Открийте ни и в

България

Кога една институция в България може да стане бухалка

В регулаторните органи – междуцарствие, зависимост и приближени на властта

публикувано

на

Сн.: Дневник
ПОЛИНА ПАУНОВА, „Свободна Европа“

Независими ли са регулаторните органи в България? Могат ли управляващите да си служат с тях като с бухалка срещу неудобните? Тези въпроси се повдигат периодично, но добиха нова актуалност след публикуването на първия от серия записи през месец юни, на които се чува глас като този на премиера Бойко Борисов.

В него се чува как „гласът“ („премиерът“) разговаря (вероятно по телефон) с някого другиго, но събеседникът остава неясен. От казаното се разбира, че „Борисов“ е наредил на независим регулатор, в случая – на Комисията за финансов надзор (КФН), да влезе на проверка в „Еврохолд“. Разговорът се провежда в момента, когато дружеството имаше интерес към покупката на електроразпределителния бизнес на ЧЕЗ (2019 г. – б.р.). „Борисов“ също така настоява историята да се „раздуха“ по медиите, за да бъде „размазан“ този, който „не се съобразява“ с него.

Само докато се назначи“

Дни след това на пресконференция, на която министър-председателят призна част от думите си за автентични, Борисов отговори и на въпрос за това дали регулаторните органи са независими.

„Той (регулаторът – б.р.) е в зависимост само докато се назначи“, каза премиерът.

Той онагледи този отговор в опит да покаже, че проверките не са само за „Еврохолд“. „Виждате как спряхме Гинка Върбакова“, каза Борисов. Става дума за дружеството „Инерком“, което първо прояви интерес на електроразпределителя.

Всъщност спирането на сделката не е в компетенциите на изпълнителната власт. Тогава „Инерком“ не успя да финализира преговорите си, защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) намери нарушения. На въпрос защо Борисов говори в първо лице множествено число, след като КЗК би трябвало да е независима от Министерския съвет, премиерът само заяви, че „забележката е много правилна“ и смени темата.

Така за пореден път беше преустановен разговорът за начина на вземане на решения от регулаторите. От казаното в прав текст обаче стана ясно, че според Борисов членовете на държавните комисии са в зависимост, докато се назначат, т.е. докато се борят за одобрението на властимащите.

Изтеклите мандати

Тези думи пък са основание да си припомним за пореден път колко от контролните органи у нас често работят при изтекли мандати. Съставите им не се попълват, а членовете често очакват номинация за втори мандат или шанс за пост в друг регулатор.

„Тази практика не е нова. Но пък е ефективна“, коментира пред „Свободна Европа“ преподавателката и програмна директорка на „Политически изследвания“ в Центъра за либерални стратегии Ружа Смилова.

„Борисов казва, че членовете на контролните органи са зависими само докато ги назначат. Тези, чиито мандати са изтекли, но продължават да работят, се намират в едно междуцарствие. Те не са нито назначени, нито са неназначени. И да, това е форма на натиск, най-малкото защото нямат защитата на мандат“, обясни Смилова. „Ако не слушат – прекратяват мандатите, ако пък слушат, те могат да заемат постовете дори и извън фиксираното назначение, защото органът не може да работи без членове“, допълни тя.

Смилова изследва дейността на контролните органи и констатира техните слабости от години. През 2015 г. тя публикува доклад, в който се разпознава като проблем работата на членове на регулатори в условията на изтекъл мандат.

Днес, пет години по-късно, тя даде пример с актуална ситуация около Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В началото на месец юни регулаторът обяви, че е възможно поскъпване на цената на отоплението. Буквално два часа след това министър-председателят Бойко Борисов поиска смяна на комисията, защото мандадът й е изтекъл. Последва мигновена реакция на КЕВР. Комисията даде пресконференция, на която бе обявено, че при изчисленията е имало объркване и вдигане на цените не се очаква.

 Няколко примера

Борисов направи анонса за смяна на КЕВР едва след публичния скандал за завишаването на цените, на фона на изтеклия й мандат от април тази година. Още през февруари в парламента бе обявена процедура за смяна на членовете, но тя така и не бе внесена в пленарна зала. След скандала за евентуално по-високите такси на парното процедурата по подмяна членовете на КЕВР бе придвижена бързо, а досегашният й председател Иван Иванов (бивш депутат от ДСБ) обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.

И ако енергийният регулатор работи едва четири месеца в условия, определяни от Ружа Смилова като „междуцарствие“, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) работи така от пролетта на миналата година.

Членовете на КЗЛД бяха избрани през април 2014 г. А петгодишният им мандат изтече през 2019 г. Оттогава досега няма и опит за подмяна на състава, макар че формално е дадено начало на подобна процедура. Според председателя на комисията Венцислав Караджов повереното му звено не работи, а и никога не е работило под натиск.

„Върху нас не е оказано въздействие – нито от членове на Министерския съвет, нито от депутати“, каза той пред „Свободна Европа“.

На въпрос дали фактът, че работят извън фиксирания в закона мандат не ги принуждава да вземат решения, с които да са угодни на управляващите, за да получат ново назначение, Караджов отговори така: „Двама от членовете на нашата комисия вече имат два мандата в нея, така че няма защо да угодничат, защото са достигнали законовия лимит“.

Самият Караджов пък има право на още пет години в органа. „Да, аз имам желанието да продължа и в следващия състав на КЗЛД, но това не означава, че някой ми оказва натиск“, каза той.

С мандат, изтекъл още през 2017 година, е и целият състав на комисията по досиетата. Процедура за смяната на членовете няма. Председателят на комисията Евтим Костадинов обаче обяснява, че „давление върху органа няма“…

С изтекъл мандат работи и заместник-председателят на Комисията по финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Илиана Христова…

Мандатът й изтече в края на януари тази година, но законът предвижда въпреки това тя да остане на поста до избирането на неин наследник. Подобно нещо не се е случило.

Фигури, близки до партии и министри

След поредицата скандали около Комисията по хазарта пък заради отчетността на фирмите на Васил Божков органът бе оглавен от кадър, близък до финансовия министър Владислав Горанов. Става дума за бившия началник на кабинета му Георги Йорданов.

Преди години пък назначаването на юристката Юлия Ненкова за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предизвика бурни медийни реакции. Нейният син – Александър Ненков – е депутат от ГЕРБ…

Според самата Ненкова правителството „в никакъв случай не може да влияе“ върху решенията на КЗК. „Това е колективен орган, излъчени са представители от всички партии, как да влияе правителството?“, попита тя в отговор на въпроса защо премиерът говори от името на регулатора и оказва ли натиск върху решенията му. „Работим по нормативна база, решенията се вземат на тази основа“, добави председателката на КЗК.

Попитана дали това, че синът й Александър Ненков е народен представител от ГЕРБ, не я ангажира с политически решения на регулатора, тя заяви, че „допирни точки в тази посока няма“.

„Той си е депутат, ние сме независим държавен орган. Какво общо има?“, каза още Ненкова.

Номинирането на партийно близки кадри за различни структури обаче не е запазена марка само на ГЕРБ. Практиките за това съществуват отдавна, а ДПС и БСП ги ползват успешно.

Така например в момента член на Централната избирателна комисия (ЦИК) от квотата на БСП е Николай Николов. Преди да стане част от изборната администрация, той бе член на вече несъществуващата Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси…

Пример за свързаността между партиите и на хартия независимите регулатори е и професионалната кариера на члена на Комисията за защита от дискриминацията Сабрие Сапунджиева. Преди настоящото си работно място тя също бе част като Николай Николов от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Номинацията й бе издигната от ДПС. Сапунджиева мина и през ЦИК като представител на Движението за права и свободи. Освен това е била два пъти заместник-министър на правосъдието от квота на Движението и експерт към парламентарната му група.

На този фон преди седмици един от партньорите в управлението – Валери Симеонов (НФСБ), говорейки пред БНТ за контролните органи в държавата, каза: „Не мога да очаквам тези комисии да вършат тяхната работа, както е по закон и по книга“.

 


Две комисии, една „девойка“

Мария Филипова, Сн.: „Дневник“

Комисията за финансов надзор, която е един от най-важните регулатори в България, концентриращ големи правомощия, не за първи път работи в условия на изтекъл мандат. През лятото на 2016 година около КФН се развихри скандал заради изтеклия мандат на тогавашния шеф на комисията Стоян Мавродиев (отговарящ впоследствие за Българската банка за развитие, откъдето бе отстранен наскоро)…

В настоящето Комисията за финансов надзор се оглавява от Бойко Атанасов. Звеното обаче предизвиква интерес с един от членовете си – Мария Филипова, чийто ресор е „Надзор на инвестиционната дейност“. Преди да поеме длъжността, тя беше председател на друг контролен орган – Комисията по хазарта.

Филипова оглавява комисията в част от периода, за който се твърди, че бизнесменът, укриващ се в Дубай, Васил Божков, не е платил над 700 млн. лв. (в числото влизат и лихвите) от такси, облагащи хазартния му бизнес.

След като стана известно, че комисията не е възразявала на такава отчетност, от прокуратурата обвиниха двама от ръководителите на контролния орган в този период. Това са Огнемир Митев – предшественик на Мария Филипова, и Александър Георгиев – нейния наследник. Срещу Филипова обаче не са предприемани никакви действия, въпреки че по нейно време отчетите на лотариите с по-ниски такси също са приемани.

В последните месеци името на Филипова доби и нова актуалност. В средата на месец май обвиненият в 18 престъпления Божков публикува чатове с финансовия министър Владислав Горанов, в които министърът казва, че е „дал ценни указания на девойката“. Девойката, по думите на Божков, е именно Мария Филипова.

 

1 Коментар

  1. Анонимен

    юли 11, 2020 at 10:07 am

    Ще имаме ли късмет някой да оправи тази каша?

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

България

Двама ограбиха метална каса с 25 000 лв., задържаха ги

Маскиран мъж първи влязъл в офиса

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Двама души са задържани във Варна за грабеж на метална каса с около 25 000 лева, съобщиха от полицията в крайморския град.

Грабежът е извършен в офис на фирма в Западна промишлена зона в града.

Маскиран мъж е влязъл в офиса и с удар в главата превежда безпомощно състояние 40-годишна служителка. Освен металната каса той взема и 2 мобилни телефона, като при напускането на помещението заключва жената вътре.

Двамата извършители са на 46 и 44 години, от Варна. Те са задържани за срок до 72 часа и са привлечени като обвиняеми.

При установяването им са намерени и приложени към делото около 22 000 лева, двата телефона, както и други вещи, имащи отношение към случая.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Задържаха българин в Словения с 43 мигранти във вана му

Ванът е бил спрян за проверка близо до границата с Италия

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Словенските власти са задържали български гражданин, управлявал ван, в който са открити 43 нелегални мигранти.

В превозното средство с българска регистрация са установени 43 души от Пакистан и Бангладеш.

Ванът е бил спрян за проверка край град Сежана, близо до границата с Италия.

В последно време Словения съобщава за нарастване на броя на миграните, които преминават през нейна територия на път за Западна Европа.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

6-има служители на НСО с дисциплинарни наказания заради „Росенец“

Двама са наказани с уволнение, а други двама с „предупреждение за понижаване в звание“

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Шестима служители на Националната служба за охрана са санкционирани дисциплинарно заради констатирани пропуски при изпълнение на служебните им задължения на 7 юли 2020 г. в района на парк „Росенец“, Област Бургас, съобщават от пресцентъра на спецслужбата.

На гореспоменатата дата съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, общинският съветник от Бургас Димитър Найденов и активистът Иво Мирчев влязоха в сблъсък с охранители при опит да стигнат до плаж във вилната зона на парк „Росенец“ край Бургас.

Случаят предизвика голям обществен отзвук и предизвика протести при така наречените „Летни сараи“, в които пребивава почетният председател на ДПС Ахмед Доган.

Президентът Румен Радев обяви, че охранителите, заснети да блъскат активисти на плажа в парк „Росенец“ край „Летния сарай“, са служители на Националната служба за охрана и започва вътрешна проверка на действията им.

Служебната проверка на действията на служителите на този плаж е възложена официално със заповед на началника на НСО от 9 юли 2020 г. и е била извършена и приключена в разпоредения едномесечен срок, съобщават от службата.

За допуснати дисциплинарни нарушения, включително и поведение, което уронва престижа на службата, с дисциплинарно наказание „уволнение“ са наказани двама служители на НСО.

Двама служители на ръководни длъжности са наказани с дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване в звание“.

Двама служители на по-ниски длъжности са наказани с дисциплинарно наказание „мъмрене“ за нарушение на изискванията на чл. 28 от Закона за НСО.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА