Открийте ни и в

Интересно

Камелия смята, че попфолкът е подценяван години наред

Според звездата хората вече се забавляват в социалните мрежи и пропускат истинските преживявания

публикувано

на

Попфолкът е подценяван от години, смята Камелия. Звездата допълва, че се радва, когато я избират за ментор, и признава, че иска победителят в „Гласът на  България“ през този сезон да бъде от нейния отбор.  „Време е да бъде в моя отбор! Това го казвам вече няколко пъти. Самият жанр, в който аз работя, е много подценяван през годините. Някак си се опитват да го изолират, но пък голяма маса от хората слушат нашите песни“, обяснява тя. „Смятам, че аз като представител на този жанр съм доказвала неведнъж, че притежавам качества не само като изпълнител, но и във времето да мога да помогна на млад артист да развие качествата си“, категорична е Камелия.

Относно конкуренцията сред треньорите в шоуто тя без колебание признава, че когато става дума за победа,

Иван Лечев я плаши най-много

„Винаги е Иван Лечев. Той говори малко, но може би опитът, времето, през което е живял, харизмата му, поведението…. Някак си му вярват. Той не говори много, но винаги успява“, обяснява звездата.

Много от участниците в „Гласът на България“ избират Камелия с аргумента, че това е предизвикателство за тях, тъй като не изпълняват музика в нейния жанр. Като треньор на младите таланти тя смята, че би било непрофесионално да дава на изпълнители различен жанр от подходящия за техния глас и тембър. „Ако изберат мен, това не означава, че ще им дам попфолк задача. Би било много непрофесионално да чуя къде му е силата като вокал, техника и усещането му за музика

и аз да го набутам в чужди ботуши

– в т.нар. попфолк“, категорична е тя.

В личен план фолкзвездата споделя, че очаква през тази година да й се случват само хубави неща. “Обичам първо да слушам себе си. А когато слушам себе си, нямам очаквания, но вярвам, че ще ми се случат само хубави неща. Трудните или новите, защото няма само хубави, ще бъдат нещо ново, което ще науча“, откровена е звездата в интервю за #Гласът зад кадър. Камелия  разказва още как се справя с притеснението. „Това става с практика. Нужно е човек първо да го осъзнае, да се запознае със своето притеснение,след това да му стане приятел и накрая то само ще изчезне. Нужно е просто време“, споделя звездата

По време на участието си в предаването 120 минути на БиТиВи преди седмица  Камелия сподели, че майка й е много амбициозна и я е отглеждала като определена да бъде известна. Според звездата хората вече се забавляват като се тагнат в социалните мрежи и пропускат истинските преживявания.

Камелия призна още, че рядко се прибира в родния си Чипровци, защото й е мъчно да гледа как градът се е обезлюдил. По думите й, България за нея е, като Родина- рай, като държава – ад, а като територия – с голям потенциал.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Туризъм по време на пандемия: Безопасно ли е и къде

Можем ли да се чувстваме сигурни в хотелите и кои дестинации са хит въпреки COVID-19

публикувано

на

Виж цялата статия
Халкидики. Сн. Pixabay

Ситуацията с COVID-19 нанесе тежки удари по икономиката в цял свят. България не е изключение. Силният иначе летен сезон, на който мнозина разчитат ежегодно, през 2020-та започна чак в края на юни, като туристите бяха предимно българи. Нямаше ги чужденците, на които българските хотелиери и ресторантьори разчитаха като важен източник на доходи.

Възможно ли е съществуването на туризъм в условия на пандемия? А безопасно ли е? Предвид ситуацията и изненадващо за масовия потребител, специалисти твърдят, че към днешна дата хотелите са безопасни. Масово заетостта им е под 20%, което прави струпването невъзможно.

Кои дестинации продължиха да са хит въпреки пандемията тази година и защо, вижте тук:

Предвид разпространението на короновируса

Гърция – една сигурна дестинация

Гърция се утвърди като една от най-сигурните дестинации, а близостта на Халкидики и неговото разнообразие го изпращат на челните места за почивка в чужбина сред българите за лято 2020.

В разгара на пандемията южната съседка на България, Гърция, стана една от най-сигурните дестинации за море през 2020 година. Обичан от мнозина е именно полуостровът Халкидики. Той е разположен южно от Солун и е известен на любителите на морските изживявания като един от най-добрите плажове в Северна Гърция. Съвременният лукс и архаичната традиция успешно се сливат в туристическата дестинация.

Полуостров Халкидики е разделен на три ръкава, които се простират в Егейско море. Златните пясъчни плажове на Ситония, оживените курорти и ресторанти на Касандра и мистериозният Атон – дом на някои от най-старите манастирски общности в Гърция и единствената монашеска република, която е просъществувала повече от 1000 години. Комбинират ли се, те стават любимо място за незабравими летни спомени.

Екзотичният Барбадос

Барбадос. Сн. Pixabay

пък е една от първите дестинации, която приютява дори за повече време почитателите на Карибите. Тя предлага на пътниците програма, която стартира специално за работещи от разстояние след пандемията. Името й е „12-month Barbados Welcome Stamp“. Тя бе обявена още през юли като удобство, предлагащо на работещите да прехвърлят домашния си офис на красивия остров за срок до една година.

Програмата е насочена към „всеки, чиято работа не зависи от местоположението“, и кандидатите имат възможност да се преместят със семейството си.

За целта заинтересованите кандидати трябва да попълнят онлайн формуляр за кандидатстване и да предоставят доказателство за заетост, както и декларация за доходи от поне 50 000 долара годишно за периода, в който се намират на острова.

Очарователната Португалия

Португалия. Сн. Pixabay

все още се смята за една от рисковите държави с код 4 и препоръката на Министерството на външните работи на България е да не се пътува дотам, ако не е наложително. Добрата новина е, че местните там стриктно спазват препоръките за дистанция и носене на маска, а това в комбинация с лична хигиена, предпазни средства и отговорно поведение, е предпоставка за едно по-безопасно пътуване.

Туризмът е един от водещите сектори в Португалия. Затова и местното министерство въведе т.нар. знак Clean and Safe (буквално „Чисто и безопасно“). Той се дава на места за настаняване, туристически обекти или туроператори, които покриват списък от мерки за гарантиране на чистота и безопасност. Така например сертифицираните се задължават да следват протокол за почистване, да осигурят набор от хигиенни материали за посетители и служители, да имат обучен човек, който да реагира при случай на зараза в обекта, и т.н. Валидацията е безплатна, не е задължителна и е със срок от една година.

Турция – един добър пример

Кападокия, Турция. Сн. Pixabay

 Турция е добър пример за една държава с туризъм на ниво – от доброто настроение на обслужващия персонал до мерките против коронавирус. За да може един хотел в Турция да отвори врати, той трябва да отговаря на 153 критерия, разработени от турското Министерство на туризма и от международни фирми за сертифициране на качеството. Турция не налага карантина на чуждестранните туристи. На летищата температурата на пристигащите се мери, а при наличие на симптоми се прави и тест за Ковид-19, пише „Хамбургер Абендблат“. Лятото на 2020-та на турските плажове бяха въведени стриктни правила за спазване на дистанция, хотелите и летищата пък са оборудвани с термокамери, а заведенията и хотелите могат да работят само със сертификат. Властите пък отговорно следяха за спазване на мерките.

COVID-19 обаче прави мечтаната от мнозини дестинация Малдивите още по-скъпа.

Малдивите са известни за всички

Малдивите. Сн. Pixabay

с това, че са една от най-скъпите дестинации за почивка в света. Но красивата дестинация може да стане още по-скъпа вследствие на пандемията от COVID-19. На Малдивите има около 200 курортни острова, повечето от които в момента са затворени. Около 26 курорта, или 3000 стаи, са предвидени от правителството за карантинни цели или изолация по време на пандемията от коронавирус. Добрата новина обаче е, че случаите на заразени и починали от коронавирус са малки в сравнение с други места по света.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Жената, която живееше без пари

Вижте историята на Хайдемари Швермер, която 16 години живее, без да пипне и едно евро

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: toplichnosti.com

Във времена на криза човек често говори за пари: колко получава, колко не му достигат, колко има да връща и колко би искал да има. А как би изглеждал животът ни без пари? „По-щастлив“, казва Хайдемари Швермер от Дортмунд. Тя никога не е държала евро в ръката си, защото още преди 16 години е решила да започне нов живот – без пари. Макар да няма пукната стотинка в джоба си, тя не се чувства бедна. Точно обратното: по-богата и по-щастлива е от всякога, пише преди време „Дойче веле“

 Как започва всичко?

Първоначално Хайдемари работи като учителка. След няколко години стаж обаче решава да обърне гръб на образователната система, която, според нея, учи децата не как да бъдат щастливи, а как да печелят пари. Хайдемари се записва да учи психология. След като завършва, години наред работи като физио- и психотерапевт. „Фирмата ми имаше 15 служебни автомобила, никога не оставах без работа“, разказва тя. „Започнах обаче да усещам как материалното диктуваше целия ми живот. И ми се прииска да избягам.“

Хайдемари е на 54 години, когато се решава на следния експеримент: да живее една година без пари. Този начин на живот обаче толкова й харесва, че тя решава да се откаже от парите завинаги. Сигурно се питате как успява да преживява. Ето как:

Приятели фризьори се грижат за прическата й, в обществения транспорт пътува само с подарени билети. Живее при самотни хора или семейства с проблеми, на които оказва помощ и вместо пари получава храна. Най-много й помага обаче една инициатива, създадена от самата Хайдемари още докато е водила съвсем нормален живот – тоест, докато е била подвластна на парите. През 1994 година тя създава в Дортмунд борса за размяна на услуги и вещи с цел да покаже на хората как могат да си помагат взаимно. Борсата функционира горе-долу така: някой, който разбира от велосипеди, поправя колелото ти, а в замяна ти ремонтираш автомобила му, да речем. Всеки помага с това, което умее най-добре – фризьорите се грижат за косите, обущарите – за обувките, готвачите – за яденето. Или пък – заменяш дрехи, които вече не носиш, срещу килограм кафе; даваш назаем трактора си срещу чувал картофи и т.н.

 Да заживееш с непознат

На хората, които искат да последват примера й, но не знаят къде да живеят, Хайдемари предлага следното решение: „Има толкова много самотни или възрастни хора, които на драго сърце биха приели някого в дома си за известно време.“ Преди години Хайдемари учредява и т.нар. Централа за поделяне на подслон. Всеки, който е готов да приеме човек в дома си, залепя стикер с логото на централата на вратата си. Самата Хайдемари също живее така. Наскоро била известно време в къщата на едно 5-членно семейство. След като успяла да помогне на двете им наркозависими деца, родителите били готови да й платят солидна сума. Хайдемари, която днес наближава 80 години, отвърнала обаче, че предпочита слънцето пред парите. „Май сега ще ми направят колибка на морето“, казва тя.

Хайдемари няма нито къща и автомобил, нито телевизор и пералня. Но не е откъсната от света, защото притежава компютър и телефон – и двете подарък от роднини. „Телефонът обаче почти не го използвам и затова смятам да го заменя за чай“, казва Хайдемари. И се усмихва.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

„Салон Кити“ – публичният дом на нацисткия елит

Ползвал ли е Хитлер услугите му? И дали проститутките са били шпиони?

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки „Дойче веле“

„Салон Кити“ в Берлин е елитният публичен дом на нацистка Германия. За него се носят какви ли не легенди. Някои от тях са художествена измислица – като тази във филма на италианския режисьор Тинто Брас от 1976 година. Десетилетия по-късно швейцарският продуцент Урс Брунер обаче решава да направи римейк на филма. Целта му: да предложи на публиката продукт, който се опира на историческите факти. За изходна база трябвало да му послужи полудокументалната книга на автора на детективски романи Петер Норден. Оказало се обаче, че и тя съдържа много непроверени факти. И така Брунер тръгнал по следите на истината – заедно с австрийската журналистка Юлия Шрамел, разказва „Дойче веле“.

В крайна сметка в резултат на четиригодишни проучвания се ражда не филм, а книга: „Салон Кити. Легенди, факти, измислици. Кити Шмид и нейният скандално известен шпионски публичен дом“.

 По 800 евро за „услуга“

Според Брунер, публичният дом не е бил място за сексуални оргии, както е представен във филма на Брас. Конфиденциалността е била важна, още повече, че в нацистка Германия проституцията официално е била забранена, припомня той. Но това съвсем не означава, че нацистите се били отрекли от плътските удоволствия.

За прикритие заведението се наричало „Пансион Шмид“ – място за артисти и хора на изкуството. Жилището на „Гизенбрехтщрасе“ 11 с обща площ от около 500 квадратни метра се състояло от антре, елегантен хол и няколко не много големи стаи. Гостите посрещала лично Кити Шмид, която ги съпровождала до дневната. В нея ги очаквали няколко куртизанки, а прислужница им наливала шампанско. Ако гостът не можел да си хареса никоя от присъстващите дами, му предлагали фотоалбум, от който да си избере компаньонка, която след това извиквали по телефона.

Сексуалните услуги в този елитен публичен дом обаче не били евтини – по сегашни цени около 800 евро. И можели да си ги позволят само много състоятелни хора. А почетните гости, които знаели паролата „Ротенбург“, получавали обслужване от най-висока класа.

 Куртизанките и техните клиенти

 По свидетелства на очевидци, които авторите на книгата успели да издирят в различни страни, Кити Шмид наемала на работа само високообразовани интелигентни дами на възраст от 20 до 30 години, говорещи чужди езици и с изискани маниери. Те били длъжни да се явяват пред гостите в елегантни вечерни или коктейлни рокли.

Сред клиентите на публичния дом били представители на каймака на обществото, както и дипломати от страни – съюзници на Германия – като Италия и Испания. Към най-известните постоянни посетители спадали министърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп, неговият италиански колега и зет на Бенито Мусолини – граф Галеацо Чано. Установено е още, че в „Салон Кити“ са ходили началникът на охраната на Хитлер – генералът от СС Йозеф „Зеп“ Дитрих, шефът на Германския трудов фронт и завеждащ организационния отдел на Националсоциалистическата партия NSDAP Роберт Лей, шефът на Главното управление за сигурност в Райха – Райнхард Хайдрих, както и шефът на нацисткото разузнаване от Главното управление за сигурност Валтер Шеленберг.

Самият Хитлер, който е ненавиждал проституцията, никога не е ходил в „Салон Кити“, даже е възможно изобщо да не е знаел за съществуването му. Което обаче не може да се твърди за неговия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, който е посещавал дома – макар и само веднъж.

Истински арийки и шпиони

 В мемоарите си, публикувани през 1956 година, шефът на нацисткото разузнаване от Главното управление за сигурност Валтер Шеленберг пише, че „Салон Кити“ е бил важен инструмент на вътрешното разузнаване, т.е. за шпиониране на „своите“. А също така, че офицери от СС участвали в подбора и обучението на куртизанките, които били същевременно и шпиони. Те трябвало да бъдат истински арийки и убедени привърженички на националсоциализма.

Авторите на книгата обаче не са открили потвърждение на слуховете за двойни стени, за скрити в таблите на леглата микрофони, за едностранно прозрачни огледала или за жици, стигащи до мазето, където агенти слушали и записвали разговорите на високопоставените гости на публичния дом.

 Бомбата от 1943 година

В действителност „Салон Кити“ е бил „луксозно място за плътски удоволствия и утеха на властовия елит и неговите чуждестранни гости в Берлин. В периода 1939 – 1942 г. публичният дом изживява разцвет. През 1943-а обаче е улучен от бомба – при английска бомбардировка. Тогава изгарят горните два етажа на сградата – третият и четвъртият.

След това публичният дом се мести в подземния етаж и губи предишния си блясък. Но оцелява и след войната. Кити Шмид ръководи салона до 1954-а – годината, в която умира. Бившите й“служителки“ си спомнят за нея с обич и топлина.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Повече в Гласът на България
„Момичето с черния глас“ избра Камелия за треньор

Джаз талант избра Камелия за свой треньор в новия сезон на „Гласът на България“.  Попфолк фурията привлече в отбора си...

Затвори