Открийте ни и в

Български истории

„Майсторите на комедията“ идват в САЩ и Канада

Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров отново разсмиват до сълзи
Лилия Гюрова

публикувано

на

„Майсторите на комедията” – това е името на комедийното щоу, с което трима от най-любимите комици на българите – Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров, пресъздават незабравими образи и скечове от историята на емблематични телевизионни предавания като „Ку-ку“, „Каналето“, НЛО и „Шоуто на Канала“ и от театрални формати.

Имената на големите комедийни актьори сами по себе си гарантират много смях и забавление, представяйки по своя характерен начин забавното си, иронично и често сатирично виждане на събитията, случващи се в България, в Европа и по света. Когато към това се добавят и някои от най-известните и обичани песни от историята на предаванията, както и нова музика, „Майсторите на комедията“ се превръща в изключително свежо и разсмиващо до сълзи мултимедийно представление, което гарантира на зрителите искрено забавление и добро настроение. И обяснява защо вече втора година пълни зали както в България, така и в чужбина, където българите ги посрещат с радост, забава и смях.

От 25 септември до 15 октомври на тримата любимци на българската публика предстои турне в САЩ. Какво ги събира отново, как са се променили героите им през годините, каквото е новото в шоуто, как сглобяват пъзела от характери – за това разказаха тримата комедийни майстори пред BG VOICE.

ТУРНЕТО В ДАТИ
27 септември, петък – Монреал
28 септември, събота – Торонто
29 септември, неделя – Атланта
5 октомври, събота – Сан Франциско
6 октомври, неделя – Бостън
9 октомври, сряда – Лас Вегас
11 октомври, петък – Сиатъл
12 октомври, събота – Ванкувър
13 октомври, неделя – Чикаго

Представлението е замислено с идеята за българите, които живеят в чужбина, като ретроспекция на това, което тримата големи комици са правили през годините. „Решихме да обединим предавания като НЛО, „Шоуто на канала“, „Каналето“, „Ку-ку“, защото има нещо като носталгия, а и хората ги харесват и искаме да ги зарадваме“, обяснява Тончо Токмакчиев. Двамата с Камен Воденичаров са състуденти и се познават от 1986 година, а Георги Мамалев винаги е бил за тях пример в актьорската професия. Така

тримата обединяват усилия, опит и еднаквите си представи за хумор

и забавление. „Много е важно да правиш нещата с хора, с които имате еднакъв вкус и критерии“, обяснява Тончо Токмакчиев.

„Това, че гледаме в една посока, е много важно, разбираме се с две думи, споделя и Георги Мамалев. – И Тончо, и Камен са много добри професионалисти, много надарени хора. И тъй като мислим в една посока, нещата се получават много бързо и са много ефектни и на сцената. И това се доказва от факта, че вече сме го изиграли десетки пъти, може би повече от 30.“

А Камен Воденичаров определя шоуто като спектакъл, който събира негови, на Георги Мамалев и на Тончо Токмакчиев „щуротии, които сме правили“. И допълва, че и за тримата това е огромно удоволствие, защото шоуто е „истинско богатство, което имаме благодарение на нашия труд и на нашите колеги и приятели през всичките тези години“.

А дали героите от скечовете на тримата комици са се променили през годините и как? „Едно от хубавите неща на такива литературни и телевизионни герои е, че те не се променят в своето мислене“, казва Тончо Токмакчиев. „Средата се е променила, ситуацията и в България, и в света е различна за 20 години и те са преживели някакво развитие, но си остават и същите“, допълва той.

Въпреки това обаче има промени, които неизбежно са се отразили на познатите образи. „Много неща се случиха за тези години – казва Камен Воденичаров. – Например образите на хамалите вече са много модерни, ползват телефони, таблети, нови технологии“,  обяснява той. Но допълва, че

като образи продължават да са като Лаурел и Харди

като единият е човек, който бърка думите, а другият го поправя. „Но чисто интуитивно, така както и хората навсякъде по света усещат и напипват същината на всеки един проблем, който коментират“, казва още той.

А Георги Мамалев посочва и още една разлика – това, че сегашното шоу се прави в театрален вариант. „Човек, като си е вкъщи, не е закован пред телевизора, за разлика от спектакъла в театъра, където чака час и 40 минути или два часа да бъде забавляван. Това дава възможност на актьорите да отиграват ситуациите с повече задълбочаване. И освен това трябва да се изчакат реакциите на публиката, паузите в играта, когато хората се смеят“, обяснява той.

Актьорите открехват малко завесата и за някои от новите скечове и образи, които пресъздават в спектакъла.

„На сцената на нашия спектакъл качваме специалиста по здравната реформа на Георги Мамалев и един измислен нов български еврокомисар, който отговаря за уеднаквяването на стандартите в Западна и в Източна Европа – още един образ на Мамалев“, казва Камен Воденичаров. „И тъй като Източна Европа не може да догони Западна, то Западна трябва да дръпне назад – допълва той. – А аз имам създаден през последните години образ на проф. Букварски, който изучава разликата в диалектите в българския език. И привеждам примери на много смешни, иронични и забавни словосъчетания и думички от различни части на България, където диалектът е богатство, а ние малко иронизираме тези омекотени или пък втвърдени форми на българския език.“

„Много забавен е монологът на Тончо за алкохола в различните държави – разказва Георги Мамалев, – или както Тончо казва:

Човекът е голям, колкото е голямо пиенето му“

Също и монологът на Камен как в различни региони на България се говори български, или моят монолог на доктора, който се оплаква от пациентите и казва: „Лекарите нищо не разбират, некадърни… А питате ли ни ние как работим? Викам му на един: „Слушай, от това швейцарско лекарство довечера преди лягане пиеш две и утре, ако се събудиш, пиеш още две. Вместо това той отива вкъщи, чука охлюви и ги смесва с ракия първак 70 градуса и тая гадост я пие, за да му мине гастрита“, разказва Мамалев.

Тримата класици на комедията споделят и какво е чувството за хумор за тях и спасява ли ни той във всекидневието. „Чувството за хумор е задължително не само у нас, по целия свят е така. Без него човечеството не може да съществува – казва Тончо Токмакчиев. „Човек трябва да бъде умерен оптимист и да не прави крайни заключения за всяка ситуация, защото нещата се променят“, допълва той.

„Чувството за хумор при всички положения спасява, така е, откакто свят светува“, споделя Камен Воденичаров. – Има хора и прослойки, които не го обичат. Но, слава на Бога, повечето намират утеха, рефрешване и събиране на нова енергия от хумора. Така че ние сме щастливи да имаме тази работа.“

Не мога да си представя живота без хумор и без смях, категоричен е Георги Мамалев. „Колкото повече забавни спектакли има, толкова по-добре. Това е част от нашия живот. Ако хуморът ни спасява, може би ни спасява от сивотата, от мрачното настроение, така че дори само заради това си заслужава“, допълва той.

Камен Воденичаров: Ние сме като ходещи социологически агенции

Образът на българина в чужбина е подобен на образа на българина в България, но с малко по-голяма лупа. Нюансите в голямата палитра се виждат някак по-ярко. Например, когато на 3 март бяхме в Барселона, имаше най-различни хора в залата – един минимодел на обществото ни в България. Имаше маси с много успели бизнесмени, на които им върви всичко по вода. Имаше група от студенти, които в момента учат. Имаше хора, които работят в най-различни ниши на бизнеса в Испания, имаше дори труженички от късния нощен сектор в единия край на залата. В една зала от 500 души имаше абсолютно всички модели, които ги има в България. Както се случва и в залите в България, само че в чужбина са много по-разпознаваеми – от една стара имиграция – много достолепни възрастни хора и със самочувствие, до едни чешити, които например въртят бизнеса с рикши в Париж.

Ние сме като ходещи социологически агенции. Един въпрос може много бързо да го тестваме и да разберем как реагират различните ни сънародници в град като Париж или Барселона. Предполагам, че сега ще можем да разпознаем и в Америка феновете на Тръмп и тези, които са против него.

Георги Мамалев: Навсякъде хората приемат спектакъла с еднаква радост

Всичко се случи от едно гостуване в Лондон, трябваше да направим голямо шоу, тогава беше и Марта Вачкова. И направихме чудесен спектакъл, хората много го харесаха. След това трябваше още веднъж да се появим там и след това започнаха да идват покани. Иначе заслугата е на Камен, който измисли „Майстори на комедията“. И започнахме да работим, за да сглобим цялостно едно такова представление – трима актьори, които да изпълняват смешни монолози, скечове и от НЛО, и от „Каналето“. И се получи един смешен, забавен комедиен спектакъл, който и в България върви с много добър успех. Не сме замисляли конкретно да го играем в чужбина, но така тръгнаха нещата. Навсякъде се приема с еднаква радост и настроение, но може би в чужбина е малко по-приповдигнато.

У нас, в България, хората имат възможност да ни гледат повече, публиката повече ни познава, идва и ни вижда и в театрите, където тримата играем, гостуваме и в провинцията. А в чужбина има момент на носталгия, на радост, че виждаш отново любими актьори, които са те забавлявали толкова години.

Тончо Токмакчиев: Това, което правим, не е снимка за спомен

Това, което правим, не е някаква снимка за спомен, то е изобретателно, забавно и няма значение дали си го гледал, дали си спомняш за тези образи или не. Идват деца с родителите си, пораснали деца. Мога да кажа, че навсякъде, където сме били – и в чужбина, и в България, хората са ни приемали изключително радушно, с голямо уважение и радост, с голям респект. И това ме кара да се чувствам щастлив.

В рамките на нашето общуване Жоро Мамалев е неизчерпаем източник на забава, остроумие и хумор, както и Камен. И можем една ситуация да я доразвием, да отидем в друга посока. Скоро имахме един случай в Банско, бяхме поканени на фестивал и гръмна един кондензатор. Имаше дим, а хората не искат да излизат, мислят, че правим смешка. Тогава Жоро Мамалев каза: „Положението е сериозно, не усещате ли разлика между нашия и дим и този дим.“ И тогава хората усетиха миризмата, дойде пожарната, проветриха салона и след половин час цялата публика отново се върна. Но невинаги е уместно да си правиш шега с всичко. Аз в живота не държа да съм център на внимание на всяка цена, защото сцената е едно, а животът друго.

ТУРНЕТО В ДАТИ

  • 27 септември, петък – Монреал
  • 28 септември, събота – Торонто
  • 29 септември, неделя – Атланта
  • 5 октомври, събота – Сан Франциско
  • 6 октомври, неделя – Бостън
  • 9 октомври, сряда – Лас Вегас
  • 11 октомври, петък – Сиатъл
  • 12 октомври, събота – Ванкувър
  • 13 октомври, неделя – Чикаго

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Българин бяга на маратона в Чикаго за децата в Родината

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Георги Кърджалийски на маратона в Чикаго

Тази година маратонът в Чикаго се проведе за 42-ри път. Състоя се в неделя, на 13 октомври. Участваха 42 000 маратонци от над 100 страни. Сред тях беше и нашият сънародник Георги Кърджалийски, който живее в Бостън и който си беше обещал, че ще бяга на 5 маратона в САЩ. Той вече завърши 4-те други бягания.

„Класирах се за Чикаго не по време, а от лотарията, но бях много въодушевен, че ме избраха и ще представлявам България“, каза Георги в деня преди бягането. Рано сутринта той беше преминал през последния етап от подготовката си – тичане от 5 км по трасето във Ветровития град. „Готов съм, има и малко притеснение, разбира се, но съм сигурен, че ще има и сълзи на щастие“, сподели още сънародникът ни преди старта.

Българин ще бяга на 5 маратона в САЩ

В неделя Георги беше в група Н, която тръгна в 9 сутринта. „Първите групи тръгнаха още към 6-7 часа сутринта – каза Георги. – Това беше първият ми маратон от големите серии (Abbott Major Major Series).

Преживяването беше страхотно

 Хората по улиците създадоха невероятна атмосфера със забавни плакати, които ме разсмиваха, докато тичах. Всички ни окуражаваха, бяха отделили от времето си да подкрепят познати и непознати, някои раздаваха банани и шоколадчета“, допълва той.

Георги бяга с благотворителна кауза за осигуряване на по-добро образование на децата в България независимо от социалния им статус. Каузата е в полза на фондация „Заедно в час“. Досега Георги е събрал около 3000 долара. Кампанията му ще продължи и след маратона. „Израствайки в семейство от средната класа в малък град като Септември, родителите ми винаги ме подкрепяха и напътстваха да следвам интересите си и да развивам потенциала си, дори това да е било с цената на лишения от тяхна страна”, казва Георги.

Той вярва, че иновативното образование, което е получил в математическата гимназия в Пазарджик, му е помогнало да кандидатства успешно в САЩ и иска и други деца да имат подобен шанс с добра подготовка от класните стаи в родните школа.

Сънародникът ни финишира за малко повече от 5 часа. „Имах чувството, че последните 2 километра нямаха свършване. Събрах последни сили и продължавах да тичам. Чух дикторът да се опитва да произнесе името ми, преди да прекося финала, и след това минах финиша. Постигнах целта си.

Много съм горд и щастлив

от постижението си, особено защото е в подкрепа на организация като “Заедно в час“. Силно вярвам в тяхната кауза и смятам, че образованието е начинът България да просперира. Дори да живея далеч от България, не съм се отделял в мислите си от нея. Това е моят начин да предам нататък доброто, което съм получил. Благодаря на всички за подкрепата за кампанията”, сподели развълнувано той.

В понеделник Георги носеше гордо медала, който получи, из центъра на Чикаго, заедно с всички други маратонци. „Поздравявахме се по улиците, беше страхотно“, разказва той. Чикагският маратон е четвъртият по големина в света по брой финиширащи участници. Георги е подал молба за участие на маратоните в Токио и Берлин. Не са го избрали за Токио, но се надява да отиде в Берлин.

„Започнах да тичам през февруари 2017 г. Първо на фитнес пътеката, а след това по състезания на разстояния 5 км и 10 км“, разказва Георги. „Изтичах първия си полумаратон (21 км) в Кеймбридж, Масачузетс, през ноември 2017-а и първия си маратон в Торонто през октомври 2018 г. В Торонто завърших за 5 часа и 17 минути“ спомня си Георги.

Българинът пристига в САЩ през 2009 г. Получава стипендия от Worcester Polytechnic Institute, където учи управление на информационните системи. Завършва през май 2013 г. През декември 2017 г. завършва и магистърска степен по бизнес администрация в Cambridge College. В момента работи в софтуерна компания в Марбъро, Масачузетс, като продуктов мениджър.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка проби с бижутата си в известен мол в Чикаго

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Tеодора пред щанда си в мола, сн. Теодора Дякова

В Чикаго един от най-популярните молове е този в предградието Розмът. Той се казва Fashion Outlets of Chicago. На пръв поглед изглежда абсурдно в него да има български представител, но отскоро там се помещава бизнесът на една симпатична българка.

Тя ще ви помогне да бъдете по-щастливи, по-малко стресирани, повече в хармония със себе си и природата. Целият този позитивизъм е „заключен“ в бижутата, които сънародничката ни продава, тъй като те са направени с енергийни камъни. Ще намерите нейния щанд Solo.Art Jewelry на втория етаж на Fashion Outlets of Chicago.

36-годишната

Теодора Дякова изработва бижутата сама

Поръчва камъни от специални доставчици, които търсят енергийни камъни от цял свят. „Работя с една жена от Калифорния, една от Индия, една от Тайланд и една от България. Сега имам всички енергийни камъни“, разказва Теди. „Когато правя бижута вкъщи или сред природата, изпадам в едно безвремие, много е приятно. Сега си пренесох работилничката в мола и също е интересно за мен“, споделя тя.

Огърлица с оранжев авантюрин (носи късмет), сн.: Solo.Art Jewelry.com

Самата Теди вярва в това, че има камъни за благополучие и такива, които предпазват от злото. „В момента аз самата нося три гривни с енергийни камъни. Червена от рубин, който помага за позитивизма, но и предпазва. Може да се каже, че рубинът е един центриран камък. Другата ми гривна е черна, с оникс, който предпазва от „лоши очи“, и третата ми гривничка е с хематит и розов кварц. Хематитът помага с кръвообращението, а розовият кварц е камъкът на любовта“.

„Колкото по-блед и прозрачен е един камък, толкова повече слънчева енергия е събрал в себе си. Може и да не е толкова прозрачен – зеленият камък също е в тази категория. Някои камъни черпят енергия и от луната“, казва Теди. „И когато такива камъни са заключени в бижу, те дават от своята енергия на човека, който ги носи. Може и да е един камък. Има камъни против стрес, за придобиване на самоувереност, зодиакални камъни“, обяснява още тя.

Теодора от малка се занимава с направата на аксесоари като хоби. Ходила е на народни танци и е правила аксесоарите за костюмите на танцьорите. Преди 6 години открива колко красиви и полезни могат да бъдат камъните от природата. „Тогава дъщеря ми беше на една година и аз поръчах разноцветни топчета, за да си правим бебешки гривни. Вместо това дойдоха едни много красиви камъчета. Започнах да се интересувам от различни неща, свързани с природата, и от енергийните камъни“, спомня си тя.

Две години след това Теодора идва в Америка със семейството си със зелена карта. Установява се първо в Мичигън. Започва да прави бижута с енергийни камъни и

създава собствена марка и сайт

 „Кръстих компанията си Solo.Art, защото си бях наложила да се съсредоточа върху правенето на едно нещо – освен с народните танци, бях минала през йога и какво ли още не и така ми дойде идеята за думата соло като символ за едно нещо“, издава подробности около бизнеса си Теди.

„Обществото в Мичигън много ми помогна. Започнах първо с бижута за мама и бебе, за мама и малки госпожици и участвах на коледните базари, на които всички ме приемаха прекрасно. Когато се преместихме в Чикаго, започнах първо да подарявам бижута на приятелки, а постепенно и да продавам на тесен кръг от хора. Така започна цикълът производство-продажба/производство-търсене“, казва българката.

Гривна с ангелит за спокоен дух, сн.: Solo.Art Jewelry.com

Преди година италиански фризьорски салон в Чикаго предлага на Теди да продава при тях и да направи цяла витрина вътре. Директният контакт с клиентите се оказва много по-удачен начин хората наистина да се докоснат до специалните камъчета и да се убедят във фината изработка на бижутата й. Тази година тя решава да предложи подобна идея на мола в Розмънт. „Ръководството много хареса идеята и целият процес, преди да започна при тях, протече много гладко“, разкрива българката.

Откриването на Solo.Art Jewelry в Розмънт бе в началото на октомври. Редовно там спират хора от Индия, които са запознати с науката за енергията на камъните. „Много лесно се говори с тях. Вече има и българи, които също проявяват интерес. Хората се спират много, когато правя бижута на място. Учудващо е колко много хора напоследък се обръщат към природата – дали ще е растение, дали ще е камък, дали ще е само една разходка в парка и правилно дишане, както и йога“, обяснява Теди.

Тя съветва всеки, който си купи бижу с енергиен камък,

 първо да го „занули“

 „Камъкът се заравя в почва от природата, чиста и дива. Аз го правя също с моите камъни. Заравям камъните и те стоят там между 24 и 48 часа. След това ги оставям на слънце за 4 до 6 часа“.

Дъщеричката на Теди също се е запалила по науката за камъните и постоянно носи на майка си такива, които е намерила навън, за да бъдат проверени дали са енергийни. За в бъдеще Теди се надява да може да участва в благотворителни каузи или в инициативи за правене на бижута в група.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Си бемол за „Гинес“: Българка има най-ниския глас на планетата (ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Марияна Павлова, Сн: „24 часа

Българка има най-ниския глас на планетата. Това бе доказано официално и Гинес вписа още един български глас в книгата си за рекорди.

Преди няколко месеца гласът на народната певица Смиляна Захариева бе вписан като най-мощния глас в света с невероятните 143 децибела. Сега друга българка, отново народна певица, постави рекорд по най-нисък глас. Тя е Марияна Павлова от Смолян и е дъщеря на друга известна родопска певица – Христина Лютова.

Новината за успеха дошла преди дни. Условието, за да бъде поставен рекордът, било Марияна да започне от произволен тон и

без въздух, на полутонове, да стигне до тона

за който кандидатства – си бемол на контра октава.

„Това отнема не повече от час. Аз съм перфекционист, исках да бъде брилятно, исках да е чисто. Но в рамките на под час приключи всичко“, сподели тя.

Пътят до рекорда бил дълъг и труден. Марияна първо направила опит да го запише в България. За това обаче не намерила подкрепа. След това заминала да живее и работи като музикален педагог във Великобритания. Там миналата година направила опит, но не успяла по формални причини. Забравила да впише в апликациите, че по време на рекорда не е вземала стимуланти – хапчета, бонбони, за да постигне тези ниски тонове. Рекордът отишъл при Хелън Лий Хей, но родопчанката я измести тази година, тъй като изпява с една терца по-надолу.

143 децибела: „Гинес“ обяви българка за най-мощния глас на планетата (ВИДЕО, СНИМКИ)

Постижението е било осъществено на 3 юни т.г. при Анди Брук – тонрежисьор и собственик на студиото „The Brook” в южните квартали на Лондон, който работи с известната група Status Quo.

Свидетели на рекорда на българката

стават композиторът, диригент и педагог Дерек Джоузеф Куунг и цигуларят Уилям Фицморис.

Павлова винаги е била най-ниският глас в хорове и формации. “За мен специално композитори са писали най-ниските тонове. На концерти винаги са питали кой е мъжът във вашия хор”, спомня си певицата. От рода й назад само тя и майка й са отдадени на музиката.

Марияна не крие, че е истински щастлива от постижението.

„Исках това да е дирята, която ще оставя след себе си – за да се гордеят децата ми и моята внучка“, каза тя пред Bulgaria ON Air.

Новината дошла късно в четвъртък миналата седмица, след като певицата получила потвърждение от организацията, че е титуляр с най-ниския контраалт в света.

Тя сподели още, че любимата й песен е родопската.

„В Родопите има магия, тя живее и в мен. Тя е в силния дух, хубавата песен, високата планина“, споделя певицата.

Иначе песента, която лично нея я вдъхновява и сваля на земята, е „Бела съм, бела, юначе“.

Марияна Павлова е работила 16 години в ансамбъл „Родопа“ в Смолян, пяла е и в „Космическите гласове“, „Драгостин Фолк Национал“, „Големите български гласове“, в камерни формации, квартет „Славей“, Каба трио „Родопея“. Марияна Павлова е „златен глас“.

“Щастлива съм и се чувствам горда с успеха на дъщеря ми Марияна, притежаваща дълбок и обертонов глас“, коментира новината и известната народна певица Христина Лютова. Според нея дъщеря й показала по брилянтен начин, че българите са едни от най-талантливите хора на земята.

„Тъй като музиката е нейно призвание, да остави дълбока диря след себе си като творец, музикант и човек“, пожела Лютова на дъщеря си от профила си във Facebook.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada