Новият марсоход на НАСА ще занесе над десет милиона имена на Червената планета, съобщи ДПА.

Американската космическа агенция покани хората по света да запишат имената си, които да бъдат изпратени в космоса с новия апарат, който в началото на март получи наименованието „Пърсивиърънс“ („Постоянство“). НАСА е получила 10 932 295 заявки.

Имената са въведени в три чипа и са прикрепени към алуминиева пластина на марсохода миналата седмица.

По план „Пърсивиърънс“ трябва да бъде изстрелян от Кейп Канаверал през юли или август и да кацне на повърхността на Марс през февруари следващата година. Апаратът ще търси следи от древни микроби и ще изучава климата на Червената планета.

Картините, на които става свидетел в болницата в Солун, където работи, от момента, в който в живота ни нахлу новият коронавирус, безпокоят дълбоко хирурга Петрос Бангеас, пише в репортаж АНА-МПА за лекаря, създал хирургическа маска с използването на нанотехнология.

„Станахме герои в научен филм“, казва той в опит да опише „страха от невидимата заплаха, която вече изглежда, че дебне навсякъде“. На преден план, освен Ковид-19, излиза вече и недостигът на оборудване за индивидуална защита, който засилва все повече ден след ден безпокойството на лекарите и останалия медицински персонал, който работи на предната линия в борбата със заболяването.

Бангеас е специалист по обща хирургия и има магистратура по нанотехнологии от Физическия факултет на Солунския университет „Аристотел“. Той решава да вземе нещата в свои ръце по оригинален начин. Бангеас проектира и изработва хирургически маски за многократна употреба с използването на методите на нанотехнологията в съчетание с върхова технология в областта на триизмерното принтиране, за да помогне, колкото е възможно, на колегите си да се защитят от Ковид-19.

Лекарят, който вече има опит в създаването на хирургически инструменти с антимикробни свойства, се е опитал да направи нещо подобно и този път. „Целта ми е да създам защитни средства (маски и очила) за многократна употреба с антимикробни и антивирусни свойства. На изследователско равнище приложенията на нанотехнологиите вече са хвърлени в битката срещу Ковид-19. (…) Така създадох маска с наименованието „PROtair33″, а триизмерното й принтиране беше направено в сътрудничество със солунска фирма“, обяснява лекарят.

Бангеас казва, че степента на защита, която осигурява „PROtair33“, е много по-висока от тази, която дава обикновената маска. „Маската се състои от две части – външна (бяла) и вътрешна (зелена). На вътрешната част на маската се поставя филтър тип N95, обработен специално с нанасяне на слой от наночастици. Външността също е покрита с наночастици, които – както и в случая с изработването на хирургически инструменти – имат противозалепващи и антимикробни свойства. Материалът, от който е изработена маската, е полимлечна киселина (PLA), която е биосъвместим и биоразградим полимер, който може освен това да се стерилизира лесно.

Голямото предимство на този материал е, че осигурява повърхност, която е негостоприемна за прикрепянето на микроби и на вируси“.

Бангеас обяснява, че маската му в пълния си вид с нанопокритие е насочена към болничния персонал, а не за обикновена употреба, защото защитата, която осигурява, е голяма и прекомерна за нуждите на широкото население. На този етап обаче обикновената маска без нанопокритие може да се използва от всеки.

„Всяка болница вече има възможност да има 2-3 3D принтера и да произвежда маски и защитни средства, които да покриват нуждите й на основата на философията „направи си сам“. Що се отнася до промишленото производство, изобретателят смята, че то може да бъде постигнато със съществуващите технологии.

Бангеас казва, че стойността на прототипа не е била по-висока от стойността на една конвенционална маска, като основната част от цената е филтърът N95. Основното предимство на новата маска обаче са нейните свойства и обстоятелството, че е за многократна употреба.

Турция превръща в музей остров край егейския окръг Измир, използван през Османската империя за карантиниране на заразноболни. Остров Карантина в района на град Урла отново предизвика интерес на фона на върлуващата епидемия от Ковид-19, отбелязва турската частна телевизия НТВ.

В момента тече процес за реставрация и предстои островът да бъде превърнат в музей. Съоръженията, използвани на острова, и до днес могат да служат за пример на съвременните системи, посочва още телевизията.

Островът е служел за изолация на болни от холера, чума и други заразни болести през 19 в.

В рамките на реставрационните дейности ще бъдат възстановени 16 исторически сгради.

Директорът на острова музей Тургут Йълмаз твърди, че именно остров Карантина е първото място, устроено според научните правила за карантиниране.

През 1866 г. не е имало определени световни научни практики и стандарти за срока и правилата на карантина, казва Йълмаз, според когото остров Карантина не се различава по никакъв начин от съвременните центрове за изолация на заразноболни пациенти.

Така например, дрехите на пътниците, поставяни под карантина, са били обработвани при висока температура и дезинфектирани с пара. След това пристигащите са взимали душ и са преминавали през лекарски преглед.

Онези, за които е било преценявано, че са здрави, са прекарвали между 8 и 10 дни под карантина. Болните са били изпращани в специални отделения за лечение, а умрелите – погребвани надълбоко в гробове, засипвани с вар, разказва още той.

Капацитетът на острова е бил за 600 души.

Процесът за реставрация на сградите и съоръженията на остров Карантина е започнал през 2018 г., а когато той приключи, главното здание ще стане музей. В момента процесът е на етап търг.