Пострадалата жена в столичното метро е с четири огнестрелни рани, съобщиха от болница „Света Анна“, където беше откарана ранената.

Тя е откарана в здравното заведение в много тежко състояние и в кома.

Единия куршум е предизвикал тежка черепно-мозъчна травма. Има още две огнестрелни рани в гърдите и една в корема. В момента жената се оперира. Има опасност за живота й съобщиха от лечебното заведение.

Сигналът за инцидента, който стана на метростанция Летище София, е подаден в Спешна помощ в 14:24 ч. Пристигналият на място екип е интубирал пострадалата на място.

Стрелба в метрото на летище София, има ранен и загинал

Жената и мъж бяха намерени по-рано в сряда във влак на столичното метро. Те са идентифицирани, но самоличността им засега няма да се оповестява. Очаква се разпознаване от близките им.

Известно е, че жената е 56-годишна, а мъжът на 63 г. И двамата са от София, но засега не е ясно, дали са семейство.

До мъжа е намерен пистолет Макаров, за който се знае, че е законно притежаван. Той е работил като охранител. Предполага се, че е стрелял срещу жената при битов скандал, а след това се е самоубил.

На мястото на стрелбата са открити 5 проектила, съобщи наблюдаващият прокурор. Двамата са били открити от свидетели в безжизнено състояние. Засега не са известни очевидци на стрелбата.

В близките часове предстои да бъде установено на коя станция са се качили двамата и дали са били заедно. Ще бъде проверено и  дали някой от тях е имал самолетен билет.

В началото се появиха съмнения за атентат. Затова тежковъоръжени полицаи бяха забелязани да влизат в метрото.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Българите, кандидатстващи за лотарията за зелена карта, спадат драматично през последните години. Това става ясно от резултатите за мераклиите, участвали в програмата, които вече са ясни.

Според данните за последните три години кандидатите от България са намалели двойно – от 33 000 през 2019-а, до 14 000 за последната година. През 2020 година кандидатите са били 22 000. Спечелилите тогава са 348. Година по-рано са били 343. През 2018-а 776 души са получили право за пребиваване в САЩ благодарение на лотарията.

Милиони хора всяка година се опитват да получат така желаните документи за постоянно легално пребиваване в САЩ, а сред тях и много българи.

През последните години обаче

те са все по-малко

Печелившите по програмата всяка година са по над 55 000 души, основно от страни, които са с по-ниско ниво на имиграция към САЩ, сред които и България.

Лотарията за зелена карта, чиято съдба беше под въпрос още от първите дни на администрацията на бившия президент Доналд Тръмп, е един от предпочитаните начини на българите да преследват своята американска мечта. Техният интерес към програмата беше сравнително еднакъв през последното десетилетие – около 100 000 наши сънародници всяка година кандидатстват, а между 1000 и 2000 печелят. През последните 3 години обаче броят на подалите документи за зелени карти намалява – от 94 513 през 2016-а до 74 316 през 2018 г. (числата включват кандидати и техните семейства – деца и съпрузи).

Спечелилите са 865 през 2016 г., 666 през 2017-а и 776 през 2018-а. През 2015-а спечелилите българи са почти двойно повече – 1418 души.

Българският интерес към лотарията и преди е показвал такива изменения, които може би са знак на

оптимизъм в обществото

за предстояща положителна промяна в страната. Така например броят на кандидатстващите спада постепенно повече от наполовина между 2007-а и 2010 година (от 69 128 през 2007 до 24 010 през 2010 г.). Причината може да се търси в оптимизма на сънародниците ни след приемането на България в Европейския съюз през 2007 година. Но след 2010-а виждаме, че отново повече българи започват да участват в лотарията, явно разочаровани от липсата на напредък в страната въпреки членството в ЕС.

Опити да се спре лотарията за зелена карта се правят почти всяка година, въпреки това желаещи да опитат шанса си в „страната на неограничените възможности“ не липсват.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Животът на 45-ия парламент бе кратък, но за сметка на това – бурен. Скандалите и разгорещените дебати съпровождаха депутатите още от първия им ден на работа.

За председател на Народното събрание бе избрана Ива Митева от „Има такъв народ“. А заседанията бяха върнати в старата сграда на парламента. Още на първото парламентарно заседание и петте политически групи – „Има такъв народ“, „БСП за България“, „Движение за права и свободи“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, застанаха против ГЕРБ.

Народното събрание проведе осем заседания и едно провали, защото народните представители от ГЕРБ, БСП и ДПС не подкрепиха дневния ред на парламента.

Бяха внесени 76 законопроекта

но бе приет само един – за промените в Изборния кодекс.

С измененията в него депутатите отмениха пропорционалната изборна система, приеха и мажоритарен вот, но за следващите редовни парламентарни избори. На тези избори няма да има и 32 МИР „Чужбина“, въпреки че се създаде. Паднаха ограниченията в броя на изборните секции зад граница и бе въведено видеонаблюдение за броенето на бюлетините след изборния ден. Реши се и друго – гласуване само с машини, но в секциите с над 300 души. Създаде се и нова ЦИК, която да се назначава от президента.

Депутатите формираха и Временна комисия по ревизия на управлението на Бойко Борисов през последните 10 години.

За краткия си живот парламентът прие и мораториум върху отдаването на концесии, продажбата на държавни и общински болници и назначенията в държавната администрация от кабинета „Борисов 3“. Проектът беше приет единодушно, като народните представители от ГЕРБ не гласуваха.

Народните представители така и не приеха предложението на Мая Манолова заплатите на депутатите да станат 1400 лева. Предложението на БСП за преизчисляване на пенсиите също бе отхвърлено. А партийната субсидия за един действителен глас си остана 8 лева.

Парламентът

искаше да изслуша премиера в оставка

Бойко Борисов два пъти, но той първоначално бе в отпуск, а след това и в болничен заради скъсан менискус. Дори оставката на правителството бе подадена писмено в деловодството на Народното събрание.

Вместо премиерът обаче в пленарна зала се яви финансовият министър в оставка Кирил Ананиев, който трябваше да съобщи какво е състоянието на държавната хазна и на фискалния резерв. Изслушването му обаче бе провалено от ГЕРБ заради неудобни въпроси от другите политически групи.

Скандали, обвинения и закани за съд се чуха по време на заседанията в Комисията по ревизия. Земеделският бизнесмен Светослав Илчовски направи скандални разкрития за рекети и изнудване. Пред комисията, оглавявана от Мая Манолова, той каза, че е плащал по 800 000 лева на година за такса спокойствие. Илчовски твърди, че премиерът Бойко Борисов е приемал скъпи подаръци в кюлчета злато. Борисов от своя страна каза, че някой е платил на хора да говорят против него.

Президентът Румен Радев връчи

три мандата за съставяне на кабинет –

на ГЕРБ, на „Има такъв народ“ и на „БСП за България“. Единствено ГЕРБ се опита да сформира правителство, но поканите им за разговори с „Има такъв народ“ и „Демократична България“ така и не се случиха.

Парламентарните групи на „Има такъв народ“ и „БСП за България“ изобщо не се опитаха да съставят кабинет.

Депутатът и лидер на „Има такъв народ“ Слави Трифонов така и не се появи в парламента, защото се разболя от COVID-19. След това карантината му изтече, но той отново не се яви и каза, че е в болничен.

Така след 25 дни живот, девет от които работни, 45-ият парламент бе разпуснат от президента Румен Радев и бързо отиде в историята.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК