Открийте ни и в

Войната в Украйна

Като на кино: Мъж успя да избяга пеша от Мариупол

61-годишният Игор Педин и кученцето му изминали 225 км, преодолявайки редица препятствия

публикувано

на

Сн.: АП/БТА

Целта е била да бъде невидимият човек, разказва за преживяванията си пред The Guardian 61-годишният Игор Педин. Трябвало да върви като призрак с малката си чанта на количка с провизии и кучето Жу-Жу, деветгодишен мелез териер, през адския пейзаж на обсадения пристанищен град Мариупол към относителната безопасност на украинския град Запорожие – само на 225 км пеша.

Това означавало заобикаляне на мини и преминаване през разрушени мостове с кучето и багажа, където една грешна стъпка би довела до сигурна смърт.  Игор трябвало да премине покрай тлеещите домове и плачещите мъже и жени с техните сърцераздирателни истории за смърт и страдание и загуба на воля за живот.

Педин, бивш готвач на кораб, не се оказа невидим, признава самият той, докато разказва историята си в безопасността на украинската столица Киев.

Наистина, необикновеният му подвиг е такъв, че в една забележителна нощ руски войници на един от многото контролно-пропускателни пунктове, през които преминал, се събрали в тишината на вечерта, за да чуят историята му, пъхали цигари в джобовете му за по-нататъшното пътуване и му пожелали късмет.

Може да не е останал невидим, но имал късмет, добавя Игор.

Окончателното си решение да напусне Мариупол взел на 20 април, спомня си той, когато руските войници стигнали до неговата част от града и обикаляли от къща на къща, стреляйки по желание.

Вече му било останало малко – имал оскъдни количества храна и вода, а мъртвите продължавали да се трупат по улиците.

Педин се подготвил щателно. Стегнал чантата си, претеглил я и се наложило да намали първоначалното тегло от 70 килограма до 50. Първоначалната му задача била да премине петте километра до покрайнините на града, цел, в която той не вярвал, че ще успее. Напуска дома си на улица Ткоченко-Петренко близо до пристанището на Мариупол в 6 часа сутринта на 23 април и му отнема два часа, препъвайки се през кратерите, усукана стомана и невзривени боеприпаси, на север нагоре по улица Киприно, осеяна с мъртви тела към градския търговски център.

Там руски войници раздавали храна и вода в края на дългите опашки от отчаяни хора с пепелносиви лица. Той откраднал от тълпите, избягвайки зрителния контакт с войниците, и тръгва нагоре по Запорожския път.

„Изглеждах им като скитник, бях нищо. Бях мръсен и покрит от прах, тъй като къщата ми беше пълна с мъгла от дим. Излязох от града по тази магистрала и на върха се обърнах. Погледнах към града и си казах, че това беше правилното решение. Казах сбогом. Чух експлозия. Обърнах се и продължих.”

Ад в Мариупол: Хиляди избити, масови гробове, 80% от града в руини (СНИМКИ, ВИДЕО)

Той върви край изгорели военни превозни средства, само с кучето му и шумът от обстрела зад него, докато колона от бронирани машини, толкова тежки, че накарали асфалтът под краката му да трепери, го застига.

Игор приклекнал и взел Джу-Джу, ужасен, в палтото си, докато те отминали.

„Тогава бях невидим човек“, спомня си той. „Какво съм аз за тях: коя е тази сянка?“

Целта му била град Николске, на 20 км. Когато стига до първите къщи, вече се е стъмнило и е много студено. „Видях мъж пред къщата му. Той каза: „Млади човече, искаш ли да пийнеш с мен. Днес погребах сина си. Да пием за сина ми.”

Педин бил отказал алкохола преди 15 години, но не може да му откаже. „Той ми разказа, че руснаци са убили 16-годишния му син на 3 март в Мариупол. Шрапнелите отнесли главата му. След като изчезна, той прекарал седмици в търсенето му в Мариупол. Намира гроба му, а руски войници му казали, че ще трябва да го изкопае с ръце, ако иска тялото. Той ми каза: „Искам да умра – ще се самоубия“.

В тази нощ Педин спал на дивана, събуждайки се в 6 сутринта. Знаел, че единственият изход към Запорожие е през града. „Когато напуснах града, имаше контролно-пропускателен пункт: чеченци. Те ме бяха видели и двама от тях се насочиха към мен. “Къде отиваш? Откъде идваш“, попитаха те. „Минали ли сте през лагера за филтриране.“ Появи се командир и извика някого по радиото. „Появи се миниван и излязоха трима големи мъже и ме качиха в микробуса. Върнахме се 2 км обратно до Николске и стигнахме до двуетажна сграда на съвета, която бяха оградили със стоманена ограда. Имаше около 40 души, които чакаха на територията, но микробусът стигна до входа на сградата.”

Педин оставя чантата си отвън и завързва Джу-Джу, преди да бъде отведен на втория етаж. „Руски офицер седна пред бюрото, попита къде отивам. Излъгах. Казах, че имам язва на стомаха и трябва да стигна до Запорожие, тъй като съм платил за лечение. Казаха ми да си сваля горнището и потърсиха татуировки. Имах синина на рамото и ме обвиниха, че имам пушка. Той попита: „Къде са твоите татуировки?“ А след това добави: „Ти ме отегчаваш. Може би трябва да те бия?“ Казах: „Както искаш, командир.“ Но ме отведоха в друга стая, където имаше четири военни жени с компютри, и те сканираха пръстовите ми отпечатъци, поставиха ме до стената и направиха снимки. ”

Бомби падат на всеки 10 минути в Мариупол

Издаден му е документ от така нареченото министерство на вътрешните работи на самопровъзгласилата се Донецка народна република. Освободен е да си тръгне и отново потегля с кучето и чантата си към контролно-пропускателния пункт. „Чеченците казаха, че ще вземат следващата кола, за да ме закарат до следващото село в Розовка. Бях там след два часа. Те бяха отегчени и ми говореха, даваха ми цигари. Никой от шофьорите нямаше да ме вземе, така че казах, момчета, просто ще ходя.”

При пристигането си в Розовка Педин тръгна по улица Ленина извън града и стига до друг контролно-пропускателен пункт, който преминава лесно с новия си документ и продължава да върви. Когато пристига в следващото село Вержина, вече било тъмно. „Изведнъж фенерчета ме заслепиха. Имаше шестима войници, те ме викаха, вдигнах ръце. Казаха ми да си сваля горнището, изпразниха чантата ми. Беше студено. Наредиха ми да ги последвам. Влязохме в Дома на културата [читалище], където беше тяхното седалище.”

Дават на Игор малко телешка консерва и малко супа и го оставят в малка стая със стоманено легло в ъгъла. Казват му, че ако си тръгне по-рано от сутринта, ще бъде застрелян – но е свободен да си отиде през деня. Той се промъква покрай спящите войници на сутринта и кима на единия на стража, докато си тръгва.

Върви без да спира в продължение на 14 часа през този ден, достигайки до друг контролно-пропускателен пункт около 20 часа, за да бъде претърсен отново. Войниците го насочват към малка изоставена къща, където може да спи. Но той излиза отново в 6 сутринта, когато слънцето изгряло.

Сн.: The Guardian

До този момент Педин вече е изтощен, но най-голямото препятствие предстои. Пешеходният мост, по който трябва да премине, е разрушен, оставяйки 30-метров отвес над железопътните релси отдолу. “Можеш да мамиш хората, но не и разрушен мост.” Металната рамка на моста все още е на мястото си, с две греди: една тясна отдолу и една по-широка на височината на раменете.

Педин вързва кучето си с чантата си и изпробва преминаването. Било възможно. А след това наближават следващия контролно-пропускателен пункт. Войникът поискал да знае къде е моят спътник. „Казах, че имам само кучето си. Тогава те поискаха да разберат как съм прекосил моста.”

Позволяват му да остане през нощта в задната половина на радиован, който бил ударен от украински снаряд отпред. Вече било тъмно. Историята на Педин пък е точно това, от което се нуждаят отегчените войници.

CNN: Руските войници убиват невъоръжени цивилни, застрелват ги в гърба (ВИДЕО)

Петима се събират около него, за да чуят приключенията му и дръзкото преминаване на моста. „Един искаше да поддържаме връзка, той казваше, че след войната трябва да остана при него. Нямаше какво да кажа.”

Скоро след това Педин вижда пред себе си украинско знаме. Влиза в палатка, пълна с доброволци. Жена го пита дали има нужда от помощ. Той замълчава, а след това казва да. „Госпожата попита „откъде идваш?“ Аз казах „от Мариупол“. Тя изкрещя: „Мариупол!““, спомня си с усмивка Педин. „Тя извика на всички, този човек е дошъл от Мариупол пеша. Всички спряха. Предполагам, че това беше моят момент на слава.”

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА