Разградчанката Деница Иванова, за която ви разказахме, че обучава дипломати на български език, вдигна сватба по народен обичай насред Вашингтон, съобщи „Екип 7“. Булката е дъщеря на Бойка Попова – съосновател на българското училище в американската столица „Христо Ботев – Академи“.

Младоженецът също е българин. Веселин Маринов произхожда от семейство от Враца.

Двамата се запознават случайно на сватба на приятели в София и любовта от пръв поглед ги събира завинаги, но както всяко начало, така и тяхното е трудно. Веско е в България, а Деница живее и работи във Вашингтон. Младите обаче успяват да преодолеят трудностите, затвърждавайки максимата, че за любовта граници няма, и днес вече са семейство, пише „Екип 7“. Статията тук>>>

В края на лятото Деница и Веселин сключват граждански брак, а преди няколко седмици решават да отпразнуват сватбата си и съгласно старите български традиции.

Пременени в народни носии двамата дават пример за това как българщината може да бъде съхранена, а традициите – продължени, дори и в странство.

Всички роднини и гости на младото семейство обличат сценичните одежди и стават част от фолклорния им спектакъл насред Вашингтон. А в ролята на попа за венчавката влиза бившият ръководител на Капански ансамбъл – Разград Румян Занев, който от няколко години също живее и твори в столицата на САЩ. Именно той е авторът на сценария и хореографията на сватбата на Деница и Веселин, в която се редуват кръшни хора и ръченици с обреди от Северняшката фолклорна област – капански обичай с прибулване с червен воал, наричане за здраве и любов, бръснене на младоженеца, откупване на булката, поднасяне на дарове на кръстника, захранване с питка с мед и шарена сол и възстановка на свещен брак, ознаменуван с камбанен звън.

сн. Екип 7

сн. Екип 7

Деница Маринова преподава родния си език на американски дипломати в център за култура и езици, който е контрактор на американското правителство. Курсовете, които води, продължават по десет месеца, а обучението е индивидуално, по шест часа всеки ден.

Българка от Вашингтон учи US дипломати на български

Част от образователната програма са посещения на български концерти и събори във Вашингтон, където дипломатите могат да чуят повече диалекти, да се запознаят с българската общност и да създадат контакти.

Тези си ангажименти разградчанката съчетава успешно и с учителската си работа в „Христо Ботев Академи “, където преподава български като чужд език на смесен клас.

Звънци/чанове

Звънците и камбаните са изключително важни символи и метафори в българката култура и история. Освен това те са показател за това, че възприемаме света не само визуално, но и чрез различните звуци около нас. Това са някои от основните изводи в ново изследване на професор от Илинойския универсисет в Ърбана-Шампейн, продължило 10 години. Проф. Дона Бюкянън е провела изследването сама, като е пътувала до България много често. „Обикновено пристигах в София и това ми беше изходната точка, като оттам посещавах различни места из цяла България, най-вече в югозападната част и по-малко в северозападната“, каза специално за BG VOICE преподавателката. „Разбира се, имам много приятели в България, които много ми помогнаха, но това в никакъв случай не е съвместен проект“, допълни тя. Нейните етнографски наблюдения потвърждават, че българите са гостоприемна нация, репутация, която имаме навсякъде по света. Проф. Бюкянън сподели, че за нея е било удоволствие и огромна чест да работи в България. Научила е български и го говори перфектно, нещо, което показва нейният нестихващ интерес към страната ни. Тя разказа още, че се влюбила в българския фолклор и музика, когато била едва на 20 години. Била силно пленена от нашите народни оркестри, а също и от звука на нашия кавал.

Звънците и камбаните са толкова важни за нас, защото могат да се открият навсякъде, казва преподавателката – в кукерските ни обичаи, във фермерските ни практики (звънците са били и все още се окачват около врата на добитъка в двора), в религиозните ни вярвания с използването на църковните камбани и звънци, в монументите ни и други. Интересното е, че употребата на звънците в обичаите за прогонване на злото (кукери или сурваки) е била родово определена, т.е. в най-ранните години от българската история чак до XX век жените не са били допускани в тях. Това донякъде отразява патриархалния дух на нашата нация, в която мъжете имат по-голям авторитет от нежния пол. Едновременно с това изключването на жените от кукерството отразява и обществения строй допреди демократичните промени, когато жените са били ограничени в развитието си на пазара на труда и са имали по-ниско заплащане и по-ниски длъжности. През последните години обаче на тези маскарадни празници се забелязват все повече жени със страшни маски, а също и все повече деца.

Тенденция за изключване на жените има и в музиката. До съвсем скоро майсторите в направата на народни музикални инструменти са били само мъже. Освен това мъже са били и най-често музикантите, които са свирили със звънци в народните оркестри. Другото, което е направило впечатление на изследователката, е, че камбаните и звънците са били използвани като подаръци в българо-руската дипломация. Пример за това са подарените ни от Русия камбани в храм-паметника „Св. Ал. Невски“ и този на Шипка.

Сега проф. Бюканън ще напише и издаде книга, посветена на многобройното приложение на звънците в българския културен живот и тяхното значение. Работното й заглавие е „Момичето в камбаната. Звукови космологии на българските вярвания“. „Момичето в камбаната“ е метафора, която преподавателката заимства от наша легенда. В нея се разказва как момата с най-красивия глас била жертвана, за да не се счупи камбаната на селото. За написването на книгата проф. Бюканън е спечелила държавна субсидия от Националния фонд за хуманитарни науки, който е правителствена агенция. Отпусната сума е малко над 50,000 долара.

Проф. Дона Бюкянън е специалист по музикалните стилове на България, Балканите и новосформираните републики след разпада на СССР (особено Русия, Грузия и Армения). Научните й интереси включват музиката като символна комуникация, музика в естетическите системи, музиката и силата, музиката и космологията, музика и социалната идентичност.

Допълнителните й учебни области включват етномузикологични методологии, етнография, средиземноморски традиционни и художествени музикални изкуства, руска и източноевропейска класическа музика, по-специално Барток, Муспоргски, Стравински и Шостакович.

Нейните статии са се появили в големи списания за етномузикология, музикология и източноевропейски изследвания.  Професор Бюканън също така е създала Balkanalia, балкански музикален ансамбъл в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн.

Проф. Дона Бюканън

Кукери гонят злото с големи звънци

Бившият хореограф на Капанския ансамбъл Румян Занев не пожела да се оттегли в забрава след наложеното му отстраняване от активна творческа дейност през май миналата година. Ръководената от него танцова група „Пендари“ в гр. Вашингтон представи на 21 април на осмия фолклорен фестивал „Верея“ в Чикаго танц „Буенки“, дошъл до нас през годините от малкото село Юпер, община Кубрат, обл. Разград.

Бързото, „трополящо“ хоро се играе за здраве и плодородие една седмица преди Великден. В препълнената с българи и американци зала в най-многолюдния български град в Америка всички гледаха притихнали и с наслада едно автентично пресъздадено послание за берекет! Танцът е по хореография на проф. Кирил Дженев – емблематично име в България, създател на ансамбъл „Тракия“ в Пловдив. Създаден е в далечната 1973 година.

Румян Занев събуди най-доброто в душите на дузината прохождащи танцьори, далеч от родното огнище. Дали обаче е далеч Родината за хора, пренесли в сърцата си завещаната от дедите си сила и красота на духа?

Калин Крумов, председател на Българския образователен и културен център „Пчела“ в Лос Анджелис, коментира: „Много сме впечатлени от танцовия състав „Пендари“ и представения ритуал на фестивала „Верея“. Бихме желали, ако е възможно, г-н Занев да се включи в нашия Балкански фестивал в края на май с една работилница/клас за точно този ритуал. Сигурен съм, че има и други неща, които може да научим от него. „Пендари“ бяха една от най-интересните изяви на „Верея“. Поздравления за добрия избор и усилие.“ Ваня Алексиева, ръководител на фолклорна група „Китка“ във Ванкувър, Канада, също отправи официална покана на талантливия хореограф за работно посещение и обмяна на опит.