Открийте ни и в

Български истории

Клуб на BG професионалисти превзема Вашингтон

Организацията помага на сънародниците ни да се реализират по-добре в САЩ
bgvoice

публикувано

на

Екипът в българското посолство във Вашингтон
БОРЯНА АНТИМОВА

Те са млади, високообразовани, дръзки и готови да превземат света. Те са Клубът на българските професионалисти от Вашингтон.

Новото поколение българи в глобалния свят без граници разбива на пух и прах твърдението, че нашенци не си помагат в чужбина. Осъзнали са, че за всеки има място под слънцето и че заедно ще са по-силни в една от столиците на световната политика и бизнес.

Мария Кръстева и Петър Стойков са с блестящо образование и кариера във Вашингтон, като от 5 години помагат активно и на доброволни начала на сънародниците си в региона. Създаденият от тях Bulgarian Professionals Club събира професионалисти с успешна кариера с мисията да си помагат един на друг. В борда на организацията Мария е президент, а Петър – директор по партньорствата и съдружията.

В неправителствената организация членуват високообразовани и успешно реализирани в САЩ българи – финансисти и икономисти от групата на Световната банка и Международния валутен фонд, служители на големи IT компании, икономисти, лекари, инженери, юристи и специалисти от всички сектори на американската икономика. И макар със своята професионална експертиза много от тях да вдигат високо летвата, Мария и Петър уверяват, че

клубът им не е елитарен

Ограничения за членство в него няма. Всеки българин във Вашингтон и региона може да поиска присъединяване към фейсбук групата Bulgarian Professionals Club, като после сам преценява дали да остане. „За нас единствено е важно човек да има желание да се развива в която и да било сфера, а ние му помагаме“, обяснява Петър. В момента във фейсбук групата членуват 542 българи.

Идеята хрумва на Мария преди повече от 5 години. Докато следва в Бостън, тя се интересува как се създават доброволчески организации и се свързва с местния Bulgarian Community Center. Пише техния бизнес план и решава да насочи доброволческата си дейност към българите в САЩ. „Много се въодушевих от идеята да си помагаме един на друг – казва Мария. – Дадох си сметка, че всъщност моят успех в Америка е подпомаган от много ментори, интелигентни и добри хора, но в повечето случаи те не са били българи. Казах си: „А какво, ако са били българи? Колко по-лесно би ми било да се науча как да се държа, как да отговарям каква е средата тук?“ Във Вашингтон тя открива, че сред многото български организации няма такава, която да акцентира на професионалното и академично развитие. Събира приятели в дома си – семейството на Боян и Евелина Станоеви, които през годините са ангажирани с българската общност чрез редица инициативи. Те споделят идеята на Петър Стойков и заедно с Димитър Милков основават клуба. Впоследствие се присъединяват още доброволци и в момента оперативният комитет се състои от 9 души, които се срещат два пъти в месеца.

„Средата от българи тук е чудесна – много амбициозни и успели хора от всякакви сектори – казва Петър. – Българите тук сме страшно единни и много си помагаме. Аз съм от 12 години в чужбина, учил съм в Италия и Англия и навсякъде съм успявал да намеря качествена среда от българи, с които сме си помагали. Време е българите не само в Америка, но и по света да осъзнаем, че имаме огромен потенциал и огромна сила,

когато се държим един за друг

„Светът е глобален. Всеки може със самолет да отиде където иска, с технологиите общуваме свободно – допълва Мария. – Няма „българи тук“ и „българи там“, има един свят. Може би при нашето поколение, тъй като сме израснали в следкомунистическа среда, го няма това разделение. Ако човек има национално самосъзнание, ако казва с гордост „Аз съм българин“, ако общува и с българи, и с чужденци и е себе си, няма да е дърво без корен.“

Основният фокус на работата на клуба е помощ в кариерното развитие. Организират уъркшопи за подобряване на професионални умения, които могат да се приложат във всяка сфера: например как човек да работи върху своето резюме, как да го пригоди към най-високите стандарти в Америка; как да работи по своя профил в професионалната социална мрежа „Линкдин“. През април са се фокусирали върху развитието на умения как да се представиш добре в интервю с работодатели от всякакъв тип.

„Имаме доброволци, които се занимават с човешки ресурси и професионално развитие в различни международни организации и университети. Подобна консултантска дейност в САЩ се заплаща изключително скъпо – минимум 100-200 долара на час, а ние го предлагаме безплатно за българи. Провеждаме и серии от срещи, на които наши членове разказват за своя път и успешен бизнес, за идеите си и се получава ценен обмен. Хората черпят от нас идеи, казват ни с какво се занимават и им помагаме, като рекламираме техния бизнес и занимания“, допълва Петър.

В клуба са стартирали нова програма за

лични професионални консултации

която е представена в сайта им http://www.bulgarianprofessionals.org/ „Искаме да помагаме на новодошли българи. Това ноу-хау тук е много важно и труднодостъпно за тях, защото е много скъпо“, казва Мария.

Членовете на клуба са осъзнали, че социалните събития са не по-малко важни за българите в чужбина. Веднъж месечно се събират на неформални срещи на по питие. Много често на тях някои споделят, че търсят работа, други пък предлагат работа и по този начин се реализират. На тези срещи българите си общуват в личен и професионален план. „В нашия клуб кипи живот – казва Мария. – Нарекохме организацията си клуб, за да подчертаем, че сме общност от приятели. С едни от най-близките ми приятели българи, които са много важна част от моя живот, съм се запознала точно в нашия клуб.“

Те популяризират и всички културни събития на българи във Вашингтон. В града има 2 фолклорни състава, Bulgarian Community Center, който организира събори, Българско музикално общество, 2 български училища. Партнират си успешно и с посолството ни, а то им предоставя залата си за техните професионални серии за развитие.

За тях е много важно да запазят връзката с България. Развиват различни проекти, партнират си с благотворителни организации като Children of Bulgaria, които подпомагат деца в неравностойно положение. „Създали сме хубава социална среда с професионален и академичен фокус и голяма колективна сила – казва Мария. – С този опит можем и искаме да помагаме и на организации в България.“

С личните си кариери двамата са истинско вдъхновение за българите във Вашингтон. Петър е на 31 години. Роден е в София, завършил е Испанската гимназия, бакалавърска степен по международни отношения в Американския университет в Рим и магистратура по европеистика в London School of Economics. Решава да търси развитие точно в тази сфера. Кандидатства за стажантска програма в Делегацията на Европейския съюз във Вашингтон. Идва в града с идеята това да бъде просто една спирка по пътя на кариерното му развитие, като после да се върне в Европа.

След завършването на програмата той

кандидатства в Световната банка

 и от над 5 години работи там. Днес е експерт по дигитално развитие и реформи в публичния сектор в различни държави. „Винаги когато мога, се опитвам да работя за България, осъществили сме няколко проекта със Световната банка – ка(зва той. – Във Вашингтон се чувствам чудесно, почти като у дома си, защото градът е много уютен и с много европейски вид, а средата – предразполагаща от всякакво естество.“

Мария е завършила Английската гимназия в Пловдив. Печели пълна стипендия за University of Richmond и през 2006 г. завършва бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация. Мечтата й е да живее в Ню Йорк – „града, който не спи и е пълен с енергия“. Работи 4 години за „Джей Пи Морган Чейс“ – огромна банка в Америка, която оцелява по време на финансовата криза през 2008-а. Там е привлечена от бизнес мениджмънта. Завършва магистратури по бизнес в MIT (Масачузетски технологичен институт) и по публична администрация в Харвард. След това участва в различни организации като доброволец. Постъпва в консултантска фирма във Вашингтон, работеща с различни организации. След 3 години се премества в банка Capital 1, една от най-големите в района, и е там от 2 години. Продължава да расте в кариерата си, в момента се занимава с кредитни карти – как да се дават и как се изплащат.

Мария е на 36 години, омъжена е от 3 години. Съпругът й Рийд е американец и е управител на строителна компания. Семейството й живее в къща във Вашингтон, имат си малък син на година и половина Теодор. Двамата правят голяма сватба в България. „Долетяха 100 приятели от Америка, Австралия и Европа. „Винаги ми е било мечта да се омъжа в България. Сватбата беше в Пловдив, в български ресторант, с български традиции, моят мъж изигра хоро – смее се Мария. – Исках да представя нашата култура и традиции и всичките 100 души бяха възхитени. С половината от тях отидохме на екскурзия с автобус за една седмица из цяла България.“

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Двама българи впечатлиха света с… една чашка за кафе

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия
Симеон Гаврилов и Мирослав Запрянов, Снимка: Дарик

Двама българи впечатлиха света с оригинален проект, който събра овациите на световното изложение на авиокомпании в Хамбург. Мечтата им – чашка за кафе, която се… яде, ще е част и от първия полет без пластмаса на борда.

Всъщност пътят на оригиналната чашка към небето започва… на детската площадка. Именно там авторите на проекта Мирослав и Симеон се запознават.

Двамата се описват като обикновени момчета от Пловдив. Те са заедно от деца. В един момент игрите от детството и жаждата за експерименти се пренася и в работата им, разказва историята им „Вдъхновените“.

Така се стига до момента, в който Миро, който е голям любител на кафето, споделя на Симеон, че би било доста яко, ако можеш да си изядеш чашата, след като си изпиеш кафето. Двамата

решават да обединят опита си

в инженерството и хранителните технологии, за да реализират идеята си, която освен вкусна, се оказва и полезна за природата.

Началото, както подобава на големите откривателства, никак не изглежда розово.

„От много места чувахме, че това е невъзможно и няма смисъл да продължаваме да се опитваме“, споделят Мирослав и Симеон. Но това не ги отказва, напротив, мотивира ги още и още, за да достигнат до това, което искат да направят. „Просто не спряхме да вярваме!“.

Не ги отказват нито безсънните нощи, нито неуспешните експерименти. Както се оказва, идеята да можеш да изядеш чашата си е прекрасна, но има една особена трудност – след като там се налее горещата напитка, чашата се разпада.

Идва обаче точката на пречупване, когато измислят как да подобрят състава на чашата за кафе и първият момент, в който разбират, че са на прав път. Съдът, който е разработен от двамата приятели от Пловдив, издържа немислимите до този момент 20 минути.

„Това беше преломен момент, който ни вдъхнови изключително много и ни даде криле да мечтаем и творим още по-смело и така успяхме да доразвием технологията и чашката да стане още по-вкусна и издръжлива – цели 40 минути“, разказват Мирослав и Симеон.

Така започва поредицата успехи за двамата приятели.

„Cupffee бе представена на

световното изложение на авиокомпании

в Хамбург, където създаде небивал интерес!“, спомнят си Мирослав и Симеон за този вълнуващ момент. „По този начин, благодарение и на нашите партньори, на това изложение Cupffee бе избрана да стане част от първия в света полет без пластмаса в Деня на Земята на борда на една от най-луксозните и реномирани авиокомпании в световен мащаб.“

Ето как продукт, разработен от двама приятели в България, успява буквално да се изстреля в небето.

А каква е голямата мечта на Мирослав и Симеон? Те искат продуктът им да стане достъпен за масова употреба, така че пиейки кафе, да не увреждаме околната среда с пластмасови чаши за еднократна употреба.

А какъв е съветът към всички, които започват да разработват свои собствени проекти? „Да не спират да вярват в това, което правят, и да са сигурни в успеха му“, казват двамата приятели.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Живот като на кино: От хокеист в България до сърдечен хирург в Сан Диего

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Д-р Щерев показва разрешението да пътува до Белгия, сн.: болница Sharp Grossmont, публикувана във в. „The Californian“

1989 година. Комунизъм. Димитър Щерев тогава е на 18 години и е в България. Искал е няколко пъти разрешение да отиде в Америка, защото дядо му живеел там от дълги години, а неотдавна и майка му, заедно със сестра му, отишла да се грижи за него и имала документи. Отказват му всички молби, но той не се отказва. Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, все още през комунизма. В Белгия иска убежище. Говори съвсем открито за това. Историята му дори прилича на филм.

В момента д-р Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, така както е известен сред американците – д-р Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в различен вариант – Димитри. „В момента имаме трима доктори, освен мен и двама асистенти. Правим операции на сърцето и на запушени артерии навсякъде по тялото“, обяснява българинът.

Освен това сънародникът ни е директор на интензивните кардиолози в болница „Sharp Grossmont“ в Сан Диего. „Преди 4-5 години излезе нова технология за лечение на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален етап от въвеждането на технологията и станах експерт в тази сфера. Бях одобрен да стана директор в болницата, в която работя, което ми дава право да давам консултации на колеги, но също и

да участвам в екипи за сложни операции

казва той.

„В САЩ преди 20 години сърдечните заболявания бяха номер едно за смъртността на хората. Сега вече не е така. Най-много хора в последните години умират от рак, защото сърдечно-съдовите заболявания се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се прилагат същите стандарти за лекуване на сърцето“, разкрива още Щерев. Той е син на известния български лекар проф. Атанас Щерев, „прочул се като бащата на инвитрото в България“.

А как младият Димитър Щерев идва в Америка?

Бил е в младежкия национален отбор по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът спечелва право да играе на турнир в Белгия, който се провежда през януари 1989 г. „Тогава, за да взема разрешително, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един район и отидохме заедно. Аз се бях скатал по-отзад, да не ме забележат. Изненадващо ни посрещнаха дружелюбно и ни дадоха разрешение. На всички заедно, с един документ“, спомня си българинът.

Той веднага се обажда на майка си в Щатите. „Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й казах, че отивам в Белгия и искам тя да дойде да ме вземе. Тя каза добре. Посъветва ме да се свържа с нейна приятелка, която да ми помогне с апартамента или каквото ми трябва за заминаването“, разказва Щерев.

Мистериозната жената се оказва майка на спортист от България, който успял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му казва, че трябва да поиска

убежище от американското посолство в Белгия

 и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „Аз бях в руска гимназия, но учех английски за втори западен език. Владеех го слабо и ми беше полезно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми помогна, е още жива и живее в София“, допълва сърдечният хирург.

Щерев също така се сдобива с долари. Продава ските си на черната борса чрез приятел. „Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и как се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, защото на нас като спортисти ни даваха много малка сума за пътуването. 20 или 50 долара, не помня, но беше недостатъчно“, казва Щерев.

За турнира в Белгия той пристига със самолет до Източен Берлин и влак до Брюксел. Оттам треньорите на тима водели момчетата до пързалката за състезание с автобус до друг град и пътуването траело между 1 и 2 часа.

В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията как се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си приятел да пуска монетите, за да може да говори. „Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, за да не прекъсне, но успях да се чуя с майка ми“.

Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да дойде от Америка да го вземе. Минават няколко дни и

 престоят на отбора в Белгия почти изтича

Щерев пак се обажда на майка си. Тя през сълзи му съобщава, че не може да дойде, защото още не е станала гражданка, но е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат. Оттам й казали, че не може така. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, макар и да не го е казвал на глас.

Идва денят за връщане в България. Димитър нямал план какво ще прави. Целият отбор отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазаруват из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да разглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници. В един момент другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е сега или никога. Откъснал се от групата и се отправил на бегом към гарата. Пресрещнали го две други момчета от тима. „Ей, ти да не бягаш?“, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям“, казва Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало пак да влиза и излиза по магазините, макар че изобщо не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то веднага. Успял обаче пак

да намери удобен момент и да бяга

За втори път. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрекъснато някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и казва на шофьора „Еmbassy America“ или нещо подобно. За негово щастие човекът потеглил и го откарал там.

В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, но сградата била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама войника с автоматични карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, за да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър обяснява, доколкото може, за какво е дошъл. За негова изненада, в сградата светва крушка и след малко от нея излиза един войник. Сега вече знам, че това беше морски пехотинец“, казва Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър казва думите, които е нужно, за да получи помощ и убежище. „Сълзите ми потекоха от щастие и облекчение, че сега ще мога да бъда свободен човек“, споделя Димитър. От посолството му обясняват, че майка му ги е предупредила за него.

Не му дават документи веднага. А Димитър си е мислил, че ще му дадат направо паспорт. Казват му, че трябва първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му казват, че ще го оставят максимално близо до хостела, но оттам трябва да отиде сам с трамвая за една спирка.

Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне според правилата на хостела, но той не смеел изобщо да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато отново му дали легло. Дори не ял нищо и бил много гладен.

В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела

 и го води в бежански лагер в Брюксел

Там го проверяват, дават му документи и го настаняват в сграда, която е била казарма. Заедно с 10 души. „Пак помислиха за мен, сложиха ме заедно с момчета от Косово, с които да мога да си говоря. Имахме право да излизаме от лагера през деня и аз опитвах да си намеря работа по ресторантите, но без успех. Ходих и до американското посолство от време на време да проверявам. Оттам щяха да ми дадат направо зелена карта, не само виза, и аз чаках“, обяснява българинът.

След 3 месеца Димитър научава, че ще трябва да чака още, защото американците са дали много документи на хора от Китай заради кръвопролитията на площад „Тянанмън“. Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ работник. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „Беше емоционално събиране в Америка. Бяхме щастливи“. Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен колеж. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните болници. Връща се в Сан Диего през 2005 г. и става част от екипа на болница „Sharp Grossmont“. През 2014-та се отделя със собствена практика, а след това прави и своята клиника. Казва, че е удоволствие да работи и на двете места. Той е трето поколение доктор. Дядо му по бащина линия и баща му също са лекари. Свободното си време прекарва със съпругата си и двете си деца. Продължава да играе хокей като хоби.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Никола – принцът с българска кръв, роден във Филаделфия

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

Той е роден във Филаделфия, работи като представител на BMW за Северна Америка и e наследник на британската корона с българска кръв. Той е потомъкът на Сакскобургготската династия с българска кръв, роденият от българка внук на Мария-Луиза Никола Лайнинген. Принцът е син на княз Борис фон Лайнинген, първородният син на княгиня Мария-Луиза и първата му съпруга – българката Милена Манова.

Никола, или както му казват в САЩ, Ник, се явява правнук на цар Борис ІІІ и праправнук на италианския крал Виктор Емануил III.

Принцът е и пряк

 потомък на кралица Виктория

и по този начин 120-ти в реда на приемственост на британския трон. По другата линия пък младият княз се явява наследник и на последния руски император Николай IIІ.

Баба му княгиня Мария-Луиза е първото дете на цар Борис III и царица Йоанна. Неин кръстник става Александър Малинов. Баща й умира през 1943 г. и на трона се възкачва по-малкият й брат цар Симеон II. След комунистическия преврат през 1944 г. и проведения референдум през 1946 г. царското семейство напуска страната и живее първо в Египет, а след това в Испания.

Никола с майка си и баща си като малък

През 1957 г. княгиня Мария-Луиза се омъжва в замъка Аморбах за принц Карл Владимир Ернст Хайнрих цу Лайнинген – вторият син на принц Карл фон Лайнинген и Великата княгиня Мария Кириловна. Женят се с православен ритуал в руска православна църква в Кан. От този брак се раждат двама синове: Карл Борис Франк Ларкварт (1960) и Херман (1963). Карл Борис има два брака, разказва „168 часа“. Първият е с българката Милена Манова, от който се ражда Ник – принц Никола Александър Карл Фридрих.

 

Карл Борис и Милена се запознават в САЩ след преместването на княгиня Мария-Луиза и съпруга й там.

Милена Манова е

емигрантка, родена в София

през 1962 г. Тя е достатъчно пораснала, когато баща й е командирован в Афганистан като инженер. Двамата с майка й успяват да избягат в края на 70-те години на миналия век и да я „изтеглят“.

На 22 години Милена се сдобива с диплома от университета „Корнел“, вече има короната на „Мис Ню Джърси“, но става принцеса чак когато се омъжва за истински принц. Синът на Мария-Луиза и българката се венчават на свети Валентин през 1987 г.

Милена Манова като „Мис Ню Джърси“

Четири години след това се ражда единственият им син Никола.

Той отраства като типичен американец, наследява бащината любов към спорта, бил е и капитан на отбора по бейзбол в университетския тим на „Свето Сърце“ през 2014 г.

Щастливото семейство е разбито през 2015 г. Тогава Милена умира от коварна болест на 53-годишна възраст в Ню Йорк. Това е и най-голямата загуба на Никола.

В момента според информация в туитър принц Никола работи в престижна компания, представител на БМВ за Северна Америка. Колегите му знаят, че майка му е емигрантка от България, но и не подозират, че Ник е принц и има запазено място в линията на унаследяване на българския, руския и британския престол.

Вторият брак на бащата на Никола е с Черил Риглър – имат син Карл Хайнрих и дъщеря Юлиана.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada