Открийте ни и в

Български истории

Катето Евро, за която мечтите се сбъдват (СНИМКИ)

Въпреки изпитанията, актрисата вярва, че съдбата е била благосклонна към нея
Avatar

публикувано

на

Тя е Катето Евро! Една от най-лъчезарните, обичани български актриси. Посветена майка, която играе свекърва на сина си, актьора Сашо Кадиев в комедийната постановка „Горката Франция“. Скоро Катето Евро, синът й и звездна компания актьори ще пристигнат с пиесата от тази страна на Океана, за да разсмеят българите в САЩ и Канада. (Кога и къде може да ги гледате, вижте в карето по-долу).

Но пътят й към голямата сцена не е лесен. Споделя, че винаги в живота е искала да бъде актриса, но пък „никога не съм правила нещо по този въпрос“. Без актьорско образование, младата манекенка Катерина не се задоволява с предложените й второстепенни роли.

„Идваха хора, канеха ни да се снимаме във филмите им. Аз обаче винаги питах: „Каква е ролята?”. Ама малка… „О, не… Обадете се, като имате голяма…”, припомня си тя.

Така се стига до 1980 г., когато звездата на Катето Евро изгрява и тя влиза с гръм и трясък в света на киното в образа на певицата Рени в „Оркестър без име“. Всъщност тази роля също е поставена под въпрос. Някъде по това време започва любовта на известнага актриса с бъдещия й съпруг Георги Кадиев. Тя е изправена пред избора да сбъдне мечтата си за сметка на 3-месечна дълга и болезнена раздяла, тъй като филмът се снима в Созопол.

Започва турнето на "Горката Франция" в САЩ и Канада - дати, билети, инфо

Следват десетки роли в киното и театъра. В последните години влиза и в ролята на телевизионна водеща – на тв шоуто „Игрите на звездите“ по bТV, както и на кулинарното шоу на БНТ „Бързо, лесно, вкусно“. Участвала е във ВИП брадър и „Черешката на тортата“. Не бива да се пропуска и фактът, че е на корицата на втория брой на българското издание на „Плейбой“.

Напоследък Катерина Евро се изявява и на друго поприще.

Автор е на две книги

Първата е наречена „Тетрадка с рецепти и спомени“, включваща готварски рецепти, приготвени лично от актрисата. Втората книга, която излезе съвсем наскоро – „Катерина Евро и още нещо“ – е биографична.

Всъщност готвенето е една от големите страсти на Катерина Евро извън киното. Разказва, че първия си зелен боб сготвила едва на 16. Имала и провали в кухнята, но и до днес най-обича да се събере на трапезата със семейството и приятели. Заради желанието, с което приготвя храна, нейната майка й завещава тефтер с рецепти. За нещастие, той бива изхвърлен по време на ремонт. Това кара актрисата да напише и първата си книга „Тетрадка с рецепти и спомени“, с надеждата, че по този начин тя да няма как да изчезне.

Катето Евро представя биографията си в САЩ и Канада (ВИДЕО)

Другата й голяма любов са децата. „Откакто се почувствах жена, винаги съм искала да имам дете“, споделя Катерина Евро. Затова пък съдбата й праща сина й Александър Кадиев едва на третата година след сватбата. През цялата бременност актрисата очаква момиче. Дори купува розови пелени. Голяма е изненадата й, когато се появява нейният син. Но майка й, известна с ясновидските си способности, я успокоява, че на късни години ще има момиче, наречено Катерина. И познава! Днес Катерина Евро се радва на внучката си, кръстена на нея.

Актрисата споделя, че освен сина си Сашо, има още двама важни мъже в нейния живот – баща й и съпруга й.

Катето слабо помни баща си – албанският оперен певец Илия Евро. Той завършва Консерваторията в София и се жени за българката Йорданка. Дъщеря им Катерина е на една година, когато се местят да живеят в Корча. Изкарва там детството си до 5-годишна възраст. През 61-ва майката на актрисата довежда за няколко дни нея и брат й в България, за да се видят с баба си и дядо си. В това време Албания разваля отношенията си с всички социалистически държави и затваря границите си за техните граждани.

Така семейството остава разделено

„За мен тези спомени са много тежки, защото аз си спомням всичко това, въпреки че бях едва на 5 години. Спомням си колко много тъгувах за баща си, колко исках да съм с него. И все съм пяла една албанска песничка, седнала на стълбите и гледаща към небето, за да видя дали татко ще дойде да ме вземе с един самолет. Никога не се видяхме повече в живота. Границите бяха затворени, а и писмата не достигаха до него – нито пък неговите до нас. Той се е опитвал да бяга през Италия, но са го хванали. И нашето семейство не е единственото разделено семейство. Такова беше международното положение тогава“, добавя още тя.

Години по-късно, когато Албания отново отваря границите си, бащата на Катерина Евро вече е починал. Отишъл си млад, на 48 години. Там остават обаче много нейни роднини, с които тя се среща при посещението си в Корча през 2005 г.

„Заведоха ме в квартирата, където е живял татко със семейството си, навсякъде имаше мои снимки. И на брат ми Пепи, разбира се, но най-вече мои. Баща ми до края е тъгувал за нас.“

И друга голяма болка бележи живота на Катерина Евро. Нейният съпруг Георги Кадиев си отива през 2012 г. след 8-месечна борба с рака. Той знае диагнозата си, но до последно вярва, че ще се излекува, и крои планове за бъдещето. Актрисата пък не му казва цялата истина.

„Как се казва на човек в очите така новина?“, и до днес тя се пита дали е постъпила правилно.

Въпреки преживяното Катерина Евро вярва, че

съдбата е била благосклонна

към нея. Смята, че е постигнала всичко, за което е мечтала в живота. Нейното верую, което се опитва да предаде и на сина си, и на внучката си, е: „Винаги трябва да мечтаеш за хубавите неща в живота и те просто идват“.

Турнето на „Горката Франция“ в дати:

  • 8 ноември, петък – Бостън
  •  9 ноември, събота – Торонто
  •  10 ноември, неделя – Чикаго
  •  12 ноември, вторник – Лас Вегас
  •  15 ноември, петък – Атланта
  •  16 ноември, събота – Сиатъл
  •  17 ноември, неделя – Лос Анджелис – Ориндж Каунти

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Екшън по български: Диви, щастливи и талантливи

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

С екшън, романтика и смях един чисто нов български филм се опитва да надскочи пределите на досегашното BG кино и да покаже лента от световно ниво. „Диви и щастливи“ излиза официално по българските екрани в края на ноември, но създателите му вече са на турне, представяйки го в няколко български града, където основно е сниман. Филмът ще има премиери и извън граница, предстои да дойде и от тази страна на Океана за българите в САЩ и Канада.

„Българските зрители имат нужда киното да им благодари за времето и парите, които отделят. Да им покаже качество и екшън, какъвто досега не е имало в родните филми. Щастливи сме, че успяхме да съберем екип от професионалисти, които са готови да дадат максимума, да не спят по цели нощи, за да се получи

нивото на холивудска продукция

Време е да разчупим представите за киното, което се прави в България“, обявиха продуцентите на филма Яна Маринова и Александър Сано.

„Диви и щастливи“ започва с отмъкнати 30 000 лева от сейфа на богато английско семейство и продължава с отвличане, ченгета по петите и две жени в центъра на всичко. Сред многото екшън по пътя си всяка от тях успява да преоткрие себе си и да разбере какво й е нужно, за да бъде щастлива.

С лек и свеж тон филмът засяга темите за приятелството и любовта, за предаността, за правото на избор и за това, че всеки заслужава щастие, но трябва да се потруди за него.

Режисьор на продукцията е Мартин Макариев, а в главните роли играят Яна Маринова, Луиза Григорова-Макариев и Александър Сано. Участват още международно признатите звезди Базил Айденбенц и Бен Крос, от българска страна са още Дария Симеонова, Калин Врачански, Явор Бахаров, Койна Русева и много други звезди с кратки, но запомнящи се роли. Постоянното преобличане, смяна на визии с различни перуки, наситените с адреналин екшън сцени и модерен хумор са ключовите елементи в „Диви и щастливи“.

Историята се ражда на 8-ми март. Тогава Яна Маринова кани сценариста Борислав Захариев да напише сценарий за смелата и борбена жена, която има нужда от повече самочувствие, за да постигне мечтите си и да намери щастието си. Постепенно се ражда идеята за филм, който да не поучава, а

просто да забавлява публиката

Сцени от „Диви и щастливи“ показват най-красивите места във Варна, София, Велико Търново и Русе. Изпълнил е международните изисквания, за да се квалифицира като екшън – има каскади с мотори, бъгита, леки коли, камиони и хеликоптер. Заснет е динамично и с най-добрата техника. Всичко това е причина филмът да бъде забелязан от международен дистрибутор и да бъде продаден предварително за разпространение в чужбина.

Наскоро Луиза Григорова-Макариев сподели, че каузата, която застъпва с участието си във филма, е да насочва хората да мислят извън рамките, поставени им от обществото. Актрисата ще скочи в образа на Мила, най-добра приятелка и съучастничка на Боряна (Яна Маринова), с която са центърът на екшъна.

„Това е една история за истинското приятелство, за ценностите в живота и смелостта да преследваме мечтите си“, обясни още Луиза.

„Да живееш живота си такъв, какъвто ти се предлага, без да мислиш много, много. Без отлагане, без разумното преценяване на всичко, на ситуацията. На това кое е редно и кое не е“, казва и Дария Симеонова относно идеята на „Диви и щастливи“. Актрисата също влиза в актьорския състав на заглавието, като тя обаче ще „се бие“ от страната на полицаите.

Екипът на „Диви и щастливи“ – сценаристът, режисьорът, продуцентът и актьорите – са същите като на най-успешния български филм за 2018 г. „Привличане“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Двама българи впечатлиха света с… една чашка за кафе

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия
Симеон Гаврилов и Мирослав Запрянов, Снимка: Дарик

Двама българи впечатлиха света с оригинален проект, който събра овациите на световното изложение на авиокомпании в Хамбург. Мечтата им – чашка за кафе, която се… яде, ще е част и от първия полет без пластмаса на борда.

Всъщност пътят на оригиналната чашка към небето започва… на детската площадка. Именно там авторите на проекта Мирослав и Симеон се запознават.

Двамата се описват като обикновени момчета от Пловдив. Те са заедно от деца. В един момент игрите от детството и жаждата за експерименти се пренася и в работата им, разказва историята им „Вдъхновените“.

Така се стига до момента, в който Миро, който е голям любител на кафето, споделя на Симеон, че би било доста яко, ако можеш да си изядеш чашата, след като си изпиеш кафето. Двамата

решават да обединят опита си

в инженерството и хранителните технологии, за да реализират идеята си, която освен вкусна, се оказва и полезна за природата.

Началото, както подобава на големите откривателства, никак не изглежда розово.

„От много места чувахме, че това е невъзможно и няма смисъл да продължаваме да се опитваме“, споделят Мирослав и Симеон. Но това не ги отказва, напротив, мотивира ги още и още, за да достигнат до това, което искат да направят. „Просто не спряхме да вярваме!“.

Не ги отказват нито безсънните нощи, нито неуспешните експерименти. Както се оказва, идеята да можеш да изядеш чашата си е прекрасна, но има една особена трудност – след като там се налее горещата напитка, чашата се разпада.

Идва обаче точката на пречупване, когато измислят как да подобрят състава на чашата за кафе и първият момент, в който разбират, че са на прав път. Съдът, който е разработен от двамата приятели от Пловдив, издържа немислимите до този момент 20 минути.

„Това беше преломен момент, който ни вдъхнови изключително много и ни даде криле да мечтаем и творим още по-смело и така успяхме да доразвием технологията и чашката да стане още по-вкусна и издръжлива – цели 40 минути“, разказват Мирослав и Симеон.

Така започва поредицата успехи за двамата приятели.

„Cupffee бе представена на

световното изложение на авиокомпании

в Хамбург, където създаде небивал интерес!“, спомнят си Мирослав и Симеон за този вълнуващ момент. „По този начин, благодарение и на нашите партньори, на това изложение Cupffee бе избрана да стане част от първия в света полет без пластмаса в Деня на Земята на борда на една от най-луксозните и реномирани авиокомпании в световен мащаб.“

Ето как продукт, разработен от двама приятели в България, успява буквално да се изстреля в небето.

А каква е голямата мечта на Мирослав и Симеон? Те искат продуктът им да стане достъпен за масова употреба, така че пиейки кафе, да не увреждаме околната среда с пластмасови чаши за еднократна употреба.

А какъв е съветът към всички, които започват да разработват свои собствени проекти? „Да не спират да вярват в това, което правят, и да са сигурни в успеха му“, казват двамата приятели.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Живот като на кино: От хокеист в България до сърдечен хирург в Сан Диего

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Д-р Щерев показва разрешението да пътува до Белгия, сн.: болница Sharp Grossmont, публикувана във в. „The Californian“

1989 година. Комунизъм. Димитър Щерев тогава е на 18 години и е в България. Искал е няколко пъти разрешение да отиде в Америка, защото дядо му живеел там от дълги години, а неотдавна и майка му, заедно със сестра му, отишла да се грижи за него и имала документи. Отказват му всички молби, но той не се отказва. Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, все още през комунизма. В Белгия иска убежище. Говори съвсем открито за това. Историята му дори прилича на филм.

В момента д-р Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, така както е известен сред американците – д-р Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в различен вариант – Димитри. „В момента имаме трима доктори, освен мен и двама асистенти. Правим операции на сърцето и на запушени артерии навсякъде по тялото“, обяснява българинът.

Освен това сънародникът ни е директор на интензивните кардиолози в болница „Sharp Grossmont“ в Сан Диего. „Преди 4-5 години излезе нова технология за лечение на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален етап от въвеждането на технологията и станах експерт в тази сфера. Бях одобрен да стана директор в болницата, в която работя, което ми дава право да давам консултации на колеги, но също и

да участвам в екипи за сложни операции

казва той.

„В САЩ преди 20 години сърдечните заболявания бяха номер едно за смъртността на хората. Сега вече не е така. Най-много хора в последните години умират от рак, защото сърдечно-съдовите заболявания се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се прилагат същите стандарти за лекуване на сърцето“, разкрива още Щерев. Той е син на известния български лекар проф. Атанас Щерев, „прочул се като бащата на инвитрото в България“.

А как младият Димитър Щерев идва в Америка?

Бил е в младежкия национален отбор по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът спечелва право да играе на турнир в Белгия, който се провежда през януари 1989 г. „Тогава, за да взема разрешително, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един район и отидохме заедно. Аз се бях скатал по-отзад, да не ме забележат. Изненадващо ни посрещнаха дружелюбно и ни дадоха разрешение. На всички заедно, с един документ“, спомня си българинът.

Той веднага се обажда на майка си в Щатите. „Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й казах, че отивам в Белгия и искам тя да дойде да ме вземе. Тя каза добре. Посъветва ме да се свържа с нейна приятелка, която да ми помогне с апартамента или каквото ми трябва за заминаването“, разказва Щерев.

Мистериозната жената се оказва майка на спортист от България, който успял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му казва, че трябва да поиска

убежище от американското посолство в Белгия

 и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „Аз бях в руска гимназия, но учех английски за втори западен език. Владеех го слабо и ми беше полезно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми помогна, е още жива и живее в София“, допълва сърдечният хирург.

Щерев също така се сдобива с долари. Продава ските си на черната борса чрез приятел. „Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и как се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, защото на нас като спортисти ни даваха много малка сума за пътуването. 20 или 50 долара, не помня, но беше недостатъчно“, казва Щерев.

За турнира в Белгия той пристига със самолет до Източен Берлин и влак до Брюксел. Оттам треньорите на тима водели момчетата до пързалката за състезание с автобус до друг град и пътуването траело между 1 и 2 часа.

В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията как се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си приятел да пуска монетите, за да може да говори. „Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, за да не прекъсне, но успях да се чуя с майка ми“.

Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да дойде от Америка да го вземе. Минават няколко дни и

 престоят на отбора в Белгия почти изтича

Щерев пак се обажда на майка си. Тя през сълзи му съобщава, че не може да дойде, защото още не е станала гражданка, но е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат. Оттам й казали, че не може така. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, макар и да не го е казвал на глас.

Идва денят за връщане в България. Димитър нямал план какво ще прави. Целият отбор отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазаруват из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да разглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници. В един момент другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е сега или никога. Откъснал се от групата и се отправил на бегом към гарата. Пресрещнали го две други момчета от тима. „Ей, ти да не бягаш?“, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям“, казва Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало пак да влиза и излиза по магазините, макар че изобщо не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то веднага. Успял обаче пак

да намери удобен момент и да бяга

За втори път. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрекъснато някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и казва на шофьора „Еmbassy America“ или нещо подобно. За негово щастие човекът потеглил и го откарал там.

В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, но сградата била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама войника с автоматични карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, за да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър обяснява, доколкото може, за какво е дошъл. За негова изненада, в сградата светва крушка и след малко от нея излиза един войник. Сега вече знам, че това беше морски пехотинец“, казва Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър казва думите, които е нужно, за да получи помощ и убежище. „Сълзите ми потекоха от щастие и облекчение, че сега ще мога да бъда свободен човек“, споделя Димитър. От посолството му обясняват, че майка му ги е предупредила за него.

Не му дават документи веднага. А Димитър си е мислил, че ще му дадат направо паспорт. Казват му, че трябва първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му казват, че ще го оставят максимално близо до хостела, но оттам трябва да отиде сам с трамвая за една спирка.

Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне според правилата на хостела, но той не смеел изобщо да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато отново му дали легло. Дори не ял нищо и бил много гладен.

В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела

 и го води в бежански лагер в Брюксел

Там го проверяват, дават му документи и го настаняват в сграда, която е била казарма. Заедно с 10 души. „Пак помислиха за мен, сложиха ме заедно с момчета от Косово, с които да мога да си говоря. Имахме право да излизаме от лагера през деня и аз опитвах да си намеря работа по ресторантите, но без успех. Ходих и до американското посолство от време на време да проверявам. Оттам щяха да ми дадат направо зелена карта, не само виза, и аз чаках“, обяснява българинът.

След 3 месеца Димитър научава, че ще трябва да чака още, защото американците са дали много документи на хора от Китай заради кръвопролитията на площад „Тянанмън“. Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ работник. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „Беше емоционално събиране в Америка. Бяхме щастливи“. Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен колеж. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните болници. Връща се в Сан Диего през 2005 г. и става част от екипа на болница „Sharp Grossmont“. През 2014-та се отделя със собствена практика, а след това прави и своята клиника. Казва, че е удоволствие да работи и на двете места. Той е трето поколение доктор. Дядо му по бащина линия и баща му също са лекари. Свободното си време прекарва със съпругата си и двете си деца. Продължава да играе хокей като хоби.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada