Само за последните 20 години в САЩ и Европа са извършени кражби на произведения на изкуството за милиарди долари. Ето и едни от най-големите удари, които са донесли не само финансови последици, а и необратими такива за ценителите на изкуството.

Една от най-сериозните кражби е именно в САЩ. През 1990 г. от музея „Изабела Стюърт Гарднър“ в Бостън са откраднати 13 творби на обща стойност 500 милиона долара. 23 години по-късно кражбата е разкрита.

На пресконференция в Бостън специалният агент на ФБР Ричард Делорие разказа, че крадците са част от престъпна групировка, която действа в Нова Англия и средноатлантическите щати на САЩ. В интерес на следствието, имената им не се съобщават.

По данни на ФБР скоро след кражбата, извършена точно преди 23 години, картините и другите произведения на изкуството са били

изнесени от щатите Пенсилвания и Кънектикът

а преди около 16 години са предложени за продажба.

Според ФБР не е изключено платна и предмети сега да се намират у хора, които нямат отношение към престъплението и дори не подозират, че картините са откраднати.

Обирът в музея „Изабела Стюърт Гарднър“ е извършен на 18 март 1990 г. в 01,24 ч. Двама крадци, облечени като полицаи, карат охраната да им отвори и влизат в музея. Мнимите ченгета казват, че са получили сигнал и трябва да го проверят. В разрез с правилата, пазачите ги пускат.

Маскираните завързват охранителите и прекарват в музея 81 минути. Обикалят залите и внимателно подбират произведения, към които не е включена алармена инсталация.

Изнасят от музея 13 произведения: три платна на Рембранд, по едно на Мане и Вермеер, пет творби на Дега, една бронзова китайска чаша, бронзовия орел от върха на знамето на Наполеон. Най-скъпа от откраднатите картини е „Концерт“ на Вермеер (1658-1660). Според специалистите само нейната стойност надхвърля 250 милиона долара.

По-младият крадец казал на пазачите, преди да си тръгне: „Кажете им, че ще се свържем с тях“. Но никой не го е направил.

Въпреки наградата от 5 млн. долара, обявена от музея, картините изчезват без следа. Обирът предизвиква купища хипотези за това кой би могъл да го е извършил. ФБР и частните детективи, наети от музея, тръгват по следи, водещи до

наркокартелите в Южна Америка

Ирландската републиканска армия, подземния свят в Япония и мафиотите в Бостън.

Другата рекордна кражба на произведения на изкуството, оценена за над милиард долара, става в Германия преди по-малко от месец. Тогава от музея „Грюнес Гевьолбе“ в Дрезден, където се съхранява една от най-големите колекции от културни и исторически съкровища в света, са изнесени безценни експонати. Крадците изпускат ценности за над 500 000 долара, но пък си тръгват с доста по-ценни неща.

Ударите на Стария континент

Швеция, август 2018 г.

Снимка: Swissinfo.ch

В дързък обир посред бял ден крадци проникнаха в катедрала в Швеция и задигнаха кралски регалии от 17-и век, оценени на 65 милиона шведски крони (7 милиона долара). Двете корони и кълбо по-късно бяха открити в кофа за боклук северно от Стокхолм. Двама мъже бяха обвинени и осъдени на затвор за кражбата.

Венеция, януари 2018 г.

Снимка: NBC News

Крадци задигнаха ценни индийски бижута, сред които брошка с 10-каратов диамант и обеци с 30-каратови диаманти, от прочутата колекция на катарския шейх Ал Тани, изложена в Двореца на дожите във Венеция. По-късно хърватската полиция задържа четирима заподозрени, за единия от които се предполагаше, че е свързан с няколко големи обира в Европа и т.нар. мултинационална банда „Розовата пантера“.

Берлин, март 2017 г.

Снимка: AP News

Крадци проникнаха в музея „Боде“ на Острова на музеите в Берлин и задигнаха 100-килограмова златна монета на стойност 3,75 милиона евро, известна като „Голям кленов лист“. Процесът срещу обвиняемите започна през януари 2019 г. От полицията допускат, че монетата е била претопена.

Париж, октомври 2016 г.

По време на Седмицата на модата в Париж крадци проникнаха в апартамента на Ким Кардашиян, завързаха риалити звездата и задигнаха бижута на стойност над 10 милиона долара. По случая бяха повдигнати обвинения срещу 10 души. Предполагаемият им главатар написа извинително писмо на Кардашиян от затвора. Риалити звездата впоследствие заяви, че след преживяното вече не се интересува толкова от материални неща.

Верона, Италия, ноември 2015 г.

Снимка: NPR.org

Въоръжени крадци задигнаха 17 картини, сред които произведения от ренесансовия и бароковия периоди, оценени на приблизително 15 милиона евро. Творбите, сред които платна на Тинторето и Петер Паул Рубенс, впоследствие се появиха отново. Крадците бяха осъдени на 10 години затвор.

Кан, Франция, 2013 и 2015 г.

Кинофестивалът в Кан е известен не само със звездния си блясък, но е и своеобразен магнит за крадците. В рамките на проявата през 2015 г. от бутик на „Картие“ на булевард „Кроазет“ посред бял ден бяха задигнати бижута и часовници на стойност милиони долари. Две години по-рано от сейф в хотелска стая бяха откраднати бижута на „Шопар“. Два месеца по-късно самотен въоръжен мъж извърши един от най-големите обири в историята, задигайки бижута на стойност 136 милиона долара от хотел „Карлтън“ в Кан.

Цюрих, Швейцария, февруари 2008 г.

Въоръжени мъже откраднаха четири маслени платна на стойност 180 милиона швейцарски франка (около 180,6 милиона долара) от колекцията на „Бюрле“, сред които творби на Клод Моне и Винсент ван Гог. Всички картини бяха намерени четири години по-късно. Крадците получиха до седем години затвор.

Осло, Норвегия, август 2004 г.

Въоръжени крадци проникнаха в Музея на Мунк и задигнаха версия на прочутата творба „Викът“ на художника, както и друга картина, „Мадона“. Двете картини, оценени на 141 милиона долара, бяха намерени две години по-късно. Обирджиите бяха осъдени на няколко години затвор.

Шотландия, 2003 г.

Картина от Леонардо да Винчи, оценена на 65 милиона долара, беше открадната от замъка Дръмланриг в Шотландия. Творбата беше намерена четири години по-късно.

Берлин, Германия, април 2002 г.

Девет картини от прочути експресионисти, оценени на около 3,6 милиона евро, изчезнаха от музея „Брюке“. Творбите, сред които произведения на Емил Нолде и Макс Пехщайн, бяха открити няколко седмици по-късно. Крадците получиха до 5,5 години затвор.

Има ли микрофон наблизо, то той най-вероятно е включен. Това е нещо като правило в политиката и политиците се опитват да не го забравят. Разбира се, невинаги успяват, а резултатът е повече от забавен за нас, публиката. Доказателството – последните шеги на Джъстин Трюдо по адрес на Доналд Тръмп. Преди дни в кулоарите на срещата на НАТО в Лондон канадският президент се подигра за прекалено дълга пресконференция на американския президент на разговор с други държавни лидери, а думите му се оказаха записани от медиите.

Но Трюдо не е единственият. Вижте други забавни истории от политиката пред микрофон, събрани от BBC.

1. „Започваме да бомбардираме след пет минути“ (1984)

По време на Студената война президентът на САЩ Роналд Рейгън разпалва дипломатически пожар със закачка към СССР. По време на проверка на звука преди ежеседмичното му обръщение към нацията по радиото Рейгън си прави майтап със звукооператорите, които го записват за радиото NPR.

„Мои скъпи американци, за мен е удоволствие да ви кажа днес, че подписах закон, с който Русия ще бъде изгонена от обществото завинаги. Започваме бомбардирането след пет минути“, казва Рейгън.

Макар шегата да не се чува в ефир, по-късно се появява запис с нея. В резултат от това, съветски войски са вдигнати по тревога по източната граница на СССР, а коментарите на Рейгън са порицани от Съветския съюз.

2. Жак Ширак не харесва британска храна (2005)

Френският президент Жак Ширак създаде каша с кулинарни коментари, които се твърди, че е направил при пътуване до Русия. Според френския вестник Liberation политикът ветеран е разговарял със свои руски и германски колеги по време на събитие по повод 750-та годишнина на руския град Калининград. Мислейки си, че микрофонът му е изключен, се твърди, че Ширак е казал за Великобритания следното:

„Не можеш да имаш доверие на хора, които готвят така лошо. След Финландия това [Великобритания] е страната с най-лошата храна.“ В допълнение посочва, че „единственото нещо, което британците някога са направили за европейското земеделие, е болестта „луда крава“.

Коментарите така и не са излъчени, но от медийния екип на Ширак по това време не ги и отричат. По това време отношенията между Франция и Великобритания са хладни, а двете страни имат сблъсък по въпроса с фермерските субсидии и решението на Франция да не вземе участие във войната в Ирак.

3. „Йо, Блеър!“ (2006)

По време на събиране на страните от Г-8 в Санкт Петербург микрофон, намиращ се близо до президента на САЩ Джордж Буш и британския премиер Тони Блеър, улавя техен личен разговор, който по-късно става известен като „Йо, Блеър“.

По време на разговора Буш поздравява своя британски колега с думите „Йо, Блеър, как я караш?“, след което му благодари за подаръка (пуловер) и отправя обидни коментари към организацията Хизбула в Ливан.

Визирайки сирийската подкрепа за Хизбула в конфликта с Израел, Буш казва, че се е надявал ООН да „убеди Сирия да накара Хизбула да спре с тези…“, като „тези“ е последвано от обидна дума. „Свържи Кофи [Анан] по телефона с [Башар] Асад и направи нещо“, добавя американският президент.

Използването на фразата „Йо, Блеър“ след това става повод за подигравки от политически опоненти и на двамата лидери, въпреки че според някои лидери Буш може да е казал „Да, Блеър“ (Yeah, Blair). Въпреки това записът показва особената връзка между двамата политици по онова време.

4. „Не мога да го понасям вече“ (2011)

Личен разговор между френския президент Никола Саркози и американския му колега Барак Обама е подочут от журналисти по време на среща на Г-20 във Франция. Малко преди пресконференция репортери получават слушалки за симулантен превод, но им е казано да не ги включват, преди да е приключил разговорът на двамата лидери зад кулисите.

Няколко души обаче не се съобразяват с тези изисквания и чуват как Саркози говори на Обама за министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху.

„Не мога да го понасям вече, той е лъжец“, казва Саркози. „На теб може да ти е писнало от него, но аз трябва да се занимавам с него всеки ден“, отвръща Обама.

В продължение на няколко дни във Франция никой не коментира разговора, но в крайна сметка Дан Израел от френския сайт Arret sur Images разказва за случилото се. Разговорът е отражение на обтегнатите отношения на Израел както с Франция, така и със САЩ по онова време.

5. Гордън Браун и „предубедената жена“ (2010)

Браун е министър-председател на Великобритания, когато при разговор с жители на Рокдейл в Северна Англия изпада в конфронтация с жена, която оспорва нивата на имиграция в страната. След размяната на реплики с нея, той се качва в колата си, но с все още закачен на дрехите микрофон на Sky News.

Без да съзнава, че микрофонът още е включен, той казва на свой сътрудник, че разговорът е бил „бедствие“ и че не е трябвало да го оставят да говори с тази жена. Пита чия е била идеята. На въпроса какво е казала тя, Браун отговаря:

„Ъх, всичко! Тя е просто предубедена жена, която каза, че била от лейбъристите. Имам предвид… това е просто нелепо.“

След този случай Браун посещава жената – Гилиън Дъфи, за да й се извини, като повтаря извинението си и по време на интервю за BBC Radio 2.

6. „Да разваляме седенката“ (2007)

През есента на 2007 г. учителите в България са в стачка, а министрите на финансите и образованието – съответно Пламен Орешарски и Даниел Вълчев, се срещат с представители на учителските синдикати, припомня webcafe българския принос в политическите гафове пред микрофона. По време на срещата Орешарски и Вълчев пропускат факта, че някой от микрофоните пред тях може да е включен.

Орешарски тогава се обръща към Вълчев с думите: „Дай да разваляме седенката“. Това беше последвано от искане за оставката на двамата министри и извинение от Орешарски, който по-късно – през май 2013 г. – стана и министър-председател на страната.

Кейт Торвалдсен от Норвегия е имала всички шансове да живее средностатистически живот на жена със семейство, което обича, и с работа, която й носи удоволствие. Но това е изглеждало така само в първите години на живота й. След това всичко се променя и до днес тя живее със съзнанието, че е различна и знае повече от другите, и с недоверието на останалия свят, дори и той да е от най-близките й.

Кейт е родена в един от големите градове на страната, Драмен, който се намира на около 40 км от столицата Осло. През 1973 г. е на 4 години, точно по това време тя преживява първото необичайно явление, което ще бележи целия й живот.

„Спомням си стаята ми, все едно бе вчера, а срещу леглото ми имаше два прозореца. Лежах и гледах през тях звездите, когато изведнъж блесна светлина. Внезапно от стената встрани се появи странно същество, доста едро, с големи черни очи.“

 Дядо Коледа

И макар повечето деца да се страхуват от тъмното, малката Кейт не се уплашила от непознатия гост. Напротив, той й внушавал доверие и тя заживяла с мисълта, че това е… Дядо Коледа. Години по-късно плакала много, когато разбрала, че добрият старец не е висок, слаб и сив, а пълен, в червено и с фалшива брада. Опитала се да разкаже на майка си за това, но тя не й повярвала. Впрочем не й вярва и до ден днешен.

А Кейт среща сивия си приятел отново, на покрива на къщата, в която няколко години по-късно се преместили да живеят с родителите си.

„Както си лежах на покрива, нещо се спусна над мен и направо ме издърпа нагоре! В следващия миг се озовах на нещо като маса, около която имаше 2-3 от тези сиви същества, които стояха около мен. Пъхнаха ми някакви неща в носа и… – Кейт започва видимо да се вълнува, сякаш й е трудно да продължи. – Това е последното нещо, което помня.“

Често хората, които твърдят, че са били отвличани от извънземни, разказват за какви ли не ужасяващи експерименти, но в повечето случаи имат крайно откъслечни спомени за случилото се. Не са редки ситуациите, в които очевидците разказват за своите преживявания под въздействието на хипноза. Такъв е и случаят с Кейт, пише списание 8.

 В пустошта

 През следващите десетина години норвежката все пак успява да заживее „нормален“ живот, въпреки че по нейните думи понякога гледа с часове звездите. Има съпруг, когото обича, и собствено шивашко ателие. Постепенно тя се предава на рутината на ежедневието, но в един момент решава да се отърси от заобикалящото я. Отива да си почине в хижа в местността Гол. И там една сутрин се събужда с подут клепач, а под веждите си има белези. „Освен това ме боляха носът и очите“, спомня си тя и веднага поема обратно по пътя към цивилизацията. А там открива, че нещо с нея не е както трябва. Станала е свръхчувствителна към звука. „Когато поставих зарядното устройство в контакта, чух силен шум като от микрофон. Никой не реагираше на заобикалящите ни звуци като мен. Всичко излъчваше много силен фонов шум – уредбата, телевизорът, лампите, всичко. Когато хората говореха, гласовете им бяха невероятно силни.“

Хипноза

 Това е преломният момент в живота на Кейт, в който тя решава, че нещата не могат да продължават по този начин и че е крайно време да научи повече за себе си и за света около нея. По една случайност (или пък не?) неин приятел по това време се интересува от НЛО и й препоръчва хипнотерапевта д-р Ян Джундж, който има опит в хипнотизирането на хора, твърдящи, че са били отвлечени от извънземни. „Както и предполагах, оказа се, че онази вечер в хижата съм била посетена от извънземни. Първо си спомних едно високо същество, което носеше нещо като прилепнала роба и ме гледаше, а после се намерих на маса, заобиколена от три по-дребни. Те бяха сиви, с големи глави и черни очи. На главата ми бяха сложили устройство, подобно на шлем, с нещо като нокти, които пробиха кожата под веждите ми. В носа и ушите ми имаше вмъкнати игли… “

 Импланти

Следващият етап в историята на Кейт започва с помощта на канадския режисьор Сид Голдбърг. Това не е случаен човек – има две награди и две номинации „Еми“ за документални поредици. Покрай създаването на сериала „Ловци на мистерии“ той се запознава със случая на Кейт. През 2016 г. я съветва да си купи мощни магнити. До този момент Сид е имал няколко случая с американци и канадци, които са имали „извънземни импланти“ в телата си. Отначало Кейт подхожда леко недоверчиво, но все пак се снабдява с такива магнити: „Направо бях шокирана, когато те се прилепиха към някои части от тялото! Например дълги години усещах малък плосък обект от едната страна на врата ми и насочих един от тях там. Той прилепна, все едно е залепен с лепило.“ Така Кейт разбира, че има импланти на 28 места в тялото си, разположени симетрично.

И това не е всичко.

Скоро тя разбира, че имплантите служат за проводник на извънземна информация. „Никога не съм медитирала или изпадала в транс, но една поредица от събития ме накара най-сетне да проумея защо бях отвлечена.“

Един ден тя работи в ателието си над поръчка за сватбена рокля, когато изведнъж пред очите й причернява, в буквалния смисъл. „Тогава за пръв път получих информация под формата на сменящи се картини“, разпалено разказва Кейт. Първо се появява нещо като ДНК структура, после вижда подобие на срез на въже. „После изведнъж картината замря и все едно нещо изтегли моето съзнание и го запрати в най-красивото нещо, което някога съм виждала. Тогава последва голяма експлозия! Съзнанието ми пътуваше в безкрая, видях как е създадена Вселената. След това отново се „върнах“ в ателието…“

Оказва се, че сред учените, които първи проявяват интерес към тази информация, има и българи. „Трябва да кажа, че проф. Лъчезар Филипов и проф. Бойко Рангелов много се интересуват от всичко, свързано с извънземната информация. Аз нямам научни познания и опит, така че тяхното мнение е изключително важно“, обясни тя.

Оказва се, че информацията, която получава Кейт, е на много нива, и по време на нейните „пътешествия“ на ума тя разбира много за Вселената и за себе си. „Повечето хора мислят, че се раждаме и умираме. Но истината е, че се раждаш и умираш много пъти. Можеш да видиш какво си постигнал през всичките си животи. По време на моите „пътешествия“ аз видях истината за тях.“