Българската икономика ще се свие с 5.5% тази година и ще отбележи растеж с 3 на сто следващата. Освен това доходът на глава от населението ще се върне към стойностите си от 2019 г. по-бързо от повечето членки на ЕС в региона, със скорост, сходна с тази на Западните Балкани. Това съобщава Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в последния си доклад с прогнози за няколко региона. В него институцията ревизира очакванията си за тази и следващата година спрямо последната прогноза през май и отбелязва, че "регионите на ЕБВР са по-тежко засегнати от пандемията" от икономически по-развитите европейски държави. През май ЕБВР прогнозира, че спадът ще е с 5% за тази година, но следващата ще последва растеж от 4 на сто. Такива промени в прогнозите (до 1.5 пункта) се забелязват като цяло в държавите от региона, определян от ЕБВР като югоизточната част на ЕС - България, Румъния, Гърция и Кипър. Само в Гърция ситуацията е по-тежка - с по-тежко свиване на икономиката тази година (9.5%, влошаване на прогнозата с 3.5 пункта). Оценката за България е при икономически растеж от 3.4%, отчетен миналата година, и спад от 3 на сто за първата половина на тази. Тя освен това се основава на хипотезата за "постепенна нормализация на икономическата активност в България и икономическите ѝ партньори от края на 2020 г.". От изброените страни в "югоизточния ЕС" България е страната, която би трябвало да върне своя БВП на глава от населението към стойностите от 2019 г. най-бързо - до последното тримесечие на 2021 г. (за сравнение - в Кипър това се очаква най-рано през 2025 г., в Гърция през 2023-а, в Румъния през 2022-а). На Западните Балкани, където поне две държави (Албания и Черна гора) ще отбележат 9% спад, но с по 5% Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония очакват спад като в България, всички страни също очакват възстановяване на доходите на глава от населението в последното тримесечие на 2021 г. Турция очаква това година по-късно. Сравнително бързо възстановяване се очаква в балтийските страни, където БВП на човек от населението ще се върне към стойностите от 2019 г. по същото време като България (Латвия и Естония) или още в средата на следващата година (Литва). За Хърватия, Полша, Словакия и Унгария това ще стане едва през 2022 г., в Словения - във втората половина на 2023-а. "Туристическите сезони в България, Кипър и Гърция се свиват в сравнение с предишни години това допринася за дълбоки рецесии, а крайното потребление и износът също са тежко засегнати в региона", пише ЕБВР за групата на България. "Фискалните пакети облекчиха част от въздействието на кризата върху лица и фирми. Средно БВП в региона ще спадне с 6.6% през 2020 г. и отчасти ще се възстанови с 3.4% през 2021 г. За България се отбелязва, че след ръста от 3.4%, движен основно от потреблението, през 2019 г. "дълбоката рецесия" и ограниченията, въведени заради извънредното положение през март, заедно с постепенно възстановяване през май след сваляне на ограниченията характеризират 2020 г. Възстановяването обаче се е забавило с увеличаването на заразените в средата на лятото, а въздействието на COVID-19 се е проявило най-ясно през второто тримесечие, когато спадът на БВП е 8.7%. Износът на стоки, възлизащ на около 50% от БВП и правещ България "само умерено зависима" от търговията, се свива с 3% на годишна база през първата половина на 2020 г., отбелязва се срив в посещенията на чужденци, а фокусът на кризисния пакет на правителството, еквивалентен на около 5% от БВП, е запазване на работни места, помощ за уязвими групи и осигуряване на ликвидност за предприятия. Отбелязва се, че през юли 2020 г. България се присъединява към Механизма на обменните курсове (ERM II) на еврозоната.