Открийте ни и в

BG успехи в САЩ

Кентавърът от „Хари Потър“ (СНИМКИ)

Владимир Тодоров става любимец на култовите режисьори Робърт Земекис и Крис Кълъмбъс
bgvoice

публикувано

на

Владимир Тодоров - Илюстрация към книгата „Капризите на Оливър"

Боряна Антимова

 

Владимир-Тодоров

Той работи за филмовите гиганти “Юнивърсъл“, „Уорнър брадърс“, „Дриймуъркс“, „Сони пикчърс“. Под неговата ръка оживяват любими персонажи в шедьоври на анимацията и живото кино като „Стюарт Литъл“, „Космически забивки“, „Коледна песен“, „Алиса в Страната на чудесата“, „Алиса в Огледалния свят“. Художникът с развинтено въображение и шантави рисунки става любимец на култовите режисьори Робърт Земекис и Крис Кълъмбъс в суперпродукцията „Хари Потър“.

„Често ме наричат аниматор, но в повечето филми, за които съм работил, съм правил дизайна на типажите – и на живите, и на анимационните. Това е нещо съвсем различно“ – обяснява Владимир Тодоров. Неговата работа е в началото на продукциите – да нарисува как да изглеждат героите. Показва ги на режисьора, той нанася бележки. После разработва всевъзможни варианти, докато се одобрят от режисьора. После идват аниматорите, които ги раздвижват с компютърна 3D анимация. Типажите на живите герои пък отиват при гримьорите и дизайнерите по костюми. За много от филмите е правил и стори борд – нещо като комикс картинки, всеки кадър се разбива на много последователни кадри и от това става ясно как ще изглеждат отделните сцени, къде ще е камерата и т.н.

Животът му е

като стори борд за фантастичен филм

Още когато е на 3 години, си създава собствен въображаем свят, в който потъва, докато си играе. В началото е пластилинът. От него оживяват човечета, животни, издигат се крепости, пиратски кораби и цели градове. В някакъв момент тази страст прераства в рисуване и той завършва Художествената гимназия. Би трябвало да следва в Художествената академия, но го влече анимацията, която обединява в едно рисуването и пластилиновия му свят. Има късмета да попадне в ускорен курс за аниматори, когато едно студио поема поръчка да прави сериал за BBC. „Това промени тотално пътя ми“, споделя художникът. Започват работата по сериала, но тогава идват промените, проектът е свален и всички аниматори тръгват да си търсят работа в чужбина.

тодоров23
тодоров24
Скъперникът Скрудж от Коледна песен
Триглавото куче от „Хари Потър
Кондукторът – една от шестте роли на Том Ханкс в „Полярен експрес
Кадър от анимационния филм на Владимир Тодоров Flutter

Владо кандидатства по една обява за аниматори и така се озовава в Лондон на 22 години. Там изненадан научава, че „Амблимейшън“, за която ще работи, е дъщерна фирма на компанията на Стивън Спилбърг „Амблин“. „Работих за студио „Юнивърсъл“ и Спилбърг, може да си представиш какъв културен шок е било за мен това“, казва художникът. Той се включва в 3 анимации и тогава разтурват лондонското студио, а Спилбърг заедно с още двама съдружници прави „Дриймуъркс“ – един от гигантите в анимацията днес. Канят всички в Лос Анджелис, като работата започва след 5-6 месеца, а през това време Владо си търси друга работа в Лондон и започва в малко студио, което прави анимациите във филма Space Jam („Космически забивки“), с Майкъл Джордън и с всичките герои на „Уорнър брадърс“ от анимацията „Шантави рисунки“. Не му се мести в Лос Анджелис, не го харесва никак. Предпочита да остане в Лондон, а и жена му Боряна има хубава кариера като агент на недвижими имоти. От „Дриймуъркс“ го освобождават без проблеми.

В Лондон той работи година и половина по „Космически забивки“, а после от „Сони“ отново го канят в Лос Анджелис за „Стюарт Литъл“. Когато отново отива в града, попада в съвсем друг район, около океана, и градът изведнъж започва да му харесва. Тогава от „Сони“ го викат за „Хари Потър“. „Не бях чувал нищо за Хари Потър. Бяха излезли вече 2 книги и имаха огромна популярност“, спомня си художникът.

Казват му, че ще остане седмица, максимум две. „Жена ми беше в Ел Ей, имах само един куфар с фланелки, както си идвах от България. Летя до Лондон, купувам си книгата веднага. На следващия ден ме вземат с кола, а

докато пътувам, прелиствам „Хари Потър“

за да разбера за какво става дума. Карат ме в Сейнт Олбан, където започват снимките на филма“, разказва художникът. Сейнт Олбан е малко красиво градче от римско време на около 30 км от Лондон. Там в една изоставена фабрика за самолети от Втората световна война, наета от „Уорнър“, се снима „Хари Потър“. „Режисьорът Крис Кълъмбъс страшно ме хареса“, казва Владо. До този момент Кълъмбъс е снимал „Сам вкъщи“, „Мисис Даутфайър“, „Коледата невъзможна“, но никога не е правил филм с толкова много визуални ефекти и развинтената фантазия на Тодоров много му допада. „Кълъмбъс се вкопчи в мен, каза ми: „А, не, не, оставаш тук!“ Владимир рисува визиите на кентавъра, триглавото куче, трола и много други.

Минава месец, а работата не свършва и Владо звъни на жена си да взема самолета за Лондон. Докато се снима, той рисува, а авторката на книгата „Хари Потър“ Джоан Роулинг, непрекъснато се разхожда наоколо и проследява работата. „Тя ми написа автограф в една книга. Нарече ме кентавър, защото тогава правех точно образа на кентавъра. Това беше самото начало, времето, в което всичко се раждаше пред очите й – от нищо нещо“, споделя артистът.

На мястото на снимките всеки ден пристигат куп брилянтни актьори като сър Кенет Брана. „Кой ли не се изсипа там на снимките. Имаше звезди за кастинг и други, които просто идваха от любопитство. Водеха и децата си да видят как се прави „Хари Потър“. Децата актьори също се въртяха наоколо, надничаха какво правя, а аз ги пъдех. Най-упорити бяха Даниел Радклиф (Хари Потър), Ема Уотсън (Хърмаяни Грейнджър) и Рупърт Гринт (Рон Уизли). Те и близнаците вече бяха избрани и нещо репетираха там. В същото време се строят декори, а те хвърчат насам-натам, играят си. Спират при мен и питат: „Кво прайш, кво прайш, кво рисуваш тук?“ „Рисувам теб, викам, само че в роля. Излизайте оттук, че трябва да работя“, разказва през смях Владо.

След 6 месеца работа за „Хари Потър“ той се връща в Лос Анджелис за „Стюарт Литъл 2″. Тогава на хоризонта се появява Робърт Земекис и го канят за филма му „Полярен експрес“. „Имаше и други художници, но странно, и той се лепна за мен като Кълъмбъс. Аз правя набързо нещо, Земекис го вижда и казва: „Това е, влиза директно във филма. Кой е този, кой е този?“ По това време Тодоров приключва със „Сони“, става фрилансър, а Земекис го кани и за следващите си проекти „Беулф“ и „Майло на Марс“. После идва шедьовърът „Коледна песен“ по Чарлз Дикенс.

Прочутата история за скъперника Скрудж

Червената кралица от „Алиса в Страната на чудесата“

Хъмпти Дъмпти от „Алиса в Огледалния свят“

Чичо Скрудж

Междувременно Владо работи и за „Алиса в Страната на чудесата“ на Тим Бъртън и „Алиса в Огледалния свят“ на Джон Бобин.

През 2017 г. излиза и първият му собствен късометражен анимационен филм Flutter, по който работи около две години и половина сам, без финанси и екип. Героят му живее в свят, в който всички около него могат да летят и гравитират – котки, мишки, риби, само той не може. Прави си крила, но среща друго едно друго същество от нежния пол, което е в инвалидна количка. То също като него не е можело да лети, политнало е с крила, счупило ги е и се е пребило. Героят на „Флътър“ се влюбва в нея и се отказва от мечтата си да лети.

„Никога не съм се дистанцирал от България и от филмопроизводството тук – споделя художникът. – Никога не съм бил разочарован от България, нито пък съм се приемал за емигрант. Аз съм просто един българин, който работи в чужбина, защото в страната си няма тази възможност.“

 

История за 100 милиона долара

Докато работи за Земекис, на Владо започва „лееекичко да му писва“ да реализира чужди проети и решава да създаде нещо свое – книгата фантазия Moon Rock („Луният камък“) с много негови илюстрации. Когато тя излиза, я показва на Земекис. „Той ми се обади и поиска да поговорим. Обясни ми набързо, че е впечатлен от книгата и иска да откупи правата за филм. Попита ме дали съм я показвал на друг. Казах, че не съм. И да видиш как големият Земекис продава себе си. Каза: „Ако го покажеш на Стивън например (Спилбърг, с когото Земекис е приятел – б.а. ), това може да е най-добрият ден в живота ти, но и най-лошият. Защото Стивън ще го вземе, обаче той има още 200 проекта. Стивън ще го сложи там на рафтчето някъде с другите и в един момент може да го направи, но може и да го забрави. Докато ние тук ще го направим бързо“, разказва през смях Тодоров.

После се разиграва история, за която Владо дори и не е сънувал – за седмица-две Земекис откупува правата на книгата, още топла от печатницата. Започват безкрайни срещи на Владо и Боряна в дома на Земекис около Санта Барбара, при които на брейнсторминг обсъждат творението му. Планът е да се направи живо кино с анимация и ефекти. „Земекис реши и да го режисира, а аз бях на седмото небе и си казах, че съм ударил печалба от лотарията“, спомня си Владо.

Тогава обаче на Земекис се отваря възможност за финансиране на друг негов проект – римейк на „Жълтата подводница“, и решава да потърси друг режисьор за „Лунен камък“. Владо набира смелост и в имейл му предлага той да режисира филма си. Земекис му казва: „Добре. Можеш да пробваш.“ „Изстинах още при първата дума и зверски се уплаших – ами ако се проваля?!“ Та това е филм, продуциран от самия Земекис, с бюджет не по-малко от 100 милиона долара!“ Два-три месеца се мъчих да адаптирам собствения си текст и накрая Земекис ми предложи да намерим друг режисьор. И точно тогава се смени ръководството на „Дисни“, бяха свалени абсолютно всички проекти, включително и „Лунен камък“.

 

Владо в страната на собствените си чудеса

В издателство „Бард“ в София излезе книгата на Владимир Тодоров „Архипелаг“, публикувана на английски в Ню Йорк преди няколко години. Тя е юношеско приключенско четиво с много илюстрации, рисувани от него. В основата на сюжета е ситуация, при която след глобалното затопляне, при което океанът се е вдигнал с десетки метри и е покрил всичко, над водата остават да стърчат само част от най-високите сгради в Ню Йорк. Книгата разказва как оцелелите след потопа хора се адаптират към нов начин на живот над водата. Реализацията на българското издание се организира от приятеля на Владо – Любен Дилов-син. Двамата смятат да предложат на издателите и книгата „Лунен камък“, която е излязла само на английски, и която Земекис е готов да филмира.

Излязла е на български и книжката за малки деца „Капризите на Оливър“ – с много илюстрации и малко текст, издадена на английски като Olivers Tantrums. В работата по трите книги му помага Боряна, която е филолог, а във филма „Флътър“ е и копродуцент. В Лос Анджелис съпругата му работи в компания за кетъринг, където правят здравословни обеди за ученици. Имат две деца – Александър, на 16 г., и Ангелина, на 14 години. „В тази англоезична среда българският им е закърнял – споделя Владо. – Ние им говорим на български, те разбират, но отговарят на английски. Но като си дойдат в България при бабите, много бързо започват да говорят на български.“

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Реклама

BG успехи в САЩ

Българин от Айова разкри 50-годишната загадка на селфито

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Селфи, стриймване на музика, най-обикновено телефонно обаждане… В основата на всичко това, което умее Вашият смартфон, стои един сложен израз: „бързото преобразувание на Фурие“. На английски се съкращава като FFT. Такова е името на алгоритъма за цифрова обработка на сигнали. Комбинацията му с обратния алгоритъм превръща в реалност съвременната дигитална революция, пише svobodnaevropa.bg.

Но има едно „но“.

Български учен спасява опитни животни от смърт

FFT е публикуван още през 1965 г., но обратният алгоритъм остава загадка за цели 50 години. Докато не го открива д-р Александър Стойчев – доцент по електронно и компютърно инженерство в Държавния университет на Айова, заедно с неговия докторант Владимир Сухой. Американски научни издания публикуваха тази новина миналата седмица.

За хората, които не прекарват деня си в сложни математически изчисления и компютърното инженерство не е основното им занимание, всичко това може да звучи много объркващо.

В математиката има много операции, които взаимно се допълват. Например, събиране и изваждане или умножение и делене. В обработката на сигнали съществуват по-сложни операции, които работят с вектори, вместо с числа.

На състезание в Бостън: Български студентки с научен проект

„Ние открихме, че една от важните операции в тази научна област няма съответната обратна операция. Все едно, ако през последните 50 години съществуваше само събиране, ние открихме, че има нужда и от изваждане и написахме алгоритъм, който да изчисли правилния резултат“, разказва Стойчев за Свободна Европа.

Това е решение на фундаментален проблем, който досега е затруднявал учените. В близък план се очаква да се актуализират лекциите и учебниците по цифрова обработка на сигнали. „От практическа гледна точка новият алгоритъм може да подобри работата на вече съществуващи приложения или да допринесе за създаването на съвсем нови“, коментира преподавателят. Споделя, че винаги е обичал да решава задачи и главоблъсканици. „Това ми доставя истинско удоволствие. В този случай вдъхновението дойде от четене на книги в подготовката на моите лекции. Тогава забелязах, че точно този алгоритъм не е описан никъде и бях заинтригуван“.

Стойчев разказва, че България винаги му е липсвала. Възпитаник е на Американския Университет в България и много от техническите умения, които са му били необходими за това откритие, е научил там.

„Много научни открития стават по случайност, стига да си готов да забележиш нещо, което не си очаквал, и да не се страхуваш да последваш инстинкта си“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG успехи в САЩ

Томина – една българска арфа на Бродуей

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Боряна Антимова

Солов концерт фестивал в Канада

Една българска арфистка е пробила на Бродуей – това звучи като приказка… „Нима? Така ли ти звучи?“ – игривият и закачлив смях на Томина оглася стаята, сякаш не е в Ню Йорк, а наблизо. И продължава да се смее на всяко второ изречение… Винаги ли е такава весела? И дали това не е ключето към големия успех? Не, при Томина Първанова ключето е заложено в гените. Родена е в София в музикантско семейство. Дъщеря е на известния оперен и хоров диригент Пламен Първанов, преподавател в консерваторията, дирижиращ и днес оркестъра му, а също и този на музикалното училище. Преподавал е и в Софийската консерватория.

„От малка ме „туриха“ на пианото. – Томина се смее на думата „туриха“. – Обаче и аз си исках. Сестра ми Дора Миланова също е музикант, сега е виолистът на квартет Strings.“ По всичко личало, че бебето Томина има интерес към музиката. „Майка ми е казвала, че съм свирела с уста още преди да проговоря и съм танцувала на центрофугата на пералнята като бебе. Влечали са ме ритмите“ – Томина отново се залива в бурен смях.

„Турят“ музикалното дете на пианото, когато е на 6 години. Учи в музикална паралелка в 41-во училище, там „ги занимават леко и с актьорско майсторство“. Невръстната Томина още тогава се вихри в мюзикъли и пее. Обаче в някакъв момент решава, че не иска повече пиано. Бащата се чуди какъв друг инструмент да й избере. Цигулка? На 10-11 години е късно за този инструмент. Фагот? „Абсолютно не!“, казва Томина. Отказва и идеи за други духови инструменти. Но когато таткото изрича вълшебната дума „арфа“, очите и заблестяват: „Да, това е!“

Записват я при легендарната преподавателка Кохар Андонян в музикалното училище, а Томина

се влюбва в нея в момента, в който я вижда

„Като видях арфата, си казах: „Уау! Толкова е красиво! – смее се тя. – Музиката винаги е била страхотна, изключителна страст за мен, по цял ден мога да слушам музика“, вълнува се Томина. Добре, но как тези нежни пръстчета на 11-годишното момиченце са понасяли неизбежните мазоли от струните? „Ооо, имаше мазоли, мехури. Навремето нямаше малки арфи в музикалното училище, а само голяма, концертна. Кохи, учителката ми, викаше: „Олее, колко си мъничка, ох, едвам стигаш струните!“ Но Кохи винаги разказва през смях колко сериозна съм била, една такава с очилца и страшно амбициозна, готова винаги да дърпа струните, без да хленчи“ – смехът на Томина е като пенливо поточе.

Първи концерт в Бостънска консерватория заедно със Синтия

Да дърпаш струните? Отстрани, като слуша човек тези звуци, изглежда сякаш арфистите нежно плъзгат пръсти по струните, галят ги. Но не е така, иска си точно премерено дърпане. Та Томина си учи с нейната Кохи до XII клас, ходи по конкурси, печели награда след награда. Завършва първата година в консерваторията в София в класа на проф. Малина Христова. „Винаги съм имала амбиция да уча някъде из Европа, но когато стана дума за Щатите, казах: „Бостън. Никой друг!“ Приета е с пълна стипендия в престижната Бостънска консерватория.

Тя разкрива пред младата арфистка цялото многообразие на музикалното и танцовото изкуство. За 4-те години тя се занимава и с танци, балет, съвременна музика, опери. „Учих при изключителната Синтия Прайс Глин. Беше арфистката на Бостънския балет“, казва дамата. Тя завършва успешно и магистратура в Колежа по изкуства в Бостънския университет също с пълна стипения. „Там учих с легендарната Ан Хобсън-Пайлът, арфистка 40 години на Бостънския симфоничен оркестър и първата афроамериканка в него. В този прекрасен град имах щастието да свиря с балета и операта на Бостън, с много съвременни ансамбли, тъй като много обичам съвременна музика“, вълнува се Томина. По време на образованието при Ан печели втора награда на конкурса USA music competition и два пъти стипендията на Американската арфова асоциация Ann Hobson Pilot Scholarship.

Тези престижни участия

я издигат до най-високата сцена в Америка

– Tanglewood Music Center, най-големия фестивал за класическа музика на континента, създаден от Ленард Бърнстейн. Българката е една от двете арфистки, приети на престижния форум. Там свири със световни диригенти като Кърт Мазур, Яп ван Цведен, главен диригент на New York Philharmonic, Рафаел Фрюбек де Бургос, Мигел Харт-Бедоя и тръпне, че неин съсед в репетиционната е гениалният челист Йо Йо Ма. След поредица от чудни неща, които й се случват като в приказка, през 2012 г. тя завършва магистратурата си и заминава за Ню Йорк. „Имах си приятел, който също замина преди мен и решихме двамата да си пробваме късмета. Вярно, най-страхотното място за артисти и музиканти, но не е лесно. Конкуренцията е безмилостна, всеки иска да е тук и най-добрите са тук.“

В Ню Йорк Томина печели конкурса за арфистка на The Christmas Spectacular – легендарното Коледно шоу на Америка, започнало през 1933 г. Вече 3 години подред прослушването за арфисти се печели от българка – Томина. А това й отваря вратите към легендата Бродуей и към неговия грандиозен оркестър. Бродуей е музикален театър, сцена, на която се пее и танцува. Там може да се чуе Singing In The Rain с великолепен оркестър и танци.

Томина започва да получава покани за най-големите мюзикли на Бродуей като Hello, Dolly! със световноизвестната актриса Бет Мидлър, Rodgers & Hammerstein’s Carousel с легендарната оперна прима Рене Флеминг,  Amelie и The Fantasticks (най-продължително играното шоу на Broadway). Това са все легендарни мюзикли, слушани през 50-те години на миналия век, които и днес се поставят с огромен успех. „Като седна да свиря, си казвам: „Оле, аз това го знам! Например „Хелоу, Доли“, и си го тананикам“ – смее се неудържимо Томина. – Толкова е вълнуващо! Бродуей ми дава възможност да свиря с най-добрите музиканти.“

Днес арфистката на New York Repertory Orchestra е записала участия в големи формации като симфоничните оркестри на Бостън, Ню Джърси и Албани, филхармонията на Луизиана. Била е солист на фестивали в Бразилия, Канада, участвала е и в Софийските музикални седмици.

Преподавала е в академията по музика на Лонг Айлънд –

островът, станал известен с „Великият Гетсби“

и една година в Бостънската консерватория. В момента предпочита да се занимава с частни ученици, защото „те наистина имат страст към арфата“. Много ли е важно арфистът да е силно емоционален и чувствителен човек като нея? Нали арфата може да разплаче и най-коравосърдечния слушател? „Трябва да бъде много добър музикант, не само арфист – казва Томина. – Емоциите на музикантите са на N степен. Но много често ги прехвърляме и в личния живот. А баща ми казва: „Не можеш ли тези емоции да ги прехвърлиш на арфата и само там да стоят?“ Но е хубаво, че мога чрез инструмента да изразя и личните си емоции.“

Томина е в Христовата възраст 33 години. Има си приятел, също музикант, но в Ню Йорк е нещо естествено младите амбициозни дами да не се омъжват до 35. Затова тя не бърза. Иначе културния шок от абсолютно различната страна си го е преживяла. „Хората в Америка са страшно различни и докато свикнеш с новия начин на общуване с тях, е трудно“, споделя дамата. Тя живее в Манхатън. „Да, това е едно от най-скъпите места в Ню Йорк, но аз съм в горната или в северната част на острова, където е по-евтино. Около мен живеят много музиканти. Има много български музиканти тук и те са страшно ценени и много желани и като солисти, и в групи. Хората тук имат

страхотно мнение за нашето българско свирене

Това ме прави много щастлива“, вълнува се Томина.

Говорим си за Сузана Клинчарова, първата арфа на България, която е една от най-близките й приятелки в Ню Йорк: „Сузана много ми вдига артистичните желания и мисли, тя много умее да го прави. Като се преместих в Ню Йорк, беше сред първите, на които се обадих. Още не я познавах, а тя веднага прие да ми помогне. И до ден днешен, когато се готвя за каквото и да било, просто отивам при нея и свиря. Страхотни приятелки сме, макар да продължавам да й говоря на „Ви“ и досега“

„О, невинаги съм била така добре. Имала съм и много тежки моменти в началото – Томина за пръв път става сериозна. – Всички тук са го изпитали. Сам си, няма „вкъщи“, да отидеш при мама и тате. Наемаш един апартамент и някак се справяш. Дори и да имаш пълна стипендия за училище, ами храната? Ами животът? Но съм имала страхотен късмет да срещна хора, които са ми помагали. Първата ми преподавателка тук, Синтия, ми беше и е все още като майка. Като й кажех, че нямам работа, тя веднага намираше нещо и винаги свързано с музика: „Сега те пращам веднага да свириш в болницата в Масачузетс на раковоболни.“ И свирех всяка седмица в женската онкология при болните с най-тежката форма на рак. За да видя какво е. Това не е публика като останалите, а хора, за които музиката е единственото щастие за деня. И аз съм щастлива, че подарявам щастие на хората.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG успехи в САЩ

Българче стана шампион по плуване в Илинойс (ВИДЕО)

Галина Петрова

публикувано

на

Виж цялата статия

Българче стана шампион на 90 метра (100 Yards) при децата до 10 години на щатското състезание по плуване в Илинойс. Велизар Филипов успя да преплува дистанцията за 1 минута 2 секунди и 55 стотни (1:02.55) и с това счупи досегашния рекорд в категорията от 2014 година. „Много съм щастлив, че успях да го направя”, казва Велизар Филипов. Той стана шампион в стила гръбен гроул, един от четирите плувни стила, контролирани от Международната федерация по плуване (ФИНА).

Младата българска надежда признава, че не е било лесно, защото успехът идва след усилени тренировки. Филипов плува от 5-годишна възраст и е в отбора на треньор Джурис от Lattof YMCA в Дес Плейнс от 3 години. „Трудно беше да  победя, защото момчето, което спечели второ място, никой не го е побеждавал досега”, каза за BG VOICE Велизар.

Той казва, че е избрал плуването, защото не му харесвали другите спортове, но не е било „любов от пръв поглед”, защото и плуването не му допадало съвсем в началото. Българчето обаче започнало да се радва на успехите си и това го мотивирало да продължи. Филипов тренира по 5 дни в седмицата и има пълната подкрепа на семейството си. „Беше невероятно изживяване да видим нашето момче да стигне до първото място. Той тренира 5 дни по 2 часа и почти всяка седмица има състезание”, казва майката на Велизар – Дима Филипова.

Дни след победата си на състезанието, което се проведе в Индиана, Велизар Филипов се класира трети на друго местно състезание за плуване. „Надявам се да продължа все така”, казва малкият плувец. „Всички ни поздравиха за успеха му”, казва Дима Филипова с гордост. Максималната скорост за плуване в този стил е 1.84 метра в секунда за възрастни, защото гърбът използва различни мускули в горната част на тялото.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada