Открийте ни и в

Хай-тек

Кога в България ще има умни градове

публикувано

на

Пътят към умните градове на бъдещето минава през две особено важни стъпки – изобретяването на необходимата за целта технология и създаването на регулаторна рамка за правилното функциониране на цялата система. Докато за първото говорим непрестанно и технологичните иновации не спират да се развиват с изключително бърз темп, то законовата рамка и регулацията ги следват с известно закъснение, а нерядко поставят съществени пречки. От технологична гледна точка наличието на новото поколение 5G мрежи е основна предпоставка за появата на умните градове такива, каквито си ги представяме – със свързани светофари, датчици за чистотата на въздуха, умно управление на градския транспорт и паркингите, умно сметосъбиране и сметоизвозване. Но преди да се стигне до реалното използване на 5G мрежата, телекомите в България се сблъскват с редица регулаторни препятствия, които могат да забавят появата на новото поколение мрежи в страната. Необходима е целенасочена държавна политика, която да разреши възможно най-бързо три ключови въпроса.

Освобождаване на спектъра

Задача номер едно за държавите по целия свят, в това число и България, е да освободят необходимите части от спектъра, така че 5G мрежата да може да заработи. Съгласно решение на Европейския парламент от миналата година най-късно до 2022 г. спектърът в 700 MHz трябва да бъде освободен. Същото решение стимулира държавите членки на Европейския съюз до 2020 г. да имат поне един град с 5G мрежа. За да се случи това, трябва да бъде свободен и спектърът в 800 MHz, който в момента е зает за нуждите на отбраната. България е единствената държава в ЕС, в която този обхват не е предоставен за граждански нужди.

Цена на ресурса

Другият голям въпрос, който трябва да се реши с разпределянето на спектъра, е колко скъп трябва да е самият ресурс. Тарифата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е приета още през 1999 г. и вече не отговаря на днешните пазарни условия. По онова време потребителските услуги бяха свързани основно с гласов трафик и SMS-и. Днес към това добавяме данни, видео, филми, снимки, умни градове, свързани устройства, гледане на телевизия онлайн, стрийминг. Стотици пъти повече честотен ресурс е необходим, за да обслужваме нарасналото потребителско търсене и нуждите на бизнеса. Необходима е ревизия на цената на ресурса, така че да не натовари крайната потребителска цена, а от друга – да отключи инвестиции в нови мрежи и услуги.

Европейската комисия също води разговори с държавите членки относно негативните ефекти на прекомерните тарифи за честотен ресурс и съответно подкрепя страните, които действат стратегически. България има шанса да се нареди във втората категория. В Европа обаче има и добри примери за решаване на този проблем. Например Франция се отказа от първоначалната такса, която телекомите плащат за спектъра, срещу поемане на ангажимент от тяхна страна за по-бързото изграждане на 5G инфраструктурата.

Строителното законодателство

Втората стъпка, след като операторите получат честотите, е изграждането на цялата технологична инфраструктура. В България това също се оказва предизвикателство, защото законодателството изисква всяко обновяване на базовите станции да се третира като построяване на изцяло нов обект. Големият проблем е, че същата процедура трябва да бъде преминавана при всяка смяна на технологията и съответната промяна на оборудването, независимо че съществени промени в конструкцията няма. България е сред малкото, ако не и единствена държава, в която режимът е толкова обременителен и консервативен. В съседните държави – Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония, този процес вече е либерализиран. Това поставя българските оператори в изключително неблагоприятна конкурентна позиция.

Бъдещето

След преминаването през целия този лабиринт от проблеми на европейско ниво вероятно ще бъдат въведени и стандартни процедури от гледна точка на киберсигурността на мрежите на континента.

Предизвикателствата са много, но и държавите членки трябва да си дадат сметка колко важно е изминаването на този технологичен път в името на едно по-добро бъдеще, когато ще можем да говорим за истински умни градове.

 

Хай-тек

Facebook има световно „население“. А сега вече и своя валута

публикувано

на

от

Макар и да не се радва на голямо доверие от страна на потребители си, парадоксално Facebook разполага с огромно количество от тях. И намери това за напълно достатъчно, за да премине към един от най-съществените етапи в развитието си – създаването на Libra, новата виртуална валута на Facebook.

Криптовалутите могат да се използват за дигитални разплащания на стоки и услуги, както и за трансфер на пари. Подобна функция вече се предлага от услугата Venmo на PayPal. Засега по-голямата част от потребителите не възприемат виртуалните пари като удобна форма за плащания. Най-известната от тях – биткойн – функционира по-скоро като инвестиционен актив.

Libra обаче има потенциала да се превърне в по-удобен инструмент за разплащания и онлайн преводи за милиони хора по света.

Facebook създава нова независима фондация в подкрепа на Libra. Общо 28 партньорски организации се подготвят да приемат въвеждането на валутата през 2020 г. На практика

това е най-смелата стъпка

в полза на блокчейн технологиите, възприета от американски технологичен гигант досега.

Libra е и стратегически залог върху идеята, че достатъчно хора биха доверили личните си финанси в компания, разтърсвана от скандали и компрометирана от случаи на злоупотреба с лични данни.

Някои инвеститори и мениджъри на криптовалути са дълбоко скептични по отношение на готовността на Facebook да се раздели с тоталния контрол върху криптовалутата си, което е един от основните принципи на тази индустрия.

И все пак Libra има потенциал за успех – най-вече заради огромния мащаб на Facebook. Несравнимият ресурс, с който компанията разполага под формата на потребителска база, е единственото световно “население”, което е достатъчно голямо за създаването на своя собствена единна валута. А и списъкът от компаниите, подкрепящи Libra, e впечатляващ. В списъка им са включени някои от платформите, в които FB валутата ще може да се ползва за разплащане на сметки, трансфери или месечни абонаменти – Uber, Spotify, PayPal и др.

Подкрепа за проекта Libra идва и от двете услуги за традиционни парични разплащания – Visa и Mastercard.

Не е изключено този експеримент да се разшири до такава степен, че потребителите да преодолеят притесненията си по отношение на останалите дигитални валути и да започнат да инвестират в биткойн и др. опции.

Как ще работи Libra?

 Facebook формира независима фондация, базирана в Женева, към която досега са привлечени 28 партньорски организации. Тази фондация ще служи за гарант и управител на дигиталната валута. Целта е в нея да бъдат включени общо 100 различни партньори с равностойна сила преди 2020 г., когато се очаква Libra да бъде пусната в действие.

Според първоначалните данни всеки от партньорите в Libra Foundation е инвестирал по 100 милиона долара. Фондацията си е поставила за цел да събере база от 1 млрд. долара, която ще служи за резерв на дигиталната валута и за поддържане на относителна стабилност на стойността й. Това е едно от решенията, които Зукърбърг вижда за най-голямата пречка пред масовизацията на криптовалути като биткойн – резките спадове и пикове в цената на единица валута могат да откажат всеки редови потребител от активното им използване при трансакции.

Един от 28-те партньори е нов продукт на име Calibra, който ще се управлява от Facebook. Calibra ще служи като дигитален портфейл, през който

хората ще могат да пращат пари

до други потребители или търговци през FB, Messenger или WhatsApp.

По този начин Calibra влиза в пряка конкуренция с peer-to-peer услуги като Venmo с изключение на факта, че се базира на виртуална валута, а не на държавно-поддържана парична единица.

Целевата група на Libra и Calibra не са американските потребители, а по-скоро гражданите на страни, чийто достъп до търговски банки не е надежден. Основното послание не Facebook е, че достъпът до мобилен интернет е по-добър от физическия достъп до банките в много страни. Именно това поставя Facebook в изгодно конкурентно положение пред другите финансови услуги в развиващите се страни.

Ако потребителят може да изпрати пари до близките си зад граница през телефона си без забавяне и без допълнителни такси, това ще направи банковите преводи ненужни за хората с по-ограничени финансови възможности. Получателите на парите могат да ги запазят във виртуалните си портфейли или да ги конвертират в местната валута.

Facebook не е първата технологична компания, която осъзнава, че платформата й може да запълни празните ниши на финансовата инфраструктура. Apple Pay дава възможност на хората да купуват стоки с телефоните си. Компанията на Тим Кук създаде и нова кредитна карта в партньорство с Goldman Sachs. Предимството би трябвало да е на страната на FB заради значително по-голямата потребителска база и ангажимента да не налагат такси върху преводите.

 Проблемът с доверието обаче остава

 Не е лесно да повериш парите си на когото и да било онлайн през 2019 г. А още по-трудно става, когато насреща стои Facebook.

Отговорът на Facebook: хората ще могат да ползват валутата Libra, без да се обвързват с фирмен продукт на FB като портфейла Calibra.

Създателите на проекта твърдят, че няма да използват каквито и да е данни от финансовите трансакции на потребителите си, за да им изпращат таргетирани реклами. Твърдят, че “ще се отнасят сериозно” с парите на клиентите си.

И все пак Facebook не е благотворителна организация за хората без банкови карти. Идеята зад навлизането на компанията в пазара на финансовите услуги е генерирането на нови приходи, а в бъдеще дори предоставянето на кредити за физически или юридически лица.

Продължете по-нататък

Хай-тек

В живота на американеца: Смартфонът измести телевизора

публикувано

на

от

Средният възрастен американец прекарва повече време, използвайки мобилното си устройство, отколкото седейки пред телевизора си.

Среднодневно през 2019 г. възрастните в САЩ са прекарали три часа и 43 минути, използвайки телефона си, гласят данни на eMarketer. Докато времето, прекарано в гледане на телевизия, исторически винаги е надминавало употребата на смартфони, американците сега седят пред телевизорите си в продължение на три часа и 35 минути – осемминутна разлика в полза на мобилните устройства. През предходната година мобилните устройства натрупаха три часа и 25 минути срещу три часа и 56 минути, прекарани в гледане на телевизия от американските потребители.

“Очаквахме, че мобилните устройства ще изпреварят телевизора, но виждайки това да се случва, все пак е изненадващо”, признава главният анализатор на eMarketer Йорам Урмсер. “През 2014 г. средният американски възрастен гледаше почти два часа повече телевизия, отколкото прекарваше с телефона си”, допълва Урмсер.

Какво обяснява тази възходяща тенденция в използването на телефона?

Приложенията за музика отнемат най-много време

за средния възрастен, докато използването на социалните мрежи си осигурява второто място.

„Цифровите аудиоприложения продължават да добавят минути, защото хората слушат и теглят повече музика на своите телефони, а приложенията са увеличили популярността си през последните няколко години“, уточни Уурмсер. На фона на увеличаването на употребата на мобилни телефони за американците някои от тях вземат нещата в свои ръце, като се отказват от устройствата си и ги изключват по време на ваканции за хиляди долари. Данните от проучванията на eMarketer също така разкриха, че употребата на таблети продължава да намалява през тази година, като се оценява на един час и осем минути за всекидневна употреба, след като е достигнал максимума от един час и 11 минути през 2017 година.

Продължете по-нататък

Хай-тек

Мобилни телефони сами се пазят от крадци

публикувано

на

от

Мобилните телефони може скоро да се защитават сами от джебчии, като засичат крадците и вибрират яростно, така че те да не могат да уловят устройството.

Новата технология, която е дело на Ericsson, ще може да разпознава по сърдечния ритъм дали друг човек, различен от собственика, се опитва да вземе телефона.

Ако бъде засечен неоторизиран потребител, телефонът ще влиза в специален режим „на ниско триене“, което ще го прави „по-хлъзгав“ и труден за хващане.

Не е ясно кога ще бъде налична новата технология, но компанията е подала заявление за патент през февруари тази година.

Много хора се надяват това да е по-скоро, тъй като през 2016 г. само във Великобритания са откраднати 446 000 мобилни телефона.

В САЩ броят е още по-голям, като 3.1 млн. души са станали жертва на кражба на телефона им през 2013 г.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено