Открийте ни и в

BG фолклор

Кампания иска да запечата фолклорното наследство на България в „Смитсониян“

Ще се увековечи трудът на Мартин Кьонинг – човека, изпратил „Излел е Дельо хайдутин“ в Космоса

публикувано

на

Българо-американска инициатива набира средства за запечатване на българското фолклорно наследство в музея „Смитсониян“ във Вашингтон. Парите ще бъдат използвани, за да добавят труда на известния балкански етнограф Мартин Кьонинг към постоянната колекцията на музея.

Проектът носи името Sound Portraits from Bulgaria: A Journey to a Vanished World и включва комплект от 2 CD диска с български фолклор (37 песни), както и малка книга с твърди корици, преведена на английски и български, със снимки на различни български музиканти и танцьори, с които е работил Кьонинг през годините.

Той започва приключението си да изследва балканския фолклор едва на 19 години, но се влюбва в България и тя става негова муза и

вдъхновение още след първото му посещение

На българската публика Кьонинг е известен като човека, отговорен за включването на песента „Излел е Дельо хайдутин“ в златния диск, изпратен в Космоса.
При последното си турне в САЩ Валя Балканска получи копие на този златен диск след концерта си в библиотеката на Конгреса в американската столица.

Мартин Кьонинг и Валя Балканска

„Ние сме изключително мотивирани да помогнем на Мартин Кьонинг да постави последната тухла от дългогодишната си работа да промотира българската култура и наследство“, казва Боб Юинг.
„Мисля, че е много важно, че музеят „Смитсониян“ и Кьонинг си сътрудничат в тази задача да опазят тази автентична музика в момент, в който тя е застрашена от изчезване.“

Изложба с 65 от историческите фотографии, направени от Кьонинг, заедно с два документални филма за българската народна музика ще бъдат представени в Националната художествена галерия в София през септември.
„За мен този проект е исторически момент за българския фолклор и запазване на огромния труд на Мартин Кьонинг“, казва Елка Русков от българския културен център в Сиатъл, която е сред организаторите на кампанията.

От ляво на дясно Елка Русков, Валя Балканска, Мартин Кьонинг и Петър

Най-малко 100-тина бройки от това луксозно издание на дисковете и книгата на Кьонинг ще бъдат дарени на български институции, библиотеки и музеи в Родината.
До момента кампанията е събрала над 8 хиляди долара. Тя ще продължи до края на май.

3 Comments

  1. agen sbobet promo 100

    април 2, 2020 at 4:46 am

    Greetings! This is my first comment here so I just wanted to give a quick shout out and tell you I genuinely enjoy reading through your posts. Can you recommend any other blogs/websites/forums that deal with the same subjects? Thanks a lot!

  2. agen sbobet bola

    април 3, 2020 at 1:16 pm

    I would like to thank you for the efforts you’ve put in writing this website. I am hoping the same high-grade website post from you in the upcoming as well. Actually your creative writing skills has encouraged me to get my own web site now. Really the blogging is spreading its wings rapidly. Your write up is a great example of it.

  3. daftar sbobet

    май 23, 2020 at 8:57 am

    I have figured out some important things through your site post. One other stuff I would like to mention is that there are several games available and which are designed mainly for preschool age youngsters. They involve pattern recognition, colors, creatures, and patterns. These generally focus on familiarization instead of memorization. This makes a child engaged without having the experience like they are studying. Thanks

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

BG фолклор

Разградчанка и врачанин с българска сватба по народен обичай насред Вашингтон (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Екип 7

Разградчанката Деница Иванова, за която ви разказахме, че обучава дипломати на български език, вдигна сватба по народен обичай насред Вашингтон, съобщи „Екип 7“. Булката е дъщеря на Бойка Попова – съосновател на българското училище в американската столица „Христо Ботев – Академи“.

Младоженецът също е българин. Веселин Маринов произхожда от семейство от Враца.

Двамата се запознават случайно на сватба на приятели в София и любовта от пръв поглед ги събира завинаги, но както всяко начало, така и тяхното е трудно. Веско е в България, а Деница живее и работи във Вашингтон. Младите обаче успяват да преодолеят трудностите, затвърждавайки максимата, че за любовта граници няма, и днес вече са семейство, пише „Екип 7“. Статията тук>>>

В края на лятото Деница и Веселин сключват граждански брак, а преди няколко седмици решават да отпразнуват сватбата си и съгласно старите български традиции.

Пременени в народни носии двамата дават пример за това как българщината може да бъде съхранена, а традициите – продължени, дори и в странство.

Всички роднини и гости на младото семейство обличат сценичните одежди и стават част от фолклорния им спектакъл насред Вашингтон. А в ролята на попа за венчавката влиза бившият ръководител на Капански ансамбъл – Разград Румян Занев, който от няколко години също живее и твори в столицата на САЩ. Именно той е авторът на сценария и хореографията на сватбата на Деница и Веселин, в която се редуват кръшни хора и ръченици с обреди от Северняшката фолклорна област – капански обичай с прибулване с червен воал, наричане за здраве и любов, бръснене на младоженеца, откупване на булката, поднасяне на дарове на кръстника, захранване с питка с мед и шарена сол и възстановка на свещен брак, ознаменуван с камбанен звън.

сн. Екип 7

сн. Екип 7

Деница Маринова преподава родния си език на американски дипломати в център за култура и езици, който е контрактор на американското правителство. Курсовете, които води, продължават по десет месеца, а обучението е индивидуално, по шест часа всеки ден.

Българка от Вашингтон учи US дипломати на български

Част от образователната програма са посещения на български концерти и събори във Вашингтон, където дипломатите могат да чуят повече диалекти, да се запознаят с българската общност и да създадат контакти.

Тези си ангажименти разградчанката съчетава успешно и с учителската си работа в „Христо Ботев Академи “, където преподава български като чужд език на смесен клас.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG фолклор

Американска преподавателка ще издаде книга за българските звънци и камбани

публикувано

на

Виж цялата статия

Звънци/чанове

Звънците и камбаните са изключително важни символи и метафори в българката култура и история. Освен това те са показател за това, че възприемаме света не само визуално, но и чрез различните звуци около нас. Това са някои от основните изводи в ново изследване на професор от Илинойския универсисет в Ърбана-Шампейн, продължило 10 години. Проф. Дона Бюкянън е провела изследването сама, като е пътувала до България много често. „Обикновено пристигах в София и това ми беше изходната точка, като оттам посещавах различни места из цяла България, най-вече в югозападната част и по-малко в северозападната“, каза специално за BG VOICE преподавателката. „Разбира се, имам много приятели в България, които много ми помогнаха, но това в никакъв случай не е съвместен проект“, допълни тя. Нейните етнографски наблюдения потвърждават, че българите са гостоприемна нация, репутация, която имаме навсякъде по света. Проф. Бюкянън сподели, че за нея е било удоволствие и огромна чест да работи в България. Научила е български и го говори перфектно, нещо, което показва нейният нестихващ интерес към страната ни. Тя разказа още, че се влюбила в българския фолклор и музика, когато била едва на 20 години. Била силно пленена от нашите народни оркестри, а също и от звука на нашия кавал.

Звънците и камбаните са толкова важни за нас, защото могат да се открият навсякъде, казва преподавателката – в кукерските ни обичаи, във фермерските ни практики (звънците са били и все още се окачват около врата на добитъка в двора), в религиозните ни вярвания с използването на църковните камбани и звънци, в монументите ни и други. Интересното е, че употребата на звънците в обичаите за прогонване на злото (кукери или сурваки) е била родово определена, т.е. в най-ранните години от българската история чак до XX век жените не са били допускани в тях. Това донякъде отразява патриархалния дух на нашата нация, в която мъжете имат по-голям авторитет от нежния пол. Едновременно с това изключването на жените от кукерството отразява и обществения строй допреди демократичните промени, когато жените са били ограничени в развитието си на пазара на труда и са имали по-ниско заплащане и по-ниски длъжности. През последните години обаче на тези маскарадни празници се забелязват все повече жени със страшни маски, а също и все повече деца.

Тенденция за изключване на жените има и в музиката. До съвсем скоро майсторите в направата на народни музикални инструменти са били само мъже. Освен това мъже са били и най-често музикантите, които са свирили със звънци в народните оркестри. Другото, което е направило впечатление на изследователката, е, че камбаните и звънците са били използвани като подаръци в българо-руската дипломация. Пример за това са подарените ни от Русия камбани в храм-паметника „Св. Ал. Невски“ и този на Шипка.

Сега проф. Бюканън ще напише и издаде книга, посветена на многобройното приложение на звънците в българския културен живот и тяхното значение. Работното й заглавие е „Момичето в камбаната. Звукови космологии на българските вярвания“. „Момичето в камбаната“ е метафора, която преподавателката заимства от наша легенда. В нея се разказва как момата с най-красивия глас била жертвана, за да не се счупи камбаната на селото. За написването на книгата проф. Бюканън е спечелила държавна субсидия от Националния фонд за хуманитарни науки, който е правителствена агенция. Отпусната сума е малко над 50,000 долара.

Проф. Дона Бюкянън е специалист по музикалните стилове на България, Балканите и новосформираните републики след разпада на СССР (особено Русия, Грузия и Армения). Научните й интереси включват музиката като символна комуникация, музика в естетическите системи, музиката и силата, музиката и космологията, музика и социалната идентичност.

Допълнителните й учебни области включват етномузикологични методологии, етнография, средиземноморски традиционни и художествени музикални изкуства, руска и източноевропейска класическа музика, по-специално Барток, Муспоргски, Стравински и Шостакович.

Нейните статии са се появили в големи списания за етномузикология, музикология и източноевропейски изследвания.  Професор Бюканън също така е създала Balkanalia, балкански музикален ансамбъл в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн.

 

Проф. Дона Бюканън

Кукери гонят злото с големи звънци

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG фолклор

„Пендари“ пресъздадоха танца „Буенки“

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Бившият хореограф на Капанския ансамбъл Румян Занев не пожела да се оттегли в забрава след наложеното му отстраняване от активна творческа дейност през май миналата година. Ръководената от него танцова група „Пендари“ в гр. Вашингтон представи на 21 април на осмия фолклорен фестивал „Верея“ в Чикаго танц „Буенки“, дошъл до нас през годините от малкото село Юпер, община Кубрат, обл. Разград.

Бързото, „трополящо“ хоро се играе за здраве и плодородие една седмица преди Великден. В препълнената с българи и американци зала в най-многолюдния български град в Америка всички гледаха притихнали и с наслада едно автентично пресъздадено послание за берекет! Танцът е по хореография на проф. Кирил Дженев – емблематично име в България, създател на ансамбъл „Тракия“ в Пловдив. Създаден е в далечната 1973 година.

Румян Занев събуди най-доброто в душите на дузината прохождащи танцьори, далеч от родното огнище. Дали обаче е далеч Родината за хора, пренесли в сърцата си завещаната от дедите си сила и красота на духа?

Калин Крумов, председател на Българския образователен и културен център „Пчела“ в Лос Анджелис, коментира: „Много сме впечатлени от танцовия състав „Пендари“ и представения ритуал на фестивала „Верея“. Бихме желали, ако е възможно, г-н Занев да се включи в нашия Балкански фестивал в края на май с една работилница/клас за точно този ритуал. Сигурен съм, че има и други неща, които може да научим от него. „Пендари“ бяха една от най-интересните изяви на „Верея“. Поздравления за добрия избор и усилие.“ Ваня Алексиева, ръководител на фолклорна група „Китка“ във Ванкувър, Канада, също отправи официална покана на талантливия хореограф за работно посещение и обмяна на опит.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada