Открийте ни и в

Български истории

Мая още сънува Обнова в Сиатъл

публикувано

на

Боряна Антимова

Тя е дъщерята на любимата учителка Мария Христова, възпитала няколко поколения жители на плевенското село Обнова. Тя самата също е любима учителка, а после и любим кмет цели 8 години. До една фатална случка, която преобръща живота й и я запраща оттатък океана. Днес Мая Минчева също е любимка на български деца, само че не в Обнова, а в Сиатъл. След 7 години в САЩ продължава да лети в сънищата си над улиците на Обнова и да разговаря с хората – както по времето, когато е била техен любим кмет.

„Не се смятам за емигрант и пребиваването ми в Сиатъл е за определен срок – 10 години“, уточнява Мая. Тръгнала си е от България, разочарована и омерзена от много неща, които й се случват, въпреки че е работила всеотдайно за селото си – и като учител, и като кмет. Гордее се, че Обнова е едно от най-китните и запазени села в Плевенско. Знаят го не само пътуващите по маршрута София–Русе. Там спират за почивка всички автобуси, има кафенета, ресторанти, магазини. Много от къщите светят след ремонт, личи си отдалече, че е управлявано от грижовни ръце.

Мая се ражда в семейството на учителите Мария и Радион Христови. Мария Христова e общественичка и любима учителка на поколения обновчани. Мая е възпитавана да бъде честна, трудолюбива, всеотдайна и родолюбива българка. Завършва руска филология във Великотърновския университет и се впуска с много ентусиазъм в работата си като учителка в местното училище. След 6 години неочаквано за всички е съкратена, и то при положение че е любимка на децата и че е

сред тримата педагози с висше образование

Страда много, но преглъща някак обидата. Не търси работа в училища на други места, защото е силно привързана към селото си. „Това съкращение беше другата причина да остана в Сиатъл, иначе цял живот щях да си бъда учител в Обнова“, казва тя.

Мая не е свикнала да лежи на гърба на другите и да се реди за помощи на борсата. Работи две години по заместване в „Социални грижи“. После създава и ръководи зеленчукова бригада с безработните хора от селото, а продукцията дават на консервен комбинат. Така 3 години любимата учителка на обновчани бере краставички на слънцето като бригадир на безработните. Проектът наистина е добър – вземат неразработени площи, които са целина и торища, разорават ги и правят от тях зеленчукови градини. „Важното е, че хората имаха работа и хляб“, казва Мая. След 3 години консервната фабрика приключва със зеленчуците и тя отново е без работа.

Тогава кандидатът за кмет на селото Георги Каменов я кани да работи за предизборната му кампания. Той бързо оценява възможностите й и когато е избран, я кани в администрацията си, където й прехвърля голяма част от правомощията си. За новите избори тя е натрупала достатъчно опит и сама се кандидатира за кмет, подкрепена от местна формация.

Лъчезрната и винаги усмихната Мая

 печели без проблем два поредни избора

за кмет. Обновчани ще запомнят осемте й години на кметския стол с много хубави неща. Веднага след избирането си тя се втурва да благоустроява селото. Заварва го абсолютно разкопано и разорано, а всички обществени сгради са олющени и изоставени. За ремонта на читалището сама си прави проекта. Трябва да се вмести в бюджет от 10 хиляди лева, които първото правителство на Симеон Сакскобургготски отпуска – така наречените пари за чешмички. Купува материали и включва в ремонта хора от селото, ангажирани по програмата за временна заетост. Площадът грейва и обновчани започват с удоволствие да се събират там на празници. Въодушевена, Мая продължава с основен ремонт на здравната служба, детските ясли, детската градина, читалището, кметството. Оправната стопанка на Обнова въвежда ред и в сметосъбирането и сметоизвозването, ликвидира всички незаконни сметища и праща общинската охрана да проверява.

В селото има две църкви – в Горната махала, или в Радиненец, която е действаща, и в Долната махала, която е в развалини. Мая организира основен ремонт и следи работата на строителите. Понеже иконите са откраднати, решава сама да направи нови. Съветва се с плевенския владика, той й казва да не купуват нови икони, защото може и тях да откраднат. Тя купува готови принтове на икони от църковния магазин във Врачеш. После ги залепва на дърво и ги доукрасява със златни бои. „Бях превърнала една стая в кметството в ателие. Направих и свещници от подръчни материали и църквичката си изглеждаше много добре“, казва Мая. Тя сама издирва имената на загиналите във войните обновчани и поставя паметна плоча на кметството.

Обновчани обичат Мая, защото виждат, че влага душа и сърце в работата си. По улиците задължително се спира да разговаря със старците, седнали пред къщите си. Те първо й разказват спомени за обичаната й майка, а после коментират как „крушата не пада по-далече от дървото“. „То е, защото ми е мило за тях и все им обръщам повечко внимание – казва Мая.

 Да получат от живота човечност

Опитвам се да им я давам, доколкото мога. Ако трябва да бъда откровена, чувствала съм вражда само от хора, на които не съм позволила да пипат защитената ни местност Герена, която е по„Натура 2000“. С еколога на община Левски Вероника Славова защитавахме рядкото растение разковниче, или marsilea quadrifolia. Има го само на 3 места в Европа, като едното е Обнова.“ При корекция на река Осъм е унищожена част от екосистемата, изсечени са ценни дървета и Мая организира засаждане на нови.

Когато през 2011 г. се кандидатира за трети мандат като кмет, една грозна случка преобръща живота й. Както си седи на двора и подготвя зимнина, на портата се чука. Тя излиза и вижда трима мъже с черни очила, които слизат от скъпа кола и я пребиват. Оттам нататък спомените й се губят, защото изпада в безсъзнание, но помни как й изсъскват: „Кандидатираш се пак за кмет, а?“ След това седмици наред не може да се опомни от обидата и унижението. Тя, която винаги е горяла в работата си като кмет, това ли е заслужила? Не оттегля обаче кандидатурата си, дори публикува във фейсбук снимки със синините по тялото си. Губи изборите с 50-60 гласа. „След като хората са казали „Не те искаме повече“, нямаше смисъл да продължа“, спомня си Мая.

 

Когато се поопомня от преживяното, решава за замине за малко, за да прочисти мислите си и да реши какво да прави по-нататък. Отдавна планира да си подари за 50-годишния си юбилей екскурзия до Сиатъл, където има приятели. „Знаеш ли, обидата от отношението ме изкара от Обнова – споделя тя. – Трябваше да обърна всичко на 180 градуса, за да мога да започна живота си наново. Понякога си изправен пред избор дали да постъпиш по начин, който всички очакват от теб и да се примириш, или да оставиш душата си да избере път, който може да не се харесва на всички, но да е път към теб самия. Дължим си го. Дължим го и на децата и внуците си. Можем да позволим да ни видят как изгубваме вяра и надежда и се предаваме, но можем да им покажем също, че

никога не е късно да сбъдват мечтите си

да откриват нови пътища и да сглобяват пъзела на собствената си същност.“

В Сиатъл в момента тя работи на три места. Грижи се за едно дете вече шест години и с много обич го нарича “петото внуче”. През 2012 г. започва работа и в българското неделно училище в Сиатъл. Приела го е като мисия да поддържа езика ни жив. „Децата са прекрасни. Свива ми се сърцето, мъка ми е, че тези свестни млади хора и децата им не са в България – споделя с тъга учителката. – Единственото, което мога да направя, е да поддържам интереса и обичта им към България живи. Все някой от тях ще се завърне. И това ме кара да мисля, че е имало защо да дойда тук. Може би това е част от мисията ми в живота.“

Мая Минчева

Вечер тя работи в един магазин за дрехи до 10.30 ч. Прави го, защото оцеляването в Щатите е трудно, наемите са много високи. „Много хора си мислят, че в Америка сутрин, като си отвориш прозореца, и доларите като пеперуди ти кацат в ръцете. Е, не е така. Работи се много, предизвикателствата нямат край“.

 

Семейство от лидери

Докато Мая Минчева е кмет, някои хора са против властта в Обнова да е в ръцете на едно семейство, защото съпругът й Светослав Минчев е успешен председател на една от кооперациите в селото. „Няма да се извинявам на никого, че съм гледала навремето и съм се омъжила за кадърен човек – казва Мая. – Плюс това той не се е самопредложил за председател, а го извикаха, за да го изберат. Слави е един изключително работлив и креативен човек и аз се гордея с мъжа си.“

Днес Мая често повтаря „да е жив и здрав интернетът“, който я свързва с двете й деца и четирите й внучета. Те вече са тийнейджъри, но не пропускат да й кажат по скайпа колко я обичат. „Чуваме се и със Слави, грижим се заедно за децата, гледаме да са добре. Съзнаваме ясно, че тази раздяла е тежка, но е за по-доброто бъдеще на децата. Предпочитам да поработя 10 години, за да получа една добра пенсия и сама да си осигуря старините в България, а не да тежа на децата си. Това ще е най-големият подарък за тях в бъдеще“, казва Мая.

„Аз не съм излизала една минута от България – споделя тя. – На мен душата ми е в България всяка секунда от живота ми. Всеки един дъх, който вдишвам и издишвам, е с мисълта за България. Когато заспя нощем, летя над Обнова, краката ми стъпват на улиците на Обнова, мога да усетя всяко едно камъче… Осма година след заминаването ми е все така. Знаеш ли, имала съм сънища, в които си вървя по улицата и говоря с хората, както когато бях кмет… “

 

В красивия свят на вдъхновението

Мая мечтае да има достатъчно свободно време, за да се посвети на любимите си хобита. А те са все креативни неща и разкриват разностранните й таланти – рисуване върху платно и върху плат, писане на стихове и приказки, портретна и пейзажна фотография, фелтинг (плъстене), правене на бижута и аксесоари, цветя, плетене, бродиране, изобщо да създава нещо с ръцете си. Подобно на талантливите си и артистични родители участва в самодейни театрални постановки.

Преди година след няколко покани от сайт за дизайнерски облекла и аксесоари тя изпраща свои мостри за дизайн и започва работа с екипа. Предлага им сюжети от художествената си фотография или направо свои картини, предложения за текстилен дизайн за дрехи, шалове, клинове, чанти и други аксесоари. От тези мостри се изработват образци, които се принтират върху коприна, кашмир или друг текстил. Някои от тях се отпечатват и върху чинии и свещи. „Бъдещето в Сиатъл? О, ако мога да продължа да правя нещо с дизайн, ще е чудесно. Английският ми вече е достатъчно добър и наесен ще опитам в американско училище“, казва Мая.

 

Български истории

Българин създаде световно известна лаборатория по физика

публикувано

на

Tеньо Попминчев

Физиката явно е в кръвта на братя Попминчеви (Теньо и Димитър) от Казанлък. Сигурно защото и двамата са възпитаници на най-бележития български професор в тази наука – Теодосий Теодосиев, който всяка година подготвя по–голямата част от националните отбори на България за международни състезания и олимпиади.

Димитър (вляво) и Теньо Попминчеви

За по-големия брат Теньо се знае, че е роден в Стара Загора, но израства в Казанлък. В града на розите той и брат му били редовни участници в олимпиади по физика в Пекин и Осло. Оттам Теньо има бронзов медал. След България Теньо и Димитър завършват Техническия университет във Виена. Доскоро оглавяваха съвместно изследователския институт JILA в Колорадо, но съдбата ги разделя. Димитър Попминчев остава да работи на същото място, а

Теньо Попминчев се премества в Калифорнийския университет

в Сан Диего, където е професор и извършва изследователска работа. Проф. Теньо Попминчев споделя, че в Америка при него няма български студенти. „Повечето са китайци“, казва той. „Те завладяват постепенно Сан Диего“, добавя той, но казва, че българските младежи изглеждат по-умни от американците.

Строежът на лабораториите Popmintchev Labs

Теньо Попминчев е добре познат физик за това, че заедно с брат си открива лазерна рентгенова „светлина” с нови свойства. Той демонстрира четиримерен рентгенов микроскоп, който използва такава светлина и който би могъл да види обекти с резолюция от порядъка на атома, като едновременно проследява и най-бързите процеси, протичащи в нашия естествен свят. Процесът на преобразуване на светлината се нарича генериране на хармонични и е светлинен аналог на издаването на звук от цигулка. Заради успешната си работа във областта на физиката проф. Попминчев е обявен от списание Science News за

един от десетте най-обещаващи учени

 в света за 2017 г. Носител е на почетния знак на държавния глава на България, връчен през 2016 г. от президента Росен Плевнелиев. Включен е и в класацията на 10-те най-обещаващи учени в света за 2018 г., изготвена от Нобелови лауреати – нищо чудно и самият той да получи Нобелова награда.

Tеньо Попминчев получава награда от президента Плевнелиев

През 2018 г. нашият професор открива собствена лаборатория Popmintchev Labs на два континента – към Калифорнийския университет в Сан Диего и към Техническия университет във Виена. И двете са фокусирани върху нови технологии за ато секундни рентгенови лазери и квантов дизайн на лазерна светлина. Това лято трима младежи от България получиха възможност да отидат на обучение в лабораторията в Сан Диего за триседмичен период. Те са медалисти на страната от международни състезания по физика и математика. На младите, където и да се намират, Попминчев казва уверено, че няма невъзможни неща. „Разликата между трудно и невъзможно е само малко време“, уточнява той.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Българско приложение пази очите от компютрите и телефоните

публикувано

на

Времето, което хората в цял свят прекарват пред електронните устройства, се увеличава все повече и повече. В Америка 26% от населението са онлайн почти непрекъснато (по данни на института Pew Research от миналата година). Подобна е картината и в Канада – мобилните устройства се ползват по около 16 часа в денонощието. В България, Гърция и Белгия хората са на телефоните си поне по 3 часа извън работа. В Англия също по толкова. Жителите в други страни от Централна Европа като Германия, Франция, Унгария, Холандия и Полша прекарват онлайн по 2,5 часа преди и след отиване в офиса, а в Италия – по 2 часа (според изследване на Евростат от 2018 г.). И макар да си мислим, че тези часове не ни пречат, не е така.

Синята светлината от екраните на компютри и смартфони вреди на здравето.

Умора в очите, депресия, нарушения в съня

авитаминоза, наднормено тегло – това са само някои от установените странични ефекти на манията по „висенето“ пред екраните. От умората в очите можете да се предпазите с приложението IRIS на българина Даниел Георгиев.

Даниел е програмист и самият той бил изложен на всекидневно и продължително влияние на компютърните лъчи. В един момент започнал да изпитва болка в очите. Лекарите му предписали да носи очила. Даниел не можел да се примири, че не може да направи нищо, и започнал да търси информация какво може да предприеме, за да намали болката в очите, но да не спира да програмира. „Когато мониторите работят, те непрестанно светват и угасват“, обяснява програмистът. „Това се случва много пъти в секунда. Окото започва да прави специфични движения и зеницата постоянно се свива и разширява, за да може зрението да се фокусира“, допълва той. Това натоварва неимоверно очните мускули и затова изпитваме болка и зрението ни може да се влоши или да отслабне.

Другото, което Даниел разбрал от своите проучвания, е, че

когато е светло и небето навън е синьо

човешкият организъм спира да произвежда хормона мелатонин (отговорен за съня) и така на човек не му се спи. По същия начин, когато вечер много хора работят на лаптоп, преди да си легнат, не могат да спят добре или изобщо. Тези, които спят с телефона до главата или с компютъра на шкафчето (които излъчват синя светлина), имат същите проблеми.

Третият важен факт, който открил Даниел, бил, че лекарските препоръки са работещите на компютър да спират работата си на всеки 20 минути, за да може очите да си почиват. Самият той впоследствие разбрал, че колкото и да искат хората да спазват това правило, 20 минути били твърде малко, за да може да се свърши достатъчно работа.

Натрупал много полезна информация, Даниел решил, че може да създаде приложение, което да намалява яркостта на екрана, без това да влияе върху трептенето му. Той споделя, че първоначално почти никой не вярвал в идеята му и много от приятелите му дори го подигравали. Но той не се отказал и работил всяка свободна минута, за да създаде приложението. Предишният му опит в спорта гребане му помогнал да бъде упорит в начинанието си.

Даниел Георгиев във времето, когато се е занимавал с гребане

Даниел опитал теорията си първо с програма таймер, която

заключвала компютъра на всеки 20 минути

за да прикани стоящия пред нея да си почине. Година по-късно излиза и пълна версия на IRIS. В момента приложението има безплатен вариант и такъв за професионалисти. Ползва се в над 180 страни от над 2 млн. души. Ползват го и в България, и в Щатите и Канада. „Имам дори няколко клиенти от Антарктида“, казва с гордост Даниел. Това, което неговата програма прави, е да настройва светлината от компютъра да става по-жълта или по-червена. Има настройки за редуциране на синята светлина според средата, в което се намирате, или това, което гледате – за луминесцентно осветление на помещението, за гледане на филм, за програмиране и други. Може да се инсталира както на компютър, така и на мобилен телефон. Даниел споделя, че е бил много щастлив да помогне на различни хора да подобрят начина си на живот и да не изпитват болка в очите. „Диоптърът не се връща“, казва той, но поне приложението помага за болката, за по-добрия сън и по-високата работоспособност.

 

Продължете по-нататък

Български истории

143 децибела: „Гинес“ обяви българка за най-мощния глас на планетата

публикувано

на

от

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

Тя е усмихната, позитивна, емоционална, чаровна! И има най-мощния глас на планетата. Българската народна певица Смиляна Захариева получи официално доказателство за това чрез сертификат от “Гинес“. През миналата година тя спази всички указания и изисквания на Книгата на рекордите, като изпя „Излел е Дельо хайдутин” с невероятните 143,8 децибела. Този рекорд я вписа съвсем официално в „Гинес“, а новината за успеха дойде преди дни – в средата на юни.

До този момент в Книгата за световните рекорди стоеше постижението на Ник Стефънсон, който обаче достига своите над 123 децибела с викане.

Смиляна е завършила фолклорното училище в Широка лъка. Обиколила е света с великолепния си глас и навсякъде събира възхищение и възторжени аплодисменти.

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

 

Силата на гласа на българката е около 15 пъти по-силен от средната височина на човешкия глас.

При нормален разговор човешкият глас достига до 30 децибела, а при пеене може да се развие до 110. Захариева обаче влиза в Книгата на рекордите за Гинес с постижение от над 140 децибела. Според учените такава сила на звука може да спука тъпанчето на човек и се равнява на

звук от изстрел от огнестрелно оръжие или прелитащ самолет

Захариева обаче смята да използва силния си глас и родопския фолклор, за да лекува. “Зная, че гласът ми въздейства, вълнува и променя аура. Тази сила и специфичност ще ги използвам за лечение на хората с помощта на Родопите и чановете”, написа тя в профила си във фейсбук, след като обяви там и новината, че е получила сертификат от “Гинес”.

Смиляна е трябвало да изпълни конкретно многото подробни указания на екипа от Книгата на рекордите, за да стане собственик на сертификата.

„От „Гинес“ ми поставиха условието микрофонът да е отдалечен от мен на 2,5 метра и да е поставен на 1,5 м височина, независимо от това къде се правеше. Уредите отчетоха 113,8 децибела”, обясни Смиляна.

Българката и екипът й по време на изпълнението, което се превърна в рекорд

Има специална формула, която изчислява загуби в далечината. С 6 децибела например се намалява силата на гласа на всеки половин метър.

“Ако микрофонът е на 2,5 метра отстояние от мен, реално от устата ми до уреда аз губя 30 децибела. Като се пресметнат степента и силата на разсейване на звука за тези 2,5 метра, то те се равняват на 143,8 децибела”, разказа преди време тя.

От „Гинес“ имали редица условия към вида на залата, ако опитът се провежда на закрито, както и към вида на шумомера, с който е измерена мощта на гласа на Смиляна.

Искали са шумомерът да е от най-високия клас

на пазара. Тъй като подобно устройство струвало доста скъпо – 7500 евро, за опита й помогнали от фирма.

Те не поставили на пловдивчанката никакви финансови условия. След това трябвало да бъдат изпълнени и останалите изисквания на Книгата за рекорди. От „Гинес“ поставили условие, ако опитът се изпълнява на открито, външният шум да е под 60 децибела. Но тъй като опитът зависел от това дали ще има вятър или не, то Смиляна решила да ползва студио.

Друго условие от „Гинес“ било певицата да не впръсква нищо в гърлото си и затова пловдивчанката решила да не пие дори вода, за да не компрометира опита си, който бе проведен на 27 септември м.г.

Решението на „Гинес“ с придружаващия го сертификат пристигнало на 18 юни т.г.

До последно тя пазела в тайна деня на опита си, за да могат с екипа й да се съсредоточат върху поставените цели и изисквания. “Заложих на астрологията за определянето на дата”, разказа още Смиляна.

Тя не за първи път покорява с мощния си глас

публиката. Преди време при нейно изпълнение уред отчете мощ на гласа й от 131.17 децибела. Тогава народната певица от Пловдив подаде данните от замерването към екипа на „Гинес“.

Заради предишния рекордьор, който стигнал високите децибели с викане, представителите на „Гинес“ насочили пловдивчанката да се включи в състезание за крещене, но тя категорично отказала. Не се отказала обаче да намери начин да покаже, че гласът може да бъде красив, мощен и въздействащ, без да се крещи истерично.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено