Открийте ни и в

Български истории

Клуб на BG професионалисти превзема Вашингтон

публикувано

на

Екипът в българското посолство във Вашингтон
БОРЯНА АНТИМОВА

Те са млади, високообразовани, дръзки и готови да превземат света. Те са Клубът на българските професионалисти от Вашингтон.

Новото поколение българи в глобалния свят без граници разбива на пух и прах твърдението, че нашенци не си помагат в чужбина. Осъзнали са, че за всеки има място под слънцето и че заедно ще са по-силни в една от столиците на световната политика и бизнес.

Мария Кръстева и Петър Стойков са с блестящо образование и кариера във Вашингтон, като от 5 години помагат активно и на доброволни начала на сънародниците си в региона. Създаденият от тях Bulgarian Professionals Club събира професионалисти с успешна кариера с мисията да си помагат един на друг. В борда на организацията Мария е президент, а Петър – директор по партньорствата и съдружията.

В неправителствената организация членуват високообразовани и успешно реализирани в САЩ българи – финансисти и икономисти от групата на Световната банка и Международния валутен фонд, служители на големи IT компании, икономисти, лекари, инженери, юристи и специалисти от всички сектори на американската икономика. И макар със своята професионална експертиза много от тях да вдигат високо летвата, Мария и Петър уверяват, че

клубът им не е елитарен

Ограничения за членство в него няма. Всеки българин във Вашингтон и региона може да поиска присъединяване към фейсбук групата Bulgarian Professionals Club, като после сам преценява дали да остане. „За нас единствено е важно човек да има желание да се развива в която и да било сфера, а ние му помагаме“, обяснява Петър. В момента във фейсбук групата членуват 542 българи.

Идеята хрумва на Мария преди повече от 5 години. Докато следва в Бостън, тя се интересува как се създават доброволчески организации и се свързва с местния Bulgarian Community Center. Пише техния бизнес план и решава да насочи доброволческата си дейност към българите в САЩ. „Много се въодушевих от идеята да си помагаме един на друг – казва Мария. – Дадох си сметка, че всъщност моят успех в Америка е подпомаган от много ментори, интелигентни и добри хора, но в повечето случаи те не са били българи. Казах си: „А какво, ако са били българи? Колко по-лесно би ми било да се науча как да се държа, как да отговарям каква е средата тук?“ Във Вашингтон тя открива, че сред многото български организации няма такава, която да акцентира на професионалното и академично развитие. Събира приятели в дома си – семейството на Боян и Евелина Станоеви, които през годините са ангажирани с българската общност чрез редица инициативи. Те споделят идеята на Петър Стойков и заедно с Димитър Милков основават клуба. Впоследствие се присъединяват още доброволци и в момента оперативният комитет се състои от 9 души, които се срещат два пъти в месеца.

„Средата от българи тук е чудесна – много амбициозни и успели хора от всякакви сектори – казва Петър. – Българите тук сме страшно единни и много си помагаме. Аз съм от 12 години в чужбина, учил съм в Италия и Англия и навсякъде съм успявал да намеря качествена среда от българи, с които сме си помагали. Време е българите не само в Америка, но и по света да осъзнаем, че имаме огромен потенциал и огромна сила,

когато се държим един за друг

„Светът е глобален. Всеки може със самолет да отиде където иска, с технологиите общуваме свободно – допълва Мария. – Няма „българи тук“ и „българи там“, има един свят. Може би при нашето поколение, тъй като сме израснали в следкомунистическа среда, го няма това разделение. Ако човек има национално самосъзнание, ако казва с гордост „Аз съм българин“, ако общува и с българи, и с чужденци и е себе си, няма да е дърво без корен.“

Основният фокус на работата на клуба е помощ в кариерното развитие. Организират уъркшопи за подобряване на професионални умения, които могат да се приложат във всяка сфера: например как човек да работи върху своето резюме, как да го пригоди към най-високите стандарти в Америка; как да работи по своя профил в професионалната социална мрежа „Линкдин“. През април са се фокусирали върху развитието на умения как да се представиш добре в интервю с работодатели от всякакъв тип.

„Имаме доброволци, които се занимават с човешки ресурси и професионално развитие в различни международни организации и университети. Подобна консултантска дейност в САЩ се заплаща изключително скъпо – минимум 100-200 долара на час, а ние го предлагаме безплатно за българи. Провеждаме и серии от срещи, на които наши членове разказват за своя път и успешен бизнес, за идеите си и се получава ценен обмен. Хората черпят от нас идеи, казват ни с какво се занимават и им помагаме, като рекламираме техния бизнес и занимания“, допълва Петър.

В клуба са стартирали нова програма за

лични професионални консултации

която е представена в сайта им http://www.bulgarianprofessionals.org/ „Искаме да помагаме на новодошли българи. Това ноу-хау тук е много важно и труднодостъпно за тях, защото е много скъпо“, казва Мария.

Членовете на клуба са осъзнали, че социалните събития са не по-малко важни за българите в чужбина. Веднъж месечно се събират на неформални срещи на по питие. Много често на тях някои споделят, че търсят работа, други пък предлагат работа и по този начин се реализират. На тези срещи българите си общуват в личен и професионален план. „В нашия клуб кипи живот – казва Мария. – Нарекохме организацията си клуб, за да подчертаем, че сме общност от приятели. С едни от най-близките ми приятели българи, които са много важна част от моя живот, съм се запознала точно в нашия клуб.“

Те популяризират и всички културни събития на българи във Вашингтон. В града има 2 фолклорни състава, Bulgarian Community Center, който организира събори, Българско музикално общество, 2 български училища. Партнират си успешно и с посолството ни, а то им предоставя залата си за техните професионални серии за развитие.

За тях е много важно да запазят връзката с България. Развиват различни проекти, партнират си с благотворителни организации като Children of Bulgaria, които подпомагат деца в неравностойно положение. „Създали сме хубава социална среда с професионален и академичен фокус и голяма колективна сила – казва Мария. – С този опит можем и искаме да помагаме и на организации в България.“

С личните си кариери двамата са истинско вдъхновение за българите във Вашингтон. Петър е на 31 години. Роден е в София, завършил е Испанската гимназия, бакалавърска степен по международни отношения в Американския университет в Рим и магистратура по европеистика в London School of Economics. Решава да търси развитие точно в тази сфера. Кандидатства за стажантска програма в Делегацията на Европейския съюз във Вашингтон. Идва в града с идеята това да бъде просто една спирка по пътя на кариерното му развитие, като после да се върне в Европа.

След завършването на програмата той

кандидатства в Световната банка

 и от над 5 години работи там. Днес е експерт по дигитално развитие и реформи в публичния сектор в различни държави. „Винаги когато мога, се опитвам да работя за България, осъществили сме няколко проекта със Световната банка – ка(зва той. – Във Вашингтон се чувствам чудесно, почти като у дома си, защото градът е много уютен и с много европейски вид, а средата – предразполагаща от всякакво естество.“

Мария е завършила Английската гимназия в Пловдив. Печели пълна стипендия за University of Richmond и през 2006 г. завършва бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация. Мечтата й е да живее в Ню Йорк – „града, който не спи и е пълен с енергия“. Работи 4 години за „Джей Пи Морган Чейс“ – огромна банка в Америка, която оцелява по време на финансовата криза през 2008-а. Там е привлечена от бизнес мениджмънта. Завършва магистратури по бизнес в MIT (Масачузетски технологичен институт) и по публична администрация в Харвард. След това участва в различни организации като доброволец. Постъпва в консултантска фирма във Вашингтон, работеща с различни организации. След 3 години се премества в банка Capital 1, една от най-големите в района, и е там от 2 години. Продължава да расте в кариерата си, в момента се занимава с кредитни карти – как да се дават и как се изплащат.

Мария е на 36 години, омъжена е от 3 години. Съпругът й Рийд е американец и е управител на строителна компания. Семейството й живее в къща във Вашингтон, имат си малък син на година и половина Теодор. Двамата правят голяма сватба в България. „Долетяха 100 приятели от Америка, Австралия и Европа. „Винаги ми е било мечта да се омъжа в България. Сватбата беше в Пловдив, в български ресторант, с български традиции, моят мъж изигра хоро – смее се Мария. – Исках да представя нашата култура и традиции и всичките 100 души бяха възхитени. С половината от тях отидохме на екскурзия с автобус за една седмица из цяла България.“

 

Български истории

Българин създаде световно известна лаборатория по физика

публикувано

на

Tеньо Попминчев

Физиката явно е в кръвта на братя Попминчеви (Теньо и Димитър) от Казанлък. Сигурно защото и двамата са възпитаници на най-бележития български професор в тази наука – Теодосий Теодосиев, който всяка година подготвя по–голямата част от националните отбори на България за международни състезания и олимпиади.

Димитър (вляво) и Теньо Попминчеви

За по-големия брат Теньо се знае, че е роден в Стара Загора, но израства в Казанлък. В града на розите той и брат му били редовни участници в олимпиади по физика в Пекин и Осло. Оттам Теньо има бронзов медал. След България Теньо и Димитър завършват Техническия университет във Виена. Доскоро оглавяваха съвместно изследователския институт JILA в Колорадо, но съдбата ги разделя. Димитър Попминчев остава да работи на същото място, а

Теньо Попминчев се премества в Калифорнийския университет

в Сан Диего, където е професор и извършва изследователска работа. Проф. Теньо Попминчев споделя, че в Америка при него няма български студенти. „Повечето са китайци“, казва той. „Те завладяват постепенно Сан Диего“, добавя той, но казва, че българските младежи изглеждат по-умни от американците.

Строежът на лабораториите Popmintchev Labs

Теньо Попминчев е добре познат физик за това, че заедно с брат си открива лазерна рентгенова „светлина” с нови свойства. Той демонстрира четиримерен рентгенов микроскоп, който използва такава светлина и който би могъл да види обекти с резолюция от порядъка на атома, като едновременно проследява и най-бързите процеси, протичащи в нашия естествен свят. Процесът на преобразуване на светлината се нарича генериране на хармонични и е светлинен аналог на издаването на звук от цигулка. Заради успешната си работа във областта на физиката проф. Попминчев е обявен от списание Science News за

един от десетте най-обещаващи учени

 в света за 2017 г. Носител е на почетния знак на държавния глава на България, връчен през 2016 г. от президента Росен Плевнелиев. Включен е и в класацията на 10-те най-обещаващи учени в света за 2018 г., изготвена от Нобелови лауреати – нищо чудно и самият той да получи Нобелова награда.

Tеньо Попминчев получава награда от президента Плевнелиев

През 2018 г. нашият професор открива собствена лаборатория Popmintchev Labs на два континента – към Калифорнийския университет в Сан Диего и към Техническия университет във Виена. И двете са фокусирани върху нови технологии за ато секундни рентгенови лазери и квантов дизайн на лазерна светлина. Това лято трима младежи от България получиха възможност да отидат на обучение в лабораторията в Сан Диего за триседмичен период. Те са медалисти на страната от международни състезания по физика и математика. На младите, където и да се намират, Попминчев казва уверено, че няма невъзможни неща. „Разликата между трудно и невъзможно е само малко време“, уточнява той.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Българско приложение пази очите от компютрите и телефоните

публикувано

на

Времето, което хората в цял свят прекарват пред електронните устройства, се увеличава все повече и повече. В Америка 26% от населението са онлайн почти непрекъснато (по данни на института Pew Research от миналата година). Подобна е картината и в Канада – мобилните устройства се ползват по около 16 часа в денонощието. В България, Гърция и Белгия хората са на телефоните си поне по 3 часа извън работа. В Англия също по толкова. Жителите в други страни от Централна Европа като Германия, Франция, Унгария, Холандия и Полша прекарват онлайн по 2,5 часа преди и след отиване в офиса, а в Италия – по 2 часа (според изследване на Евростат от 2018 г.). И макар да си мислим, че тези часове не ни пречат, не е така.

Синята светлината от екраните на компютри и смартфони вреди на здравето.

Умора в очите, депресия, нарушения в съня

авитаминоза, наднормено тегло – това са само някои от установените странични ефекти на манията по „висенето“ пред екраните. От умората в очите можете да се предпазите с приложението IRIS на българина Даниел Георгиев.

Даниел е програмист и самият той бил изложен на всекидневно и продължително влияние на компютърните лъчи. В един момент започнал да изпитва болка в очите. Лекарите му предписали да носи очила. Даниел не можел да се примири, че не може да направи нищо, и започнал да търси информация какво може да предприеме, за да намали болката в очите, но да не спира да програмира. „Когато мониторите работят, те непрестанно светват и угасват“, обяснява програмистът. „Това се случва много пъти в секунда. Окото започва да прави специфични движения и зеницата постоянно се свива и разширява, за да може зрението да се фокусира“, допълва той. Това натоварва неимоверно очните мускули и затова изпитваме болка и зрението ни може да се влоши или да отслабне.

Другото, което Даниел разбрал от своите проучвания, е, че

когато е светло и небето навън е синьо

човешкият организъм спира да произвежда хормона мелатонин (отговорен за съня) и така на човек не му се спи. По същия начин, когато вечер много хора работят на лаптоп, преди да си легнат, не могат да спят добре или изобщо. Тези, които спят с телефона до главата или с компютъра на шкафчето (които излъчват синя светлина), имат същите проблеми.

Третият важен факт, който открил Даниел, бил, че лекарските препоръки са работещите на компютър да спират работата си на всеки 20 минути, за да може очите да си почиват. Самият той впоследствие разбрал, че колкото и да искат хората да спазват това правило, 20 минути били твърде малко, за да може да се свърши достатъчно работа.

Натрупал много полезна информация, Даниел решил, че може да създаде приложение, което да намалява яркостта на екрана, без това да влияе върху трептенето му. Той споделя, че първоначално почти никой не вярвал в идеята му и много от приятелите му дори го подигравали. Но той не се отказал и работил всяка свободна минута, за да създаде приложението. Предишният му опит в спорта гребане му помогнал да бъде упорит в начинанието си.

Даниел Георгиев във времето, когато се е занимавал с гребане

Даниел опитал теорията си първо с програма таймер, която

заключвала компютъра на всеки 20 минути

за да прикани стоящия пред нея да си почине. Година по-късно излиза и пълна версия на IRIS. В момента приложението има безплатен вариант и такъв за професионалисти. Ползва се в над 180 страни от над 2 млн. души. Ползват го и в България, и в Щатите и Канада. „Имам дори няколко клиенти от Антарктида“, казва с гордост Даниел. Това, което неговата програма прави, е да настройва светлината от компютъра да става по-жълта или по-червена. Има настройки за редуциране на синята светлина според средата, в което се намирате, или това, което гледате – за луминесцентно осветление на помещението, за гледане на филм, за програмиране и други. Може да се инсталира както на компютър, така и на мобилен телефон. Даниел споделя, че е бил много щастлив да помогне на различни хора да подобрят начина си на живот и да не изпитват болка в очите. „Диоптърът не се връща“, казва той, но поне приложението помага за болката, за по-добрия сън и по-високата работоспособност.

 

Продължете по-нататък

Български истории

143 децибела: „Гинес“ обяви българка за най-мощния глас на планетата

публикувано

на

от

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

Тя е усмихната, позитивна, емоционална, чаровна! И има най-мощния глас на планетата. Българската народна певица Смиляна Захариева получи официално доказателство за това чрез сертификат от “Гинес“. През миналата година тя спази всички указания и изисквания на Книгата на рекордите, като изпя „Излел е Дельо хайдутин” с невероятните 143,8 децибела. Този рекорд я вписа съвсем официално в „Гинес“, а новината за успеха дойде преди дни – в средата на юни.

До този момент в Книгата за световните рекорди стоеше постижението на Ник Стефънсон, който обаче достига своите над 123 децибела с викане.

Смиляна е завършила фолклорното училище в Широка лъка. Обиколила е света с великолепния си глас и навсякъде събира възхищение и възторжени аплодисменти.

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

 

Силата на гласа на българката е около 15 пъти по-силен от средната височина на човешкия глас.

При нормален разговор човешкият глас достига до 30 децибела, а при пеене може да се развие до 110. Захариева обаче влиза в Книгата на рекордите за Гинес с постижение от над 140 децибела. Според учените такава сила на звука може да спука тъпанчето на човек и се равнява на

звук от изстрел от огнестрелно оръжие или прелитащ самолет

Захариева обаче смята да използва силния си глас и родопския фолклор, за да лекува. “Зная, че гласът ми въздейства, вълнува и променя аура. Тази сила и специфичност ще ги използвам за лечение на хората с помощта на Родопите и чановете”, написа тя в профила си във фейсбук, след като обяви там и новината, че е получила сертификат от “Гинес”.

Смиляна е трябвало да изпълни конкретно многото подробни указания на екипа от Книгата на рекордите, за да стане собственик на сертификата.

„От „Гинес“ ми поставиха условието микрофонът да е отдалечен от мен на 2,5 метра и да е поставен на 1,5 м височина, независимо от това къде се правеше. Уредите отчетоха 113,8 децибела”, обясни Смиляна.

Българката и екипът й по време на изпълнението, което се превърна в рекорд

Има специална формула, която изчислява загуби в далечината. С 6 децибела например се намалява силата на гласа на всеки половин метър.

“Ако микрофонът е на 2,5 метра отстояние от мен, реално от устата ми до уреда аз губя 30 децибела. Като се пресметнат степента и силата на разсейване на звука за тези 2,5 метра, то те се равняват на 143,8 децибела”, разказа преди време тя.

От „Гинес“ имали редица условия към вида на залата, ако опитът се провежда на закрито, както и към вида на шумомера, с който е измерена мощта на гласа на Смиляна.

Искали са шумомерът да е от най-високия клас

на пазара. Тъй като подобно устройство струвало доста скъпо – 7500 евро, за опита й помогнали от фирма.

Те не поставили на пловдивчанката никакви финансови условия. След това трябвало да бъдат изпълнени и останалите изисквания на Книгата за рекорди. От „Гинес“ поставили условие, ако опитът се изпълнява на открито, външният шум да е под 60 децибела. Но тъй като опитът зависел от това дали ще има вятър или не, то Смиляна решила да ползва студио.

Друго условие от „Гинес“ било певицата да не впръсква нищо в гърлото си и затова пловдивчанката решила да не пие дори вода, за да не компрометира опита си, който бе проведен на 27 септември м.г.

Решението на „Гинес“ с придружаващия го сертификат пристигнало на 18 юни т.г.

До последно тя пазела в тайна деня на опита си, за да могат с екипа й да се съсредоточат върху поставените цели и изисквания. “Заложих на астрологията за определянето на дата”, разказа още Смиляна.

Тя не за първи път покорява с мощния си глас

публиката. Преди време при нейно изпълнение уред отчете мощ на гласа й от 131.17 децибела. Тогава народната певица от Пловдив подаде данните от замерването към екипа на „Гинес“.

Заради предишния рекордьор, който стигнал високите децибели с викане, представителите на „Гинес“ насочили пловдивчанката да се включи в състезание за крещене, но тя категорично отказала. Не се отказала обаче да намери начин да покаже, че гласът може да бъде красив, мощен и въздействащ, без да се крещи истерично.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено