Открийте ни и в

Български истории

Мария и Мартин – “Амадеусите” на Виена (СНИМКИ)

Музикантите организират конкурс за млади таланти в австрийската столица
bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

“Нашата история с Мартин е като класически „Виенски валс“ – смее се Мария. – Във Виена се срещнахме, тук за първи път свирихме на сцената заедно, тук се зароди приятелството, а партнирането на сцената прерасна и в живота. Виена ни задържа, тук се чувстваме добре, тук срещаме разбиране в работата си и най-вече – висока оценка на нещата, които правим.”

Дали двамата са по-дръзки от другите български виртуози, че в центъра на Виена, в която всяка вечер се свирят по 300 концерта и всяка вечер звучи Моцарт, са организирали сдружение “Амадеусите” и канят български и талантливи деца за изява на австрийска сцена? “Определено сме по-дръзки – смята Мария. – Нашата българска музикантска школа се цени много високо във Виена. Получили сме много добра подготовка, но никой не ни е научил как да си бъдем мениджъри сами на себе си.”

Той е само на 29, тя – на 32. Срещата им е много забавна. Мария е в пролетен семестър в Университета по музика и изкуства във Виена. Около празнуването на 24 май в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” е поканена да участва в концертната програма. Желателното изпълнение на произведение от български композитор обаче носи и своята специфика и откриването на пианист за концерта се оказва сложно. Този пианист трябва да научи произведение на Панчо Владигеров, а това не е толкова лесно и повечето хора отказват. Мария има само няколко дни да реагира.

И точно тогава двамата с Мартин се срещат на вратата на университета. Той кавалерски й задържа вратата, тя казва “мерси”, но интонацията го провокира и Мартин пита:

“Ти българка ли си?”

“Ами да”, казва тя, и го пита на какъв инструмент свири. Пиано. Следва спонтанен въпрос за акомпаниране на предстоящия концерт в “Дом Витгенщайн”, а лекотата, с която Мартин отговаря “Няма проблем”, впечатлява Мария. “Свирихме и после заедно, на моя дипломен изпит, и така от сцената – в приятна атмосфера, в разговори, в увлекателни срещи, се зародиха и чувства. От музиката се зароди музика между нас”, смее се дамата.

Животът на родената в Пловдив Мария Рамълчанова Иванов преди Виена е на талантливо дете. На 3 години я записват на пиано. Сестра й, с 2 години по-голяма, вече свири, а малката Мария често подслушва с интерес. Макар че и тя започва да свири на пиано, година по-късно са и първите опити с цигулката, и то при пловдивския корифей Гаро Балтаян. Той слага инструмента в ръцете на малката Мария и открива пред нея безкрайни хоризонти, а тя изпитва удоволствие да свири.

“Бях любопитно дете, постоянно изненадвах родителите си и спонтанно се записвах на различни курсове от предлаганите в основното училище. Играех и народни танци, и в балетната трупа. Продължих паралелно с двата инструмента до VI – VII клас, но основен беше цигулката”, разказва дамата.

Тя завършва НУМТИ “Добрин Петков” в Пловдив в класа на Дарина Данкова. На 9 години дебютира като солистка с оркестър в Пловдив, а до 2011-та е солирала в Пазарджик, Бургас, София, Враца и други градове. Следва в Нов български университет в класа по цигулка на проф. Марио Хосен. “Под негово влияние се влюбих в звукоизвличането на Виенската цигулкова школа”, споделя тя. Номинирана е за “Студент на 2010-та” и печели пълна стипендия за втора безплатна специалност – “Икономика”. Печели пълна стипендия и по програма “Еразъм” за специализация във Виена. През 2012 г. продължава обучението си в Университета по музика и изкуства във Виена и не след дълго завършва с две специалности – „Класически инструмент – цигулка“ и „Икономика“. Участва в много майсторски класове.

Мартин сяда на пианото на 4 години, но при него средата е съвсем различна. Майка му Красимира Иванова е преподавател и днес в Русенското музикално училище. И той, и брат му Васил Иванов, който също е във Виена, са възпитаници на нейната школа. Мартин още на 18 години заминава за Виена и е

един от шестимата приети

сред 120 кандидата в Университета по музика и изкуства. “Интересното между нас е, че аз съм родена в Русе, била съм там две години и след това семейството ми се мести в Пловдив, където съм и израснала. А Мартин е роден в Пловдив и една-две години по-късно се прехвърля в Русе, където учи и завършва средното си образование. При нас всичко е наобратно”, смее се Мария.

Виена променя целия й светоглед. “Разбрах, че това е моето място”, казва тя. От 2013 г. Мария комбинира работата си във Виена с преподавателска дейност, както и като солов, камерен и оркестров музикант. Свирила е в САЩ, Япония, Китай, Дубай, Корея, почти всички държави в Европа.

Виена и днес е много свързана с Моцарт. Всеки ден там има по 300 концерта, на 200 от които се свири Моцарт или Щраус. Всяка църква във Виена е превърната в концертна сцена. Отделно има много на брой дворци и аристократични имения – “Пале”. Почти във всяко пале, собственост на именит род, всяка вечер има концерти за туристи, с различни програми. И в тази аристократична обстановка с непрекъснато звучащ Амадеус двамата млади дръзки българи преди 5 години сформират културното сдружение “Амадеусите”. Регистрацията му улеснява работата им по организирането на концертни събития, музикални срещи и музикални работилници (уъркшопове). Техният проект „Workshop Vienna” е 7-дневно събитие, като всеки ден е съставен от музикални уроци, семинари и вечерни концерти. Идеята тръгва, когато двамата решават, че е добре Виена, с вековния си пиетет към музиката, да чуе талантливите български деца. “Искахме да им предоставим възможността да се изявят на концерт в музикалната столица на света, нещо, за което ние самите не сме си и мечтали”, споделя дамата.

За Мария не е трудно да го организира. Израсла е в семейство на хора със собствен бизнес и отрано усеща, че за един музикант е важна не само изпълнителската, но и мениджърската страна. Освен това още в България тя помага с организацията на различни проекти, предимно по време на следването си в университета. А после й се приисква да създаде нещо свое.

Пет години подред “Уъркшоп Виена”, проведен първоначално в “Дом Витгенщайн”, приветства не само българчета, но и деца и младежи от Китай, Италия, Хърватска, Сърбия. Точно преди петото издание на бял свят се ражда Мартин-младши, техният син. А той просто сам си е избрал името, защото се е родил на рождения ден на татко си. “Седем седмици по-рано се появи, в същия ден, почти по същото време…

И това ако не е съдба!

И въпреки това 3 седмици след раждането аз бях на сцена, организирах своя уъркшоп и свирих, и беше страхотно, просто много хубави усещания, в много интензивен момент”, вълнува се Мария.

Днес в “Уъркшоп Виена” вече участват деца от 7-годишна възраст нагоре и младежи не само от България, но и от цяла Европа, Китай, Индия, Южна Африка. “Исках нашият уъркшоп да е по-различен от майсторските класове. Затова в седмицата с 4 до 5 концерта на участниците се раздават ноти, така наречената prima vista, които трябва да подготвят само за няколко дни в различни формации – по двама, по трима, и да ги изсвирят на заключителния концерт”, казва Мария.

Виенчани посрещат изключително радушно талантливите български музиканти. Във Виена, в която има 23 музикални училища, като само 3-4 от тях са висока класа, младежите най-често не продължават с музика в университета, а избират по-сигурна за доходите им специалност. Виенчани, възпитани да ценят музиката, в началото на всеки сезон купуват абонамент за различни концерти в Златната зала на “Музикферайн”. И нямат нищо против да им свирят чужденци, важно е нивото и класата на изпълнението.

Двамата с Мартин преди са свирили заедно на сцена, имали са концерти и в Германия, Словакия, Унгария, на конкурс в Америка, откъдето се завръщат с една специална и с една втора награда. Напоследък Мартин се е съсредоточил в индивидуалната си кариера като пианист, а Мария е негов мениджър.

До момента той има 3 издадени диска

от най-голямата и авторитетна издателска къща за класическа музика в Австрия – “Грамола”. Готов е и четвъртият му диск, при това двоен, и то само за 3 години – нещо, което е впечатляващо в музикална Австрия. Може да има 5 концерта месечно, но те са на много високо ниво в изключителни зали. Догодина му предстои концерт като солист с оркестър в Златната зала на “Музикферайн”, както и с оркестри в Дания и в Германия.

Мартин ще направи нещо, което не се е случвало никога за последните 30-40 години. На концерта си на 15 ноември в престижния “Салон на Банка Австрия” той ще изсвири всичките унгарски рапсодии на Ференц Лист в един концерт. Изключително трудни в техническо отношение, рапсодиите са истинско предизвикателство за всеки виртуоз. “Интересът към концерта от местните медии е голям и когато журналисти ме питат: “Добре, защо толкова време никой не се е наемал да изпълни такъв концерт с всички произведения?”, казвам само: “Ами може би няма толкова луд музикант, който да иска да си счупи ръцете за една вечер – смее се Мария. – Нивото, което Мартин ще покаже, рядко се среща. „Виртуозност и уникално звукоизвличане“ са често използвани цитати от критиците към него. Много е вероятно такъв концерт да се повтори отново през 2020-та, защото вече получаваме запитвания.”

Но това, че Мария е мениджър на Мартин старши и майка на Мартин младши, не означава, че се е оттеглила от концертирането. Тя се опитва да концентрира ангажиментите си предимно в града. Активно се занимава и с учениците си по цигулка. А когато и двамата имат ангажименти едновременно, за Мартин младши, който е на годинка и пет месеца, се грижи неговата детегледачка.

“Преди участвах съвсем активно

в Щатския оркестър на театър Баден

до Виена, и съм имала сезони и на пълно работно време с по 100 ангажимента за 3 месеца. И двамата предпочитаме свободата да избираме, вместо сигурното място на трудов договор в някой оркестър”, казва Мария. В момента тя е в Палестина до 12 ноември в участие, организирано от една от най-престижните организации – асоциацията Barenboim-Said. Преподава на млади музиканти, прави майсторски класове, води оркестрови репетиции и ще участва в 3 концерта, организирани от техния младежки оркестър. “Това за мен е висока чест и признание за това, което правим във Виена”, вълнува се дамата.

“Дали сме по-смели от виенските музиканти? Определено. Много малко от колегите ни са толкова дръзки да рискуват да градят кариера в една Виена, пълна с музиканти. Да не говорим пък да създават културно сдружение и да се нагърбват с организации и допълнителни отговорности. Ние сме мотивирани и през 2020 г. отново ще организираме “Уъркшоп Виена”, този път нямаме търпение да съчетаем интензивната музикална седмица с конкурс за младите таланти!”, смее се Мария.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Екшън по български: Диви, щастливи и талантливи

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

С екшън, романтика и смях един чисто нов български филм се опитва да надскочи пределите на досегашното BG кино и да покаже лента от световно ниво. „Диви и щастливи“ излиза официално по българските екрани в края на ноември, но създателите му вече са на турне, представяйки го в няколко български града, където основно е сниман. Филмът ще има премиери и извън граница, предстои да дойде и от тази страна на Океана за българите в САЩ и Канада.

„Българските зрители имат нужда киното да им благодари за времето и парите, които отделят. Да им покаже качество и екшън, какъвто досега не е имало в родните филми. Щастливи сме, че успяхме да съберем екип от професионалисти, които са готови да дадат максимума, да не спят по цели нощи, за да се получи

нивото на холивудска продукция

Време е да разчупим представите за киното, което се прави в България“, обявиха продуцентите на филма Яна Маринова и Александър Сано.

„Диви и щастливи“ започва с отмъкнати 30 000 лева от сейфа на богато английско семейство и продължава с отвличане, ченгета по петите и две жени в центъра на всичко. Сред многото екшън по пътя си всяка от тях успява да преоткрие себе си и да разбере какво й е нужно, за да бъде щастлива.

С лек и свеж тон филмът засяга темите за приятелството и любовта, за предаността, за правото на избор и за това, че всеки заслужава щастие, но трябва да се потруди за него.

Режисьор на продукцията е Мартин Макариев, а в главните роли играят Яна Маринова, Луиза Григорова-Макариев и Александър Сано. Участват още международно признатите звезди Базил Айденбенц и Бен Крос, от българска страна са още Дария Симеонова, Калин Врачански, Явор Бахаров, Койна Русева и много други звезди с кратки, но запомнящи се роли. Постоянното преобличане, смяна на визии с различни перуки, наситените с адреналин екшън сцени и модерен хумор са ключовите елементи в „Диви и щастливи“.

Историята се ражда на 8-ми март. Тогава Яна Маринова кани сценариста Борислав Захариев да напише сценарий за смелата и борбена жена, която има нужда от повече самочувствие, за да постигне мечтите си и да намери щастието си. Постепенно се ражда идеята за филм, който да не поучава, а

просто да забавлява публиката

Сцени от „Диви и щастливи“ показват най-красивите места във Варна, София, Велико Търново и Русе. Изпълнил е международните изисквания, за да се квалифицира като екшън – има каскади с мотори, бъгита, леки коли, камиони и хеликоптер. Заснет е динамично и с най-добрата техника. Всичко това е причина филмът да бъде забелязан от международен дистрибутор и да бъде продаден предварително за разпространение в чужбина.

Наскоро Луиза Григорова-Макариев сподели, че каузата, която застъпва с участието си във филма, е да насочва хората да мислят извън рамките, поставени им от обществото. Актрисата ще скочи в образа на Мила, най-добра приятелка и съучастничка на Боряна (Яна Маринова), с която са центърът на екшъна.

„Това е една история за истинското приятелство, за ценностите в живота и смелостта да преследваме мечтите си“, обясни още Луиза.

„Да живееш живота си такъв, какъвто ти се предлага, без да мислиш много, много. Без отлагане, без разумното преценяване на всичко, на ситуацията. На това кое е редно и кое не е“, казва и Дария Симеонова относно идеята на „Диви и щастливи“. Актрисата също влиза в актьорския състав на заглавието, като тя обаче ще „се бие“ от страната на полицаите.

Екипът на „Диви и щастливи“ – сценаристът, режисьорът, продуцентът и актьорите – са същите като на най-успешния български филм за 2018 г. „Привличане“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Двама българи впечатлиха света с… една чашка за кафе

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия
Симеон Гаврилов и Мирослав Запрянов, Снимка: Дарик

Двама българи впечатлиха света с оригинален проект, който събра овациите на световното изложение на авиокомпании в Хамбург. Мечтата им – чашка за кафе, която се… яде, ще е част и от първия полет без пластмаса на борда.

Всъщност пътят на оригиналната чашка към небето започва… на детската площадка. Именно там авторите на проекта Мирослав и Симеон се запознават.

Двамата се описват като обикновени момчета от Пловдив. Те са заедно от деца. В един момент игрите от детството и жаждата за експерименти се пренася и в работата им, разказва историята им „Вдъхновените“.

Така се стига до момента, в който Миро, който е голям любител на кафето, споделя на Симеон, че би било доста яко, ако можеш да си изядеш чашата, след като си изпиеш кафето. Двамата

решават да обединят опита си

в инженерството и хранителните технологии, за да реализират идеята си, която освен вкусна, се оказва и полезна за природата.

Началото, както подобава на големите откривателства, никак не изглежда розово.

„От много места чувахме, че това е невъзможно и няма смисъл да продължаваме да се опитваме“, споделят Мирослав и Симеон. Но това не ги отказва, напротив, мотивира ги още и още, за да достигнат до това, което искат да направят. „Просто не спряхме да вярваме!“.

Не ги отказват нито безсънните нощи, нито неуспешните експерименти. Както се оказва, идеята да можеш да изядеш чашата си е прекрасна, но има една особена трудност – след като там се налее горещата напитка, чашата се разпада.

Идва обаче точката на пречупване, когато измислят как да подобрят състава на чашата за кафе и първият момент, в който разбират, че са на прав път. Съдът, който е разработен от двамата приятели от Пловдив, издържа немислимите до този момент 20 минути.

„Това беше преломен момент, който ни вдъхнови изключително много и ни даде криле да мечтаем и творим още по-смело и така успяхме да доразвием технологията и чашката да стане още по-вкусна и издръжлива – цели 40 минути“, разказват Мирослав и Симеон.

Така започва поредицата успехи за двамата приятели.

„Cupffee бе представена на

световното изложение на авиокомпании

в Хамбург, където създаде небивал интерес!“, спомнят си Мирослав и Симеон за този вълнуващ момент. „По този начин, благодарение и на нашите партньори, на това изложение Cupffee бе избрана да стане част от първия в света полет без пластмаса в Деня на Земята на борда на една от най-луксозните и реномирани авиокомпании в световен мащаб.“

Ето как продукт, разработен от двама приятели в България, успява буквално да се изстреля в небето.

А каква е голямата мечта на Мирослав и Симеон? Те искат продуктът им да стане достъпен за масова употреба, така че пиейки кафе, да не увреждаме околната среда с пластмасови чаши за еднократна употреба.

А какъв е съветът към всички, които започват да разработват свои собствени проекти? „Да не спират да вярват в това, което правят, и да са сигурни в успеха му“, казват двамата приятели.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Живот като на кино: От хокеист в България до сърдечен хирург в Сан Диего

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Д-р Щерев показва разрешението да пътува до Белгия, сн.: болница Sharp Grossmont, публикувана във в. „The Californian“

1989 година. Комунизъм. Димитър Щерев тогава е на 18 години и е в България. Искал е няколко пъти разрешение да отиде в Америка, защото дядо му живеел там от дълги години, а неотдавна и майка му, заедно със сестра му, отишла да се грижи за него и имала документи. Отказват му всички молби, но той не се отказва. Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, все още през комунизма. В Белгия иска убежище. Говори съвсем открито за това. Историята му дори прилича на филм.

В момента д-р Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, така както е известен сред американците – д-р Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в различен вариант – Димитри. „В момента имаме трима доктори, освен мен и двама асистенти. Правим операции на сърцето и на запушени артерии навсякъде по тялото“, обяснява българинът.

Освен това сънародникът ни е директор на интензивните кардиолози в болница „Sharp Grossmont“ в Сан Диего. „Преди 4-5 години излезе нова технология за лечение на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален етап от въвеждането на технологията и станах експерт в тази сфера. Бях одобрен да стана директор в болницата, в която работя, което ми дава право да давам консултации на колеги, но също и

да участвам в екипи за сложни операции

казва той.

„В САЩ преди 20 години сърдечните заболявания бяха номер едно за смъртността на хората. Сега вече не е така. Най-много хора в последните години умират от рак, защото сърдечно-съдовите заболявания се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се прилагат същите стандарти за лекуване на сърцето“, разкрива още Щерев. Той е син на известния български лекар проф. Атанас Щерев, „прочул се като бащата на инвитрото в България“.

А как младият Димитър Щерев идва в Америка?

Бил е в младежкия национален отбор по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът спечелва право да играе на турнир в Белгия, който се провежда през януари 1989 г. „Тогава, за да взема разрешително, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един район и отидохме заедно. Аз се бях скатал по-отзад, да не ме забележат. Изненадващо ни посрещнаха дружелюбно и ни дадоха разрешение. На всички заедно, с един документ“, спомня си българинът.

Той веднага се обажда на майка си в Щатите. „Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й казах, че отивам в Белгия и искам тя да дойде да ме вземе. Тя каза добре. Посъветва ме да се свържа с нейна приятелка, която да ми помогне с апартамента или каквото ми трябва за заминаването“, разказва Щерев.

Мистериозната жената се оказва майка на спортист от България, който успял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му казва, че трябва да поиска

убежище от американското посолство в Белгия

 и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „Аз бях в руска гимназия, но учех английски за втори западен език. Владеех го слабо и ми беше полезно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми помогна, е още жива и живее в София“, допълва сърдечният хирург.

Щерев също така се сдобива с долари. Продава ските си на черната борса чрез приятел. „Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и как се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, защото на нас като спортисти ни даваха много малка сума за пътуването. 20 или 50 долара, не помня, но беше недостатъчно“, казва Щерев.

За турнира в Белгия той пристига със самолет до Източен Берлин и влак до Брюксел. Оттам треньорите на тима водели момчетата до пързалката за състезание с автобус до друг град и пътуването траело между 1 и 2 часа.

В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията как се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си приятел да пуска монетите, за да може да говори. „Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, за да не прекъсне, но успях да се чуя с майка ми“.

Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да дойде от Америка да го вземе. Минават няколко дни и

 престоят на отбора в Белгия почти изтича

Щерев пак се обажда на майка си. Тя през сълзи му съобщава, че не може да дойде, защото още не е станала гражданка, но е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат. Оттам й казали, че не може така. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, макар и да не го е казвал на глас.

Идва денят за връщане в България. Димитър нямал план какво ще прави. Целият отбор отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазаруват из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да разглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници. В един момент другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е сега или никога. Откъснал се от групата и се отправил на бегом към гарата. Пресрещнали го две други момчета от тима. „Ей, ти да не бягаш?“, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям“, казва Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало пак да влиза и излиза по магазините, макар че изобщо не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то веднага. Успял обаче пак

да намери удобен момент и да бяга

За втори път. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрекъснато някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и казва на шофьора „Еmbassy America“ или нещо подобно. За негово щастие човекът потеглил и го откарал там.

В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, но сградата била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама войника с автоматични карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, за да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър обяснява, доколкото може, за какво е дошъл. За негова изненада, в сградата светва крушка и след малко от нея излиза един войник. Сега вече знам, че това беше морски пехотинец“, казва Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър казва думите, които е нужно, за да получи помощ и убежище. „Сълзите ми потекоха от щастие и облекчение, че сега ще мога да бъда свободен човек“, споделя Димитър. От посолството му обясняват, че майка му ги е предупредила за него.

Не му дават документи веднага. А Димитър си е мислил, че ще му дадат направо паспорт. Казват му, че трябва първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му казват, че ще го оставят максимално близо до хостела, но оттам трябва да отиде сам с трамвая за една спирка.

Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне според правилата на хостела, но той не смеел изобщо да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато отново му дали легло. Дори не ял нищо и бил много гладен.

В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела

 и го води в бежански лагер в Брюксел

Там го проверяват, дават му документи и го настаняват в сграда, която е била казарма. Заедно с 10 души. „Пак помислиха за мен, сложиха ме заедно с момчета от Косово, с които да мога да си говоря. Имахме право да излизаме от лагера през деня и аз опитвах да си намеря работа по ресторантите, но без успех. Ходих и до американското посолство от време на време да проверявам. Оттам щяха да ми дадат направо зелена карта, не само виза, и аз чаках“, обяснява българинът.

След 3 месеца Димитър научава, че ще трябва да чака още, защото американците са дали много документи на хора от Китай заради кръвопролитията на площад „Тянанмън“. Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ работник. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „Беше емоционално събиране в Америка. Бяхме щастливи“. Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен колеж. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните болници. Връща се в Сан Диего през 2005 г. и става част от екипа на болница „Sharp Grossmont“. През 2014-та се отделя със собствена практика, а след това прави и своята клиника. Казва, че е удоволствие да работи и на двете места. Той е трето поколение доктор. Дядо му по бащина линия и баща му също са лекари. Свободното си време прекарва със съпругата си и двете си деца. Продължава да играе хокей като хоби.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada