Открийте ни и в

Български истории

Лъч Христов – българинът, на чието име в Хюстън дават награда

Той си отиде само на 24 г. при трагедия във Флорида, но остана в сърцата на много хора
bgvoice

публикувано

на

Лъчезар Христов, наричан от приятелите си в Хюстън просто Лъч, си отиде след трагичен инцидент край Панама сити във Флорида само на 24 години. Драмата се разигра през юли 2016 година, а сега, три години по-късно, на негово име бе създаден фонд, който ще подпомага студенти в университета „Райс“.

   Лъчезар е невероятен, той с лекота превзема университети, изпити и награди и с много талант и упоритост изкачва стълбичката на успеха.

Роден е през 1992 година, три години преди сестра си Ася. На 7 години остава без баща, който също си отива от този свят при инцидент. След няколко трудни години майка му се омъжва втори път за български емигрант в САЩ и заедно с децата си заминава за Луизиана.

„Тогава Лъчи бе на 13 години и макар че в началото да не знаеше добре английски език, с много труд и упоритост успя бързо да навакса и завърши с отличие гимназия”, разказа преди дни пред българския вестник „Ботевградски вести“ майка му Валентина Маринова. След това Лъчезар е приет с пълна стипендия в престижния университет „Райс“ в Хюстън, Тексас.

„Това бе голяма стъпка не само за него, но и за цялото ни семейство. Всички бяхме много горди и щастливи.

Лъчи постигна успехи

за които не си представях, че е възможно. Той бе първият в семейството ни, който получи висше образование”, споделя майката.

По това време тя работи като чистачка в щатския университет на Луизиана.

“Лъчи се премести в Тексас. За четири години в уНиверситета Райс той израсна като личност със строги принципи, морал и човечност. Беше наша подкрепа, радост и гордост. По това време направи и първата си научна публикация”, допълва почернената жена.

Като студент в Райс Лъчезар е асистент-преподавател, частен учител и академичен сътрудник на Дънкан Колеж. Завършва бакалавърската си степен по химия в първите 5% на най-добрите студенти. “Лъчи беше приет в десетте най-престижни университета в САЩ за докторат по биохимия. Неговият избор беше Харвард”, разказва още майката.

Преди това обаче той заминава като студент-изследовател за една година в Германия със стипендия на Фулбрайт в Хумболтовия университет в Берлин. По това време пише и публикува втората си научна статия. Междувременно печели и наградата NSF Scholarships in Science,Technology, Engineering, and Mathematic, която му позволяваше да учи в Харвард като независим студент, и още други предимства.

През тази година той пътува из Европа с раница на гръб, за да опознае красотата на всяка държава и култура.

Говори няколко езика

и е жаден за приключения и нови преживявания. Лъчезар се наслаждава на живота, стреми се да излиза от зоната си на комфорт и да се възползва от всяка възможност да учи нови неща.

“Върна се в САЩ в началото на юли 2016 година. Успя да посети приятелите си в Хюстън, а в началото на август замина със сестра си Ася на почивка във Флорида. Там се случи инцидентът. Той се удави във водите на залива край Панама сити. Само седмици преди да започне докторската му програма в Харвард”, разказва за трагедията майката.

Животът на семейството се преобръща. В този труден момент ги подкрепят негови приятели. Те правят възпоменание и в университета Райс. Лъчезар е кремиран и погребан в България до баща си.

“Ние продадохме къщата в Батън Руж и се преместихме в Колумбия, Мисури, където дъщеря ми Ася учеше висшето си образование. През миналата година тя се дипломира по специалността маркетинг и здравни грижи, намери си работа в Сан Франциско и в момента двете живеем там. Ася работи по програмата АmeriCorps като учител и йога инструктор”, споделя майката за новия си живот.

Клара

Това е момичето, което Лъчезар среща в университета Райс и стават приятели. Тя е родена в Хюстън и завършва бакалавърска степен по психология, социология и публична политика в университета Райс, след дипломирането си работи в Индиана, Пенсилвания, като политически организатор и консултант по кризисни въпроси. Клара получава престижната стипендия Root-Tilden-Kern за изучаване на закона за обществения интерес в Нюйоркския университет, където щеше да започне през август 2017 г. Тя се беше посветила на социалната справедливост и искаше да помага на ощетените общности.

През април 2017 година тя умира внезапно само няколко месеца след смъртта на Лъчезар.

След смъртта им техни приятели от университета правят сърца, в които са изписани думите, които най-често използват, за да опишат двамата. За Лъчи думата е Radiant (лъчезарен), а за Клара – Kind (мила).

„Искаме да направим нещо трайно, което да въздейства върху живота на студентите в Райс, и успоредно с това да почетем Лъчи и Клара – разказват техните близки. -Затова двете семейства се обединихме и създадохме награда, наречена „Лъчезар Владимиров Христов и Клара Катерина Робъртс” в Дънкан колеж. Целта е да предоставяме финансова помощ на изключителен студент в Дънкан колеж в университета „Райс“.

За първи път награда ще бъде връчена през май 2020 г. Това отличие ще бъде присъдена на младежи, които се нуждаят от финансова помощ и

споделят същите ценности

като Лъчи и Клара. Кандидатите е нужно да притежават почтеност, гражданско лидерство и план как да бъдат полезни на другите.

Носителят на наградата трябва да е човек с изключителен характер, с доброта, лично излъчване, дълбоко да зачита индивидуалните права и социалната справедливост.

„Трагичната смърт на Лъчи и Крала остави нашите семейства и приятели неутешими. Тази награда е най-малкото, което можем да направим, за да почетем живота и наследството им. Те биха променили света чрез науката, изследвания, политическите реформи и със собствените си мощни гласове. Бихме искали да насърчаваме и овластяваме бъдещите ни лидери, така както насърчавахме Лъчи и Клара”, казват техните родители.

 

Др Джулиан Йост, професор по химия в „Райс“:

Лъчезар Владимиров Христов, наричан от своите приятели и семейство Лъч, беше необикновена личност. Той правеше силно впечатление на всеки човек, когото срещаше, и дори заразяваше непознати с любовта си. Беше изключително интелигентен, слънчев и лъчезарен.

Благодарение на своите интелектуални качества Лъч беше признат от много институции, имаше много награди, но изключителното у него беше неговата сърдечна чистота. Вълнуваше се да отгърне следващата страница в живота си и да създаде още спомени със своите приятели, както и да помогне на родителите си. Лъч имаше много мечти и желания. Изживяваше всеки ден пълноценно, с непоколебим оптимизъм. За начинанията му свидетелстват много снимки, както и прекрасните спомени на хората, които го познаваха. Лъч беше изключителна личност със своето искрено желание да постига мечтите си, подобрявайки и просветлявайки всичко, което се изправяше на пътя му.

 

Трагедията във Флорида

Лъчезар напуска този свят едва на 24 години. Крайбрежната полиция в Панама сити, Флорида, казва, че тялото на българина е извадено от силното вълнение във вторник следобед. Той е бил забелязан във водата западно от кея на Дан Ръсел.

Когато спасителите го извадили от прибоя, тялото на Лъчезар било вече безжизнено. Само мигове по-рано спасителите по плажната ивица сменили флаговете на двойно червени – сигнал, че плуването е строго забранено.

Пристигналите на място парамедици оказват първа помощ на българина и извършват сърдечен масаж. Така минути по-късно медицински екипи от местната болница успяват да засекат пулс, затова и българинът е приет в критично състояние. Два дни по-късно, в четвъртък вечерта, обаче Лъчезар издъхва.

Трагедията е огромна не само за опечаленото семейство, но и за българската общност в Съединените щати. Бдения в памет на Лъчезар се провеждат в Батон руж и в Хюстън.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

За четвърт век: Варненец стъпи във всички страни на света

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
1. Красимир Петров по време на пътуванията си. Снимка: „24varna“

Варненец сбъдна мечтата на всеки любопитен човек на Земята. Воден от страстта на пътешественика, от интереса към необичайното, от манията да опита всичко и да види всичко, Красимир Петров стъпва във всички 196 държави в света – независими и международно признати. И то започвайки голямото си пътешествието на 33 години.

Красимир Петров е коремен хирург, изпълнителен директор на спешната болница на българския Североизток – МБАЛ „Света Анна – Варна“.

В лекарския кабинет, сн. „Труд“

До навършване на Христовата си възраст и преди да започне голямото си пътешествие, д-р Петров е посетил само три държави. Първата от тях е Румъния, а големият му маратон приключи преди дни в Молдова. Така 440 км се оказаха разстоянието между първата и последната точка на своеобразното му околосветство пътешествие. И вместо за 25 минути, колкото е разстоянието от столиците на Румъния и Молдова със самолет,

хирургът от Варна го измина за четвърт век

преминавайки през още 194 държави.

Пътешествието му всъщност започва много преди първото прекрачване на границата към Румъния – още в ранното му детство, с приказките на баба му, разказите на баща му, историите на Жул Верн и Майн Рид, отрупаните с книги рафтове на бившата руска книжарница на пешеходната улица във Варна.

Когато става на 33 години, Красимир Петров прави няколко рейса като корабен лекар. Включва се и в няколко алпийски експедиции.

„В манията да се опиташ да видиш всичко, знаейки, че това е невъзможно, завъртях колелото“, обобщава докторът началото на своето пътуване пред „24varna“.

Първия рейс като корабен лекар д-р Петров прави до Китай. По разписание пътуването трябва да приключи за 2 месеца, но продължава 7 – през 14 държави.

Следват няколко рейса с кораб, серия организирани пътувания, Хималаи, Южна Америка…

„В началото водещо е любопитството. После идват туристическата страст, интересът към необичайното и отварянето на сетивата към обаянието на джунглата в Централна Африка например“, анализира голямата си страст пътешественикът хирург.

Със завидния опит на човек, обиколил всички 196 признати държави в света, той е категоричен, че

щастието от всяко пътуване е въпрос на нагласа

и настройки на сетивата.

„В масовия случай хората са чели за екзотични места и са си формирали клишета, които нямат общо с истината. А тя е простичка: Можеш да обиколиш Африка без двуцифрено число ваксини. Единствената задължителна за Африка и Южна Америка ваксина е тази против жълта треска. Добре е да има и хепатитна, но е под въпрос колко действа тя. Личната хигиена е определяща, включително и за другите паразитни заболявания. Работещата формула е старото колониално правило: Не пиеш небутилирана или непреварена вода и не ядеш неминала през огън храна и необелено растение. Най-сигурната защита срещу малария са ризите с дълъг ръкав и дългите панталони, особено след залез слънце, когато излизат комарите. Това обаче е валидно, ако престоят е под 3 месеца. Ако надвиши този срок, избягването на маларията е почти невъзможно“, споделя докторът пътешественик.

За най-дългите си пътувания той ползва неплатен отпуск. Над 2/3 от страните е посетил в режим на евтини пътувания – със спане в хостели, евтини хотели и хранене в местни заведения. Така обикаля Южна Америка, голяма част от Азия и половин Африка. В пари този тип пътешествия костват

около 2000 долара – за посещение на 4-5 държави

След успешното приключване на списъка с всички 196 международно признати независими държави в света д-р Петров признава, че има дестинации, в които не би стъпил повторно, но към Африка винаги е готов да поеме пак.

„Природата в Африка, хората и тяхната представа за живота са много различни. Времето там тече различно. Бих се върнал винаги там. Вероятно защото мотото, по което се опитвам да живея, гласи, че живеем заради грешките, които бихме направили отново“, признава хирургът пътешественик.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българче от Ню Йорк спечели национална награда от гърл скаутите на Америка (СНИМКИ)

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Виолета Еган със сребърната значка (горе на елечето, нейно ляво) и сертификата, който получава

Скаутското движение в Щатите е на повече от 100 години. Организацията на момичетата (Girl Scouts of America) е създадена първа – през 1912 година, а на момчетата – през 1916 година. През 1916 г. Конгресът утвърждава със закон организацията на момчетата, а на момичетата – през 1950 г.

В Girl Scouts днес членуват 1,7 млн. момичета. Едно от тях е Виолета Еган, на 14 години, от oкръг Рокланд (Rockland County) в Ню Йорк. На 16 ноември тя получи сребърно отличие – втората най-голяма национална награда в редиците на организацията. „Скаут съм още от детската градина. Записа ме майка ми. Участвала съм в много дейности – от оцеляване на открито до продаване на бисквитки и почистване на природата с проекта ни „Keep Rockland Beautiful“. Подаряваме и подаръци на деца в нужда с проекта ни „Радост“ („Joy“). Участвала съм и в инициатива заедно с компанията за козметика Avon, където правихме червило и руж и се запознахме с жени инженери“, казва Виолета. В момента тя е в ниво „Синиърс“ („Seniors“), в което влизат момичета от 9-ти клас. Минала е през по-долните нива „Kадет“ („Cadette“), „Mаргаритка“ (Daisy), „Брауни бисквитки“ („Brownies“), и „Джуниърс“ („Juniors“). Нивата са разпределени по възрастови групи.

Сребърната значка се дава на скаути кадети

„При по-големите момичета има много активности за научаване на неща от техническите науки, за водене на бюджет и бизнес, не само традиционните ходения по лагери и оцеляване на открито. Въведени бяха и нови инициативи в областта на сигурността в интернет – проблем, който е много актуален в момента“, казва майката на Виолета Елена Стойчева-Еган, която е и лидер на нейния патрул (troop) и изпълнява тези задължения на доброволни начала.

Преди изобщо да започне работа по проект за сребърна значка, Виолета минава през задължително пътуване (journey) в ниво кадети. То е за целия патрул и изисква проучването на дадена тема. „Темата, която момичетата избраха, беше за чистотата на въздуха и проектът им се казваше „Дишай“ („Breathe“). Момичетата правиха всякакви инициативи в тази насока – проучиха как се приготвят бонбоните маршмелоу и дали това замърсява въздуха, палиха лагерен огън, за да разберат как той влияе на чистотата на въздуха, засадиха цветя, за да подпомогнат производството на кислород в атмосферата“, разказва майката на Виолета.

Като кадет Виолета спечелва значки за оказване на първа помощ, за отлични умения по стрелба с лък, за умения по намиране общ език с другите, за усвояване на науката за щастието, за изработване на бизнес план и много други.

За да бъде допусната до участие за сребърната награда, тийнейджърката съставя проект, който отговаря на няколко изисквания – да включва

50 и повече часа доброволчески труд

(volunteering), да засяга пряко общността (community help), в която живее, да дава възможност за проява на лидерство (leadership), да има глобален елемент и да може да се приложи и извън общността (global aspect), както и да може да бъде продължен и след предварително зададения краен срок (sustainability). „Най-много време на Виолета отне проучвателният етап. Освен всичко тя трябваше да състави и един своеобразен бизнес план, а също и да получи одобрение от специален ментор, отговорен за сребърните награди, както и от регионалния съвет на гърл скаутите. Имаше и определен срок за осъществяване на проекта – две години, докато тя беше в седми и осми клас. В началото на 9 клас, през септември, проектът трябва да е предаден“, обяснява Елена.

Отначало Виолета искала да работи за прокарване на закон или изискване за инсталиране на кофи за рециклиране на пластмасови бутилки във всичките 11 начални училища в нейния район, но това не изглеждало възможно за реализация в рамките на две години. Виолета решава да се срещне с ментора си. От срещата Виолета научава още, че от 2020 г. в нейния окръг – Рокланд Каунти – ще забранят използването на пазарски торби за еднократна употреба. Среща се и с експерт в опазването на околната среда. Срещата била с една от мениджърките на нюйоркска компания за рециклиране на отпадъци. Оттам обяснили, че найлоновите торбички са голям проблем, защото много хора продължават да ги хвърлят при боклука за рециклиране. Това може да повреди машините им и затова те спират работа, за да ги отстранят ръчно.

Всичко това дава идея на Виолета какъв да е проектът й, с който печели сребърната значка на момичетата скаути. Тя решава да работи за популяризиране на въпроса колко опасни за околната среда са тези найлонови пликове. Озаглавява проекта си

Спасяването на планетата е в една торба“

Момичето се свързва с организации от нейния окръг, които активно участват в обществения живот и които биха дарили торби за многократна употреба. Получава 200 такива торби. Прави подходящи листовки и набелязва местата, където може да ги раздава и да разговаря с хората. „Стоях един цял ден пред един магазин, ходих в един детски лагер, разнасях торби и по къщите в района. За доказване на лидерство, изнесох презентация пред всички по-малки скаути. С тях също шихме торби от стари тениски, които децата донесоха от вкъщи. За да покажа, че проектът ми засяга и други общности, изнесох презентации и раздавах торбички в българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Създадох и фейсбук страница, която съществува и днес и информира хората и показва устойчивостта на моя проект“, обяснява нашето момиче скаут.

Виолета е горда от получената сребърна значка и се радва, че е помогнала на много хора да разберат, че найлоновите торбички се разпадат в околната среда изключително бавно и че е много важно да се рециклира. Сега може да участва за златна награда. Все още няма идея върху какво ще работи, но се надява отново да намери интересен въпрос, който засяга обществото пряко.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada