Открийте ни и в

Български истории

„Майсторите на комедията“ идват в САЩ и Канада

публикувано

на

„Майсторите на комедията” – това е името на комедийното щоу, с което трима от най-любимите комици на българите – Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров, пресъздават незабравими образи и скечове от историята на емблематични телевизионни предавания като „Ку-ку“, „Каналето“, НЛО и „Шоуто на Канала“ и от театрални формати.

Имената на големите комедийни актьори сами по себе си гарантират много смях и забавление, представяйки по своя характерен начин забавното си, иронично и често сатирично виждане на събитията, случващи се в България, в Европа и по света. Когато към това се добавят и някои от най-известните и обичани песни от историята на предаванията, както и нова музика, „Майсторите на комедията“ се превръща в изключително свежо и разсмиващо до сълзи мултимедийно представление, което гарантира на зрителите искрено забавление и добро настроение. И обяснява защо вече втора година пълни зали както в България, така и в чужбина, където българите ги посрещат с радост, забава и смях.

От 25 септември до 15 октомври на тримата любимци на българската публика предстои турне в САЩ. Какво ги събира отново, как са се променили героите им през годините, каквото е новото в шоуто, как сглобяват пъзела от характери – за това разказаха тримата комедийни майстори пред BG VOICE.

ТУРНЕТО В ДАТИ
27 септември, петък – Монреал
28 септември, събота – Торонто
29 септември, неделя – Атланта
5 октомври, събота – Сан Франциско
6 октомври, неделя – Бостън
9 октомври, сряда – Лас Вегас
11 октомври, петък – Сиатъл
12 октомври, събота – Ванкувър
13 октомври, неделя – Чикаго

Представлението е замислено с идеята за българите, които живеят в чужбина, като ретроспекция на това, което тримата големи комици са правили през годините. „Решихме да обединим предавания като НЛО, „Шоуто на канала“, „Каналето“, „Ку-ку“, защото има нещо като носталгия, а и хората ги харесват и искаме да ги зарадваме“, обяснява Тончо Токмакчиев. Двамата с Камен Воденичаров са състуденти и се познават от 1986 година, а Георги Мамалев винаги е бил за тях пример в актьорската професия. Така

тримата обединяват усилия, опит и еднаквите си представи за хумор

и забавление. „Много е важно да правиш нещата с хора, с които имате еднакъв вкус и критерии“, обяснява Тончо Токмакчиев.

„Това, че гледаме в една посока, е много важно, разбираме се с две думи, споделя и Георги Мамалев. – И Тончо, и Камен са много добри професионалисти, много надарени хора. И тъй като мислим в една посока, нещата се получават много бързо и са много ефектни и на сцената. И това се доказва от факта, че вече сме го изиграли десетки пъти, може би повече от 30.“

А Камен Воденичаров определя шоуто като спектакъл, който събира негови, на Георги Мамалев и на Тончо Токмакчиев „щуротии, които сме правили“. И допълва, че и за тримата това е огромно удоволствие, защото шоуто е „истинско богатство, което имаме благодарение на нашия труд и на нашите колеги и приятели през всичките тези години“.

А дали героите от скечовете на тримата комици са се променили през годините и как? „Едно от хубавите неща на такива литературни и телевизионни герои е, че те не се променят в своето мислене“, казва Тончо Токмакчиев. „Средата се е променила, ситуацията и в България, и в света е различна за 20 години и те са преживели някакво развитие, но си остават и същите“, допълва той.

Въпреки това обаче има промени, които неизбежно са се отразили на познатите образи. „Много неща се случиха за тези години – казва Камен Воденичаров. – Например образите на хамалите вече са много модерни, ползват телефони, таблети, нови технологии“,  обяснява той. Но допълва, че

като образи продължават да са като Лаурел и Харди

като единият е човек, който бърка думите, а другият го поправя. „Но чисто интуитивно, така както и хората навсякъде по света усещат и напипват същината на всеки един проблем, който коментират“, казва още той.

А Георги Мамалев посочва и още една разлика – това, че сегашното шоу се прави в театрален вариант. „Човек, като си е вкъщи, не е закован пред телевизора, за разлика от спектакъла в театъра, където чака час и 40 минути или два часа да бъде забавляван. Това дава възможност на актьорите да отиграват ситуациите с повече задълбочаване. И освен това трябва да се изчакат реакциите на публиката, паузите в играта, когато хората се смеят“, обяснява той.

Актьорите открехват малко завесата и за някои от новите скечове и образи, които пресъздават в спектакъла.

„На сцената на нашия спектакъл качваме специалиста по здравната реформа на Георги Мамалев и един измислен нов български еврокомисар, който отговаря за уеднаквяването на стандартите в Западна и в Източна Европа – още един образ на Мамалев“, казва Камен Воденичаров. „И тъй като Източна Европа не може да догони Западна, то Западна трябва да дръпне назад – допълва той. – А аз имам създаден през последните години образ на проф. Букварски, който изучава разликата в диалектите в българския език. И привеждам примери на много смешни, иронични и забавни словосъчетания и думички от различни части на България, където диалектът е богатство, а ние малко иронизираме тези омекотени или пък втвърдени форми на българския език.“

„Много забавен е монологът на Тончо за алкохола в различните държави – разказва Георги Мамалев, – или както Тончо казва:

Човекът е голям, колкото е голямо пиенето му“

Също и монологът на Камен как в различни региони на България се говори български, или моят монолог на доктора, който се оплаква от пациентите и казва: „Лекарите нищо не разбират, некадърни… А питате ли ни ние как работим? Викам му на един: „Слушай, от това швейцарско лекарство довечера преди лягане пиеш две и утре, ако се събудиш, пиеш още две. Вместо това той отива вкъщи, чука охлюви и ги смесва с ракия първак 70 градуса и тая гадост я пие, за да му мине гастрита“, разказва Мамалев.

Тримата класици на комедията споделят и какво е чувството за хумор за тях и спасява ли ни той във всекидневието. „Чувството за хумор е задължително не само у нас, по целия свят е така. Без него човечеството не може да съществува – казва Тончо Токмакчиев. „Човек трябва да бъде умерен оптимист и да не прави крайни заключения за всяка ситуация, защото нещата се променят“, допълва той.

„Чувството за хумор при всички положения спасява, така е, откакто свят светува“, споделя Камен Воденичаров. – Има хора и прослойки, които не го обичат. Но, слава на Бога, повечето намират утеха, рефрешване и събиране на нова енергия от хумора. Така че ние сме щастливи да имаме тази работа.“

Не мога да си представя живота без хумор и без смях, категоричен е Георги Мамалев. „Колкото повече забавни спектакли има, толкова по-добре. Това е част от нашия живот. Ако хуморът ни спасява, може би ни спасява от сивотата, от мрачното настроение, така че дори само заради това си заслужава“, допълва той.

Камен Воденичаров: Ние сме като ходещи социологически агенции

Образът на българина в чужбина е подобен на образа на българина в България, но с малко по-голяма лупа. Нюансите в голямата палитра се виждат някак по-ярко. Например, когато на 3 март бяхме в Барселона, имаше най-различни хора в залата – един минимодел на обществото ни в България. Имаше маси с много успели бизнесмени, на които им върви всичко по вода. Имаше група от студенти, които в момента учат. Имаше хора, които работят в най-различни ниши на бизнеса в Испания, имаше дори труженички от късния нощен сектор в единия край на залата. В една зала от 500 души имаше абсолютно всички модели, които ги има в България. Както се случва и в залите в България, само че в чужбина са много по-разпознаваеми – от една стара имиграция – много достолепни възрастни хора и със самочувствие, до едни чешити, които например въртят бизнеса с рикши в Париж.

Ние сме като ходещи социологически агенции. Един въпрос може много бързо да го тестваме и да разберем как реагират различните ни сънародници в град като Париж или Барселона. Предполагам, че сега ще можем да разпознаем и в Америка феновете на Тръмп и тези, които са против него.

Георги Мамалев: Навсякъде хората приемат спектакъла с еднаква радост

Всичко се случи от едно гостуване в Лондон, трябваше да направим голямо шоу, тогава беше и Марта Вачкова. И направихме чудесен спектакъл, хората много го харесаха. След това трябваше още веднъж да се появим там и след това започнаха да идват покани. Иначе заслугата е на Камен, който измисли „Майстори на комедията“. И започнахме да работим, за да сглобим цялостно едно такова представление – трима актьори, които да изпълняват смешни монолози, скечове и от НЛО, и от „Каналето“. И се получи един смешен, забавен комедиен спектакъл, който и в България върви с много добър успех. Не сме замисляли конкретно да го играем в чужбина, но така тръгнаха нещата. Навсякъде се приема с еднаква радост и настроение, но може би в чужбина е малко по-приповдигнато.

У нас, в България, хората имат възможност да ни гледат повече, публиката повече ни познава, идва и ни вижда и в театрите, където тримата играем, гостуваме и в провинцията. А в чужбина има момент на носталгия, на радост, че виждаш отново любими актьори, които са те забавлявали толкова години.

Тончо Токмакчиев: Това, което правим, не е снимка за спомен

Това, което правим, не е някаква снимка за спомен, то е изобретателно, забавно и няма значение дали си го гледал, дали си спомняш за тези образи или не. Идват деца с родителите си, пораснали деца. Мога да кажа, че навсякъде, където сме били – и в чужбина, и в България, хората са ни приемали изключително радушно, с голямо уважение и радост, с голям респект. И това ме кара да се чувствам щастлив.

В рамките на нашето общуване Жоро Мамалев е неизчерпаем източник на забава, остроумие и хумор, както и Камен. И можем една ситуация да я доразвием, да отидем в друга посока. Скоро имахме един случай в Банско, бяхме поканени на фестивал и гръмна един кондензатор. Имаше дим, а хората не искат да излизат, мислят, че правим смешка. Тогава Жоро Мамалев каза: „Положението е сериозно, не усещате ли разлика между нашия и дим и този дим.“ И тогава хората усетиха миризмата, дойде пожарната, проветриха салона и след половин час цялата публика отново се върна. Но невинаги е уместно да си правиш шега с всичко. Аз в живота не държа да съм център на внимание на всяка цена, защото сцената е едно, а животът друго.

ТУРНЕТО В ДАТИ

  • 27 септември, петък – Монреал
  • 28 септември, събота – Торонто
  • 29 септември, неделя – Атланта
  • 5 октомври, събота – Сан Франциско
  • 6 октомври, неделя – Бостън
  • 9 октомври, сряда – Лас Вегас
  • 11 октомври, петък – Сиатъл
  • 12 октомври, събота – Ванкувър
  • 13 октомври, неделя – Чикаго

 

Български истории

Българин е тайното оръжие на Asics във войната при спортните облекла

публикувано

на

Nike и Adidas са двата водещи гиганта в производството на спортни артикули. Двете марки са в постоянна конкуренция почти като Mcdonalds и Burger King, без обаче да са се „хванали за гушите“, както веригите за бързо хранене.

Третият спортен бранд Asics, изглежда, е твърдо решен да скъси дистанцията в бранша. И залага на партньорството с българския дизайнер Кико Костадинов.
Костадинов е базиран в Лондон. Отива да живее там, когато е едва на 16 години. Баща му е бил строителен работник, а майка му – детегледачка. Докато бил в България, единственият му досег с модата бил, че чичо му, който пребивавал в Лондон, му подарявал дрехи оттам.

В английската столица Костадинов завършва първо информационни технологии. После опитва с един курс в Лондонския колеж по мода. Продължава с магистърска степен в тази област в колежа Сентръл Сейнт Мартинс, която приключва през 2016 г. Докато следва,

прави модели за няколко компании

Година след завършването си представя и дебютната си колекция, в която експериментира с формата на дрехите – смело използва заострени ръкави и яки, ръкави, които могат да се увият около врата като шалове, както и подрязани панталони в съчетание с романтични аксесоари като шалове и барети.

Това, което му помага да бъде забелязан от големите имена в модната индустрия, е работата му за калифорнийския бранд Stüssy и за лондонската марка „Макинтош“, където става креативен директор. Със Stüssy Костадинов представя капсулна колекция (2015 г.). В нея присъстват дрехи, които могат лесно да се комбинират и създават усещане за стил vintage streetwear. Колекцията е създадена ексклузивно за известния мултибранд магазин Dover Street Market в Ню Йорк. Дизайнерът продължава да работи с Dover Street Market и прави капсулни колекции за различните локации на магазина в Лондон, Токио и Ню Йорк.

Първата му колаборация с японския бранд Asics e за сезона пролет-лято 2018 г. Тогава се включва с колeкция маратонки GEL-BURZ 1 в три цвята – черен, сив и неоновожълт. Те са удобни за вървене, но и подходящи за тичане, дори за цял маратон. С тези маратонки Asics се връща в голямата игра и достойно се изправя срещу Nike c техните React Element 87 и Supreme x Nike Air Force 1 Mid NBA и срещу Adidas с техните Dragon Ball Z.

„Ние правим бебешки стъпки в момента поради кратките срокове, но аз съм изключително щастлив с обувките, които създадохме през изминалата година. Надявам се, че това е само началото на нещо, което може да се превърне в нещо по-съществено”, казва Костадинов за първата си година съвместна работа с Asics, през която пуска на пазара и

втора версия на маратонките GEL-BURZ

както и линията Gel-Delva.

За пролетно-лятната колекция за тази година Asics пусна маратонките Gel- Sokat Infinity по дизайн на Костадинов.

Маратонките Asics на Кико за сезона пролет-лято 2020 г.

От външната страна те изглеждат просто като готини спортни обувки, но всъщност имат подметка Gel-Quantum Infinity, която обхваща цялото стъпало и обещава „блажен комфорт за краката“. Подметката също е заимствана от предишния модел на Asics Tsunahiki 109, който е предназначен за състезатели по дърпане на въже. С нея се осигурява допълнителна защита на глезена. В горната част около петата на маратонките ще откриете изключително новаторски дизайн с асиметрична форма от вътрешната страна на глезена. „Хубавото е, че мога да решавам всичко и да казвам дали да го правим или не”, казва българинът. „Най-лошото за мен би било хората да кажат, че един артикул е в колекцията само защото ми плащат да това“, допълва той.

За пролетно-летния сезон за 2020 г. Костадинов предлага мъжка модна линия в типичния за него стил с асиметрични форми, маратонки Asics в шахматни цветове с кожа и меш – модел Silhouette, вдъхновен от състезанията с коне и облеклата, които носят жокеите, както и обувки за марката Camper.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Наздраве с българска бира от Форт Уейн, Индиана

публикувано

на

Тодор Куклев прави бира в пивоварната

Лятото е перфектният сезон за една студена бира. Особено ако живеете в щатите от Средния Запад като Илинойс или Индиана, където задухът не се търпи в по-голямата част от деня и човек често има нужда от нещо за разхлаждане. Toдор Куклев от Форт Уейн, Индиана, направо си прави бирата сам.

Куклев избира да произвежда пиво от вида индийски пейл ейл (Indian Pale Ale – IPA). Това е по-силна бира с по-високо алкохолно съдържание и повече хмел. За първи път терминът „индийски пейл ейл“ се използва в реклама в австралийския вестник The Sydney Gazette and New South Wales Advertiser от 27 август 1829 г. Ейлът започва да се категоризира като „светла бира, приготвена за Индия“, „индийски ейл“, „светла индийска бира“ или „светъл експортен индийски ейл“. Бирата е предназначена за английските колониални войски в Индия.

Преди две години българинът намерил микропивоварна във Форт Уейн, където започнал да прави пивото си.

Името й е Hoppy Gnome

„Харесвам бирите от типа индийски пейл ейл и реших, че ще направя такава – с по-силен вкус. Нямам професионален опит в тази сфера. Занимавам се с високи технологии и преподавам електроинженерство в университета „Пърдю“ във Форт Уейн, разказва Куклев. „Отначало бирата беше с алкохолно съдържание 8,8%, а сега с малки промени в технологичния процес то стана повече от 9%. Освен това после придоби още по-наситен вкус. Инсталацията в пивоварната е малка, но доста професионална, което е гаранция за качество“, допълва сънародникът ни.

Тодор Куклев предага от бирата си за дегустация в пивоварната

Тодор Куклев предага от бирата си за дегустация в пивоварната

„Богатият наситен вкус се постига с правилните подправки. В моята комбинация между хмел, кориандър, кардамон и някои други неща“, издава тайни от производството Куклев. „Повечето съставки идват от Уисконсин, където има големи традиции в пивоварството“, казва също българинът. „Правя бирата след март, така че да е готова за лятото. Струва ми се, че края на зимата или началото на пролетта е най-подходящото време, но не мога да кажа, че през другото време няма да стане. Бирата се вари около 3 часа. След това има период от ферментация от 3 седмици.“

Бира Куклев

Бирата вече сe бутилира под марката Cooklev Double IPA. И макар да е предвидена предимно за семейството на Куклев и негови приятели, е

забелязана от мениджърите на пивоварната

които са поискали тя да бъде включена в менюто на прилежащия бар. Това става по случай четвъртата годишнина от създаването на бара. „По информацията, която ми предават, бирата е най-търсеното питие в момента“, уточнява майсторът на светлото пиво. Съставките й, които се издават в менюто, са черен кардамон и лимонова кора. Double IPA означава, че бирата е от типа специални или Imperial. Цветът на такава бира варира от средно златист до средно червеномеден, като някои версии могат да имат оранжев оттенък. Образува добра и устойчива пяна. Вкусът на хмел е силен и сложен. Малцовият вкус е по-слаб.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Изящни български рисунки върху пера обиколиха света (СНИМКИ+ВИДЕО)

публикувано

на

Бои, четки и платно. Това си представят повечето хора, когато чуят за картини или рисунки. Но една наша сънародничка решава смело са смени платното с птичи пера и начинанието й се оказва много успешно. Галя Стоянова от Велико Търново вече е позната със своите рисувани пера както в Родината, така и в чужбина.

Оказва се, че перото съвсем не е малко като площ, стига да искаш да нарисуваш нещо. На перата, изработени от Галя, могат да се видят животни (коне, котки, вълци, птици), девойки с етноносии, цветя. “Идеята за перата ми дойде преди 2 години”, разказва българката. “Рисувах върху камъчета и търсех изображения на птици и животни. Случайно попаднах на рисувани пера и това беше ново предизвикателство за мен”, допълва българката.

Галя била впечатлена от творбите върху пера на художника Ян Дейви и започнала да се интересува от техниката, с която са направени. “Рисуването не ми е проблем – рисувам от малка, имам и художествено образование. Завършила съм изобразително изкуство. Проблемът беше да открия за себе си процеса и техниката на изпълнение. Имайки опита, натрупан с годините, не ми отне много време да установя как стават нещата”, разказва тя.
Първото нещо, което Галя рисува, е птиче. Тогава

използвала малко перце от гълъб

“След това се появиха други птици върху по-големи пера – от петел, от пуйка, от фазан. Приятели ми помагаха с набавянето им. После реших да рисувам животни”, спомня си художничката. Казва, че за всяко перо отделя различно време. “Технологичният процес изисква изчакване на боите да изсъхнат добре, за да се продължи нататък. Самото рисуване става с много тънки четки и изисква голяма прецизност и точност. Върху едно перо работя по няколко пъти, докато се получи задоволителен резултат”, разкрива Галя.
Великотърновката се е занимавала и с рисуване на икони. Било естествено за нея да направи такива изображения върху пера. “Получи се доста интересно и нестандартно и на много приятели им допадна тази идея.”

В момента Галя прави рисунки на девойки, облечени в български етностил, и девойки с цветя и птици. “Имам идея да нарисувам и мотиви от красивите ни български шевици”, отбелязва също сънародничката ни.

Нейните пера могат да се поръчат на фейсбук страницата Handmade – Galya 100yanova. Българката казва, че има

поръчки от България, Щатите, Канада, Швеция, Гърция, Германия.

Галя изработва и рисунки върху камъчета. Има също доста акварелни рисунки. Занимава се и с декупаж на пана и различни битови предмети. Автор е и на бижута от самосъхнеща глина и декупаж.

Наред с рисуваните пера много популярни са и нейните кутии за бижута с етномотиви. “Явно всеки българин носи в сърцето си любовта към българските традиции и наследство, независимо в кой край на света се намира”, казва Галя.
В момента тя води курс по рисуване в детска градина. “Имаме много участия в изложби и конкурси за детска рисунка. Доста от децата са носители на най-високите награди и грамоти”, споделя с гордост Галя.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © 2018 BG VOICE, Inc. BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada