Открийте ни и в

Български истории

Маринела от Перник – само момиче на „Уолстрийт“

Когато влиза в огромната зала, българката била единствена жена сред брокерите

bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„От дете мечтаех да попадна на Фондовата борса, както във филма „Уолстрийт“ 1987, споделя Маринела. Доста странна мечта за момиче… Маринела Станиславова обаче я осъществява – с много хъс и невероятна упоритост.

Родена е в Перник, учи в Икономическата гимназия в града, защото от ранна детска възраст е осъзнала, че иска да се занимава с финанси. След като гледа култовия филм, се запалва от идеята някой ден да работи на Фондовата борса. Учи упорито, ходи на частни уроци, на 17 години покрива с много висок резултат стандартите на TOEFL. Записва се да следва в Ню Йорк, в „Джон Джей Колидж“, където учи 4 години финанси и икономически анализи.

При завършването на колежа в Ню Йорк.

Междувременно в Ню Йорк трябва да работи като сервитьорка в няколко заведения, на смени, за да си плати обучението и да се издържа. И така с много усилия и труд завършва. Трябва да избере къде да е на стаж. Често минава по „Уолстрийт“ и си казва, че един ден трябва да стигне до там. Решава да си подаде документите и я избират за стаж в една от компаниите на „Уолстрийт“ – „National Security“.

Първия ден отива на работа супер ентусиазирана, но и много притеснена. Попада в обстановка, сякаш е в кадър от филма „Уолстрийт“. Огромна зала, бръмчаща като кошер, над 100 души, около всеки от тях по няколко телефона, говорещи нонстоп по тях, някои

 с по две слушалки на двете уши

и непрекъснато продаващи и купуващи акции. И сред брокерите – нито едно момиче…

В такава обстановка попада 22-годишната Маринела, на която предстои да се учи за брокер.

От тук започва всичко – 120 Broadway ave – Wall Street – офисът на National Security.

„Стресиращото беше, че в цялата компания от над 100 души нямаше нито една жена на брокерска позиция, а само 3-4 момичета, които бяха асистенти или на регистратурата“, споделя Маринела. Стажът й от 6 месеца е да помага на един брокер. За да вземат лиценза за търговия на борсата „Series 7“ и „Series 66“, кандидатите трябва да бъдат спонсорирани от фирма, член на FINRA (регулаторният орган на финансовата индустрия – б.а.), регистрирано дружество или който и да е регулаторен орган.

Маринела постепенно си изживява стреса от динамиката и агресията, които усеща в залата, и още повече се запалва по тази мъжка професия. Казва си, че това е нещото, което иска да прави. „Брокерът, на когото помагах, искрено като баща ми препоръча да потърся за спонсор по-скоро компания, която да ми помогне от самото начало, да е по-структурирана, да има повече различни мъже, жени, които да не са толкова напористи. Стряскаше ме тяхната прекалена агресивност. Също като във филма, те звъняха по телефона на хора, които никога не са виждали, и предлагаха акции. Казваха: „Сега ще звъннем в Охайо, там времето е слънчево и това предполага повече хора да се включат“, разказва Маринела пред в. „Труд“.

И кой е казал, че брокерите на Фондовата борса са някакви сухари? „Точно обратното, те са изключително много комуникативни и креативни – споделя дамата. – Отвътре им идва просто и знаят по какъв начин какво да кажат на хората. И човекът след половин час вече е изпратил еди-каква си сума и вече е купил акции, без дори да е предполагал, че в този ден ще направи нещо такова… Те разполагат с много интересни начини на работа, могат да продадат всичко! Но е много агресивно, работят от сутрин рано до много късно вечер.“

Тя завършва практиката си и за нейна огромна радост е

назначена в „Morgan Stanley“ –

една от петте топ инвестиционни банки в света. Те я спонсорират, за да изкара изпитите за сертификат за брокер. Там тя попада в интересна програма за хора от различни сфери, които имат желание да станат брокери. Тази програма е 12 месеца, като през първите 3 трябва да изкарат изпитите за лиценз за търговия на Фондовата борса. Следващите 9 месеца има тренинг.

На път за работа на Wall Street, междувременно учи за изпити и винаги трябва да е с вратовръзка.

След като минават през този период на обучение, ги изпращат на различни места. Маринела заедно с още около 150 души от цяла Америка, включени в тази програма, попада на място извън Ню Йорк. И отново са подложени на зверска цедка. Имат практически изпити, като актьори се представят като клиенти, които те трябва да убедят да вложат средства в акции. Трябва да съберат цялата информация за тях, след това да им предложат според това, какво те искат и имат, какви са им страховете, желанията и т.н., едно портфолио. Това е един от последните, финални изпити.

Когато минат и през това, трябва всеки месец да имат таргет, който да реализират. Сумата, която трябва да съберат, се увеличава всеки месец, докато се стигне до 3-ия месец. И ако някой няма събрани всичките си клиенти според таргета и например 5 милиона в портфейла от продадени акции, го уволняват. Просто не държат някого, ако не е достатъчно ефективен. С предимство се ползват брокерите, които имат богати роднини и приятели.

Какво е коствало това на една българка, която няма богато семейство в Америка? „Бях амбицирана да изкарам всичките изпити, да науча колкото е възможно повече. Казах си обаче, че няма невъзможни неща. Повтарях си например, че 50 души ще кажат „Не“, но един ще каже „Да“. Всеки човек, който ми казваше „Не“, за мен беше още една стъпка за следващия да ми каже „Да“, споделя Маринела.

Тя си измисля специален график къде да ходи, с кого да се среща, какво да прави, звъни нонстоп по телефона. Започва да

събира интересни клиенти

предимно от Америка, и изгражда едно доста добро портфолио. Сред единиците брокери е, които завършват програмата, с над 60 милиона щатски долара като портфейл. Сумата е доста над това, което се изисква от участниците в програмата.

Двете деца на Маринела – Кристиян и Балтазар, с баща им Чарлз Дентън.

„Не знам дали беше шанс, или просто упорит труд и силно желание това да попадна в топ корпорацията „Морган Стенли“. Но имах чувството, че прожектирах какво исках да се случи, и то се случваше. Беше много интересен момент в моя живот“, споделя Маринела.

По това време тя започва да пътува все повече, има клиенти в Йордания и отиват до Сингапур. „Влюбих се в Сингапур, от първия момент, от първото бизнес пътуване“, споделя Маринела. Тя работи на позицията „Съветник по управлението на капиталите“ в „Морган Стенли“ и проучва дали може да се прехвърли в „Морган Стенли – Сингапур“.

Междувременно успява да се срещне с представители на швейцарската банка UBS, които й предлагат работа. Двамата с мъжа до нея Чарлз Дентън, се преместват в Сингапур през 2015 г. Там тя ражда двамата си сина Кристиян и Балтазар и след динамичната въртележка на брокер на „Уолстрийт“ се оттегля от сферата на финансите и се посвещава на майчинството.

Животът в Сингапур й харесва, но там има проблем със замърсяването на въздуха през септември. Когато е бременна с второто си дете, има доста здравословни проблеми заради това замърсяване. В Сингапур нонстоп е топло, над 30 градуса, и жегата доста предразполага за появата на повече бактерии и вируси. След трудната й бременност и синът й страда от кожни заболявания. Междувременно й се налага да пътува все повече, мъжът й също. При едно пътуване до Ню Йорк по-малкият й син Балтазар, който е само на 40 дни, се разболява тежко.

Тогава тя решава да създаде продукт, който да предпазва новородените и бебетата в първите месеци, когато трябва да пътуват. В Сингапур създават дизайна, който е

 като бебешка количка, но капсулирана

Свързват се с инженерна компания, която разработва наметалото с вградена филтрираща система и сензори. Тази система предпазва и от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи и всякакви вирусни и бактериални инфекции. Покривалото „BubaRolla“ („бебе на колела“) предпазва малкото дете, когато пътува. Сензори оповестяват колко е кислородът вътре в количката, светлинна аларма известява за замърсен въздух.

Първият 3D макет BubbaRolla – Сингапур.

В момента семейството е в Кипър, където разработват иновативни продукти, безопасни за новородени и малки бебета. Докато е в Сингапур, Маринела вижда, че азиатският манталитет на бременните жени не им позволява да ползват каквато и да било козметика преди, по време и след раждането, дори не си боядисват косата и не си лакират ноктите. За тях са създали серия чиста козметика, като правят изследванията си в Швейцария. Добавят и витамините, които всяка жена трябва да приема по време на бременността.

„Още докато бях в Сингапур, имах огромното желание да помогна на България с опита и с познанията си за финансовия пазар, предимно в сферата на международните инвестиции и износа. Искам един ден да се върнем в България и децата ми да израснат по начина, по който израснах аз“, казва българката.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Анджела от САЩ, която избра България заради буквата Ж

След 25 г. тя е един от най-добрите преводачи на съвременна българска литература

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Кадър: bTV

Анджела Роуд избира България, когато се намира на 8000 км от нея и дори не е я виждала. Единственото нещо, което „грабва“ тогавашното 20-годишно американско момиче, е буквата Ж. После следва цялата азбука, а след това и магията на българската музика, която открива в славянския хор на университета в Йеил.

Истинското запознанство на Анджела Роуд с България става години по-късно, в Копривщица. Тя е мястото, което кара американското момиче да остане в България. 25 години по-късно тя е един от най-добрите преводачи на съвременна българска литература в Родината ни.

Анджела отива в Копривщица през 1995 г. заради събора. По това време е в трети курс в университета и решава, че иска да види България. Затова печели стипендия за лятото.

„Като се озовах в Копривщица, всички хора бяха в носии. Тези стари хубави къщи, планините, беше невероятно преживяване, и аз реших, че искам да се върна за по-дълго време“, разказва тя.

През 1997 г. Анджела пристига в България, за да учи български фолклор и етнография. „Тогава беше съвсем началото на промяната, всичко беше много сиво. Бях студентка в Софийския университет и беше много трудно. Но беше страхотен урок за мен, като млада американка, че ние толкова неща имаме и приемаме като даденост, но те не са даденост, ние трябва да се грижим за тях“, споделя Анджела пред bTV.

В края на годината тя прави избора да остане в България. Има 300-400 долара в банката и никакви планове, но

България я привлича неудържимо

„Трябваше да остана, докато не разбера какво е това нещо“, спомня си тя.

Това нещо се оказва силата на думите – от буквата Ж до романите на Георги Господинов, Милен Русков и Вирджиния Захариева. Днес Анджела Родел е най-награждаваният английски преводач на съвременна българска литература в света.

Наред с преводите, американката изиграва и главната роля в един от последните филми на Георги Дюлгеров „Козелът“.

Освен таланта към думите и киното, в България Анджела намира и любовта. През 2004-а заедно с писателя музикант Иван Христов основават групата „Гологан“. Под ритмите на фолклорна музика с английски елементи се ражда и дъщеричката им Керана Христова. Заедно с втория си съпруг – Виктор Тодоров, пък има нов музикален проект „Splendor and Misery“, който съчетава тамбура с електроника и поп/рок елементи.

Тя обича не само българските народни песни, но и хората. За нея всеки път, в който усеща движението в синхрони с други хора, е всъщност начин да се усети като част от България, независимо дали се намира в София, в Родопите или в някоя кръчма.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Децата на Прехода – 400 000 българчета родени извън Родината

Стабилен остава броят на българските бебета в САЩ и Канада

Боян Димитров

публикувано

на

Виж цялата статия

Родените извън България деца от началото на Прехода, който продължава вече 32 години, вече са близо 400 000. Това показват последните данни на НСИ, информационната система ГРАО и на различни граждански организации.

В световните класации България се води като страната, загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена досега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическия и политически преход с демографския такъв, пише блогърът Боян Юруков.

Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

Все по-малко българчета се раждат в САЩ и Канада (ВИДЕО)

До 2018 година родените извън България деца са били 299 481. Те са се появили на бял свят между 1990 и 2018 година. Година по-късно в ГРАО влизат за регистриране още 32 000 деца. Данни за изминалата година все още се очакват.

Близо от половината деца са родени в Турция, още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония.

Страните със силно застъпена българска диаспора също подпомагат значително статистиката. Така близо 200 000 българчета са родени в САЩ, Великобритания и Германия.

Забелязва се тенденцията в страни като Испания и Гърция, които са имали много новородени българчета, да изостават. Пикът е основно в Германия и Великобритания. След Брекзит обаче се очаква тези данни да се променят.

 Колко и къде са децата?

От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата, родени в Турция. Те представляват една трета от всички. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в Западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство, родени там, расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година, изчислява Юруков.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 12 години. В Испания и следващата държава – Гърция – има силно намаление след пика преди 10 години.

Има стабилен брой през годините от САЩ

който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да си извадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство, родени в Албания, предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад, практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднини, родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи, емигрирали във Великобритания например, са им се родили деца там, които в България причисляват към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата, родени зад граница, са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. Очаквано

най-много са в САЩ и Канада

Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца, родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хонконг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея, към 2020 година.

Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си, където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си, родено там, и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година, докато мине пощата.

 


Служебно регистриране

От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания, регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

 


Как да получите BG гражданство за роденото в САЩ дете – по пощата

Според българското законодателство всяко дете, на което поне един от родителите е български гражданин, съответно е български гражданин по произход. За да има дете, родено в чужбина, българско гражданство и ЕГН обаче, родителите трябва да го регистрират в Родината. Така е по закон, но все по-малко родители го правят.

Процесът по регистрация на новородено в чужбина българче за много родители обаче изглежда тромав и труден.

„Според зависи на какъв човек попаднеш, за съжаление. Може да попаднеш на много услужлив, който ще направи всичко възможно, за да ти помогне и ще оцени, че

искаш да изкараш ЕГН на детето си

което е родено в чужбина, но може да попаднеш и на човек, който ще ти създаде пречки“, казва Елица Желязова, чийто син Майкъл е български гражданин, роден в Чикаго. Тя успява да му издаде ЕГН в града си по местоживеене в България през лятото, докато е на почивка там за 2 месеца. Не всеки родител обаче може да си позволи това.

За улеснение на българите в САЩ, регистрацията на българче, родено тук, може да стане и по пощата.

Нужни са три документа: заверен превод на американския акт за раждане с поставен апостил и молба в свободен текст до дипломатическата ни служба – посолството или консулството.

Първата стъпка от процеса е поставянето на апостил върху удостоверението му за раждане. Той се получава в офисите на щатския секретарият по местоживеене. Таксата в Илинойс например е 2 долара. „Това е вид легализация, с която документът може да се използва не само на територията на Съединените американски щати, но и в чужбина“, обяснява консул Евгения Иванова от службата в Лос Анджелис. Oфисите на Secretary of state във всеки щат извършват тази услуга и по пощата. За улеснение на родителите на българчета тук, Консулските ни служби в САЩ също приемат заявления по пощата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка омая Флорида със сладкиши и торти

Даниела от Правец работи като счетоводител, но е и любимият сладкар в града си

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Instagram

Българка от Правец вече почти 20 години омайва американците в градчето Нейпълс във Флорида със сладкарските си умения. Малко са онези, които остават безразлични пред нейното творчество с вкус на сметана и захар, а сънародничката ни им връща доверието с часове работа и изпълнение на светкавични поръчки.

Всъщност

Даниела Калсиано е самоук сладкар

Нейната професия е съвсем друга – тя работи като счетоводител денем и едва след работно време влиза в „дрехите“ на любимия сладкар на жителите на Нейпълс.

Даниела се мести в САЩ преди 16 години и там слага основите на новия си живот. Тя е щастливо омъжена, има прекрасни приятелства и се запознава с различни хора. Но не крие, че все така тъгува за сестрите си в Родината.

Американското приключение на българката с тортите започва с една изненада за рождения ден на колега. Даниела се опитва да възроди традиция на служителите в хотел „Мариот“ (Mariott Hotels), която повелявала всеки да получава „персонализирана“ торта като подарък за рождения си ден. Тази вълнуваща практика обаче с годините спряла, а сънародничката ни запретнала ръкави да я възобнови. Резултатът бил първата й торта – ванилова, с кокос и изпълнена с еклери и украсена с маслен крем. След въодушевлението на близките й решава да се впусне в новото начинание.

Българката разкрива пред „Труд“, че успехът на тортите зависи от продуктите, които се използват за тях, и големината им. „Едни отнемат 5 часа от забъркването до украсата, а други – цял ден“, казва тя. Даниела споделя, че най-дълго се е занимавала с правенето на

сладкиш на тема „80-те“

„Беше за 40-годишен човек, който искаше да се включат много детайли и компоненти, които да представят тази година. В тортата са изобразени MTV, бялата ръкавица на Майкъл Джексън, уокмен, плоча и други, но работата отне между 16 и 20 часа“, разказва нашенката.

Друго предизвикателство, с което Даниела се сблъсква, е спешна поръчка за минидесерти за 300 човека, но и него преодолява бързо. Притеснява се и за сватбена торта с фондан, която трудно се запазва в перфектно състояние на топло време. „Трябваше да сложа триетажната торта на открито на повече от 30 градуса и си мислех, че ще „експлодира“. Този тип торта не се слага в хладилник, но беше наложително, за да я спася и успях“, казва още българката.

Даниела разкрива, че за нея сладкарството не е трудно и обича да я вадят от зоната й на комфорт с различни идеи. „Колкото по-различно, толкова по-добре, дава ми се шанс да науча още нови неща“, споделя тя. Българката разказва, че в САЩ има много голяма конкуренция в тази сфера, а американците познават всякакви кулинарни култури. „Но според мен те не знаят какво е „вкусен десерт“, защото той е много скъп и не се продава на масовия пазар“, казва Даниела и допълва, „но който е хапнал от баницата ми, все още си я спомня“.

За българката най-голямото щастие и успех е, когато й се обадят за нова поръчка, след като са научили за нея от други доволни клиенти. Винаги е готова да помогне и да приготви нещо, особено ако е за изненада.

Българската сладкарка разкрива, че работи за откриването на

собствено тортено студио

в което да приготвя вкусни и качествени изделия. Иска в него да готви с деца, на които им е интересен сладкарският свят и заедно да се учат и творят.

Даниела участва и в сладкарско състезание. Тя случайно попада в социалната мрежа на онлайн надпреварата „The Greatest Baker“, което включва участници от цял свят, които се конкурират за награда от 10 хиляди долара. Тя се записва и в нейната категория за „торти“ се състезава с около 70 души, завършвайки на 11-то място. Събраните средства отиват за фондация „No kid hungry“, която се бори да няма гладуващи деца.

Българката участва с вкусотиите си и в кампания за набиране на средства, с които да помогнат на тийнейджъри с аутизъм и други увреждания да имат незабравима абитуриентска вечер. Средствата от кулинарния форум са използвани и за закупуване на рокли и костюми за балната нощ, а инициативата е ръководена от Фондация „Night to Shine“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Павел Вълнев: Само „Републиканци за България“ не са вторачени в миналото, а са с лице към гражданите

Отсега екраните преливат от пехливански борби - какво ли ще бъде в останалите 20 дни от кампанията.

Затвори