сладкарските си умения. Малко са онези, които остават безразлични пред нейното творчество с вкус на сметана и захар, а сънародничката ни им връща доверието с часове работа и изпълнение на светкавични поръчки.

Всъщност

Даниела Калсиано е самоук сладкар

Нейната професия е съвсем друга – тя работи като счетоводител денем и едва след работно време влиза в „дрехите“ на любимия сладкар на жителите на Нейпълс.

Даниела се мести в САЩ преди 16 години и там слага основите на новия си живот. Тя е щастливо омъжена, има прекрасни приятелства и се запознава с различни хора. Но не крие, че все така тъгува за сестрите си в Родината.

Американското приключение на българката с тортите започва с една изненада за рождения ден на колега. Даниела се опитва да възроди традиция на служителите в хотел „Мариот“ (Mariott Hotels), която повелявала всеки да получава „персонализирана“ торта като подарък за рождения си ден. Тази вълнуваща практика обаче с годините спряла, а сънародничката ни запретнала ръкави да я възобнови. Резултатът бил първата й торта – ванилова, с кокос и изпълнена с еклери и украсена с маслен крем. След въодушевлението на близките й решава да се впусне в новото начинание.

Българката разкрива пред „Труд“, че успехът на тортите зависи от продуктите, които се използват за тях, и големината им. „Едни отнемат 5 часа от забъркването до украсата, а други – цял ден“, казва тя. Даниела споделя, че най-дълго се е занимавала с правенето на

сладкиш на тема „80-те“

„Беше за 40-годишен човек, който искаше да се включат много детайли и компоненти, които да представят тази година. В тортата са изобразени MTV, бялата ръкавица на Майкъл Джексън, уокмен, плоча и други, но работата отне между 16 и 20 часа“, разказва нашенката.

Друго предизвикателство, с което Даниела се сблъсква, е спешна поръчка за минидесерти за 300 човека, но и него преодолява бързо. Притеснява се и за сватбена торта с фондан, която трудно се запазва в перфектно състояние на топло време. „Трябваше да сложа триетажната торта на открито на повече от 30 градуса и си мислех, че ще „експлодира“. Този тип торта не се слага в хладилник, но беше наложително, за да я спася и успях“, казва още българката.

Даниела разкрива, че за нея сладкарството не е трудно и обича да я вадят от зоната й на комфорт с различни идеи. „Колкото по-различно, толкова по-добре, дава ми се шанс да науча още нови неща“, споделя тя. Българката разказва, че в САЩ има много голяма конкуренция в тази сфера, а американците познават всякакви кулинарни култури. „Но според мен те не знаят какво е „вкусен десерт“, защото той е много скъп и не се продава на масовия пазар“, казва Даниела и допълва, „но който е хапнал от баницата ми, все още си я спомня“.

За българката най-голямото щастие и успех е, когато й се обадят за нова поръчка, след като са научили за нея от други доволни клиенти. Винаги е готова да помогне и да приготви нещо, особено ако е за изненада.

Българската сладкарка разкрива, че работи за откриването на

собствено тортено студио

в което да приготвя вкусни и качествени изделия. Иска в него да готви с деца, на които им е интересен сладкарският свят и заедно да се учат и творят.

Даниела участва и в сладкарско състезание. Тя случайно попада в социалната мрежа на онлайн надпреварата „The Greatest Baker“, което включва участници от цял свят, които се конкурират за награда от 10 хиляди долара. Тя се записва и в нейната категория за „торти“ се състезава с около 70 души, завършвайки на 11-то място. Събраните средства отиват за фондация „No kid hungry“, която се бори да няма гладуващи деца.

Българката участва с вкусотиите си и в кампания за набиране на средства, с които да помогнат на тийнейджъри с аутизъм и други увреждания да имат незабравима абитуриентска вечер. Средствата от кулинарния форум са използвани и за закупуване на рокли и костюми за балната нощ, а инициативата е ръководена от Фондация „Night to Shine“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Откриха първата COVID-болница в България (ВИДЕО)

Там той се срещна с кмета на града Здравко Димитров, който също е с коронавирус

Затвори