Открийте ни и в

Български истории

„Майсторите на комедията“ идват в САЩ и Канада

Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров отново разсмиват до сълзи

публикувано

на

„Майсторите на комедията” – това е името на комедийното щоу, с което трима от най-любимите комици на българите – Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров, пресъздават незабравими образи и скечове от историята на емблематични телевизионни предавания като „Ку-ку“, „Каналето“, НЛО и „Шоуто на Канала“ и от театрални формати.

Имената на големите комедийни актьори сами по себе си гарантират много смях и забавление, представяйки по своя характерен начин забавното си, иронично и често сатирично виждане на събитията, случващи се в България, в Европа и по света. Когато към това се добавят и някои от най-известните и обичани песни от историята на предаванията, както и нова музика, „Майсторите на комедията“ се превръща в изключително свежо и разсмиващо до сълзи мултимедийно представление, което гарантира на зрителите искрено забавление и добро настроение. И обяснява защо вече втора година пълни зали както в България, така и в чужбина, където българите ги посрещат с радост, забава и смях.

От 25 септември до 15 октомври на тримата любимци на българската публика предстои турне в САЩ. Какво ги събира отново, как са се променили героите им през годините, каквото е новото в шоуто, как сглобяват пъзела от характери – за това разказаха тримата комедийни майстори пред BG VOICE.

ТУРНЕТО В ДАТИ
27 септември, петък – Монреал
28 септември, събота – Торонто
29 септември, неделя – Атланта
5 октомври, събота – Сан Франциско
6 октомври, неделя – Бостън
9 октомври, сряда – Лас Вегас
11 октомври, петък – Сиатъл
12 октомври, събота – Ванкувър
13 октомври, неделя – Чикаго

Представлението е замислено с идеята за българите, които живеят в чужбина, като ретроспекция на това, което тримата големи комици са правили през годините. „Решихме да обединим предавания като НЛО, „Шоуто на канала“, „Каналето“, „Ку-ку“, защото има нещо като носталгия, а и хората ги харесват и искаме да ги зарадваме“, обяснява Тончо Токмакчиев. Двамата с Камен Воденичаров са състуденти и се познават от 1986 година, а Георги Мамалев винаги е бил за тях пример в актьорската професия. Така

тримата обединяват усилия, опит и еднаквите си представи за хумор

и забавление. „Много е важно да правиш нещата с хора, с които имате еднакъв вкус и критерии“, обяснява Тончо Токмакчиев.

„Това, че гледаме в една посока, е много важно, разбираме се с две думи, споделя и Георги Мамалев. – И Тончо, и Камен са много добри професионалисти, много надарени хора. И тъй като мислим в една посока, нещата се получават много бързо и са много ефектни и на сцената. И това се доказва от факта, че вече сме го изиграли десетки пъти, може би повече от 30.“

А Камен Воденичаров определя шоуто като спектакъл, който събира негови, на Георги Мамалев и на Тончо Токмакчиев „щуротии, които сме правили“. И допълва, че и за тримата това е огромно удоволствие, защото шоуто е „истинско богатство, което имаме благодарение на нашия труд и на нашите колеги и приятели през всичките тези години“.

А дали героите от скечовете на тримата комици са се променили през годините и как? „Едно от хубавите неща на такива литературни и телевизионни герои е, че те не се променят в своето мислене“, казва Тончо Токмакчиев. „Средата се е променила, ситуацията и в България, и в света е различна за 20 години и те са преживели някакво развитие, но си остават и същите“, допълва той.

Въпреки това обаче има промени, които неизбежно са се отразили на познатите образи. „Много неща се случиха за тези години – казва Камен Воденичаров. – Например образите на хамалите вече са много модерни, ползват телефони, таблети, нови технологии“,  обяснява той. Но допълва, че

като образи продължават да са като Лаурел и Харди

като единият е човек, който бърка думите, а другият го поправя. „Но чисто интуитивно, така както и хората навсякъде по света усещат и напипват същината на всеки един проблем, който коментират“, казва още той.

А Георги Мамалев посочва и още една разлика – това, че сегашното шоу се прави в театрален вариант. „Човек, като си е вкъщи, не е закован пред телевизора, за разлика от спектакъла в театъра, където чака час и 40 минути или два часа да бъде забавляван. Това дава възможност на актьорите да отиграват ситуациите с повече задълбочаване. И освен това трябва да се изчакат реакциите на публиката, паузите в играта, когато хората се смеят“, обяснява той.

Актьорите открехват малко завесата и за някои от новите скечове и образи, които пресъздават в спектакъла.

„На сцената на нашия спектакъл качваме специалиста по здравната реформа на Георги Мамалев и един измислен нов български еврокомисар, който отговаря за уеднаквяването на стандартите в Западна и в Източна Европа – още един образ на Мамалев“, казва Камен Воденичаров. „И тъй като Източна Европа не може да догони Западна, то Западна трябва да дръпне назад – допълва той. – А аз имам създаден през последните години образ на проф. Букварски, който изучава разликата в диалектите в българския език. И привеждам примери на много смешни, иронични и забавни словосъчетания и думички от различни части на България, където диалектът е богатство, а ние малко иронизираме тези омекотени или пък втвърдени форми на българския език.“

„Много забавен е монологът на Тончо за алкохола в различните държави – разказва Георги Мамалев, – или както Тончо казва:

Човекът е голям, колкото е голямо пиенето му“

Също и монологът на Камен как в различни региони на България се говори български, или моят монолог на доктора, който се оплаква от пациентите и казва: „Лекарите нищо не разбират, некадърни… А питате ли ни ние как работим? Викам му на един: „Слушай, от това швейцарско лекарство довечера преди лягане пиеш две и утре, ако се събудиш, пиеш още две. Вместо това той отива вкъщи, чука охлюви и ги смесва с ракия първак 70 градуса и тая гадост я пие, за да му мине гастрита“, разказва Мамалев.

Тримата класици на комедията споделят и какво е чувството за хумор за тях и спасява ли ни той във всекидневието. „Чувството за хумор е задължително не само у нас, по целия свят е така. Без него човечеството не може да съществува – казва Тончо Токмакчиев. „Човек трябва да бъде умерен оптимист и да не прави крайни заключения за всяка ситуация, защото нещата се променят“, допълва той.

„Чувството за хумор при всички положения спасява, така е, откакто свят светува“, споделя Камен Воденичаров. – Има хора и прослойки, които не го обичат. Но, слава на Бога, повечето намират утеха, рефрешване и събиране на нова енергия от хумора. Така че ние сме щастливи да имаме тази работа.“

Не мога да си представя живота без хумор и без смях, категоричен е Георги Мамалев. „Колкото повече забавни спектакли има, толкова по-добре. Това е част от нашия живот. Ако хуморът ни спасява, може би ни спасява от сивотата, от мрачното настроение, така че дори само заради това си заслужава“, допълва той.

Камен Воденичаров: Ние сме като ходещи социологически агенции

Образът на българина в чужбина е подобен на образа на българина в България, но с малко по-голяма лупа. Нюансите в голямата палитра се виждат някак по-ярко. Например, когато на 3 март бяхме в Барселона, имаше най-различни хора в залата – един минимодел на обществото ни в България. Имаше маси с много успели бизнесмени, на които им върви всичко по вода. Имаше група от студенти, които в момента учат. Имаше хора, които работят в най-различни ниши на бизнеса в Испания, имаше дори труженички от късния нощен сектор в единия край на залата. В една зала от 500 души имаше абсолютно всички модели, които ги има в България. Както се случва и в залите в България, само че в чужбина са много по-разпознаваеми – от една стара имиграция – много достолепни възрастни хора и със самочувствие, до едни чешити, които например въртят бизнеса с рикши в Париж.

Ние сме като ходещи социологически агенции. Един въпрос може много бързо да го тестваме и да разберем как реагират различните ни сънародници в град като Париж или Барселона. Предполагам, че сега ще можем да разпознаем и в Америка феновете на Тръмп и тези, които са против него.

Георги Мамалев: Навсякъде хората приемат спектакъла с еднаква радост

Всичко се случи от едно гостуване в Лондон, трябваше да направим голямо шоу, тогава беше и Марта Вачкова. И направихме чудесен спектакъл, хората много го харесаха. След това трябваше още веднъж да се появим там и след това започнаха да идват покани. Иначе заслугата е на Камен, който измисли „Майстори на комедията“. И започнахме да работим, за да сглобим цялостно едно такова представление – трима актьори, които да изпълняват смешни монолози, скечове и от НЛО, и от „Каналето“. И се получи един смешен, забавен комедиен спектакъл, който и в България върви с много добър успех. Не сме замисляли конкретно да го играем в чужбина, но така тръгнаха нещата. Навсякъде се приема с еднаква радост и настроение, но може би в чужбина е малко по-приповдигнато.

У нас, в България, хората имат възможност да ни гледат повече, публиката повече ни познава, идва и ни вижда и в театрите, където тримата играем, гостуваме и в провинцията. А в чужбина има момент на носталгия, на радост, че виждаш отново любими актьори, които са те забавлявали толкова години.

Тончо Токмакчиев: Това, което правим, не е снимка за спомен

Това, което правим, не е някаква снимка за спомен, то е изобретателно, забавно и няма значение дали си го гледал, дали си спомняш за тези образи или не. Идват деца с родителите си, пораснали деца. Мога да кажа, че навсякъде, където сме били – и в чужбина, и в България, хората са ни приемали изключително радушно, с голямо уважение и радост, с голям респект. И това ме кара да се чувствам щастлив.

В рамките на нашето общуване Жоро Мамалев е неизчерпаем източник на забава, остроумие и хумор, както и Камен. И можем една ситуация да я доразвием, да отидем в друга посока. Скоро имахме един случай в Банско, бяхме поканени на фестивал и гръмна един кондензатор. Имаше дим, а хората не искат да излизат, мислят, че правим смешка. Тогава Жоро Мамалев каза: „Положението е сериозно, не усещате ли разлика между нашия и дим и този дим.“ И тогава хората усетиха миризмата, дойде пожарната, проветриха салона и след половин час цялата публика отново се върна. Но невинаги е уместно да си правиш шега с всичко. Аз в живота не държа да съм център на внимание на всяка цена, защото сцената е едно, а животът друго.

ТУРНЕТО В ДАТИ

  • 27 септември, петък – Монреал
  • 28 септември, събота – Торонто
  • 29 септември, неделя – Атланта
  • 5 октомври, събота – Сан Франциско
  • 6 октомври, неделя – Бостън
  • 9 октомври, сряда – Лас Вегас
  • 11 октомври, петък – Сиатъл
  • 12 октомври, събота – Ванкувър
  • 13 октомври, неделя – Чикаго

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Лекар на края на света: д-р Атанасова на Антарктида

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Кадри: NOVA

Да си лекар на най-студеното място на планетата, където температурата пада до невероятните минус 98 градуса по Целзий, е наистина предизвикателство. За някои е лудост, за други е неоправдан риск. Но доктор Албена Атанасова го поема и не съжалява за това нито за миг.

„Доста хора ми казаха „Ти си луда“. Аз не бих го направила никога“. Други признаха, че благородно ми завиждат. Близките ми са уплашени, защото пътят е труден, условията са сурови и има много опасности“, споделя тя за първите сблъсъци след решението си да стане лекар на българската експедиция на Антрактида.

Д-р Атанасова е с пълното съзнание, че това е голяма отговорност, защото трябва да покрие широк спектър от симптоматика: от травми при подхлъзване до кардиологични проблеми.

Албена завършва Медицинския университет в София. От 2012 г. работи в Клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение в „Пирогов“, разказва NOVA. Предизвикателствата винаги са й били запазена марка, затова и тя се впуска в

приключението на Ледения континент

без да го обмисля дълго.

И още с пристигането там тя попада в ситуация, в която доказва професионализма си. „Хората, с които пътувах насам, се разболяха след пристигането. Наистина имаха нужда от лекарска помощ. Важно е да има лекар, защото не се знае какво може да се случи“, разказва д-р Атанасова. Тя обяснява, че по брега има много камъни и са възможни травми, срещат се и животни, които също биха били потенциален риск.

„Най-опасен е леопардовият тюлен и колегите биолози, които влизат всеки ден с лодката в морето, няколко пъти имаха близка среща с него“, спомня си Албена и допълва, че при една от тях животното е преследвало застрашително българските полярници.

В базата ни на Антарктида има лекарски кабинет с всичко необходимо. А най-близката болница до българската база е на 1000 километра. За транспортиране на пациент може и да се чака цяла седмица. Именно затова работата на лекаря на Антарктида е толкова сложна и отговорна. Албена Атанасова обаче споделя, че да бъдеш медицинско лице на експедицията показва едно: имаш увереността, че при възникнала ситуация можеш да реагираш бързо и адекватно.

„Определено е предизвикателство, най-вече от професионална гледна точка, защото съм

единственият лекар тук

и за травма, и за респираторни инфекции, дори кардиологични проблеми“, признава д-р Атанасова.

От 1992 г. има лекар в българската полярна база на Антарктида. И ако сега той има кабинет, едно време е разчитал само на една аптечка.

А работата на Ледения континент не е единствено стрес. Доктор Атанасова се превръща в сърцето на експедицията. Освен че се грижи за живота и здравето на изследователите там, тя взима част от България със себе си. Тази част, с която всички сме изконно свързани, а именно – лактобацилус булгарикус, с който тя заквасва кисело мляко. „Изкарваме го на най-чистия въздух, тъй като в близките няколко хиляди километра няма замърсяване“, разказва Албена.

Освен че е лекар, тя може да кара и моторна шейна. И често готви храната в полярната база, включително и торта за рождения ден на един от полярниците.

„Винаги една красива жена привлича вниманието“, споделя ръководителят на българската антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев, а д-р Атанасова е горда, че след време в биографията й ще пише, че е била лекар на антарктическа експедиция.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Поне двама българи с COVID-19 в Атланта, един – във Ванкувър

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн.: АП/БТА

Нови данни за болни от COVID-19 българи в Северна Америка. Поне двама наши сънародници са болни от COVID-19  в Атланта, Джорджия като състоянието им е достатъчно критично, за да бъдат приети в болница. Има съмнения за трети заразен, който се лекува у дома. Друг българин е болен във Ванкувър, Канада.

Българка почина в Питсбърг от COVID-19 (ВИДЕО)

Единият от болните е 53-годишен мъж, който в момента е в болница в Атланта. Първите симптоми се появяват на 23 март. „Почувствах симптоми на простуда или грип: болка в мускулите на пръстите, после китките. Малко умора. Неестествена – по средата на деня.“, разказва той пред BG VOICE. Имената на болните ще запазим в тайна, тъй като техните роднини в България не знаят.

Мъжът развива температура от 37.1- 37.3, а в дните след това се появяват болки по мускулите на цялото тяло, главоболие и все по-трудно дишане. Мъжът решава да си направи тест. „Вярвах че това което казва Тръмп – „който иска да се тества може да се тества“, казва той. Но това не е вярно.  Личният лекар отказва да му назначи тест за коронавирус. Два дни по-късно мъжът отива в спешното отделение където

веднага му назначават тест, за който обаче се чака.

Два дни по-късно получава обаждане да отиде на drive-thru където му казват, че резултатът ще е готов след 7 дни, т.е. идния понеделник. Болките и трудното дишане продължават и след два българинът решава да отиде отново в спешното отделение. Там му назначават нов тест и докато чакат резултатите започват да го лекуват като болен от COVID-19. Резултатите се връщат 12 часа по-късно. Тестът е положителен.

ЕКСКЛУЗИВНО: Говори заразената с коронавирус в Ню Йорк Соня

В болницата разбира, че не е трябвало да пие ибопрофен (advil) и аспирин. „Колко би полезно ако 7 дена по-рано докторите дори и да ми отказаха тест ме бяха предупредили. Аз съм си подхранвал вируса активно.“, казва той. Освен това трябва да се правят упражнения за дълбоко дишане, защото именно там удря новият вирус.

В момента състоянието на мъжът остава тежко като лекарите са

започнали да го лекуват с експерименталното лекарство хлорохин.

То се предписва срещу малария, но при някои пациенти дава добри резултати срещу COVID-19. В момента текат няколко медицински проучвания и тестове доколко наистина това лекарство помага.

Мъжът започнал да работи от дома си много преди препоръките на властите. Но предполага, че е възможно да е прихванал вируса от свой съквартирант, с който живял няколко седмици докато си оправи апартамента. Неговите симптоми са по-леки и той кара болестта на крак, като е обезкуражен от бюрокрацията, свързана с тестването за коронавирус. Той работел навън. В Джорджия губернаторът обяви едва в сряда задължителното оставане по домовете за всички в щата.

Починалата от COVID-19 българка в САЩ отказвала да се лекува, нямала застраховка

Другият ни сънародник в Атланта, който е бил няколко дни в болницата, е на 43-години. Той работи в голяма верига магазини за хранителни стоки откъдето ежедневно минават стотици хора. В момента вече се възстановява у дома си. Съпругата му и детето им са дали негативна проба на теста за коронавируса.

В Канада

Друг наш сънародник се възстановя от COVID-19 във Ванкувър. Той е 42 години и след седем дни с температура от 38,5-39,5 по Целзий се появава кашлица. Той отива в болницата, но след преглед му казват, че не е коронавирус. Симптомите обаче се влошават и личният му лекар му назначава рентгенова снимка, от която се вижда, че мъжът е развил двойна бронхопневмония. Лекарят му назначава тест за коронавирус, който  се оказва позитивен.

Мъжът остава изолиран у дома си. Задъхва се, но въпреки това не е приет в болницата. Не може да говори, но се възстановява. Преди да започне да работи от дома си е ходил в офиса и на фитнес където предполага, че може да е хванал вируса.

Досега другите известни случаи на българи в Северна Америка са в Пенсилвания където 78-годишната Офелия Русева почина от COVID-19, а нейният син се лекува в болница. В Ню Йорк пък се лекува журналистът Соня Александър.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Без американска мечта за българи от Аризона заради коронавируса

публикувано

на

Виж цялата статия

Всяка година американското правителство издава повече от един милион зелени карти на имигранти, което им дава право да живеят и работят в Америка и да осъществят американската си мечта – да имат работа и дом и възможност за по-добър живот, отколкото в родните им места. От тях 50 000 са от лотарията за зелена карта.

Всяка година много българи кандидатстват за лотарията, но печелившите са все по-малко. Светлана и Иван Вълкови идват в САЩ със зелена карта в разгара на епидемията от коронавирус и вместо да изживеят своята американска мечта, се оказват застрашени от коварна болест, със заповед за стоене по домовете, без работа и без яснота кога кошмарът ще свърши. Но не губят надежда.

„Уцелихме много лош момент. Никой не знаеше какво ще се случи. Аз съм щастлива, че успяхме все пак да дойдем, защото много го искахме“, казва Светлана. „Ние всъщност

дойдохме точно когато всичко започна

 и ако бяхме купили билети за по-късна дата, не знам какво щеше да се случи“, допълва тя.

Младите българи са от Горна Оряховица. Иван е на 30 години, Светлана – на 28. Иван спечелва зелена карта с лотарията от 2019 г. Късметът му проработва от първия път въпреки големия брой участници – 22,4 милиона души от цял свят. „Участвахме в лотарията на шега“, споделя Светлана. „Решихме, че ще направим всичко, което трябва, за да дойдем дотук. Надявахме се да стартираме по нов начин съвместния си живот“, допълва тя.

Иван и Светлана изминават дълъг път, преди да стигнат до Щатите. Подават заявления за лотарията през октомври 2017 г. Резултатите излизат през май 2018-а. Явяват се на интервю в края на септември 2019 г. „Две или три три седмици след това купихме билетите за 16 февруари 2020 година“, разказва Светлана. „Разбира се, имаше колебание дали да заминем. Обичахме работата си, но все пак решихме, че това е голяма възможност, която не бива да пропускаме. В България е много трудно младите хора да си позволят собствен дом и да отглеждат напълно спокойно децата си. Езикът не ни беше бариера. Владеем английския добре. Изчаквахме с голям ентусиазъм идването си тук. Единствено ситуацията, в която се намира целият свят в момента, малко връща нещата в начална точка“, споделя българката.

„Никога не съм си представяла, че нещо толкова лошо и толкова мащабно може да ни се случи. В социалните медии първоначално имаше много шеги с коронавируса и аз ги обяснявам с надеждата на хората да се оправят нещата, а не че не взимат насериозно нещата. Хората може би се опитваха да избягат от целия стрес с шеги“, коментира Светлана.

Сънародниците ни са се настанили във Финикс, Аризона. Имали са предложение да заминат и за Мериленд, но избират щата с по-топлия климат. „Живеем при съученик на съпруга ми. В къщата има отделна постройка със спалня, кухня, всекидневна, баня и тоалетна и ние сме там под наем.

 Финансовите ни ресурси са на привършване

Но не смятаме да се отказваме, наистина сме упорити и се надяваме всичко да премине и лека полека нещата да се оправят“, обяснява Светлана.

Имало е вариант Иван да работи със свой бивш съученик, но заради епидемията с коронавируса той не ходи на работа. За късмет, майката на съученика на Иван препоръчва Светлана на семейство с деца за детегледачка за по няколко часа на ден. „Това бе добре дошло за мен, но лошото беше, че продължи само около седмица и половина. Първо, майката на децата остана вкъщи, а след това и цялото семейство и те нямаха нужда от моята помощ. Подала съм молби за работа на 40 или 50 места и нямам резултат. Никъде не търсят хора“, казва Светлана.

Светлана е начален учител от България, съпругът й има опит в автокозметичните услуги. „Нямаме ограничения каква работа ще работим. Няма срамна работа, но просто е много трудно в момента“, притеснява се българката.

Младото семейство е успяло да премине през колкото може повече стъпки за адаптацията си, преди нещата да забуксуват напълно – отварят си банкова сметка, Иван взима американска шофьорска книжка. Губернаторът на Аризона Дък Дюсей обаче издаде заповед за стоене по домовете на 1 април. Всички, които не са заети в индустрии с приоритетно значение (здравеопазване, хранителна промишленост, ресторантьорство, търговия с хранителни стоки),

трябва да си стоят вкъщи

за да се спре разпространението на коронавируса. Към момента в щата има 2577 случая и 73 жертви на болестта.

Въпреки всички усилия да действат максималко бързи, Светлана и Иван все още нямат кола. „Ако намерим кола, това може би ще са последните финанси, които имаме да дадем. Хората, при които сме отседнали, имат автомобил, помагат ни в това отношение“, казва българката.

„Липсват ни много приятелите и семействата ни. Обстановката и всичко останало много ни харесва. Нашите родители в България работят все още. Добре са. Но не се зае кога може да останат без работа. Притеснени сме за тях. Те пък са притеснени за нас. Опитват се да ни вдъхнат вяра. Почти всеки ден се чуваме“, допълва Светлана.

„Надявам се лошата ситуация да научи хората на сплотеност, взаимопомощ и повече обич. Много ми беше трудно да се разделя с моите деца от училището. Надявам се един ден да работя по професията си. Дипломата ми е преведена. Дано дойде време да се явя на изпит и да имам лиценз“, мечтае Светлана, която е работила като учителка в България.

Двамата българи биха се радвали на помощта на други наши сънародници, за да си стъпят на краката. „Не искам да изпадам в състояние да сме абсолютно безнадеждни. Ако това стане, не можем да помогнем нито на себе си, нито на семействата си. Надяваме се всичко да се оправи. Въпросът е колко време ще отнеме това. Със сигурност след това ще оценяваме повече малките неща“, казва Светлана.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada