Открийте ни и в

Български истории

Маринела от Перник – само момиче на „Уолстрийт“

Когато влиза в огромната зала, българката била единствена жена сред брокерите

bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„От дете мечтаех да попадна на Фондовата борса, както във филма „Уолстрийт“ 1987, споделя Маринела. Доста странна мечта за момиче… Маринела Станиславова обаче я осъществява – с много хъс и невероятна упоритост.

Родена е в Перник, учи в Икономическата гимназия в града, защото от ранна детска възраст е осъзнала, че иска да се занимава с финанси. След като гледа култовия филм, се запалва от идеята някой ден да работи на Фондовата борса. Учи упорито, ходи на частни уроци, на 17 години покрива с много висок резултат стандартите на TOEFL. Записва се да следва в Ню Йорк, в „Джон Джей Колидж“, където учи 4 години финанси и икономически анализи.

При завършването на колежа в Ню Йорк.

Междувременно в Ню Йорк трябва да работи като сервитьорка в няколко заведения, на смени, за да си плати обучението и да се издържа. И така с много усилия и труд завършва. Трябва да избере къде да е на стаж. Често минава по „Уолстрийт“ и си казва, че един ден трябва да стигне до там. Решава да си подаде документите и я избират за стаж в една от компаниите на „Уолстрийт“ – „National Security“.

Първия ден отива на работа супер ентусиазирана, но и много притеснена. Попада в обстановка, сякаш е в кадър от филма „Уолстрийт“. Огромна зала, бръмчаща като кошер, над 100 души, около всеки от тях по няколко телефона, говорещи нонстоп по тях, някои

 с по две слушалки на двете уши

и непрекъснато продаващи и купуващи акции. И сред брокерите – нито едно момиче…

В такава обстановка попада 22-годишната Маринела, на която предстои да се учи за брокер.

От тук започва всичко – 120 Broadway ave – Wall Street – офисът на National Security.

„Стресиращото беше, че в цялата компания от над 100 души нямаше нито една жена на брокерска позиция, а само 3-4 момичета, които бяха асистенти или на регистратурата“, споделя Маринела. Стажът й от 6 месеца е да помага на един брокер. За да вземат лиценза за търговия на борсата „Series 7“ и „Series 66“, кандидатите трябва да бъдат спонсорирани от фирма, член на FINRA (регулаторният орган на финансовата индустрия – б.а.), регистрирано дружество или който и да е регулаторен орган.

Маринела постепенно си изживява стреса от динамиката и агресията, които усеща в залата, и още повече се запалва по тази мъжка професия. Казва си, че това е нещото, което иска да прави. „Брокерът, на когото помагах, искрено като баща ми препоръча да потърся за спонсор по-скоро компания, която да ми помогне от самото начало, да е по-структурирана, да има повече различни мъже, жени, които да не са толкова напористи. Стряскаше ме тяхната прекалена агресивност. Също като във филма, те звъняха по телефона на хора, които никога не са виждали, и предлагаха акции. Казваха: „Сега ще звъннем в Охайо, там времето е слънчево и това предполага повече хора да се включат“, разказва Маринела пред в. „Труд“.

И кой е казал, че брокерите на Фондовата борса са някакви сухари? „Точно обратното, те са изключително много комуникативни и креативни – споделя дамата. – Отвътре им идва просто и знаят по какъв начин какво да кажат на хората. И човекът след половин час вече е изпратил еди-каква си сума и вече е купил акции, без дори да е предполагал, че в този ден ще направи нещо такова… Те разполагат с много интересни начини на работа, могат да продадат всичко! Но е много агресивно, работят от сутрин рано до много късно вечер.“

Тя завършва практиката си и за нейна огромна радост е

назначена в „Morgan Stanley“ –

една от петте топ инвестиционни банки в света. Те я спонсорират, за да изкара изпитите за сертификат за брокер. Там тя попада в интересна програма за хора от различни сфери, които имат желание да станат брокери. Тази програма е 12 месеца, като през първите 3 трябва да изкарат изпитите за лиценз за търговия на Фондовата борса. Следващите 9 месеца има тренинг.

На път за работа на Wall Street, междувременно учи за изпити и винаги трябва да е с вратовръзка.

След като минават през този период на обучение, ги изпращат на различни места. Маринела заедно с още около 150 души от цяла Америка, включени в тази програма, попада на място извън Ню Йорк. И отново са подложени на зверска цедка. Имат практически изпити, като актьори се представят като клиенти, които те трябва да убедят да вложат средства в акции. Трябва да съберат цялата информация за тях, след това да им предложат според това, какво те искат и имат, какви са им страховете, желанията и т.н., едно портфолио. Това е един от последните, финални изпити.

Когато минат и през това, трябва всеки месец да имат таргет, който да реализират. Сумата, която трябва да съберат, се увеличава всеки месец, докато се стигне до 3-ия месец. И ако някой няма събрани всичките си клиенти според таргета и например 5 милиона в портфейла от продадени акции, го уволняват. Просто не държат някого, ако не е достатъчно ефективен. С предимство се ползват брокерите, които имат богати роднини и приятели.

Какво е коствало това на една българка, която няма богато семейство в Америка? „Бях амбицирана да изкарам всичките изпити, да науча колкото е възможно повече. Казах си обаче, че няма невъзможни неща. Повтарях си например, че 50 души ще кажат „Не“, но един ще каже „Да“. Всеки човек, който ми казваше „Не“, за мен беше още една стъпка за следващия да ми каже „Да“, споделя Маринела.

Тя си измисля специален график къде да ходи, с кого да се среща, какво да прави, звъни нонстоп по телефона. Започва да

събира интересни клиенти

предимно от Америка, и изгражда едно доста добро портфолио. Сред единиците брокери е, които завършват програмата, с над 60 милиона щатски долара като портфейл. Сумата е доста над това, което се изисква от участниците в програмата.

Двете деца на Маринела – Кристиян и Балтазар, с баща им Чарлз Дентън.

„Не знам дали беше шанс, или просто упорит труд и силно желание това да попадна в топ корпорацията „Морган Стенли“. Но имах чувството, че прожектирах какво исках да се случи, и то се случваше. Беше много интересен момент в моя живот“, споделя Маринела.

По това време тя започва да пътува все повече, има клиенти в Йордания и отиват до Сингапур. „Влюбих се в Сингапур, от първия момент, от първото бизнес пътуване“, споделя Маринела. Тя работи на позицията „Съветник по управлението на капиталите“ в „Морган Стенли“ и проучва дали може да се прехвърли в „Морган Стенли – Сингапур“.

Междувременно успява да се срещне с представители на швейцарската банка UBS, които й предлагат работа. Двамата с мъжа до нея Чарлз Дентън, се преместват в Сингапур през 2015 г. Там тя ражда двамата си сина Кристиян и Балтазар и след динамичната въртележка на брокер на „Уолстрийт“ се оттегля от сферата на финансите и се посвещава на майчинството.

Животът в Сингапур й харесва, но там има проблем със замърсяването на въздуха през септември. Когато е бременна с второто си дете, има доста здравословни проблеми заради това замърсяване. В Сингапур нонстоп е топло, над 30 градуса, и жегата доста предразполага за появата на повече бактерии и вируси. След трудната й бременност и синът й страда от кожни заболявания. Междувременно й се налага да пътува все повече, мъжът й също. При едно пътуване до Ню Йорк по-малкият й син Балтазар, който е само на 40 дни, се разболява тежко.

Тогава тя решава да създаде продукт, който да предпазва новородените и бебетата в първите месеци, когато трябва да пътуват. В Сингапур създават дизайна, който е

 като бебешка количка, но капсулирана

Свързват се с инженерна компания, която разработва наметалото с вградена филтрираща система и сензори. Тази система предпазва и от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи и всякакви вирусни и бактериални инфекции. Покривалото „BubaRolla“ („бебе на колела“) предпазва малкото дете, когато пътува. Сензори оповестяват колко е кислородът вътре в количката, светлинна аларма известява за замърсен въздух.

Първият 3D макет BubbaRolla – Сингапур.

В момента семейството е в Кипър, където разработват иновативни продукти, безопасни за новородени и малки бебета. Докато е в Сингапур, Маринела вижда, че азиатският манталитет на бременните жени не им позволява да ползват каквато и да било козметика преди, по време и след раждането, дори не си боядисват косата и не си лакират ноктите. За тях са създали серия чиста козметика, като правят изследванията си в Швейцария. Добавят и витамините, които всяка жена трябва да приема по време на бременността.

„Още докато бях в Сингапур, имах огромното желание да помогна на България с опита и с познанията си за финансовия пазар, предимно в сферата на международните инвестиции и износа. Искам един ден да се върнем в България и децата ми да израснат по начина, по който израснах аз“, казва българката.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Как езикът на емигрантите влияел и на родния им говор

Езиковите особености са образ на историческото време, в което са пребивавали нашите предци в чужбина

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Пощенска карта, изпратена от Охайо, 1919 г. - работа в металургичен завод. Репродукции: Архив на автора

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Много неща се променят, когато човек смени мястото, където живее. Казват, че когато смениш дори даден „диалектен“ регион, постепенно и собственият ти диалект започва да се влияе от това. Например човек от Шопския край, ако заживее в Русенско, постепенно езикът му „омеква“. Неизбежно е и лингвистите обясняват това освен с влиянието на масовата култура, така също и с факта, че човек търси начини да се приспособи на подсъзнателно ниво, което подпомага адаптацията на съзнателно ниво.

Забелязали ли сте как говореше и до голяма степен все още говори така последният български монарх Н.В.Симеон ІІ, който само допреди няколко години беше и министър-председател на България? Той

използва много архаизми

поставя ударенията на думи на места, където днес не поставяме такива, дори ползва словесни конструкции, които днес се употребяват за различен тип смислови обяснения. Например, когато той говореше за летателните екипажи в Българската армия, използваше не думата „екипаж“, която е възприета днес, а „персонал“, което е неточно. Разбира се, това не беше нещо кой знае какво, но демонстрираше как езикът, говорът на човека на даден език, макар и родният му, се променя, когато се наблюдават чужди лингвистични инфилтрации и дифузионни лексикални процеси.

Хора, които дълго са живели извън България, обикновено говорят на малко „по-странен“ български език. Нормално е, защото все пак, ако един език, бил той и родният ни дори, не се практикува редовно, постепенно той се забравя или поне се изменя звуковата му същност.

Много пъти хора са подлагали на саркастично съмнение говора на някой българин, който след известно пребиваване извън страната се завръща и говори „завалено“, сякаш е забравил майчиния си език. Да, това наистина е комично, когато се извършва съзнателно, но има много случаи, в които хората наистина имат известни затруднения с родния си език, когато дълго не са го практикували

в далечни краища на света

Пример за подобен случай е първата „Мис София“ – българката Вера Костоф. Тя заминава за Америка в края на 20-те години на миналия век и се завръща само няколко пъти в Родината си. Разбира се, в САЩ комуникира основно на английски език, но в семейството си говорят на български език, защото Вера е омъжена за българина Атанас.

Факсимиле от пощенската карта, изпратена от Христо Серафимов от Чикаго до Стойо Крушкин в Стилтън, Пенсилвания.

Вера обаче много често използва думата „пълисмън“ за полицай. Тя не казва „няма“, а ползва по-остарялото и диалектно „нема“. Сред останалите думи, които се открояват в речта й, са „хлеб“ вместо „хляб“, „место“ вместо „място“ и т.н.

Макар че като дете семейството й е било близко до Иван Вазов, а и Вера често е стояла в скута на писателя, в писателското кафене близо до днешната руска църква в София тя така и не променя говора си, който се съхранява автентичен от времето, когато Вера напуска България. Тогава така се е говорело в София и Вера говори именно по този начин в началото на 90-те години на миналия век, близо 70-години след като напуска Родината си за дълго.

Друг показателен пример за промяна в езика е пощенска карта, изпратена от емигранта Христо Серафимов, съдружник и приятел на Стойо Крушкин

също емигрант в САЩ

а и съосновател на оркестър „Bulgarian Balkan Band“. Картата е изпратена до „Мейн стрийт“ №143 в град Стилтън, Пенсилвания, където по това време живее Стойо. Христо пък се намира в Чикаго. Датата на картата е 9 декември 1915 г. Текстът, който може да се прочете само на отделни места, гласи следното: „Драги Стою, ида да ти собща радостната вестъ, че днес на 9-ти т.м. в 9 часа сутринта съобщихъ наи сетне на генералъ боса на нашия флоръ (апартамент № 2343) за моятъ отъ давна желателен квит, да тръгна за Steelton при теб. Днес по целата…. а като гръм се разнесе…. регателно уволнени…. о. поздрави всички п…съ поздравъ Христо…“. В страни на картата, почти в полето, е записано следното: „че наи сетне и туй се свърши“.

Отбелязаните думи са или архаизми, или „англицизми“, които са инфилтрирани в българската емигрантска реч, която постепенно придобива символична собствена визия. Това също е често наблюдаван процес да се ползват частично или изцяло видоизменени „английски“ думи в разговорната реч между български емигранти, които естествено преминават и в писмената реч.


Чарът на диалектните форми

Езиковите особености в никакъв случай не могат да бъдат проблемни. Те са по-скоро един образ, или поне фонетично подобие на лика на историческото време, в което са пребивавали нашите предци – емигранти в различни точки по света.

Диалектите са едно от богатствата на един език. Малко са държавите като България, в които има толкова много и разнообразни диалектни форми, които придават освен цвят и пъстрота на изказа, така също и една неповторима вербална уникалност.

Влиянията на чуждите езици и най-вече на английския, които нахлуват със зачестяването на пътуванията отвъд Атлантика, особено между двете Балкански войни и след Първата световна война, придават още по-голям колорит на изказа и отварят българския език към света не за злонамерени и вредни влияния, а за осъвременяване и разумно модернизиране.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Църквата „Нов живот“ в Чикаго – 25 г. в служба на българите от САЩ и по света

Сънародниците ни преоткриват вярата в Бог, казва пастор Танев от храма

Цветелин Пенев

публикувано

на

Виж цялата статия

Първата българска евангелска църква „Нов живот“ в Чикаго отбелязва 25 години от основаването си през 1996 г. Днес, въпреки пандемията, тя събира десетки вярващи – българи и американци. Богослуженията й, които се провеждат и онлайн, се радват на голям интерес от наши сънародници и в други райони на САЩ, а също и от български семейства във Великобритания, Испания, България и дори в Китай.

„Българите преоткриват вярата в Бог“, сподели в интервю за BG VOICE пастор Станимир Танев – един от „бащите“ на църквата в американския град.

Той е убеден, че след падането на социалистическия строй пред българите се открива не само възможността за свободно изповядване на вярата, но и за нейното преосмисляне.

„Ние бяхме много неинформирани за християнството. Информацията за християнството беше повече суеверна и повече от някои исторически факти, но нищо повече. По време на тези 45 г. комунизъм

комунистите атакуваха религията

много жестоко“, разказа пастор Танев и добави, че е израснал в християнско семейство, което е коствало много на него и на семейството му по време на комунистическия режим.

„Моята сестра не беше допусната да учи във висше учебно заведение, защото ходеше на църква. Тези неща всъщност потискаха практикуващите християни“, сподели той и изрази възгледа си, че човечеството без Бог няма бъдеще, колкото и категорично да звучи.

Според него християнството е над националната идентичност, което обаче не трябва да се налага на хората, а да се приема индивидуално.

„За мен християнството е повече от това да си българин. Аз го разграничавам, макар че ние, българите, сме християни поради това, че Борис I ни покръсти. Това нещо го приемам и това е факт. Но християнството е личен избор, а не защото някой ти е наложил, някой ти е казал. Това е записано и в самата Библия, че е личен избор, че не е нещо, което е наложено“, поясни Станимир Танев.

Преди пандемията от коронавирус на богослуженията в „Нов живот“ присъстват около 180-190 вярващи.

Сега те са около 130-140

като много хора ги гледат онлайн, стана ясно от думите на пастора. Той подчерта, че богослуженията се водят на български език, но превеждат за американците и пускат песни на английски език, защото искат да не изолират младежите, които се чувстват по-спокойно. Присъстващите американци на богослуженията са предимно от смесени бракове.

С оглед на безопасността на хората, от църквата изискват да се носят маски. Също се поддържат всички изисквания за чистота и достъп до дезинфектанти.

Пастор Станимир Танев каза, че през миналата година за период от няколко месеца е имало забрана да се събират повече от 10 души заради вируса и са преминали изцяло онлайн.

„Онлайн форматът го запазваме, защото служим на други хора от различни части на Америка, както и в Китай, където има семейство българи, което ни гледа. Имаме много семейства от Англия, Испания и Италия, има и възрастни хора от България, които гледат нашите богослужения. Средно се включват между 40 и 80 IP-та, ние водим статистика на нашите събирания. Знаем, че трябва да продължим. Аз мисля, че определено имаме какво да кажем на хората, които ни слушат“, смята той. По думите му все повече се слушат проповедите на главния пастор на църквата Владимир Георгиев, като хиляди хора ги следят в YouTube.

Пастор Танев сподели, че имат и

неделно училище „Нов живот“ за възрастни

в което се разискват теми, които не могат да се обсъждат по време на литургията. По време на училището се повдигат теологични въпроси, изучават се книги. В момента преминават през темата за брака, семейството и др.

„Вярваме, че Библията ни е дадена да се научим как да живеем. Ако има един създател, той е събрал тази книга, и когато следваме тази книга, всичко е добре. В тези неделни уроци разглеждаме тази книга“, отбеляза пасторът и поясни, че отделно в неделното училище има вероучение за децата.

Танев посочи, че основната форма на финансиране на църквата е с дарения, „както е посочено в Библията – доброволни дарения“. Имат две сгради, като едната е до църквата за неделното училище.

Църква „Нов живот“ също активно участва в благотворителна дейност. Има няколко пастора, които специално се занимават с благотворителност.

„Няколко пъти организирахме мероприятия за събиране на средства за нуждаещи се българи в Чикаго. Преди 2 г. с „Малинчо“ направихме

 малки ваучери за 100 долара

които предоставихме на хора в нужда, за да отидат в „Малично“, и за тях им беше подготвен пакет за 110 долара. Където видим, че има нужда, ние помагаме“, заяви пасторът.

Тази църква, по думите на Танев, е едно от благословенията на българската общност.

„Нов живот“ е в много добри отношения и с Българската православна църква.

„Ние сме помагали на Българската православна църква, когато те имаха проблем със събирането на средства. Ние сме в много добри отношения с техните свещеници. Не се бъркаме в доктрините и различията. Ние сме християни и се подкрепяме, подпомагаме се един друг. Тази българска общност има нужда от събиране, а не от разцепване. Българите ни имат доверие. Ние сме тук за тях“, заяви един от основателите на първата българска евангелска църква в Чикаго.

 

За педофилията в Католическата църква

 

В последните години Католическата църква е разтърсвана от грандиозен скандал – широкоразпространена педофилия и затваряне на очите на висшия клир.

Пастор Станимир Танев осъди по най-категоричен начин извращенията в Католическата църква и изтъкна, че това се получава заради липсата на отговорност.

„Ние го осъждаме, това е пошлост, мерзост го нарича Библията. Ние осъждаме това, което и Библията го осъжда. Когато човек сложи ръката си върху нещо и започне да го преправя както си иска, той го извращава. Много лесно е това да стане. И заради това ние сме против“, коментира той.

„И за да се пазим от такива неща, ние сме отговорни пред други хора, отговорни сме пред организация. Ние винаги искаме да имаме хора, които са над нас, които просто ни държат отговорни да живеем живота си и да правим това, което правим по правилния начин. Човек, когато избяга от отговорност и няма кой да го наблюдава, винаги върши глупости – за съжаление точно такива са тези хора. Грехът е във всеки един от нас“, каза още пастор Танев.

 

МОЖЕ И КАТО КАРЕ

История на църква „Нов живот“

 

Църквата е открита през октомври 1996 г., като идеята се заражда след формирането на българската общност в Чикаго, което започва да се осъществява след Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. Зад този проект се откроява името на Любомир Мичевски, който заедно с няколко български семейства „повярвали“ – чували за Бог, знаят за Православната църква, но никога не са прогледнали или никога не са чели Библията, не са погледнали християнството като нещо повече от религията“, разказа Танев и добави, че истинското християнство е това взаимоотношение с Бога.

През 1995 г. малката група от евангелски християни посещава американски пастор, който отваря вратите на църквата си за българската група. Но впоследствие българите започват да се събират и да организират изучаване на Библията. Година по-късно решават да установят българска евангелска църква с богослужения на български език.

За 25-ата годишнина църквата е организирала на 15-17 октомври „истинско празнуване“, на което е поканен Йосиф Димитров – президент на Европейската теологическа семинария в Брюксел. Конференцията ще бъде отворена за всеки българин, „ще го направим достояние за цялата българска общност, за да може българите да празнуват с нас“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Компания, създадена от българи, бе оценена на $900 млн. в САЩ

Dynamo Software Inc. е създадена от Дилян Павлов и Красен Драганов

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Красен Драганов (вляво) и Ханк Боунър. Сн.: Капитал

Пореден успех с българска следа в САЩ. Едно от най-големите дружества за частни дялови инвестиции – Blackstone – се присъединява към Francisco Partners и ще инвестира в основаната от българи софтуерна компания Dynamo Software Inc. За това съобщи Wall Street Journal. Според запознати със ситуацията сделката оценява компанията на около $900 милиона.

Dynamo Software Inc. предоставя услуги, които обслужват индустрията за алтернативни инвестиционни фондове, но включва и управлението на частни капиталови инвестиции.

Dynamo Software Inc. е създадена в София през 1998 г. от Дилян Павлов и Красен Драганов. Тогава тя се е казвала Netage Solutions. В момента осигурява базирана в облак технология, която

помага на инвестиционните компании

да управляват своите отношения с клиенти. Базирана е в Уотъртаун, Масачузетс, и клиентите й включват дружества за рисков капитал и частен капитал, както и хедж фондове и компании, инвестиращи в недвижими имоти. Dynamo работи и с институционални инвеститори, като фондации и дарители, и счита Francisco за един от своите клиенти.

При създаването си през 1998 г., когато все още се казва Netage Solutions, Dynamo Software Inc. се занимава с дизайн на интернет страници. Постепенно преминава към разработка на CRM системи за управление на инвестиции и инвестиционни портфейли. Продуктът се използва от стотици клиенти, които управляват активи за над 3 млрд. долара.

През 2017 година Dynamo Software Inc. стана поредната българска софтуерна компания, сменила собствениците си с чуждестранни. Сделката, с която тогава американският фонд за дялови инвестиции Francisco Partners придоби мажоритарен дял в българския разработчик, се превърна във втората по големина продажба на българска софтуерна компания досега.

Американският фонд инвестира $70 млн.

за контролен пакет от акции, като членовете на мениджмънта, както и служителите запазиха дял в компанията. Десет милиона от сумата бяха раздадени на служителите.

В България Dynamo оперира през българското дружество „Динамо софтуер“, чиито приходи за 2016 г. достигнаха 5.9 млн. лв. при печалба 1.64 млн. лв. В офиса в София работят десетки души.

Софтуерът на Dynamo позволява на потребителите да намират и следят сделки, да управляват отношенията си с инвеститори, да наблюдават представянето на портфейлите си. Освен това помага при набирането на средства и маркетинга.

Тя има над 1000 клиенти и над половината са в сферата на частния капитал според главния изпълнителен директор Ханк Богнер.

Сега Blackstone инвестира чрез своя отдел за растеж, който осигурява капитал на бързо разрастващи се компании, за които фондът смята, че в бъдеще ще бъдат лидери в своите сфери, каза Венсан Летери, управляващ директор в компанията, цитиран от Bloomberg.

Сн.: Bloomberg

Blackstone подкрепя Dynamo със средства

от своя фонд за растеж

който достигна тавана си от $4,5 млрд. долара през март. Летери казва, че компанията обикновено влага между $150 и $600 милиона долара във всяко дружество, което подкрепя с пари от фонда.

Ханк Богнер казва, че Dynamo планира да използва новия капитал да подкрепи продължаващия растеж на компанията, включително чрез инвестиции с развитие на продуктите, както и придобивания и допълнително разширяване на дейността в чужбина, особено в Европа и Азия.

В момента Dynamo има офиси освен в САЩ и в България, Обединеното кралство, Сингапур и Хонконг.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Павел Вълнев: Само „Републиканци за България“ не са вторачени в миналото, а са с лице към гражданите

Отсега екраните преливат от пехливански борби - какво ли ще бъде в останалите 20 дни от кампанията.

Затвори