Рибни и месни специалитети, ядки, плодови храни, хайвер и други деликатеси изпраща Русия за космонавтите си на борда на Международната космическа станция (МКС), предаде ТАСС.

Контейнерите ще пристигнат с товарния кораб „Прогрес МС-19“, който е планирано да бъде изстрелян в средата на февруари, обясни Александър Агуреев, завеждащ отдела по осигуряване на храната на руския екипаж на МКС в Института по медико-биологични проблеми на Руската академия на науките.

Хранителните продукти ще бъдат за космонавтите Олег Артемиев, Денис Матвеев и Сергей Корсаков, които през март ще се отправят към МКС.

Орбитата на Международната космическа станция беше коригирана

Предвидени са дневни порции на космонавтите за 16-дневно меню, а също така има и допълнително. Продуктите са специално подбрани според предпочитанията на Артемиев, Матваев и Корсаков.

Плодове и зеленчуци ще бъдат изпратени допълнително към МКС, обясни още Агуреев. Товарният космически кораб „Прогрес МС-19“ е планирано да бъде изстрелян на 15 февруари. Пилотираният „Союз МС-21“ с Артемиев, Матвеев и Корсаков трябва да излети на 18 март според графика на Роскосмос.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Руски учени откриха повече от 20 вида микроорганизми по вътрешната повърхност на блока „Заря“ на международната космическа станция (МКС) след няколкогодишни изследвания, съобщи ТАСС. Сред тях има потенциално патогенни бактерии и плесени.

Модулът е екологична ниша, в която живеят бактерии и микроскопични форми на гъби. Като основно местообитание те използват декоративните и конструкционните материали.

За изследването на Института по медико-биологически проблеми към Руската академия на науките са взети проби от МКС, които са доставени на Земята. За три години са взети повече от 200 проби. В 34 процента от тях са открити бактерии, а в 3 процента – гъбички.

НАСА пише история: В космоса полетя най-големият и най-скъп телескоп в човешката история

„При 5 процента от пробите с наличие на бактериална микрофлора и 100 процента от пробите с наличие на гъбична микрофлора има превишаване на стандартния показател“, уточняват от института.

Учените са открили по-специално грам-положителни коки, спорообразуващи бактерии, грам-отрицателни аеробни или факултативни аеробни бактерии. Сред тях са Staphylococcus aureus, Streptococcus sp., които могат да предизвикат инфекции и спорообразуващи бацили.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Две частични слънчеви затъмнения и две пълни лунни ще се наблюдават на планетата през 2022 г. Новата година ще бъде почти равностойна по брой и тип на астрономическите явления в сравнение с 2021 г., каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Две от затъмненията ще се наблюдават от България, уточни той. Астрономите и любителите ще могат да проследят началните частични фази на пълното лунно затъмнение на 16 май и частичното слънчево затъмнение на 25 октомври.

Първото частично слънчево затъмнение се очаква на 30 април и ще се наблюдава от югоизточната част на Тихия океан и Южна Америка (Чили, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Южна Боливия). От България явлението няма да бъде видимо. Максималната фаза ще настъпи 4.7 дни преди лунния апогей (най-далечното разстояние на Луната от Земята). На 8 ноември е последното за годината пълно лунно затъмнение. То ще бъде видимо от Азия, Австралия, Тихия океан, Северна Америка, западните части на Южна Америка и Арктика, но от България няма да се наблюдава.

От Западна Европа и от Централна и Западна Африка пълно лунно затъмнение ще се наблюдава рано сутринта на 16 май (понеделник) преди залеза на Луната. От Северна Америка явлението ще бъде видимо в първите часове на нощта след изгрева на Луната. Най-удобно затъмнението ще може да се проследи от Атлантика, Южна Америка, югоизточните части на Тихия океан и Антарктика. От България ще наблюдаваме само началото на явлението, каза Маркишки. Максималната фаза ще настъпи 1.5 дни преди лунния перигей (най-близкото разстояние на Луната от Земята).

„Началото на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1 в картата на преминаването) ще бъде в 04:32:06 ч. българско време. Началото на затъмнението от сянката на Земята (контакт U1) ще бъде в 05:27:54 ч., а на пълната фаза (U2) – в 06:29:05 ч. Максимална фаза ще се наблюдава в 07:11:31 ч. Краят на пълната фаза (U3) ще бъде в 07:53:58 ч. Краят на затъмнението от сянката (U4) ще е в 08:55:10 ч., а на затъмнението от полусянката (P4) – в 09:50:53 ч.“, уточни Маркишки.

Продължителността на затъмнението от полусянката на Земята ще бъде 5 часа, 18 минути и 46 секунди, а на затъмнението от сянката – 3 часа, 27 минути и 16 секунди. Продължителността само на пълната фаза ще е 1 час, 24 минути и 53 секунди. Максималната фаза на затъмнението от сянката ще бъде 1.4137 (т.е. Луната ще навлезе с до 1.4 свой диаметър в земната сянка).

„В началото на затъмнението от земната полусянка в 04:32 ч. Луната ще бъде на височина 13 градуса над югозападния хоризонт за София и на 10 градуса за Варна. Тогава все още няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна. Яркостта на източния (левия) край на лунния диск ще започне да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка в 05:28 ч. Тогава за наблюдател от София Луната ще бъде на височина едва 5 градуса над хоризонта, поради което е нужно да се избере място за наблюдение с нисък хоризонт в посока югозапад-запад. В момента на залеза на Луната в 06:05 ч. за София, близо половината от нейния диск ще бъде вече покрит от земната сянка. Поради настъпващата дневна светлина обаче – Слънцето ще изгрее в 06:04 ч. за София, затъмнената част на лунния диск няма да се наблюдава добре до залеза на Луната“, каза физикът. За Източна България условията ще са по-неблагоприятни. За Варна Луната ще залезе в 05:44 ч. – само 16 минути след началото на затъмнението от земната сянка. Слънцето ще изгрее за Варна също в 05:44 ч. Пълната фаза на затъмнението няма да може да се наблюдава от България.

Третото за 2022 г. затъмнение ще се наблюдава от Европа, Североизточна Африка и Западна Азия на 25 октомври. От България явлението ще може да се проследи в ранния следобед на 25 октомври (вторник), добави Маркишки. Частичните фази на затъмнението ще започнат в 11:58:21 ч. българско време. Максималната фаза ще настъпи в 14:00:10 ч., а краят на явлението – в 16:02:16 ч.

„За София затъмнението ще започне в 12:27:16 ч. Най-голямо закриване на слънчевия диск – до 32.1% от площта му , ще се наблюдава в 13:36:39 ч.. Тогава Слънцето ще бъде на височина 35 градуса над южния хоризонт. Краят на явлението за София ще бъде в 14:45:59 ч. Продължителността на затъмнението за столицата ще бъде 2 часа, 18 минути и 43 секунди.

От Източна България затъмнението ще се наблюдава с малко по-голяма максимална фаза. За Варна тя ще бъде 0.503, с 39.4% закрита площ на слънчевия диск и ще настъпи в 13:42:41 ч. Началото и краят на затъмнението за Варна ще бъдат съответно в 12:29:43 ч. и в 14:54:45 ч. Продължителността на затъмнението там ще бъде 2 часа, 25 минути и 02 секунди“, уточни той.

Българският учен не пропуска да отправи предупреждение за защита на зрението и на фотографската техника от опасно силната слънчева светлина при наблюдение на слънчево затъмнение. „Поставяйте подходящи слънчев филтри пред очите си и пред обективите на използваните от вас оптични прибори“, съветва Пенчо Маркишки.

Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 16 май. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Моментите от U1 до U4 са на контактите на Луната със сянката (umbra). Затъмнението ще е случи след преминаването на Луната през низходящия възел на нейната орбита.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК