Новоизбраният президент Джо Байдън повтори обещанието си от кампанията и заяви в интервю за NBC, че ще предложи имиграционна реформа и път към гражданство за всички, които са в Съединените щати без легален статут. Това са около 11 милиона души, сред тях десетки хиляди българи.

Това ще е вторият приоритет пред Байдън в първите му 100 дни в Белия дом след нов стимулиращ пакет за икономиката заради COVID-19.

“Аз ще изпратя имиграционна реформа в Сената на Съединените щати с път към гражданство за над 11 милиона души без документи в Америка”, каза Байдън в първото си интервю след изборната победа за Лестър Холт, водещият на NBC Nightly News.

Дали това ще стане, зависи от това кой държи контрола в Сената. Това ще стане ясно на два балотажа за сенатори от Джорджия, които са насрочени за 5 януари догодина. През последните десетилетия 

републиканците в двете камари на Конгреса спират имиграционната реформа

 първо, в края на втория мандат на Джордж У. Буш, който предложи такава, а после и през 2012-2014 г. по времето на Барак Обама.

Демократите държат контрола в Камарата на представителите и там законопроектът се очаква да мине, но ако републиканците задържат Сената и след 2020 г., не е ясно дали лидерът им Мич Маконъл въобще ще го подложи на вот, въпреки че някои републикански сенатори и щати със силно имиграционно население биха подкрепили подобен проект.

В своя единствен мандат пък на Доналд Тръмп пък се искаше да промени драматично имиграционната система на САЩ и да я превърне в точкова, по подобие на тази в Канада – нещо, което противоречи на основополагащите принципи на тази страна. Неговата администрация издаде десетки укази, промени правила, увеличи таксите, забави ненужно работата на имиграционните служби и въведе още ограничения, които намалиха легалната имиграция наполовина. Тръмп искаше да ограничи и правото на зелени карти за роднини на американски граждани, въпреки че родителите на неговата съпруга Мелания точно така получиха постоянно жителство, както и да спре лотарията за зелени карти.

Тръмп използва пандемията като извинение и спря издаването на зелени карти до края на тази година, но съдът му нареди да ги възстанови. Той спря издаването им дори за хора, които са вече в САЩ.

Новоизбраният президент Джо Байдън вече даде ясна заявка за своите приоритети по отношение на имиграционната реформа с избора си на министър на националната сигурност, под чиято шапка са имиграционните служби USCIS и ICE. Това е Алехандро Майоркас – първият човек на тази длъжност от латиноамерикански произход, както и първият имигрант, заемащ поста.

Байдън номинира Алехандро Майорка – имигрант от Куба, за министър на националната сигурност Сн.: АП/БТА

При управлението на Обама той беше начело на Службите по гражданство и имиграция (USCIS) и оглави прилагането на програмата срещу депортацията на имигрантите, пристигнали незаконно в САЩ като деца (DACA). Тази програма беше атакувана многократно в съда от републиканците и Доналд Тръмп, но неуспешно.

От Майоркас се очаква да осъществи плановете на Байдън за отмяна на забраната за влизане в САЩ, въведена от Тръмп срещу граждани от 13 страни, повечето от които мюсюлмански или африкански. Той ще трябва да възстанови и програмата за приемане на бежанци от опасни райони на света, която Тръмп намали на 15 хиляди през последната година от управлението си.

От новата администрация се очаква окончателно да прекрати и политиката за разделяне на децата от техните родители, които са хванати да пресичат нелегално южната граница на страната.

Майоркас във вторник навърши 61 години, роден е в Хавана, дошъл е в САЩ на една годинка със семейството си – политически бежанци. Баща му е кубински евреин, а майка му е румънска еврейка, потърсила убежище в Куба. При Обама е бил заместник-министър на вътрешната сигурност.

Ведомството на вътрешната сигурност беше създадено след атентатите от 11 септември. Майоркас е бивш федерален прокурор от Калифорния. Сега е партньор в адвокатска кантора. По времето, когато е бил вторият по важност в министерството на вътрешната сигурност, той е координирал неговия отговор в кризите със зика и ебола.

Байдън вече обяви, че

ще отмени и въведенето от Тръмп правило за public charge

което даваше правото на имиграционните власти да откажат виза, зелена карта и американско гражданство на хора, които са ползвали социални програми или има подозрения, че в бъдеще може да ползват такива. 

Правилото гласеше, че човек, взимал помощи в кеш и който е бил на издръжка на държавата, може да не получи зелена карта или US гражданство.

Администрацията на Тръмп обнови старото правило и разпореди, че помощите като субсидии за здравна застраховка, социални пенсии за възрастни и ваучери за храна също спадат към категорията помощи, и така получателите им също са на издръжка на държавата и затова не заслужават да имат зелени карти, които ги спира да станат и граждани на държавата.

Опонентите на драматичното и драконово разширение на това правило по времето на Тръмп го наричат “тест за богатство” пред новите имигранти. Съдбата на правилото засега е заплетена в съдебни дела в няколко щата, като повечето съдии на този етап спират неговото въвеждане.

С първите си действия и назначения новоизбраният президент дава ясен знак, че Америка се връща  към корените си на имигрантска държава. Предстои да видим дали той ще успее да направи това, което неговите предшественици не успяха – смислена и цялостна имиграционна реформа.

Мобилно приложение, което имиграционните в САЩ използват за снемане на отпечатъци за дистанционно установяване на самоличността, се превърна в основен инструмент на президента Доналд Тръмп за депортиране и репресии. Това се казва в нов доклад на две групи по имиграционни права, базиран на Закона за достъп до информацията.

2500-те страници с документи, получени чрез съдебни искове, показват, че това приложение, познато още като EDDIE, е помогнало на имиграционните и митническите агенти да депортират мигранти, които не са били специално подбрани за депортация. Такива хора често са били задържани като „подсигуряване“ в операции с други цели, се казва в доклада на активистите. Според тях използването на приложението е

засилило расовото профилиране

в имигрантските общности.

Правозащитниците дават и примери за това. Един от тях е вътрешен бюлетин, описващ работата на имиграционни агенти, използващи приложението по време на проверка на трафика заедно с местната полиция в Ескондидо, Калифорния, през 2017 година. Този доклад показва, че операцията е довела и до „333 ареста на нелегални чужденци“ в 12-месечен период.

Използвано рутинно от имиграционните, мобилното приложение за пръстови отпечатъци се превръща в част от схема на администрацията на Тръмп за събиране на биометрични данни и изглежда, че обхватът му се разширява в тези последни седмици. По правило, предложено от министерството на вътрешната сигурност след 11 септември, ще се легализира събирането на лицеви и ирисови данни, на отпечатъци на дланите на чужденците, както и тяхната ДНК, в допълнение към събираните до момента пръстови отпечатъци.

„EDDIE е начин да се заобиколи контролът и отговорността“, смята Паромита Шах от неправителствената организация „Just Futures Law“, която е изготвила доклада заедно с групата за права на имигрантите Mijente. То позволява на агентите да правят справки и да провеждат

разпити извън полезрението на обществото

казва още тя и допълва, че това вероятно ще доведе и до други злоупотреби.

Говорителят на Имиграционната агенция Майк Алварес отхвърли тези твърдения. Той обясни, че използването на място на мобилно приложение, което чете пръстовите отпечатъци чрез Bluetooth, не замества извършването на справка в местен офис. „Няма начин да знаем“, отвърна той на въпроса дали използването на приложението увеличава арестите за „подсигуряване“, защото агенцията не събира такива данни.

Приложението дава възможност на агентите да проверят дистанционно дали взетите пръстови отпечатъци са регистрирани в системите с ДНК данни и такива на ФБР.

В рамките на извънредните мерки заради пандемията, въведени през март, граничните патрули използват приложението за пръстови отпечатъци, за да помогнат за незабавното експулсиране в Мексико, без да дават никакъв шанс на мигрантите да потърсят убежище.

Искът по Закона за достъп до информация е заведен от Националния имигрантски проект на Националната адвокатска мрежа и Mijente, според които събирането и разпространяването на биометрични данни на чужденци от Министерството на вътрешната сигурност е както нарушение на гражданските права, така и

злоупотреба с личните данни

Приложението EDDIE дава достъп до имигрантската история на човека, всички неизпълнени заповеди за арест и предишни срещи с имиграционни офицери. То събира и данни за местоположението и е било използвано от имиграционните както в САЩ, така и извън страната, показват документите.

Бека О’Нийл, имиграционен адвокат от Шарлот, Северна Каролина, обясни, че имиграционните обикновено използват приложението, когато спират автомобили, свързани със заповеди за депортиране, опитвайки да вземат пръстовите отпечатъци на всички вътре. Агентите правят същото и при таргетирани домове, каза тя. О’Нийл обяснява на мигрантите, че те имат конституционното право да не се подчиняват на искането за дистанционно взимане на пръстов отпечатък. Алварез, говорителят на Имиграционната агенция, казва, че това става доброволно. Но според активистите поведението на имиграционните агенти често противоречи на това твърдение.

Имиграционните офицери не могат да нахлуват в домовете без издадена от съда заповед, затова те често използват подвеждаща тактика, като се представят за полицаи, казват имиграционни активисти. Тази практика може да бъде видяна в документалните минисерии на Netflix „Имиграционна нация“, където е показано използването на EDDIE за „подсигуряване“.

В своята платформа кампанията на избрания за президент Джо Байдън обеща да поправи щетите от антиимиграционната политика на Тръмп, но не засегна темата със събирането на данни.

Сара Пиърс от непартийния мозъчен тръст Институт за мигрантска политика се притеснява, че администрацията на Тръмп ще предложи разширеното правило за събиране на биометрични данни, преди да напусне Белия дом на 20 януари.

Правилото може ефективно да постави чужденци, включително и деца, под непрестанно наблюдение, което би било сложно за отстраняване от екипа на Байдън, смята тя.

„Никой не знае къде са“, казва Ерика Пинейро, директорка на неправителствената организация „Al Otro Lado“ в Лос Анджелис, която дава безплатна правна помощ на мигранти, които се опитват да преминат границата на САЩ. Родителите на 545 деца бежанци са неоткриваеми.

„Много от тях навярно са някъде из Мексико и отчаяно се опитват да видят отново децата си в САЩ, макар това да е невъзможно. Други навярно са се скрили в Хондурас, Гватемала или Ел Салвадор, а сигурно има и такива, които са били убити“, казва Пинейро.

Политика на „нулева толерантност“

Президентът Тръмп обичаше да се хвали, че ще намали до минимум имиграцията от Мексико. Пинейро е на противоположна позиция – тя защитава хората, които искат да преминат през тази граница. По време на управлението на Тръмп това беше една битка между Давид и Голиат, която с всяка изминала година изглеждаше все по-неравна.

При администрацията на Обама горната граница за прием на бежанци от Мексико беше фиксирана на 110 000 души годишно. Тръмп я понижи до рекордно ниското ниво от 18 000. Той се погрижи и за това от юли 2018-а насам никой повече да не може да подава молба за убежище, освен ако не пристига направо от родната си страна в САЩ.

С други думи, процедурата беше отворена само за мексиканци, а Тръмп обяви политика на „нулева толерантност към нелегалните мигранти“, която не се спираше дори пред това да отделя деца от родителите им. Майките и бащите чакаха решението на имиграционните служби в специални затвори, а някои от децата дори бяха държани в клетки.

Събирането на семействата понякога

се оказва непосилна задача

След остри протести в страната и чужбина Тръмп прекрати тази недостойна практика, продължила 6 месеца. Но не всички семейства след това можаха да бъдат издирени и събрани. Това никак не е чудно, като се знае, че близо 5500 деца са били отделени от родителите им – факт, изнесен от „Ню Йорк таймс“.

Да се издирят сега тези майки и бащи е като да се открие игла в купа сено. Включително и поради това, че американските имиграционни власти много често изобщо не документират кои са били родителите на децата бежанци.

Правозащитни организации като „Al Otro Lado“ („Другата страна“) подават жалби срещу подобно разделяне на семейства. Те си сътрудничат и с американски организации като „American Civil Liberties Union“ в Ню Йорк. „Станалото преди две години е срамно петно в историята на САЩ и едно от най-позорните действия на това правителство“, казва техният адвокат Ли Гелернт.

Той апелира отговорните за това престъпно разделяне на семейства да бъдат подведени под съдебна отговорност. 60 от децата са били на по-малко от шестгодишна възраст, когато са отделени от родителите им. „Няма да спрем да издирваме техните семейства, докато не ги намерим, без значение колко дълго ще продължи това“, уверен е той.

 Ще реформира ли Байдън системата?

 Дали Джо Байдън ще промени имиграционната политика? Той беше обявил, че ако бъде избран за президент, ще положи усилия за събирането на семействата, разделени по границата между Мексико и САЩ, като създаде за целта специална експертна група.

„Байдън със сигурност ще промени имиграционната политика, но ще са нужни концентрираните усилия на много експерти, за да се поправят щетите, нанесени от правителството на Тръмп“, казва Ерика Пинейро. „Не съм сигурна дали Байдън има политическа воля за подобно нещо“, съмнява се тя.

„Най-голямото щастие за мен е, когато успея да събера някое разделено семейство“, казва Ерика и кани Джо Байдън да се обади лично в организацията, която тя ръководи, за да му даде съвет как да се справи с проблема.

„Бих събрала всички неправомерно разделени семейства и бих им дала политическо убежище в САЩ. А всички, които носят отговорност за това брутално нарушаване на човешките права, бих изправила на съд“.