Здраве
Защо COVID-19 разклаща и психичното здраве?
Безкрайните рестрикции върху социалния живот влияят на все повече хора, които търсят равновесие в живота си

Почти година след появата на новия коронавирус вече знаем, че той може да нанесе тежки поражения не само на белите дробове и дихателните пътища, но и на сърцето, кръвоносните съдове, нервите, бъбреците и кожата.
През юли британски невролози съобщиха шокиращата новина, че SARS-CoV-2 може да предизвика тежки увреждания на мозъка и централната нервна система, парализи, психози и мозъчни удари – дори и сред онези пациенти, които са прекарали лека форма на Ковид-19. Експертите твърдят също, че късните последствия от коронавируса твърде често остават неразпознати.
Лена Улрих е поредната жертва на депресията от коронавирусната инфекция. След повече от 15 години борба с депресията Лена решила, че е намерила равновесие. Трийсет и седемгодишната германка обаче не сложила в сметката епидемията от COVID-19 и влиянието на свързаните с нея безкрайни рестрикции върху социалния й живот.

Макар да „бях структурирала и организирала живота си така, че за мен нещата се развиваха по-скоро добре, сравнително скоро всичко се срути и започна доста силен и продължителен депресивен период“, обяснява тази жителка на Кьолн. Младата жена е сред мнозината страдали от психични смущения преди здравната криза, чиито проблеми са се изострили след появата на новия коронавирус.
В Германия, както и в други страни, лечението им е било силно повлияно от принудителното затваряне на редица помощни структури заради мерките срещу COVID-19 – първо през март, след това отново през декември, с идването на втората епидемична вълна, която страната трудно успява да възпре.
При все че от пролетта насам ред заведения започнаха да предлагат услуги онлайн или чрез приложения за смартфони, резултатите не са толкова убедителни, що се отнася до грижи, изискващи на първо място личен контакт.
Според германската Фондация за подпомагане на страдащите от депресия лицата с това заболяване са преживели рестриктивните мерки през пролетта с над двойно по-силен стрес в сравнение със средния за населението.

Ограничен е бил и достъпът до здравни грижи на повече от половината такива болни, показват оценки на фондацията. Психиатричните клиники и амбулатории, центровете за консултации и службите за превенция на самоубийства – всички те са регистрирали през годината повече молби за помощ, дори да е дистанционна, казва Дитрих Мюнц, който оглавява Германската камара на психотерапевтите.
„Вече има серия изследвания, сочещи, че душевният стрес от рестриктивните мерки може да причини и душевна болест“, обяснява той пред АФП.
Петдесет и осемгодишният Георг Кепковски си припомня колко зле се е чувствал през пролетта – все едно че „фондациите, които ми помагаха да запазя стабилност, се бяха срутили“
. „Социалните контакти с моите приятели и семейството много се свиха. Чувствах се изолиран, затова направих депресия“, обяснява той.
Нищо чудно, смята Мюнц, според когото социалната изолация лесно може да разклати психичното здраве на човек: „Хората са социални същества. Това означава, че търсим и се нуждаем от междуличностни контакти, било то две-три приказки с колегите на работа или доверителни разговори с приятели“.
Германското правителство продължи частичната карантина в страната до края на януари и прикани хората да не излизат навън, освен при остра нужда, и по-специално да се откажат през тази зима от неделни излети в планината.
Освен прекалено много самота, обратното – да стоиш под карантина дни наред под един покрив с едни и същи хора заради дистанционната работа и ограниченото излизане навън, може също да увеличи страховете на пациентите.
„Твърде много близост също може да предизвика психичен стрес“, обяснява Мюнц и уточнява, че „да ограничиш контактите само до семейството си е трудно, ако са прекалено малко възможностите да се изолираш“.
Получила похвали за справянето си с първата вирусна вълна, Германия бе тежко засегната от втората – новите случаи за денонощие близо пет пъти надхвърлиха върховите стойности от пролетта, а броят на починалите за ден бе рекорден: те много пъти бяха над хиляда. По данни от скорошна анкета на компанията за здравни застраховки „Пронова Бе Ка Ка“ 75 на сто от запитаните психиатри и психотерапевти очакват в близките 12 месеца броят на психично болните да нарасне.
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
-
САЩпреди 2 дни
„The Talk“ – неудобният разговор за расизма в САЩ
-
САЩпреди 2 дни
Заради щурма на Капитолия: Тръмп пред серия дела
-
Българияпреди 2 дни
След скандал: Парламентът разреши преговори за ваксини и извън ЕС
-
Вашите парипреди 2 дни
Как да пестим, когато купуваме храна
-
КРИМИпреди 2 дни
Наркобосовете изтребват неудобни политици преди идващите избори в Мексико
-
Твоят глас 2021преди 2 дни
Цветанов: Трябва реално електронно управление
-
КРИМИпреди 2 дни
Един убит, а двама са в критично състояние при стрелба в Чикаго
-
Българияпреди 2 дни
Борисов: През следващия мандат ще вдигнем БВП до 100 млрд. евро, а средната заплата ще стигне 2 000 лева (ВИДЕО)
Здраве
Изследване: Хората затъпяват след прекаран COVID-19
Регистрира се влошаване на IQ с 8,5 точки, отговарящо на предсрочно състаряване с десет години
Има съмнения, че при хора, прекарали COVID-19, се наблюдава влошаване на когнитивните способности, пише DW. Според изследване, дефицитите отговарят на предсрочно състаряване с десет години.
Напоследък все повече се говори за дълготрайните последици от COVID-19, които с времето се открояват все по-ясно. Неотдавна бе съобщено и това: хора, прекарали инфекция с коронавируса, са показали по-лоши резултати на тест за интелигентност в сравнение с участниците, които не са боледували от COVID-19. За това информира германският „Лекарски вестник“. Изданието се позовава на изследване, което регистрира влошаване на IQ с 8,5 точки, отговарящо на предсрочно състаряване с десет години. Редица експерти обаче изразиха съмнения в доказателствената стойност на това изследване.
Заключенията
Въпросният тест, проведен в интернет от „BBC2 Horizon“, е съдържал кратки въпроси за установяване на когнитивните способности, като в случая не става дума за класически тест за интелигентност.

След като са отговорили на въпросите, участниците са били помолени да попълнят въпросник за своето социално, икономическо и професионално положение в обществото, както и за начина си на живот. А след първата вълна на пандемията участниците са отговаряли и на въпрос дали са прекарали COVID-19.
След анализа на близо 85 000 теста се оказало, че хора, които са прекарали COVID-19, са показали по-лоши резултати, като дефицитите нараствали в съответствие с тежестта на дихателните затруднения, които пациентите са имали. Най-големи те били у хората, постъпили в болница – и особено сред онези, които са били на командно дишане, като дефицитите се отнасяли предимно до семантичните способности. Макар и в по-малка степен, констатирана била и намалена способност за визуална концентрация.
Критиките
Експерти обаче разкритикуваха изследването и обърнаха внимание на някои негови слабости. Така например не става ясно дали дефицитите наистина се дължат на прекарана инфекция с коронавируса. Изследването не съдържа и данни колко време е изминало след заразата и дали нарушенията са с траен характер. А това, че след механично обдишване пациентите често се нуждаят от доста време, докато възстановят напълно менталните си способности, е отдавна известно и важи и за други болести. Освен това изследването не дава възможност да се сравнят когнитивните способности преди и след заразата.
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУКЗдраве
Здравното министерство изброи кои са най-големите митове за ваксината срещу COVID-19
От МЗ посочват, че дори и преболедувалите COVID-19 е препоръчително да се ваксинират
Министерството на здравеопазването сподели кои са най-разпространените митове за ваксината срещу COVID-19 във Facebook страницата си.
Кои са най-разпространените митове за ваксината срещу COVID-19?
Вижте тук ⤵️#ВаксинатаЕНадежда
#НадеждатаЕВъвВашитеРъцеPosted by Министерство на здравеопазването on Saturday, March 6, 2021
В информационния пост се обяснява, че ваксините не са опасни, тъй като са преминали успешно и трите фази на клинични изпитания и са сигурни и ефективни. От министерството уточняват още, че не е възможно чрез ваксинирането човек да се зарази с коронавирусната инфекция. Посочва се още, че дори и преболедувалите COVID-19 е препоръчително да се ваксинират.

Доц. Кунчев пък в ефира на БНТ спомена, че до два месеца се очаква в имунизационните пунктове на България да има всякакви ваксини, както и количества, и избор на ваксините.
„Дай, Боже, да се спазват уговорките, но за месец март 480 000 дози ще пристигнат в България, през април към тях ще се добави новата ваксина на „Джонсън“. Ако голямата армия на общопрактикуващия лекар се включи адекватно, ние ще им осигурим ваксини, и всеки лекар, по 10 ваксини да прави на ден, това са 40 000 дози на ден. Ние можем да правим и до 100 000 дози на ден, стига да ги има“, допълни главният държавен здравен инспектор.
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУКЗдраве
Суперкомпютър показа: Носенето на две маски е безсмислено
Изследователите са използвали суперкомпютъра Fugaku, за да моделират потока от вирусни частици от хора, носещи различни видове и комбинации от маски
Симулации със суперкомпютър в Япония са показали, че носенето на две маски дава ограничена полза при блокирането на разпространението на коронавируса в сравнение с една правилно сложена маска, предаде „Ройтерс“.
Констатациите отчасти противоречат на неотдавнашните препоръки на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), че две маски са по-добри от една при намаляване на излагането на човек на коронавируса.
Изследователите са използвали суперкомпютъра Fugaku, за да моделират потока от вирусни частици от хора, носещи различни видове и комбинации от маски според проучване, публикувано от изследователския гигант Riken и университета Кобе.

Използването на единична хирургическа маска, изработена от нетъкан материал, има 85% ефективност при блокиране на частици, когато се носи плътно около носа и лицето. Добавянето на полиуретанова маска отгоре e повишило ефективността до само 89 процента.
Носенето на две нетъкани маски не е полезно, тъй като въздушното съпротивление се натрупва и причинява изтичане около краищата.
„Изпълнението на двойното маскиране просто не добавя полза“, пишат изследователите, чийто ръководител е Макото Цубокура.
Като цяло професионалните маски N95 са най-добри в защитата срещу зараза, следвани от нетъкани маски, маски от плат и накрая полиуретанови видове, показва проучването.
По-рано изследователският екип на Riken използва суперкомпютъра Fugaku, за да моделира как влажността може да повлияе на вирусна зараза и рисковете от инфекция във влакове, работни пространства и други среди.
С протичането на пандемията от COVID-19 нарастна научният консенсус, че вирусът се разпространява във въздуха и маските са ефективни за контролиране на заразата.
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
⇩ Коментирайте ⇩