Истинско цунами от психически травми и отклонения, стремглав ръст на страховите неврози и депресиите - от това се опасяваха редица специалисти в Германия по време на първия локдаун. Опасяват се и сега, при втората, по-лека национална карантина. А различните допитвания и изследвания рисуват многолика и понякога противоречива картина на душевното ни състояние в условията на пандемия. Иначе коронастресът във всекидневието има многолики проявления. Установява се например, че при всеки десети човек са се развили проблеми със съня. Изследователи от Базел пък констатират, че хората спят средно 15 минути повече, но сънят им е по-неспокоен. Пандемията е катализатор за психическите проблеми. В случая това особено важи за хората с диагностицирани психически смущения. Най-вече при пациентите, които страдат от тъй наречените "компулсивно-обсесивни разстройства", сегашната ситуация просто налива масло в огъня, установява прсихотерапевтът Бенедикт Клауке от Мюнстер. Става дума за хора, които например имат маниакално желание да контролират всичко или пък са жертва на някакви принудителни всекидневни ритуали - да речем миене на ръце или други хигиенни процедури. Младежите са сериозно травмирани. Симптомите на страх и депресия нарастват най-вече у по-младите хора, които страдат от изолацията и липсата на "купон". Това е, защото за младите социалните контакти и общуването в по-големи групи са нещо много важно - това е пътят, по който младият човек получава признание и самочувствие. Депресията, която се появява при някои пациенти с COVID-19, се обяснява с преживяването на загуба - с коронавирус човек губи например обоняние и физическа активност. Характерът на такава депресия беше описан и от психотерапевта Антон Йежов. „Депресивното възприемане на реалността се характеризира с фиксиране върху това, което не е, и игнориране на това, което е. Състоянието от това значително се влошава. Затова като отправна точка бих препоръчал да се обърне внимание на това, което е. Намерете някакви ресурси във външния свят и в себе си, нещо, на което можете да разчитате“, посъветва Йежов. Ако емоционалното състояние надхвърля границите, се препоръчва да се свържете със специалист и да получите необходимото лечение, каза лекарят. Пренебрегването на депресията може да доведе до опасни последици, предупреди той. Лекарят обяснява и как коронавирусът засяга човешката психика. Според него до 30 процента от пациентите с тежък коронавирус всъщност страдат от депресия и правят опит за самоубийство. Специалистите са единодушни: редица съвсем обикновени и банални неща могат да укрепят душевното здраве. Движете се повече, излизайте сред природата, спортувайте, общувайки с близки и приятели – по телефона или чрез видеовръзка в интернет. И нещо особено важно: Имайте грижата да следите единствено сериозната и достоверна информация за коронавируса и пандемията, не се доверявайте на съмнителни твърдения в социалните мрежи.