Изследователи от университета Бен Гурион в район Негев в Южен Израел казват, че са идентифицирали молекули в киселото мляко, които са ефективни при лечението на различни възпалителни състояния, включително „цитокинова буря“, причинени от COVID-19.

Цитокиновите бури са отговорни за някои от случаите на дихателната недостатъчност при COVID-19. Те се наблюдават, когато имунната система на тялото прекали и атакува сама себе си – една от водещите причини за смърт при пациенти с COVID-19.

Изследването е проведено от студента Орит Малка и проф. Раз Йелинек, декан по изследванията и развитието в университета Бен-Гурион, и наскоро е публикувано в рецензираното списание Microbiome.

Йелинек каза, че няколко години преди пандемията от коронавируса Малка забелязва, че киселото мляко има терапевтичен ефект и започва да го изучава в лабораторията на Йелинек. Заедно те идентифицирали молекули в киселото мляко, които имат изключителни антибактериални и противовъзпалителни свойства.

„Една от основните причини хората да умират от COVID е цитокиновата буря. Цитокините са имунни молекули, предназначени да помогнат на тялото да се бори с нашественици като вируси. Но при определени обстоятелства – а учените не знаят точно защо – тялото преминава в някакъв вид свръхформа и отделя много цитокини, толкова много, че ви убива.

Това се случва по време на COVID-19. И така, когато COVID започна, казахме, нека видим дали тези молекули могат да помогнат срещу цитокиновите бури“, обяснява Йеленик. Молекулите в киселото мляко не само елиминират цитокиновата буря, но и възстановяват баланса на имунната система. „Това беше наистина забележително“, каза Йелинек.

„Цитокиновите бури не се случват само при COVID-19. Това е много лошо състояние с наистина много малко лечения срещу него“, каза още той.

Изследователите са в края на сформирането на стартираща компания под чадъра на BGN Technologies за по-нататъшно развитие и комерсиализация на технологията.

Йелинек каза, че компанията трябва официално да стартира през следващите няколко седмици и след това те ще наберат средства за провеждане на клинични експерименти. Надява се, че изпитанията ще могат да започнат в рамките на няколко месеца.

Йелинек отбеляза, че той и Малка са провели и други експерименти с киселото мляко и са установили, че то има потенциала да се бори и с патогенните бактерии. По-конкретно, молекулите са в състояние значително да намалят вирулентността на причинителя на холера.

„Това е първата демонстрация, че вирулентността на човешките патогенни бактерии може да бъде смекчена от молекули, секретирани в пробиотични млечни продукти, като кисело мляко или кефира. Не мисля, че досега има молекулярни механизми, за които хората със сигурност са знаели, че имат терапевтичен ефект. Сега вече знаем“, каза Йелинек.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Вариантът на новия коронавирус, открит първо в Бразилия и известен като P.1, е устойчив към три от четирите терапии с антитела, одобрени в САЩ, съобщи Ройтерс, като цитира резултати от лабораторни изследвания.

Учени са направили експерименти, при които вариантът Р.1 бил изложен на взаимодействие с различни моноклонални антитела, включително и на четирите, използвани в САЩ за лечение на пациенти с коронавирус – индевимаб и касиривимаб на „Редженерон фармасютикалс“ и бамланивимаб и етесевимаб на „Ели Лили енд Ко“. Само имдевимаб е показал въздействие.

Неутрализиращите свойства на останалите три били „подчертано или напълно ликвидирани“, се посочва в преминал независима оценка доклад, публикуван в електроннната библиотека bioRxiv и приет за публикация в сп. „Сел хост енд майкроб“.

Южноафриканският вариант на COVID-19 е по-устойчив на ваксината на Pfizer

Изследователите проверили и въздействието на кръвна плазма от преболедували COVID-19 и на кръвни проби от ваксинирани срещу коронавирус с препаратите на Pfizer и на Moderna върху Р.1. В сравнение с ефекта им върху оригиналната версия на коронавируса, плазмата и кръвта с антитела от ваксините са по-слабо ефективни при неутрализиране на Р.1.

“Модерна“ прави нова ваксина – срещу много COVID варианти

Предишни изследвания установиха, че те са дори още по-слабо ефективни срещу южноафриканския вариант B.1.351. Това дава основания да се смята, че бразилският вариант може да не носи така голям риск от повторно заразяване или от намаляване на защитата на ваксината, както южноафриканският вариант, каза съавторът на изследването Дейвид Nо от Колумбийския университет.

Той подчерта, че е необходимо лабораторните данни да бъдат потвърдени от данни от реалната практика.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

240 000 българи са с поставена първа игла от противоречивата ваксина на „AstraZeneca“. След като Европейската агенция по лекарствата обяви, че е възможна връзка между ваксината и необичайни тромбози, редица държави започнаха да въвеждат различни възрастови ограничения за използването й, съобщи bTV.

Това се случва, въпреки че агенцията не препоръчва такива ограничения и заявява, че рискът от тромбози е много рядък, а ползите от ваксината остават в пъти по-големи.

В България здравният министър съобщи, че се върви към общ европейски подход за забрана на ваксината за всички под 60 години, след което започна умуването какво да се прави с хората в тази възрастова категория, които вече са си поставили първа доза.

Министър Ангелов обясни какво да правят хората, получили първа доза от AstraZeneca

Сред тях е Стефка Антонова, която в момента чака втората доза.

„Много повече ме е страх от самия вирус, отколкото от страничните ефекти на ваксината. Надявам се, че първата като не ми е повлияла по този начин и втората няма да повлияе“, казва Стефка.

В България 240 хиляди души са като нея – с първа игла на „AstraZeneca“. От тях 47 хиляди са жени на възраст под 60 години. При общ европейски подход за забрана на ваксината за всички под 60-годишна трябва и общо решение – от коя ваксина да е втората доза на тези хора. В България се обсъждат два варианта, обясни във вторник здравният министър.

„Всички хора, които желаят да си поставят „AstraZeneca“ като втора доза, да си я поставят, а тези, които не желаят да си поставят такава ваксина – за тях ще се вземе решение с какво тя може да бъде заменена“, разясни Ангелов.

Задачата, която трябва да решат експертните съвети е трудна, тъй като към момента няма резултати от приключило проучване, което да доказва безопасност и ефикасност при комбиниране на различни ваксини срещу вируса.

„Въпреки че се правят подобен род проучвания и докато не излязат официално такъв тип данни, ние не може да препоръчваме такъв тип комбиниране на ваксините, въпреки че се коментира в доста страни от Европа“, казва Цветелина Великова, клиничен имунолог.

Според изследванията рискът от тромбоза при ваксината на „AstraZeneca“ е много по-нисък, отколкото, ако се разболеем от COVID -19.

В същото време сайтът на Националната здравна служба на Англия се срина няколко минути, след като жителите на Острова на възраст между 45 и 50 години получиха възможност да се запишат за ваксина. До момента с първа доза са ваксинирани близо 33 милиона души – повече от половината население на Острова, а 21 милиона от тях са ваксинирани с „AstraZeneca“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК