Международната конференция на ООН за климата COP26 продължава и днес и де факто е удължена с още ден, след две дълги седмици на спорове, за да се постигне консенсус по споразумение, което ще даде на света реална възможност да бъдат избегнати на най-тежките последици от глобалното затопляне. Алок Шарма, британският правителствен представител, който е председател на конференцията, каза, че очаква COP26 да завърши по-късно днес с договорка между почти 200-те страни, които присъстват. Днес бе представен нов проект за сделка и подобно на по-ранни версии на документа, той се опитва да постигне баланс между исканията на уязвимите от климатичните промени страни, индустриалните сили и държавите, за чието икономическо развитие използването или износа на изкопаеми горива са от жизненоважно значение. Китай, който в момента е най-големият източник на емисии, е бил сред група държави, които са се опитвали да попречат на окончателната сделка, включително и на формулировка, която се противопоставя на субсидиите за изкопаеми горива.
Въпреки това новият проект, публикуван от ООН, продължава да отделя специално внимание на изкопаемите горива - нещо, което нито една климатична конференция на ООН досега не е успявала да направи. В него се отправя призив да се ускорят усилията към излизане от въглищната енергия без система за улавяне на въглеродните емисии и от неефикасните субсидии за изкопаемите горива. В предходни версии на проекта нямаше думите "усилия към", "система за улавяне" - една все още не добре разработена технология - и липсваше уточнението "неефикасни" във връзка със субсидиите за енергии въз основа на изкопаеми горива. Проектът също така призовава богатите страни до 2025 г. да удвоят отпусканите финансови средства за климатичната адаптация на по-малките нации спрямо нивата от 2019 г., като предлагането на финансиране бе ключово искане на конференцията от страна на малките островни държави. Основната цел на COP26 е участниците в нея да заявят ангажимента си да се придържат към целта, набелязана в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Според учените нарушаването на този лимит ще отприщи екстремно повишаване на морските нива и катастрофални климатични катаклизми, включително опустошителни суши, чудовищни бури и горски пожари далеч по-страшни от тези, от които светът вече страда. Но ангажиментите за намаляване на емисиите, които държавите са поели до този момент, ще ограничат средното покачване на глобалната температура само до 2,4 градуса по Целзий спрямо нивата от прединдустриалната епоха, предупреждават експерти.
