Открийте ни и в

Български истории

Мая още сънува Обнова в Сиатъл

bgvoice

публикувано

на

Боряна Антимова

Тя е дъщерята на любимата учителка Мария Христова, възпитала няколко поколения жители на плевенското село Обнова. Тя самата също е любима учителка, а после и любим кмет цели 8 години. До една фатална случка, която преобръща живота й и я запраща оттатък океана. Днес Мая Минчева също е любимка на български деца, само че не в Обнова, а в Сиатъл. След 7 години в САЩ продължава да лети в сънищата си над улиците на Обнова и да разговаря с хората – както по времето, когато е била техен любим кмет.

„Не се смятам за емигрант и пребиваването ми в Сиатъл е за определен срок – 10 години“, уточнява Мая. Тръгнала си е от България, разочарована и омерзена от много неща, които й се случват, въпреки че е работила всеотдайно за селото си – и като учител, и като кмет. Гордее се, че Обнова е едно от най-китните и запазени села в Плевенско. Знаят го не само пътуващите по маршрута София–Русе. Там спират за почивка всички автобуси, има кафенета, ресторанти, магазини. Много от къщите светят след ремонт, личи си отдалече, че е управлявано от грижовни ръце.

Мая се ражда в семейството на учителите Мария и Радион Христови. Мария Христова e общественичка и любима учителка на поколения обновчани. Мая е възпитавана да бъде честна, трудолюбива, всеотдайна и родолюбива българка. Завършва руска филология във Великотърновския университет и се впуска с много ентусиазъм в работата си като учителка в местното училище. След 6 години неочаквано за всички е съкратена, и то при положение че е любимка на децата и че е

сред тримата педагози с висше образование

Страда много, но преглъща някак обидата. Не търси работа в училища на други места, защото е силно привързана към селото си. „Това съкращение беше другата причина да остана в Сиатъл, иначе цял живот щях да си бъда учител в Обнова“, казва тя.

Мая не е свикнала да лежи на гърба на другите и да се реди за помощи на борсата. Работи две години по заместване в „Социални грижи“. После създава и ръководи зеленчукова бригада с безработните хора от селото, а продукцията дават на консервен комбинат. Така 3 години любимата учителка на обновчани бере краставички на слънцето като бригадир на безработните. Проектът наистина е добър – вземат неразработени площи, които са целина и торища, разорават ги и правят от тях зеленчукови градини. „Важното е, че хората имаха работа и хляб“, казва Мая. След 3 години консервната фабрика приключва със зеленчуците и тя отново е без работа.

Тогава кандидатът за кмет на селото Георги Каменов я кани да работи за предизборната му кампания. Той бързо оценява възможностите й и когато е избран, я кани в администрацията си, където й прехвърля голяма част от правомощията си. За новите избори тя е натрупала достатъчно опит и сама се кандидатира за кмет, подкрепена от местна формация.

Лъчезрната и винаги усмихната Мая

 печели без проблем два поредни избора

за кмет. Обновчани ще запомнят осемте й години на кметския стол с много хубави неща. Веднага след избирането си тя се втурва да благоустроява селото. Заварва го абсолютно разкопано и разорано, а всички обществени сгради са олющени и изоставени. За ремонта на читалището сама си прави проекта. Трябва да се вмести в бюджет от 10 хиляди лева, които първото правителство на Симеон Сакскобургготски отпуска – така наречените пари за чешмички. Купува материали и включва в ремонта хора от селото, ангажирани по програмата за временна заетост. Площадът грейва и обновчани започват с удоволствие да се събират там на празници. Въодушевена, Мая продължава с основен ремонт на здравната служба, детските ясли, детската градина, читалището, кметството. Оправната стопанка на Обнова въвежда ред и в сметосъбирането и сметоизвозването, ликвидира всички незаконни сметища и праща общинската охрана да проверява.

В селото има две църкви – в Горната махала, или в Радиненец, която е действаща, и в Долната махала, която е в развалини. Мая организира основен ремонт и следи работата на строителите. Понеже иконите са откраднати, решава сама да направи нови. Съветва се с плевенския владика, той й казва да не купуват нови икони, защото може и тях да откраднат. Тя купува готови принтове на икони от църковния магазин във Врачеш. После ги залепва на дърво и ги доукрасява със златни бои. „Бях превърнала една стая в кметството в ателие. Направих и свещници от подръчни материали и църквичката си изглеждаше много добре“, казва Мая. Тя сама издирва имената на загиналите във войните обновчани и поставя паметна плоча на кметството.

Обновчани обичат Мая, защото виждат, че влага душа и сърце в работата си. По улиците задължително се спира да разговаря със старците, седнали пред къщите си. Те първо й разказват спомени за обичаната й майка, а после коментират как „крушата не пада по-далече от дървото“. „То е, защото ми е мило за тях и все им обръщам повечко внимание – казва Мая.

 Да получат от живота човечност

Опитвам се да им я давам, доколкото мога. Ако трябва да бъда откровена, чувствала съм вражда само от хора, на които не съм позволила да пипат защитената ни местност Герена, която е по„Натура 2000“. С еколога на община Левски Вероника Славова защитавахме рядкото растение разковниче, или marsilea quadrifolia. Има го само на 3 места в Европа, като едното е Обнова.“ При корекция на река Осъм е унищожена част от екосистемата, изсечени са ценни дървета и Мая организира засаждане на нови.

Когато през 2011 г. се кандидатира за трети мандат като кмет, една грозна случка преобръща живота й. Както си седи на двора и подготвя зимнина, на портата се чука. Тя излиза и вижда трима мъже с черни очила, които слизат от скъпа кола и я пребиват. Оттам нататък спомените й се губят, защото изпада в безсъзнание, но помни как й изсъскват: „Кандидатираш се пак за кмет, а?“ След това седмици наред не може да се опомни от обидата и унижението. Тя, която винаги е горяла в работата си като кмет, това ли е заслужила? Не оттегля обаче кандидатурата си, дори публикува във фейсбук снимки със синините по тялото си. Губи изборите с 50-60 гласа. „След като хората са казали „Не те искаме повече“, нямаше смисъл да продължа“, спомня си Мая.

 

Когато се поопомня от преживяното, решава за замине за малко, за да прочисти мислите си и да реши какво да прави по-нататък. Отдавна планира да си подари за 50-годишния си юбилей екскурзия до Сиатъл, където има приятели. „Знаеш ли, обидата от отношението ме изкара от Обнова – споделя тя. – Трябваше да обърна всичко на 180 градуса, за да мога да започна живота си наново. Понякога си изправен пред избор дали да постъпиш по начин, който всички очакват от теб и да се примириш, или да оставиш душата си да избере път, който може да не се харесва на всички, но да е път към теб самия. Дължим си го. Дължим го и на децата и внуците си. Можем да позволим да ни видят как изгубваме вяра и надежда и се предаваме, но можем да им покажем също, че

никога не е късно да сбъдват мечтите си

да откриват нови пътища и да сглобяват пъзела на собствената си същност.“

В Сиатъл в момента тя работи на три места. Грижи се за едно дете вече шест години и с много обич го нарича „петото внуче“. През 2012 г. започва работа и в българското неделно училище в Сиатъл. Приела го е като мисия да поддържа езика ни жив. „Децата са прекрасни. Свива ми се сърцето, мъка ми е, че тези свестни млади хора и децата им не са в България – споделя с тъга учителката. – Единственото, което мога да направя, е да поддържам интереса и обичта им към България живи. Все някой от тях ще се завърне. И това ме кара да мисля, че е имало защо да дойда тук. Може би това е част от мисията ми в живота.“

Мая Минчева

Мая Минчева

Вечер тя работи в един магазин за дрехи до 10.30 ч. Прави го, защото оцеляването в Щатите е трудно, наемите са много високи. „Много хора си мислят, че в Америка сутрин, като си отвориш прозореца, и доларите като пеперуди ти кацат в ръцете. Е, не е така. Работи се много, предизвикателствата нямат край“.

 

Семейство от лидери

Докато Мая Минчева е кмет, някои хора са против властта в Обнова да е в ръцете на едно семейство, защото съпругът й Светослав Минчев е успешен председател на една от кооперациите в селото. „Няма да се извинявам на никого, че съм гледала навремето и съм се омъжила за кадърен човек – казва Мая. – Плюс това той не се е самопредложил за председател, а го извикаха, за да го изберат. Слави е един изключително работлив и креативен човек и аз се гордея с мъжа си.“

Днес Мая често повтаря „да е жив и здрав интернетът“, който я свързва с двете й деца и четирите й внучета. Те вече са тийнейджъри, но не пропускат да й кажат по скайпа колко я обичат. „Чуваме се и със Слави, грижим се заедно за децата, гледаме да са добре. Съзнаваме ясно, че тази раздяла е тежка, но е за по-доброто бъдеще на децата. Предпочитам да поработя 10 години, за да получа една добра пенсия и сама да си осигуря старините в България, а не да тежа на децата си. Това ще е най-големият подарък за тях в бъдеще“, казва Мая.

„Аз не съм излизала една минута от България – споделя тя. – На мен душата ми е в България всяка секунда от живота ми. Всеки един дъх, който вдишвам и издишвам, е с мисълта за България. Когато заспя нощем, летя над Обнова, краката ми стъпват на улиците на Обнова, мога да усетя всяко едно камъче… Осма година след заминаването ми е все така. Знаеш ли, имала съм сънища, в които си вървя по улицата и говоря с хората, както когато бях кмет… “

 

В красивия свят на вдъхновението

Мая мечтае да има достатъчно свободно време, за да се посвети на любимите си хобита. А те са все креативни неща и разкриват разностранните й таланти – рисуване върху платно и върху плат, писане на стихове и приказки, портретна и пейзажна фотография, фелтинг (плъстене), правене на бижута и аксесоари, цветя, плетене, бродиране, изобщо да създава нещо с ръцете си. Подобно на талантливите си и артистични родители участва в самодейни театрални постановки.

Преди година след няколко покани от сайт за дизайнерски облекла и аксесоари тя изпраща свои мостри за дизайн и започва работа с екипа. Предлага им сюжети от художествената си фотография или направо свои картини, предложения за текстилен дизайн за дрехи, шалове, клинове, чанти и други аксесоари. От тези мостри се изработват образци, които се принтират върху коприна, кашмир или друг текстил. Някои от тях се отпечатват и върху чинии и свещи. „Бъдещето в Сиатъл? О, ако мога да продължа да правя нещо с дизайн, ще е чудесно. Английският ми вече е достатъчно добър и наесен ще опитам в американско училище“, казва Мая.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Американец, женен за българка, иска да е кмет на Лондон

Българският зет ще променя британската столица, а съпругата му Мариана е плътно до него

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Той е роден в Америка, женен е за българка и иска да стане кмет на Лондон. Брайън Роуз влезе в предизборната кампания за градоначалник на британската столица и се превърна в един от най-колоритните участници в нея.

Сегашният кмет на Лондон, Садик Хан, е с пакистански произход и политиката му през последните години събра доста недоволни лондончани. Въпреки това прогнозите го определят като фаворит за втори мандат. Основен негов съперник се очаква да бъде кандидатът на управляващата Консервативна партия Шон Бейли. А сред другите кандидати е и Брайън, който е женен за Мариана, притежава You Tube канал и води доста нестандартна онлайн кампания.

„Причината, поради която реших да се кандидатирам за следващ кмет на Лондон, е, защото обичам този град. Живея тук 21 години, това е моят дом, този град ми дава всичко – семейство, бизнес, цел в живота“, разказа той пред БНР. Брайън е категоричен, че не може да стои настрана и само да наблюдава как сегашните политици водят към дъното града, който обича.

„Аз имам бизнес от 30 години и никога не съм искал да се занимавам с политика, но сега ще ми се наложи, защото искам промяна. Искам да направя Лондон по-добър, защото ще живея остатъка от живота си тук, моите деца ще израснат тук и ще бъда погребан тук“, обясни още българският зет.

Причините му да се впусне в надпреварата се различават от тези на останалите кандидати. Те се стремят към поста, защото правят кариера в политиката, принадлежат към политически партии. А той е независим кандидат с независим глас, който

сам финансира кампанията си

да направи този град едно по-добро място.

Първите 10 години от общо 20-годишния престой в Лондон Брайън работи като банкер в лондонското сити. Последните 10 се занимава с медии. В You Tube е от почти 10 години.

„Нашите канали имат милиони абонати и милиарди зрители. Ние знаем как да представяме идеи чрез онлайн платформа. Освен това имаме много билбордове, имаме и дигитален автобус, оборудван като студио, който обикаля по улиците. Пуснали сме листовки в пощенските кутии на милиони лондончани. Но също сме много добри в излъчването на видеоматериали в You Tube, Facebook, Instagram и знаем как пряко да контактуваме с гласоподавателите. Мисля, че това е бъдещето. Не е нужно да имате вестник, телевизионен канал или дори политическа партия „като портиер“, за да разговаряте с гражданите“, допълни Брайън Роуз.

А това, че съпругата му е българка, му помага да разбира по-добре малцинствата.

„Аз идвам от Америка, Мариана идва от България. Този град е изграден от хора, дошли от други държави. От римляните, от викингите, от келтите, от саксонците. Всеки е дошъл тук от различно място, за да направи този град велик. Аз обичам разнообразието, ценя го високо. Винаги искам да знам мнението и на другите. За последните 10 години в това студио чух толкова много мнения на хора от различни страни, различни религии, различни етноси, различни философии и съм ги слушал по 2-3 часа, без да ги прекъсвам“, споделя Брайън.

Той обожава това, че в Лондон има хора от целия свят.

„Когато наблюдавам Европа, понякога виждам градове, в които няма такова разнообразие. И не мисля, че те са силни, че се развиват бързо, че се променят към по-добро.“

Мариана и Брайън се срещат преди около 13 години.

„Брайън дойде в магазина, в който работех – „Долче и Габана“ на Бонд Стрийт – и…

беше любов от пръв поглед

Отне му шест месеца да ме попита да излезем заедно и оттогава сме все заедно…“, разказва Мариана. Тя е плътно до него в кампанията и го поддържа по всякакъв начин.

„Брайън често казва, че аз съм в основата на всичко, което се случва. Ако вкъщи децата не са добре или каквото и да било друго, аз усещам, че съм тази, която държа всички заедно. Моята подкрепа, моите думи, вечерните разговори, които водим, преди да заспим, му дават сила и вдъхновение да прави това, което прави… Ние и двамата сме емигранти и си устроихме живота в този град. Много добре знаем какво е да кандидатстваш за Национален осигурителен номер и издаването му да бъде забавено или пък да кандидатстваш за паспорт. Минали сме през всички неща, през които минават емигрантите“, разказа Мариана.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG емигранти

Как заради един българин САЩ не са длъжни да плащат пенсии

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

Много хора в Щатите смятат, че имат гарантирано право на пенсия за работен стаж и платени вноски, и че държавата е длъжна да им плаща на старини. Оказва се, че това не е така.

Историческа справка показва, че българин е в основата на промяната на политиката на американските социални служби, които в зората на създаването си обявяват пенсията за естествено право на всеки човек, а сега не. И макар случаят с нашия сънародник да е много стар, всички специалисти все още го сочат като ключов и емблематичен за позицията на правителството и социалните.

Въпросният българин се казва Ефрем Несторов (Ephram Nestor), а а делото му е от 1960 г. То стига чак до Върховния съд на САЩ, където съдиите вземат обратно решение и отхвърлят становището от по-ниска инстанция. Последното отсъждане e публикувано на страницата на социалната администрация, в раздела с исторически факти.

Ефрем дошъл в САЩ през 1918 г. Започва да плаща за социалното осигуряване, когато тази програма е създадена през 1936 г. От 1955 г. той започва да получава по 55,60 долара на месец, тъй като тогава навършва пенсионна възраст. Година след това Ефрем е депортиран заради членството си в Комунистическата партия. Тогава вече е влязъл в сила закон, който постановява, че всяко лице, депортирано от страната, ще загуби социалните си обезщетения. Той обжалвал депортацията.

Съпругата на Несторов Барбара, която останала в страната и имала право да получава добавка към своята пенсия за съпружество с пенсионер, получила

известие за спиране на неговите плащания

и отказ за добавката.

Несторов, чрез съпругата си, завежда дело в окръжния съд с твърдението, че прекратяването на пенсионното му осигуряване е в нарушение на петата поправка в конституцията на САЩ.

Той заявява, че е лишен от право на собственост върху натрупани с времето обезщетения и това е станало без да е имало съдебна процедура или т.нар due process.

Окръжният съд излиза с решение в полза на Несторов, но министърът на здравеопазването, образованието и социалното осигуряване Артър Флеминг обжалва директно пред Върховния съд. По същото време делото за депортация на българина не било още решено, но после той го загубил.

Върховният съд преобръща нещата срещу Ефрем. С 5 срещу 4 гласа върховните съдии отсъждат, че той няма право на пенсия. Мнението на съда е, че „системата за социално осигуряване е предназначена да бъде форма на дългосрочно социално осигуряване, която трябва непрекъснато да се адаптира към изискванията на променящата се работна сила, което не позволява тя да се постави в рамките на правото за придобитото имущество“. Клаузата за due process пък е счетена за възпрепятстваща действия на правителството, които не могат да бъдат рационално обяснени. Съдът също така постановява, че прекратяването на обезщетенията няма наказателен елемент, а по-скоро е „отказ за извъндоговорно обезщетение от страна на държавата“.

Барбара с предишния си съпруг

Семейството на Несторов не го определя като върл комунист. Съпругата му Барбара го нарича

мечтател със стремежи да създаде ново изобретение

и е категорична, че той почти не е разбирал идеологията на партията. Ефрем обаче хранел топли чувства към Русия. Самата Барбара била с по-дълбоки политически разбирания.

По ирония на съдбата обаче депортирана е не тя, а Федя, както тя нарича Ефрем.
Барбара дошла в Америка от Унгария през 1888 г., когато била само на 4 години. Открива социализма, когато е на 16 г. и оттогава започнала да счита манифеста на Маркс за своя библия. Тя била член на Работническо-комунистическата партия в Денвър.

Барбара се запознала с Ефрем по време на Голямата депресия. Тогава тя живеела в Лос Анджелис и там се превърнала в един от водещите организатори за комунистите в района. Барбара също предала радикалните си за това време разбирания и на децата си, и ги отстоявала до смъртта си през 1979 г.

Ефрем от своя страна продавал зеленчуци от врата на врата. От него Барбара научила, че той избягал в Швейцария, за да не участва в Балканската война. Оттам негов приятел лекар му помогнал да стигне до Щатите. Барбара била впечатлена от симпатичния вид на Ефрем, както и от чувството му за хумор и доброто му отношение към децата й от предишен брак, но пък и посочвала, че не го харесвала като цяло. Двамата заживяват заедно през 1933 г. и сключват брак през 1936 г. В същата година Ефрем става член на партията, но само за около три години. Според Барбара, и по-късно според дъщеря й Дороти Ефрем не можел да се справя и с най-малките задачи, възлагани му от партията.
Барбара била

чест обект на разследване

от страна на ФБР и един от 11-те изявени комунисти, арестувани в шумна акция през 1951 г. Тя била обвинена в заговор, който да доведе до насилствено сваляне на правителството на САЩ. Барбара имала и осъдителелна присъда, отменена по-късно от Върховния съд.

По последни спомени на Барбара Ефрем бил разочарован от България, след като заживял там след депортацията си. Няма данни как се е развил животът му там, но вероятно е бил изпълнен с много препятствия.

Неговият случай повдига въпроса, противоречи ли крайното решение на върховните съдии на концепцията за социалната държава, която била широко застъпена в Щатите през 30-те и 40-те години. Специалистите казват че противоречие няма. Просто изплащането на пенсиите не е договорно право с държавата и не е гарантирано, макар че човек прави парични вноски с години (Ефрем например е плащал цели 19 години). Гаранцията е по скоро морална, но няма договорни измерения и така не се отхвърлят социалните функции на държавата. Решението от делото на Ефрем не е било оборено в съда досега.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българско приложение привлича капитал в САЩ

Създателите му отчитат двоен ръст на потребителите по време на пандемията

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Иван Манев Сн.: SoundCloud

Българско приложение се насочи към привличане на рисков капитал в САЩ и вече се листва в платформа за търсене на инвеститори. Worddio е мобилно приложение за изучаване на чужди езици, а негов основател е Иван Манев. Той обясни, че в началото компанията е изпитвала трудности в намирането на инвеститори както в България, така и в Източна Европа, но вярва, че след преориентирането си към Щатите, Worddio ще започне още по-бързо да преследва успеха.

В САЩ вече е регистрирано американско дружество, което придобива изцяло българската фирма и вече е в ролята на компания майка.

„Мобилното приложение за учене на чужди езици Worddio е една от малкото компании, на които пандемията се отрази добре. През последното тримесечие на миналата година потребителите са се удвоили, а в първото тримесечие на тази са се удвоили още веднъж“.

„Надяваме се да поддържаме този темп. Не е невъзможно“, сподели Иван Манев пред BloombergTVBULGARIA.

Той обясни и че в началото на родна почва идеята не е могла да намери хора, които

да повярват в нея

„Ние предлагаме нещо различно, трябва да се има и предвид, че в България няма скалирал B2C бизнес и това е нещо, което спира инвеститорите. Всеки един инвеститор иска не просто да инвестира в един стартъп, а и да допринесе за развитието му“, убеден е Иван Манев.

Той обясни и че платформата, в която компанията е пусната в Щатите, дава възможност обикновени хора да инвестират техни пенсионни спестявания. „Там е малко по-различна системата, отколкото при нас. В САЩ всеки един човек има право да определи сам къде да бъдат инвестирани неговите средства. Ние се листнахме на такава платформа, в която от другата страна стоят хора, които имат възможност да инвестират“, сподели още иноваторът.

Създадетелят на мобилното приложение разкри, че до няколко месеца ще бъдат включени и няколко нови подобрения.

„Първото нещо, което ще добавим, е „premium content“, което ще се състои в специализиране на флаш карти, които ще бъдат едноезични. Тоест, няма да се чува думата и преводът, както досега, а думата и нейното пояснение, включено в изречение“, това допълнение по думите на Иван Манев ще бъде за малко по-напреднали в езика.

Другите подобрения, по които работи компанията, са разработването на специализирани карти, прикрепени към аудиокниги, и цялостно hands-free преживяване.

„Нашите идеи са за глобално покритие, с тези 34 езика, които предлага приложението, ние покриваме 90% от населението по света.“

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
„Живият“ Ботев гостува в българско училище в Ню Йорк

Най-голямото българско училище в Ню Йорк, училище “Христо Ботев”, почете патронния си празник и Деня на Ботев и загиналите за...

Затвори