Открийте ни и в

България

Коледни легенди: Интригуващи истории за тихата, свята нощ (СНИМКИ)

Научете историите за някои от най-известните символи на светлия празник

публикувано

на

За всички почитатели на интригуващите истории, витаещи около един от най-обичаните празници – Коледа, ще ви разкажем няколко легенди и факти, за някои от които, може би, ще възкликнете: “Ами, никога не съм знаел това”.

Коледните традиции се развиват в продължение на 2000 години, но от началото на 19-ти век празникът става изключително важен. И въпреки че сега сме затворени вкъщи заради пандемията от коронавируса, може да усетите коледния дух, като се запознаете с коледните легенди и традиции отпреди векове, когато хората се прегръщаха и празнуваха заедно светлия празник.

Произходът на Коледа датира още от езически времена, по времето на римското управление, когато хората, изповядващи други религии, са били преследвани. Приблизително по времето на Коледа римляните отбелязвали празника на Сатурния, който чествал римския бог Сатурн, а светият венец е бил традиционен подарък по време на фестивала.

Коледа е най-топлият семеен празник

За да сигнализират на други християни, че домът им празнува Коледа, християните закачвали тези венци на вратата и в къщите си, за да не бъдат преследвани. Когато Римската империя приема християнството, много от тези традиции са пренесени на празнуването на Коледа.

Коледа се празнува навсякъде по света

Всяка една държава има своите традиции и обичаи, своя начин да отпразнува Рождеството на Божия син. Навсякъде обаче неизменна част от празничните дни е украсената коледна елха. Макар да се смята за християнска традиция, тя за пръв път възниква в Древен Египет, където са били украсявани палмите. Египтяните вярвали, че зимата е период, през който върховният бог Ра е болен и слаб, поради което заявявали подкрепата си, като украсявали дръвчетата. За тях това било символ на триумфа на живота над слабостта, немощта и смъртта.

Имало едно време беден дървар, който живял със семейството си в дън горите тилилейски. Една вечер, както всички били на масата и ядели оскъдната си вечеря, на вратата се почукало. Като отворили, видели, че вън стои дете –

малко, с мръсни и дрипави дрехи

Поканили го в дома си, дали му от своята вечеря и го поканили да спи при тях. Преди да заспят, дърварят и семейството му се помолили детето да намери топъл дом и семейство, за да не скита само по света.

На другата сутрин се събудили от най-красивото пеене, което били чували някога. Като погледнали навън, видели момчето заедно с цял хор от ангели да пеят коледни песни. Момчето не носело парцаливите дрехи от предната вечер, а било облечено с великолепна роба, която блестяла на слънцето.

То се обърнало към дърваря и семейството му и им обяснило, че е Божият син, Исус Христос и че това е подарък за тях за добрината, която са сторили. Той откъснал един клон от дърво и го посял. Казал им: “От този ден нататък това дърво ще ражда в изобилие дори и през зимата”. Докато говорел, клонът се превърнал в голямо и красиво дърво, отрупано с плодове.

Елхата такава, каквато я познаваме днес се ражда в Германия през 14-15 век

където хората правели представления пред църквите. Вечнозеленото дърво – дори и през зимата – остава като символ на благодарността на Бог за добрината на хората. Понеже през зимата единствените дървета, които остават зелени, са иглолистните, хората започват да украсяват домовете си с тях преди и около Коледа. Скоро традицията е пренесена от Европа в Съединените щати, а истинската популярност на коледното дръвче идва по времето на кралица Виктория, която първа в Кралството поставя началото на традицията, като слага огромно украсено дърво в двора на двореца за Коледа. След това всяко семейство пренася в умален вариант тази украса в дома си.

Известна още като легендата за благородника и трите му дъщери

Не пропускайте и вие да закачите своите чорапи край камината или елхата

тя достига до нас благодарение на един епископ от IV век, който има най-голяма роля върху налагането на фигурата на Дядо Коледа (или Свети Николас) в коледните традиции на християнския свят.

Някога, много отдавна, живели три сестри. Девойките скоро трябвало да се омъжат и всяка да поеме по своя път, но след загубата на майка им се струпали много отговорностти – чистене, готвене, пране… Една вечер, след като изпрали дрехите си, пострели своите чорапи над камината, за да изсъхнат по-бързо. И ето че в тази нощ се случило тяхното „коледно чудо”, което е останало в историята и до днес.

Св. Николай, знаейки за изключително трудното положение на семейството, спрял пред къщата, погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят. Забелязал оставените на камината чорапи, взел три торбички със злато, влязъл през комина и напълнил чорапчетата на трудолюбивите момичета.

Рано сутринта сестрите станали, за да приготвят закуската, и когато посегнали да си обуят чорапите… Изненада. Проверили – вратите и прозорците били заключени… Така трите девойки получили за коледен подарък хубава зестра.

Не пропускайте и вие да закачите своите чорапи край камината или елхата, за да може Дядо Коледа да ви да ги напълни с изненади.

Ето още една история за коледните ботушчета

Една майка имала много деца. Трудно й било да се справя с възпитанието им, били палави, шумни и разхвърляли ужасно. Тя непрекъснато ги молела да си подреждат вещите – дрехите, играчките, обувките. Но накрая винаги се налагало да върви след тях и да оправя.

От изтощителния труд покрай децата и прехраната на семейството тя се разболяла. Било по празниците и децата се стреснали. Нямало кой да им приготви курабийки, парцалени кукли и войничета от клечки.

Опитали се да си сготвят каша, да пооправят, но нали са деца, не се справили кой знае колко. Полугладни, тъжни и уплашени, те се гушнали и се помолили да стане чудо.

На сутринта майка им била по-добре. В къщата по чудо за пръв път всичко било подредено, а вечно разхвърляните им ботушчета били строени в редица и пълни с лакомства.

В Мексико има стара традиция да се носят цветя в църквата

на Бъдни вечер в чест на детето Исус. Според легендата преди много време в малко планинско село в Мексико живяло момче на име Марио. Всяка година Марио виждал как хората отиват на църква на Бъдни вечер с букети свежи цветя в ръце. Момчето не можело да си купи цветя, затова потърсило диви в полето, които да са останали въпреки студа и снега в планините на Мексико.

Изведнъж чул глас, който го приканвал да откъсне дивите цветя, растящи в краката му, и да ги занесе на детето Исус в църквата. Гласът повтарял, че и най-обикновеният подарък, поднесен с любов, е най-хубавият подарък на света. Марио послушал гласа и отнесъл зелените листа в църквата, а останалите деца му се подигравали.

За огромна изненада на всички в църквата обаче плевелите се превърнали в разкошни червени цветя с ярко зелени листа. Марио не бил виждал толкова красиво цвете през живота си. Миряните в църквата, които станали свидетели на чудото, коленичили пред цветята, а Марио разбрал, че най-хубавият подарък, който човек може да направи, е любовта към Исус.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА