Открийте ни и в

Интересно

„Колективос“ – шпиц командите на Венецуела

С качулки и револвери тези защитници на чависткия режим вилнеят по границата

публикувано

на

Под слънцето, което пече безмилостно, те се задушават, най-вече от страх. За да работят, да намерят нещо за ядене или да избягат от обхванатата от криза Венецуела, те преминават тайно в Колумбия по преки пътища с риск да попаднат в ръцете на страховитите „колективос“.

Роса Гутиерес върви бързо по изровената пътека, без да поглежда назад. „Трябва да се върна, понеже дъщеря ми остана във Венецуела“, обяснява 38-годишната инженерка пред АФП, стресирана и задъхана.

Със съпруга си тя е преминала границата в четвъртък, за да помага за концерт, организиран на следващия ден в Кукута. Той е бил за набиране на средства за страната й. Не е било взето предвид обаче затварянето от президента Николас Мадуро на граничните пунктове между венецуелския щат Тачира и колумбийския департамент Нотре де Сантандер.

От другата страна на реката, намаляла до струйка вода през този горещ сезон, двегодишната й дъщеря я очаква в дома на роднини.

По пътищата обаче вилнеят „колективос“. Тези защитници на чависткия режим действат като шпиц команди по време демонстрациите на противници на правителството на Николас Мадуро.

С качулки и револвери

в ръка те вилнеят днес и от венецуелската страна на границата с Колумбия.

Тук „не е безопасно“, казва Роса, докато съпругът й я приканва да ускори крачка. Преди да навлезе в гъсталака, тя изразява съжаление заради „много тъжната“ ситуация, от която страда нейната страна и която ги кара да се движат като бегълци.

„Колективос“ помогнаха преди седмица да не се допусне влизането във Венецуела на хуманитарната помощ, изпратена по искане на опозиционера Хуан Гуайдо, когото петдесетина държави признаха за временен президент на страната.

Зад силите на реда, които репресираха демонстрантите, настояващи за отваряне на границата, те хвърляха камъни и сълзотворни гранати. Някои бяха забелязани да стрелят към колумбийската страна. Хуан Гуайдо нареди изтегляне на своите поддръжници и камионите, натоварени с храни и медикаменти, изпратени главно от САЩ.

При насилието загинаха двама и бяха ранени стотици хора и след това Богота разпореди временно затваряне на четири гранични контролно-пропускателни пункта в Норте де Сантандер, за да се направи оценка на щетите.

Сега в Кукута треперят от „колективос“, защото се говори, че да попаднеш в ръцете им е

равносилно на смъртна присъда

„Много съм нервна, защото не познавам хората от тук, но ако не премина… ще остана без работа“, казва със съжаление треперещата Алис Рейес – венецуелка, която преподава в Кукута.

„Далече ли е?“, пита тази майка на три деца, която никога не е преминавала границата нелегално. Късно е и остават 40 минути пеша, но накрая тя е в безопасна зона.

За „колективос“ се знае извън Венецуела. Ръководителката на дипломацията на Европейския съюз Федерика Могерини осъди използването от чависткото правителство на „въоръжени групи“ за сплашване на цивилните.

През последните дни те станаха синоним на терор. Вървят слухове, че военни и полицаи са искали да дезертират или да преминат в Колумбия, но са били заловени от „колективос“.

Много венецуелци, преминали границата, отказват лицата им да бъдат снимани с фотоапарат или камера от страх от отмъщение срещу техните семейства, останали в страната.

„Те са въоръжени и извън всякакъв контрол“, заяви колумбийски полицейски източник.

На територията на община Кукута полицията е преброила тридесетина тайни пункта за преминаване или „трочас“. Поради тази пропускливост е трудно да се контролира границата, където действат също наркотрафиканти и контрабандисти.

Препъвайки се в камъните, Маргарита Руеда върви бавно. Тя е на 71 години и за пръв път преминава нелегално.

Нуждата от лекарство

което оскъдицата е направила от три години дефицитно във Венецуела, обаче не й оставя избор.

Подобно на нея 24-годишният Хосе Гуера казва, че не е виждал нищо обезпокоително по пътя. Мълчанието обаче е част от кодекса на терора.

С шестте жени, които го съпровождат, между които майка му и баба му, този млад мъж, който се занимава с правене на татуировки, се присъедини в неделя към 1,1-те милиона венецуелци, емигрирали в Колумбия.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Сензация в социалните мрежи: Морски рак пуши цигара (ВИДЕО)

Много потребители на социалните мрежи се възмутиха от факта, че на морския рак е дадена запалена цигара

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

Видеозапис на морски рак, който крачи по плаж с димяща цигара, се превърна в хит в социалните мрежи, съобщи електронното издание „Лента“.

Сусанта Нанда от индийската агенция по горите публикува запис, на който се вижда как рачето се движи по плаж. То стиска в щипката си горяща угарка от цигара, периодично я поднася към устата си и издишва дим.

„Ракът пуши цигара, която може да му донесе рак. Това е като лош сън“, е написал Нанда в публикацията си в Туитър. От нея не става ясно къде е заснето видеото.

Много потребители на социалните мрежи се възмутиха от факта, че на морския рак е дадена запалена цигара. Те се възмущават и от това, че по плажовете масово се изхвърлят боклуци, които вредят на животните.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

По вековна традиция: Албански девственици живеят като мъже

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Уикипедия

В забързаното ежедневние на 21 век, в закътани села в Албания все още времето е спряло. По вековна традиция там все още се срещат жените „бурнеша“. Голяма част от тях още в детството си са дали обет за девственост, а днес живеят като мъже.

По целия свят има само около сто „бурнеша“, те живеят не само в Албания, но и в Босна и Сърбия. Практиката е била широко разпространена до ХХ век и дори сега в албанските села могат да се срещнат такива жени, пише „Космополитън“.

Обикновено това решение се взема от семейството на момичето, когато в семейството няма достатъчно момчета. Всъщност единственият начин жената да получи контрол над живота си е буквално да стане мъж.

Сн.: Jill Peters/Afar.com

Според древния албански закон (канун) семейството трябвало да бъде патрилинейно – наследството преминава изключително по мъжка линия. Съгласно този кодекс обаче жените са ограничени в правата си. Дори им е забранено да пушат и да носят часовник – това се смятало за мъжка привилегия.

Разбира се, днес нещата са много по-различни, но в селата традицията отмира бавно.

В албанските села момичето се превръща в „бурнеша“, полагайки клетва пред дванадесет съселяни. След това

тя има право да носи мъжки дрехи, оръжие, да пуши, да пие алкохол и да бъде наемана за мъжка работа

Освен това „бурнеша“ си избира мъжко име и става стопанин на къщата, ако заедно с нея там живеят само майка й и сестрите й.

Сн.: Jill Peters/Afar.com

„Традиционно мъжете са имали свободата да гласуват, да карат кола, да имат бизнес, да печелят пари, да пият, да пушат, да притежават оръжие или да носят панталони. Младите момичета обикновено били принуждавани да сключват уредени бракове, често с по-възрастни мъже в отдалечени селца. Като алтернатива, ставайки Заклета Девица или „бурнеша“, жената си спечелва статута на мъж и се ползва с всички права и привилегии на мъжкото население.

Нарушаването на клетвата се наказва със смърт

И въпреки че сега няма такава опасност, „бурнешите“ не се отказват от начина си на живот, страхувайки се от гнева на съселяните си.

Пашка Соколи решава сама да се превърне в „бурнеша“, но има много причини за това решение.

„Детството ми беше изпълнено с мизерия. Баща ми починал, когато майка ми била бременна с мен. Майка ми ме изоставила и израснах с чичо и баба.“

Тя била единствената, която можела да осигури семейството. Ако Пашка се омъжела, тя била длъжна да живее със съпруга си, оставяйки чичо си и баба си. Чичо й се разболял и трябвало да бъде приет в болница на няколко километра от селото.

Сн.: Jill Peters/Afar.com

„Не ми беше позволено да шофирам, единственият начин да стигна до болницата беше да се облека като мъж и да се държа като мъж“, разказва Пашка.

На 35-годишна възраст, уморена от тежкото положение на самотна неомъжена жена, Пашка се заклева в девственост.

Говорейки за феномена „бурнеша“, може да се говори само за пол – ставайки „мъже“, „бурнеша“ нямат право да влизат в еднополови връзки, тъй като понятието женска еднополова любов е непознато за албанците.

Сн.: Jill Peters/Afar.com

Има много причини, поради които жената може да избере пътя на „заклетата дева“. Едно от тях е да не бъде отделена от семейството си. Понякога момичетата

решават да станат „бурнеша“, за да избегнат нежелани сватби

Всъщност това е единственият начин да откаже да се омъжи, без да опозори семейството си.

„Защо да живееш като мъж?“, пита се Лул Ивайнай, една от „девите“. „Защото ценя свободата си. Мисля, че бях изпреварила времето си.“

Днес повечето от останалите „деви“ вече са над 50-те, живели са тежък живот, жертвали са възможността да имат деца и да се омъжат в името на собствената си свобода.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Теория: Земята е куха и във вътрешността й живеят същества от висша раса

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка, направена от НАСА, за която се твърди, че е автентична, но не се отхвърля и вероятността да е дефект в кадъра.

Ако попитате някой учен за строежа на Земята, той би ви отговорил – вътрешно ядро, външно ядро, мантия, горна мантия, кора. Шепа учени и болшинството езотерици обаче няма да се съгласят с това становище.

От векове сред конспиративните теории се вихри тази за кухата Земя. Според тази концепция Земята е напълно куха отвътре. Да се върнем мислено назад във времето. Още от дълбока древност много народи и различни култури са убедени, че под краката ни съществува друг, невидим свят, разказва в свой материал Списание Осем.

Древният град на маите Тикал в Гватемала. Според древните тибетски митове под пирамидите в Централна и Южна Америка се намира мрежа от тунели, съединяващи древните градове със свещеното царство Агартха.

В митовете, легендите и фолклора на различни племена и цивилизации се налага концепцията, че такъв свят на подземното царство или на мястото, от което произхождат, съществува. Можем да вземем за пример подземното царство в старогръцката митология – Хадес, скандинавския Сварталхайм, християнския ад, еврейския Шеол и т.н. В кабалистичната и тибетската литература също се споменава подобно „тъмно“ място. Тибетците разказват история, която

се предава от поколение на поколение

според която има древен град – Шамбала, който се намира във вътрешността на Земята.

Индианските легенди пък разказват, че има свят под Земята и те са първите излезли от него, а мисията им е да заселят повърхността. Ескимосите също имат подобно вярване, идващо от фолклора им. Древните инки – също. Според легендите на много от изброените по-горе и още хиляди неспоменати култури – към света, намиращ се под краката ни, водят множество тайни пещерни входове и портали.

Каменна врата на входа на подземния град Йозконак, Турция. Сн.: Bernard Gagnon/Wikimedia Commons

През 17 век известният английски астроном и математик сър Едмън Хали прави официално такова предположение. По онова време обаче теорията му е оборена от други учени и от невярващото общество като цяло. Два века по-късно – теорията за кухата Земя отново набира популярност, макар че и през тези две столетия периодично се появяват личности, твърдящи това.

През 19 век известни учени като Джон Клийвс Симс-младши и Йеремия Н. Рейнолдс отново подхващат темата и настояват, че

планетата ни е напълно празна отвътре

Симс не само твърди, че Земята е куха, но и че се състои от различни нива във вътрешността си. За популяризирането на тази теория голяма роля изиграва и романът на Жул Верн „Пътешествие до центъра на Земята“ от 1864 г.

Конспирторите виждат вход във всяка по-голяма дупка.

Първият човек, прелетял над Северния полюс през 1947 година – Ричард Бърд, в доклада си написал, че е „огледал около 26 000 км около и зад полюса“. Въз основа на тези му думи – „зад полюса“ – защитниците на теорията за кухата Земя обвинили правителството на САЩ, финансирало полета на Бърд, в укриване на факти.

Те смятали, че Бърд се е отправил във вътрешната Земя. В своя дневник преди смъртта си Бърд написал, че е „видял земята зад полюса – това е център на великото неизвестно“.


Учени изследват вътрешността, но не стигат далеч

През юни 2014 г. учени изследват мантията на Земята. Но не стигат далече.

„Едва сме одраскали повърхността на Земята. Пробивахме докъм 8 мили навътре, но се наложи да спрем, защото стана прекалено горещо. До центъра на Земята са 4000 мили, ние достигнахме едва 8. Това е нищо“, разказва един от изследователите в мисията Джон Бранденбург.

Това дава още по-голямо основание на привържениците на Теорията за кухата Земя да казват (и то с право), че в крайна сметка никой не може да знае и да твърди със сигурност какво има там вътре. И отказват да се съгласят със становището, което научните среди изказват. Според тях във вътрешността на Земята има цял един друг свят, каквито са и вярванията на древните хора. Този свят по тяхно мнение е населен със същества от по-висша раса. Че те имат влакове и други превозни средства, чрез които се придвижват в собствения си свят. Че в центъра на центъра на Земята има още едно Слънце, подобно на нашето.


Входовете се намирали на Южния и Северния полюс

Мнозина учени от миналото и днес вярват, че наистина има входове към този вътрешен свят. Повечето теории предполагат, че те се намират на Южния и Северния полюс. През 1947 година известният полярен изследовател адмирал Ричард Бърд се отправя на мисия към Северния полюс. В личния си журнал той пише за мистериозна земя под Северния полюс, която той нарича „Център на голямото непознато“.

Той отбелязва, че се е натъкнал на голяма зелена местност на място, където е абсурдно да има такава. Имало дори реки, планински склонове, животни, дървета. 3 година по-късно Бърд се отправя и към Южния полюс. Слуховете говорят, че когато стигнал Антарктика, първото нещо, на което адмиралът се натъкнал, бил именно вход към света под повърхността на Земята.


Адмирал Бърд видял „необичаен летящ апарат“

Адмирал Бърд записал в дневника си множество странни неща, включително съществуването на необичаен летящ апарат (предполага се, че визира космически кораб), който може да лети от единия до другия полюс. Носят се слухове, че когато се завърнал в САЩ, където бил щателно разпитан за преживяването си, адмиралът бил заставен да мълчи за невероятните открития, които е направил.

По думите на инсайдъра Кори Гуд, който твърди, че няколко пъти лично е посещавал вътрешността на Земята, там живее цивилизация, наречена Аншар. Той разказва, че в непознатия за нас вътрешен свят било много светло, но не падали сенки. Хората от Аншар му обяснили, че правят светлината от звук, каквото и да означава това!

Кори Гуд споделя също, че в този друг свят имало цялостна екосистема с гори, реки, животни, досущ като нашите и досущ като описаните от адмирал Бърд. Друго интересно нещо от разказа му е, че хората, живеещи във вътрешността на Земята, разполагат с много напреднала технология, управлявана със силата на съзнанието, и били хора от бъдещето, завърнали се тук, за да помагат на хората. Те, по думите на Гуд, са кармично обвързани с нас.


Третият райх са намерили това, за което са отишли

Карта, направена от нацистите разпалва конспиративните теории.

Някои нацистки лидери също подкрепяли теорията за кухата Земя. Адолф Хитлер вярвал в нея, но при условие, че това е място само за чистите и идеални арийци. Немското езотерично общество Туле издигнало подобна хипотеза, свързана с легендите за подземните царства Агартха и Шамбала.

През 20 век Хитлер и нацистка Германия проявяват голям интерес към теорията за кухата Земя. Те я взимат толкова насериозно, че организират цели 3 мисии до Антарктика. Според конспиративните вярвания – пратениците от Третия райх са намерили това, за което са отишли. Нещо повече – според тях мистериозното изчезване на Хитлер след края на войната се е случило именно там – той е бил допуснат в другия свят, намиращ се под краката ни.


Тунели в Тибет и египетските пирамиди водят до подземното царство

Митовете са стари колкото самото човечество, включително и митовете за същества, които населяват дълбините на Земята. За разлика от ангелите небесни, традиционно се смята, че под Земята обитават демони. Ярък пример за това е християнският ад.

За разлика от християните будистите в Централна Азия вярват, че под земята се намира прекрасна страна – Агартха или Агарта. Хората там са красиви и доста по-мъдри от нас, там управлява цар, умеещ да чете човешките души.

В продължение на хилядолетия тибетските учени са говорели за подземен свят, като казвали, че те се намират в контакт с царя на подземното царство, който е и върховен владетел на цялата планета.

Те говорят и пишат за тунел, свързващ Тибет с вътрешния свят (който те охраняват), и отбелязват, че има много други входове, разпръснати по цялата Земя, например под великите пирамиди на Египет и Южна Америка. Входове в подземните градове, както казват, съществуват и около огромния басейн на Амазонка, например съединяващи загубения град Ел Дорадо с останалия древен свят.

Столица на този вътрешен свят и следователно – на целия свят – както казват, се явява Шамбала, където се намира владетелят на света в обкръжението на висши същества, които учат представителите на човечеството на наука, изкуство, религия и философия.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в Венецуела
Стрелба и сблъсъци във Венецуела с жертви и ранени

Напрежението във Венецуела ескалира и доведе до кървави сблъсъци и жертви. През уикенда силите за сигурност, лоялни към президента Мадуро,...

Затвори