Открийте ни и в

България

Край Дуранкулак хората ловели китове, сеели пшеница… 7 хилядолетия история

публикувано

на

Снимка: Wikipedia

Древните обитатели на Дуранкулак са практикували не само речен, но и морски риболов, включително и лов на китове, разказва за БТА археологът от Регионалния исторически музей във Варна Владимир Славчев.

Освен това населението се е занимавало със скотовъдство и земеделие, включително събиране и обработка на семена от маслодайни растения.

Археологическият комплекс при Дуранкулак е разкрит през 70-те години на миналия век, но продължава да удивява специалистите при техните проучвания.

Според учените комплексът възниква на брега на едноименното езеро като селище в началото на късния неолит /5300 – 4500 г. пр.н.е./, разказа Славчев. По думите му в началото на ранния халколит обитателите се преместват на днешния голям остров, който обаче тогава все още не е бил такъв.

На това място селището съществува през цялата каменно-медна епоха.

Гърците правят светилище на Кибела, уникално за цяла Европа

През класическата епоха в пещерата на самия остров гърците правят светилище на Кибела, което е уникално за цяла Европа, допълни Славчев. По думите му след като е изоставено, през 9-11 век, там съществува селище от ранното средновековие в рамките на Първата българска държава. Това всъщност е единственото изцяло проучено ранносредновековно селище в България, уточнява археологът.

Специалистите окачествяват мястото като комплекс, тъй като освен всички селища, от самото начало на късния неолит там е направен и некропол – гробище, в което обитателите погребват своите мъртви. Той съществува до края на каменно-медната епоха, а от него са проучени 1 204 гроба, което го прави един от най-големите проучени праисторически некрополи в Европа.

В същия район на брега на езерото има и комплекс от ритуални ями от елинистическата и римската епоха, а от времето на Първата българска държава има некропол и от ранното средновековие.

„През 2019 година разкопките край Дуранкулак бяха много интересни, донякъде изненадващи дори и за нас“, казва още Славчев.

През миналата година, при разчистване на къща от средната каменно-медна епоха, се оказва, че нейните каменни стени са построени по-рано, просто са били използвани, а отдолу има неопожарено жилище с инвентара, стопански помещения. Открита е и неовъглена пшеница. За археолозите това е голяма изненада, тъй като до момента не са откривали такива масивни стени от този период.

По думите на Славчев откритието е причина да бъде преосмислена изобщо цялата концепция за комплекса.

„Оказа се, че населението на тази култура в края на неолита се качва на острова /тогава възвишение/, напълно го разчиства и прави една настилка от трамбована глина, сива на цвят“, разказва Славчев.

Археолозите са открили следи от остатъци от пещи или огнища, дупки от много масивни колове, които вероятно са ползвани за конструкцията на жилища или временни навеси. Става ясно, че древните са започвали да застрояват цялата територия по предварително осмислен общ план.

Сградите са ориентирани строго в посока север-юг, направени са изключително солидно с каменни цокли с височина поне 50 сантиметра. Ползвани са много стабилни варовикови камъни, над които е имало друга конструкция. Тя обаче остава мистерия за археолозите, тъй в по-късните периоди сградите са били разрушени и подравнени.

„Построявайки тези масивни сгради, населението преминава вече в следващия етап, наречен среден халколит“, обяснява Славчев. По думите му това всъщност е периодът, в който започва развитието на йерархичното общество и се появяват механизми на местна власт.

Тази структура археолозите виждат в некропола край Дуранкулак, както и във втория Варненски некропол, който се отнася към същото време. Развитието на това общество през късната каменно-медна епоха, след около 100-150 години води до появата на култура „Варна“ и до създаването на най-старото обработено злато в света, открито във Варненския халколитен некропол.

Археолозите не могат да дадат отговор на въпроса дали началото на тази цивилизация е в Дуранкулак или около Варненското езеро. Ясно е само, че Дуранкулак е единственото място, където има приемственост на населението през различните епохи. Там може да се проследи последователността как са се случили исторически нещата.

„Поради някакви причини тези хора са се разселили и най-вероятно са дошли от север. Възможно е причината да е била нашествия на племена, които са вървели покрай Дунав и лека-полека са изтласквали местното население на юг, към все още неусвоени територии. Земята обаче е била по-малко и може би именно това сгъстяване на населението ги е принудило да си изработят правила, йерархия, която да функционира. Те е трябвало да оцеляват – от една страна напират едни хора, които са различни, от друга – природните ресурси, с които разполагат, вече са ограничени“, обяснява археологът.

Племената, които са живели по-близо до Варна, са се занимавали по-активно с лов, тъй като е имало повече гори. В Дурланкулак, където още е било степ, дивечът е бил доста по-малко. За сметка на това обаче там е едно от малкото селища, където има добре изследван комплекс от кости на риби. За археолозите е ясно, че тези хора са практикували риболов, при това не само речен, но и морски.

Сред находките от Дуранкулак – кости от кит

„Е, китът е бил средиземноморски – т.е. доста по-малък като размер от океанските“, разяснява археологът. По думите му племената от новокаменната епоха, включително носителите на култура „Хаманджия“, са пристигнали на новата територия с пълен стопански комплекс – т.е. семена, които да отглеждат, и одомашнени стада от животни.

Пристигайки, населението е заварило и диви степни магарета. Хората започват системен лов на тези животни. Предполага се, че точно това население е изтребило степните магарета из съвременна Добруджа, тъй като последните такива кости датират точно от началото на средната каменно-медна епоха.

От земеделските култури древните са отглеждали пшеница и ечемик, просо. Изследванията на палео-ботаниците обаче показват и различни семена от маслодайни растения, т.е тези хора са добивали и масло, което са използвали в храната си, разказва Славчев.

По думите му от антропологична гледна точка те са имали доминиращи европеидни черти със съвсем лек примес на средиземноморски /медитерански/ тип. Това ги е различавало от хората във вътрешността на Балканския полуостров, където доминиращите черти са били медитеранските.

Според Славчев хората в района на Дуранкулак са били по-високи от населението във вътрешността. Ръстът на мъжете е бил приблизително 170-172 сантиметра, а на жените около 164-166 сантиметра.

„Находките от Дуранкулак са изключително важни за България, за Европа, дори за света“, настоява Владимир Славчев.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

България

Нов рекорд в България – 182 заразени и седем починали за ден

Те са установени при направени 2 538 PCR

публикувано

на

от

Виж цялата статия

182 са новите случи на заразени с коронавирус в България за последните 24 часа при направени 2 538 PCR теста. Това сочат данните на Единния информационен портал. Така общият брой на заразените става 5497.

Седем души са починали за последното денонощие. Новоизлекуваните са 90.

Активните случаи към момента са 2 366. В болница са 450 души, като 29 от тях са в интензивни отделения.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Кралско агаве разцъфтя в ботаническата градина в Балчик

Ботаническата градина притежава още 67 вида от рода

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Кралско агаве разцъфтя в Университетската ботаническа градина в Балчик след дълъг живот, но ще загине, щом цветовете му паднат, съобщават от парка за атракцията.

Agave Victoriare-Reginae набира „сили“ за цъфтеж двайсет-трийсет години и в зряла възраст се обагря в ефектно жълто. За сукулента е характерна още кръглата форма и много плътното разположение на листата, поясняват ботаниците.

Образуването на цветове и плодове изтощава растението и то умира след узряването на семената.

Родина на необичайния вид от рода Agave е планината Сиера Мадре в Североизточно Мексико, където е застрашен от изчезване, но е широко култивиран и често се среща в разсадници за сукулентни растения, добавят от парка.

Агавето, разцъфтяло в експозиционната оранжерия, е част от колекцията на Университетската ботаническа градина, която притежава още 67 вида от рода.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Нота от МВнР: Защо за българите във Великобритания има карантина?

С нотата посолството ни в Лондон търси разяснение за критериите, върху които се основава решението на Великобритания, тъй като други държави, включени в списъка, имат по-голяма заболеваемост от България

публикувано

на

от

Виж цялата статия

По указания на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева посолството ни в Лондон отправи нота с искане за обяснение до британското правителство защо страната ни е изключена от списъка с държави, за които отпада карантината при пристигане в Обединеното кралство от 10 юли. Това съобщиха от външно министерство.

Министър Захариева е разговаряла и със заместник-министъра на външните работи с ресор Европа и Америка Уенди Мортън, от която е поискала също мотиви за това решение.

С нотата посолството ни в Лондон търси разяснение за критериите, върху които се основава решението на Великобритания, тъй като други държави, включени в списъка, имат по-голяма заболеваемост от България. Посолството подчертава, че нашата държава е сред тези с най-ниски нива на разпространение на вируса.

„Навременните и ефективни мерки срещу разпространението на вируса в България доведоха до само 2 281 активни случая“, подчертават от посолството. Черноморското крайбрежие е на практика зона свободна от Ковид-19, която вече е привлякла хиляди туристи от над 35 държави това лято, пише също в нотата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено