„Тук, в Сингапур, е спокойно, добре сме с дъщеря ми и жена ми“, казва Мартин. Не изглежда да е притеснен от втората вълна на хиляди заразени и загинали от коронавирус в страната, която в средата на март се сочеше като чудо - само 200 заразени и почти без жертви. Мартин обяснява, че втората вълна е вследствие на многото работници от Бангладеш и други страни в общежития - евтина работна ръка, която страната внася. В някои помещения живеят повече от 10 души. Правителството е обявило, че карантината се удължава до 1 юни. Ваканцията на учениците е преместена от юни през април. За чужденците се грижат като за местни хора, осигуряват им храна и ще ги финансират с процент от заплатите. Местните болни са все по-малко. „Минусът е, че не можем да спортуваме по двама, а само по един, нищо, че сме от едно семейство“, казва Мартин. Като създател и преподавател в българското училище в Сингапур, Мартин Кърнолски води занятията си онлайн, както всички училища в страната. [su_image_carousel source="media: 153835,153836,153837,153838,153842,153843,153844,153846" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="0"] Преподавателската работа е само малка част от безброй неща, с които се занимава този човек оркестър. „Даже като се обърна назад и си спомня с какво ли не съм се захващал, се стряскам. Казвам си, всичко това не може да съм го правил аз“, смее се Мартин. Музикант, завършил ДМА „П. Владигеров“, магистър по маркетинг в УНСС и доктор на театралните науки с дисертация в НАТФИЗ, на 46 години той започва да учи

абсолютно нови за него материи
словото трябва да се допълва от жестове
Работил е с рок групи, с оперни и поп певци
създава автоматизиран 5-дневен курс
www.botcom.co.
В него сега се учат 17 деца