Открийте ни и в

Любопитно

Ръкописното писмо и почеркът издават характера на човека (СНИМКИ)

Собственоръчно написаното от някои бележити личности дава възможност не само да разберем нещо повече за тях, но и за нас самите

bgvoice

публикувано

на

В календара с изненадващите празници датата 23 януари заслужава особено внимание. Именно на този ден по света се чества Ден на почерка, или ако трябва да се направи по-елегантен превод на National Handwriting Day, може да се каже, че всъщност става дума за Ден на ръкописа.

Инициативата за отбелязването му принадлежи на Асоциацията на производителите на инструменти за писане. Любопитно е също, че именно на 23 януари е роден изтъкнатият американски държавник Джон Хенкок, който пръв поставя своя подпис под Декларацията на независимостта.

Твърди се, че по почерка на човека може да се разбере повече, отколкото той може да разкаже за себе си. И за да се вникне по-добре в личността на индивида, е била създадена науката графология. Чрез нея, с помощта на сложни методики, се изчисляват някои тенденции в поведението, лични пристрастия и дори евентуалната склонност към депресия.

Особен интерес за учените представляват ръкописите на известните. В дневници, писма, поеми и обикновени бележки експертите намират доказателства или опровержения на различни теории и догадки, свързани с гениите, оставили забележителна следа в човешката история. Защото именно почеркът позволява не само между редовете на написаното от великите да се открият знаци, които представят известните като обикновени хора с всичките им недостатъци.

Джон Хенкок, президент на Втория континентален конгрес на САЩ и първи губернатор на щата Масачузетс, притежава един от най-необичайните подписи сред най-известните хора в света за всички времена.

Американски държавник Джон Хенкок

Когато той подписва Декларацията за независимост на САЩ, умишлено поставя под нея толкова огромен „автограф“, че по неговите думи „дебелият стар крал да успее да го прочете без очила“.

Този остроумен трик става толкова популярен, че името на Джон Хенкок в Америка в разговорната реч става синоним на думата „подпис“.

Представяме ви някои от автографите на знаменитости, които по нищо не отстъпват на подписа на Хенкок – ако не по големина, то поне по красота.

Елвис Пресли е един от най-противоречивите образи в историята на музиката изобщо. Кралят на рокендрола купувал на приятелите си къщи и плащал за сватбите им. Когато наведнъж станал собственик на 14 лимузини, ги подарил на непознат посетител на автокъщата.

Нищо чудно подобно поведение да се е отразило и на почерка, който също е толкова непоследователен, колкото и прочутият по цял свят американски изпълнител и актьор, един от първите, включени в Залата на славата на рокендрола.

Почеркът на Елвис Пресли

Мрачен и загадъчен, самотен и метафоричен, Едгар Алън По оставя следа в литературата като автор на едни от най-страховитите разкази. Като бижутер той внимателно изографисва всяка буква, а силният наклон на почерка му разкрива колко е напорист и какъв сложен характер всъщност има.

Като бижутер Алан По той внимателно изографисва всяка буква

И това изобщо не би трябвало да учудва никого, тъй като самият По е бил убеден, че именно благодарение на стремежа към перфектното майсторство и упоритата работа всеки писател е способен да сътвори гениално произведение и да пресъздаде най-фините душевни преживявания.

Сред последните послания на Мерилин Монро едно от най-показателните е написано именно по времето, когато психологическото състояние на актрисата се влошавало все повече и повече. Но въпреки душевния хаос на русокосата икона, текстовете й се четат без особени усилия.

Въпреки душевния хаос на русокосата икона, текстовете й се четат без особени усилия

При по-внимателно вглеждане в ръкописите на една от най-прочутите блондинки обаче се забелязва фактът, че често, без видима необходимост, използва главни букви. Според експерти това означава, че образът на великото АЗ (актрисата) в края на краищата е потиснал обикновената човешка същност на Норма Джин.

Една от бележките, написани от Чарли Чаплин през 1967 г., когато „великият диктатор“ на киното е в напреднала възраст, разкрива, че характерът му изобщо не е бил от най-лесните.

Почеркът на Чаплин разкрива, че характерът му изобщо не е бил от най-лесните.

Заострените ъгли, различните по размер интервали между думите и напористият като цяло почерк говорят за мъж, който като че ли е изпитал и знае всичко. И наистина животът на филмовия гений е бил белязан от големи перипетии, но и от немалки успехи.

В ръкописите на Петър I, сътворени от царските му пръсти, когато още е невръстен юноша, личи цялата противоречивост на неговата същност и вътрешните конфликти. Графолози са на мнение, че голяма част от свършеното от първия император на Русия от династията Романови, включително и решенията му (повечето от които са наистина исторически важни и полезни за страната), често са породени от съвсем други мотиви, отколкото е прието да се смята.

В ръкописите на Петър I личи цялата противоречивост на неговата същност

За Наполеон се знае, че е променял почерка си няколко пъти – има данни за поне седем. С напредването на годините ръкописите на Бонапарт стават все по-объркани и неразбираеми. Върху написания от френския император роман, наречен „Клисон и Евгения“, са се поизпотили доста експерти, вещи в разкодирането и на най-заплетените текстове.

Забележително е също, че при пълководеца, фатално загубил битката при Ватерло, почеркът и подписът са абсолютно различни. Това е характерно за случаите, когато е налице поразителната разлика между имиджа, социално желаната маска и случващото се под повърхността на образа.

Надали тези примери и коментари към тях са способни да превърнат когото и да било в професионален графолог. Но пък представят любопитни факти за характера на известните.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Нова статуя на Христос в Бразилия планира да задмине по височина тази в Рио де Жанейро

Христос Закрилника на Енкантадо, ще е висока с постамента 43 метра, което ще я нареди на трето място по-височина в света

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн: pixabay

Малък град в Южна Бразилия започна да строи нова гигантска статуя на Христос, която ще е по-висока от издигащата се над Рио де Жанейро на хълма Корковадо.

Изграждането на статуята, чиито ръце и крака бяха прикрепени тази седмица, започна през 2019 г. в Енкантадо, град с 22 000 жители, разположен на 144 км от Порто Алегри в щата Рио Гранди до Сул. Работата по издигането на статуята трябва да завърши до края на годината, казват от Асоциацията на приятелите на Христос, която координира проекта.

„Това със сигурност е ден за празнуване, за благоговение“, написа в социалните мрежи Жилсон Конзати, съветник на проекта и син на инициатора, Адроалдо Конзати, бивш кмет на града, който почина през март от усложнения, свързани с COVID-19.

Бразилия откри още един нов вариант на коронавируса

Статуята на Христос Закрилника на Енкантадо, ще е висока с постамента 43 метра, което ще я нареди на трето място по-височина в света. Размахът на ръцете на статуята е 36 метра. Монументът ще има вътрешен асансьор и панорамна тераса.

Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, един от символите на Бразилия, е висока 38 м и е открита през октомври 1931 г.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Свалбард, където мечките са повече от хората

Тук местната власт не разрешава погребенията на мъртъвците

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тук е леденостудено почти непрекъснато, половината от годината е нощ, а другата половина свети ярко слънце. Тук не погребват мъртъвците си, а ги изпращат другаде. Когато пък излизат от населеното място, винаги са с пушка, защото мечките са повече от хората.

Тук е Свалбард. Разположен 800 км северно от континенталната част на Норвегия, насред Северния ледовит океан, архипелагът не е място за всеки, като през половината от годината там цари тъмнина, през другата половина има среднощно слънце, а през цялата година – сериозен студ.

И все пак заснежените планински върхове и омагьосващата гледка на северното сияние може и да са достатъчно привлекателни за някои, че да се отправят на това дълго пътешествие към далечния Север.

Именно върховете

покрити с вечен лед

са първото нещо, което човек ще види от самолета, пристигайки в Свалбард, стига, разбира се, да го прави през светлата част от годината. Ако обаче се случи да отидете там през другата, мрачна половина, гледката би била не по-малко зашеметяваща заради магическия отблясък от трептящото Северно сияние, разказва webcafe.

За място на толкова студ и тъмнина, суперлативите по отношение на Сварбалд са наистина много. Това е най-северното целогодишно заселено място в света, като на островите се намират най-северният университет, най-северната църква и, разбира се, най-северната пивоварна на света.

Но това, което е наистина привлекателно в идеята за Сварбалд, е, че е едно от малкото места на света, където всеки е приет с добре дошъл да заживее. Всъщност от близо 2400 жители, които живеят в столицата на Свалбард, Лонгърбийн, около една трета са имигранти, дошли от над 50 различни държави. Това е така, защото да заживееш на това толкова северно място

не е нужно да имаш виза

Стига да си намериш работа и къде да живееш, си добре дошъл.

Смята се, че викингите са били първите, които са изследвали островите около 1200 г. Доста по-късно са дошли и холандските изследователи, които обаче са се сетили да документират това знаменито събитие.

До 1920 г. островите реално нямат реална управа, но след Първата световна война девет държави подписват договор, гарантиращ суверенитета на Норвегия над Свалбард. Днес това споразумение е признато и подкрепено от 46 държави.

Самият договор постановява, че територията не може да се използва за военни цели и прави Норвегия отговорна за опазването на естествената среда на островите.

Най-интересният момент в това споразумение обаче е една уникална по рода си клауза, която гласи, че в очите на управата на архипелага не трябва да има разлика при третирането на норвежци и ненорвежци.

Лонгирбюен е мястото, където повечето хора се заселват, когато се преместват в Свалбард. На островите има само 40 км пътища, като между много населени места няма официално изградена пътна мрежа. Те, например, са достъпни с лодка през лятото, а през зимата със снегомобил или моторни шейни.

Друг любопитен момент от бита на жителите на Свалбард е, че ако напускаш границите на града, най-добре да носиш със себе си пушка, за да не останеш неприятно изненадан от евентуална среща с полярна мечка. В крайна сметка, на архипелага живеят 2926 души и около 3000 полярни мечки.

Въпреки че е отворен за всеки, който иска да се засели, Свалбард едва ли може да се нарече най-доброто място да се родиш и още по-малко приятно място да умреш.

На архипелага няма специално родилно отделение за бременните жени. А

ако някой пък умре

местната власт изисква тялото му да бъде пренесено или изпратено до континентална Норвегия, тъй като погребенията на територията не са разрешени от 50-те години на миналия век.

Причината за това е вечният студ на островите – дебелият слой почва, който остава напълно замръзнал през цялата година, не само запазва телата от разлагане, но понякога изтласква трупове обратно извън земята, ако не са погребани достатъчно дълбоко.

Вечният студ на Свалбард и целогодишните ниски температури (средните температури през лятото са около 7 градуса по Целзий) също се оказват идеална локация за Международното семехранилище, което се намира на около 3 км от главния път на Лонгърбийн. Той съхранява повече от 980 000 семена от цялото земно кълбо от 2008 г. като подсигуряване в случай на глобален катаклизъм, който да причини изчезването на всички растителни култури.

Но архипелагът е изправен пред една необичайна заплаха – топлото време. От 1971 г. насам температурите в Свалбард са се повишили с 4 градуса – пет пъти по-сериозно затопляне, отколкото където и да е другаде на планетата.

Всичко това може да звучи незначително, но за градоустройството на островите това е сериозна заплаха заради строителството, което разчита на скованата от лед земя, на която да строи стабилно. При повишените температури все по-често почвата престава да бъде толкова замръзнала и местните власти дори трябва да се борят с непознати досега проблеми като дъжд и киша.

Но това са рисковете от това да живееш на най-северното място на планетата, да избягаш от цивилизацията и да се наслаждаваш на Северното сияние отблизо – преживяване, което не е за всеки.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Призрачният плаващ хотел в Северна Корея

Едно убийство решава окончателно куриозната съдба на сградата

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Flickr

Призрачна сграда с пусти стаи и разпадаща се конструкция, която преди време се е носела по морето, сега стои в полите на планината Кумган в Северна Корея, близо до границата с Южна. До нея вече не може да се пристъпи, макар че някога е събирала стотици туристи за уникално преживяване.

Рушащата се постройка всъщност е легендарен някога хотел – плаващ, единствен по рода си в целия свят. Едно убийство обаче го праща в забвение.

Историята му датира от края на 80-те години на миналия век и е изпълнена с много перипетии, моменти на слава и такива на падение, всички до един чертаещи разказа за куриозната му съдба.

През 1988 г. всеки авантюрист с финансови възможности е могъл да наеме стая в този 5-звезден хотел, акостирал в Джон Брюър Риф – на около 70 км разстояние от бреговете на град Таунсвил, Австралия.

Плаващият архитектурен шик е най-значимата работа на професионалния гмуркач Дъг Тарка – имигрант от Италия, който искал хората да имат

по-бърз достъп до подводните чудеса

на света, разказва webcafe.

Ето защо той решил, че най-добрият начин за това е те да отсядат не на сушата, а направо във водата, така че буквално да застанат върху атракциите, които океанът крие в дълбочините си.

За целта той проектира тази сграда, снабдена с близо 200 стаи, нощен клуб, площадка за хеликоптери и тенис корт. Тя е построена в Сингапур, а след това плава близо 5000 км, за да акостира край Североизточното крайбрежие на Австралия.

„Беше доста впечатляващо да видиш как хотел плава върху рифа, с безкрайната синя вода около него. Отдалеч изглеждаше като кораб, но когато се доближиш, разбираш, че е нещо друго“, казва за ABC синът на Дъг – Питър Тарка.

Но времето не е на негова страна – непрекъснатите бури и циклони нанасят щети на фасадата му, а гостите прогресивно намаляват. Едва година по-късно – през 1989-а – хотелът е продаден на Виетнам и отново се отправя на пътешествие, за да достигне до втория си дом: река Сайгон край Хошимин.

Там получава и ново име – Saigon Floating Hotel (Плаващият хотел в Сайгон). Интересът към него е голям – периодът

съвпада с туристическия бум

в годините след войната, затова мястото се оказва екзотична дестинация и привлича посетители.

След като работи сравнително добре през следващото десетилетие, собствениците му отново са застигнати от сериозни финансови загуби и решават да потърсят нов купувач.

Това се оказва южнокорейска компания, която решава да го позиционира в курорта Маунт Куманг в Северна Корея, на около 130 км източно от Пхенян.

По това време пренасянето не се оказва трудна задача. В началото на хилядолетието отношенията между двете страни са относително топли и дори се смята, че хотелът може да се окаже подходящо място за туристи.

3 В добрите за хотела времена в Сайгон.

През 90-те години амбициите спрямо севернокорейския курорт са доста големи – там дори оперират южнокорейски компании, а до 2008 г. плаващото здание дори посреща гости от другата страна на границата.

Всичко обаче се променя, когато севернокорейски пазач застрелва и убива на място южнокорейски турист, който според разследването „се разхождал във военната зона“.

Така започва и началото на края за хотел Haegumgang, както е преименуван. За известно време той приютява

единствено китайски туристи

преди малко по-късно да е напълно изоставен.

Днес той се разпада, подобно на дипломатическите отношения между комунистическата страна и южната й съседка.

„Когато отидохме на север в началото на 2019 г., огледахме хотела с невъоръжено око. По това време те не използваха нито едно от съоръженията. Не сме сигурни как управляват хотела, тъй като сега дори не можем да посетим страната“, казва за Vice Ким Ха – говорител на южнокорейската компания Hyundai Assan, която някога е оперирала и в Северна Корея.

По думите му всъщност е имало опит за преговори относно бъдещето му, но те са били напълно преустановени след началото на пандемията.

Междувременно държавните медии в Пхенян обявиха през 2019 г., че Ким Чен Ун е наредил плаващата сграда да бъде унищожена.

Уви, единственият начин тя да бъде посетена днес е чрез сателитните снимки на Google Maps, качени от потребители.

Разбира се, той се е превърнал и в обект на саркастични „ревюта“ от „туристи“, които твърдят, че са видели Мечо Пух (визирайки севернокорейския лидер), и са си прекарали чудесно. На тях вероятно се дължи и високият му рейтинг – цели 3.5 от 5.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
COVID-19 щял да бъде като грипа, ще трябва да свикнем с него

Трябва да приемем, че коронавирусът няма да изчезне окончателно, той ще бъде като с грипа, ще се появява постоянно

Затвори