Открийте ни и в

Български истории

Между Силициевата долина и Пловдив: Дигиталният номад Иван Манолов

Програмистът се върна в родния си град от Сан Франциско, за да разработва платформа за талантливи спортисти

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

„Когато преди няколко години се върнах в Пловдив, ме обявиха за луд. Кой напуска Силициевата долина ей така, по собствено желание“, смее се Иван. Той е от модерните дигитални номади, за които няма значение в коя точка на света живеят. Интернет им позволява да правят бизнес с целия свят.

„Защо Пловдив? Първо, защото ми е родният град, тук са моите близки и приятели – казва Иван. – Живея в моето жилище, не плащам наем. Тук мога да реализирам бизнеса си с най-малки инвестиции. Наемът на офиса ми е много по-нисък. Наех висококвалифицирани програмисти. Макар IT специалистите у нас да са по-ниско платени, отколкото в Силициевата долина, те вземат много високи за България заплати. А животът тук е по-евтин.

Пазарът на услугите ми е в Щатите

но няма проблем да работя от Пловдив и да летя няколко пъти месечно до Сан Франциско или Чикаго.“

След 13 години живот и работа в Щатите, последните 7 от които в Силициевата долина в Калифорния, програмистът Иван Манолов зарязва добре платената си работа, за да започне от нищото собствен бизнес в родния си Пловдив. Бившият републикански шампион по плуване създава уникална в света платформа – професионална мрежа за плуване и плувни резултати. Тя осигурява добра реализация на млади плувци от Щатите и цял свят в престижни университети.

Роденият през 1983 г. в Пловдив Иван не може да обясни как се е запалил по програмирането. „Може би защото имах от много малък компютър вкъщи“, обяснява той. От дете е запален по плуването, което практикува вече повече от 20 години. Родителите му искат да учи в английската гимназия, но той завършва спортното училище. Следва близо 15-годишна бляскава кариера като плувец – републикански шампион и национален състезател с над 100 медала от различни състезания. Не му пасва идеята да завърши НСА и да стане треньор по плуване или учител по физическо. Единствената му мечта е да учи в Щатите, и то информатика.

Родителите не могат да му осигурят скъпото обучение в САЩ от няколко десетки хиляди долара годишно. Той решава да се възползва от специалната колежанска система на Америка за стимулиране на студентите чрез участието им в спортове. Всеки уважаващ себе си университет има силни отбори по различни дисциплини. Затова дава стипендии на изявени спортисти, които да подсилват университетските отбори. А бонусът е да следват каквато специалност си изберат.

Шампионът по плуване печели пълна стипендия за специалността информатика в „Картридж колидж“ – малък частен

университет на 40 км от Чикаго

Състезава се в колежанския отбор по плуване. Умният и интелигентен студент веднага блесва и с други таланти. Ангажират го да прави уеб приложенията на университетските сайтове и така си изкарва пари за живот в Щатите. Междувременно прави 2 специализации.

Иван Манолов на състезание по плуване с отбора на колежа.

Вместо да си прати CV-то на няколко места, както правят всички, той кандидатства само в „Yahoo!“. Казва, че изборът му е бил сантиментален, интересна му е била тази компания. Не се надява на успех, защото в технологичния гигант кандидатстват хиляди млади хора. Още на другия ден обаче му се обаждат и той се явява на 3 интервюта по програмиране. Предлагат му работа още преди да е завършил колежа. Следването му приключва през декември и веднага след Нова година му се налага да се премести бързо от Чикаго в Сан Франциско.

„Yahoo!“ тогава беше не само пощата, която и у нас ползват, а „онова голямо нещо преди фейсбук. Преди 12 години това беше една от най-добрите компании, в които можеше да се работи“, обяснява Иван. Това е първият портал в интернет, още преди да има търсачки като „Гугъл“. Правят различни продукти – имейл, силен новинарски и финансов сайт, карти, една от най-силните търсачки, чат. Сега са една от най-големите компании в Силициевата долина. Като програмист в отдел „Yahoo! Profile“ българинът пише програмни кодове на профили от типа на тези, които сега са във фейсбук.

Офисът на „Yahoo“ буквално обръща представите му за работна среда. „Беше като в детска градина, с ярки цветове, и понеже логото на компанията е лилаво, голяма част от интериора и обзавеждането също беше в този цвят – разказва българинът. – Имахме

маси за игра на футбол

телевизионни игри, големи фитнес топки, на които да подскачаме…“ Когато оборудва офиса си в Пловдив, той пренася този различен стил – и като интериор, и като начин на работа. И днес служителите му в офиса в Пловдив отмарят, като скачат с фитнес топки.

Когато попада в технологичния гигант, Иван се сблъсква с феномена „силициева култура“. „За всички в долината работата не е просто работа – казва Иван. – Тя е кауза, смисъл на живота, предизвикателство, основна страст, движеща сила, любимо занимание. Няма значение дали е събота и неделя, или е 2 часа през нощта. Парите са много добри, но най-важната причина да си там е перспективата да си сред най-добрите в света в тази индустрия.“

Иван е възхитен от взаимоотношенията в долината. Всички там са много умни и с радост помагат на колегите от тима, които са по-малко подготвени. Служебната завист им е чужда. Смятат за абсурдно да си мерят постиженията и потенциала. Те с готовност споделят опита си, без да се притесняват, че някой ще заеме мястото им под слънцето. Успехите на другите ги вдъхновяват. „Умните хора знаят, че за всички е добре да има повече умни и добре подготвени хора. Знаят, че колкото повече хора успяват, толкова е по-добре за всички. Жалко, че почти не съм срещал нещо подобно извън нашата индустрия“, споделя Иван.

Той работи в „Яху“ две години и половина, като едната е в офиса в Канада, защото има проблеми с визата си. Напуска, прибира се в България и се колебае дали да продължи с магистратура. Заминава уж за малко до Сан Франциско, да се види с приятели. Там 3 момчета са създали нова компания, тръгват буквално от нищото и без финансиране и търсят софтуерен инженер.

Така, съвсем на шега,

 Иван става съосновател на компания

за рекрютинг (подбор и лансиране на кадри) – „TalentBin“. В нея 4 години разработва целия софтуер. Екипът нараства до 20 човека и са в непрекъсната конкуренция с „LinkedIn“ – най-голямата професионална социална мрежа. HR-ите я използват, за да намерят всякакви специалисти, а „TalentBin“ предлага основно софтуерни инженери. Няколко месеца по-късно компанията е купена от Monster.com – платформа, зад която стои най-голямата фирма за рекрютинг в света. От тази сделка Манолов печели, защото запазва дяловете си като съосновател на купената фирма „TalentBin“.

След сделката решава, че на 31 години вече му е време да се захване със собствен бизнес. Още от студентските си години в Щатите, заедно с един треньор, той прави сайт за плуване – новини, резултати от състезания – ей така, като хоби, но това се превръща в негов основен бизнес. В основата на платформата Collegeswimming.com на Иван и съдружника му е същата онази специална колежанска система за стимулиране на студентите, изявени спортисти, по която шампионът по плуване от България си осигурява стипендия. Чрез платформата свързват треньори от колежански и университетски отбори с талантливи младежи между IX и XII клас. Помагат им да намерят възможно най-добрия университет на базата на техните плувни и академични резултати.

В един момент на програмиста му хрумва, че всичко това може да се върши дистанционно от България и през 2014 г. той се връща в родния си Пловдив. Отваря офис и продължава да разработва

платформата за талантливи спортисти

Треньори от целия свят им плащат, за да им дадат достъп до контактите с млади плувци. В платформата събират и публикуват данни за резултати от ранглисти, състезания, профили на плувци. Печелят от таксата, които колежанските треньори им плащат, за да им осигуряват най-добри атлети. Но в Пловдив разработват и други уеб проекти.

Да се следят всички плувни събития в Щатите от Пловдив е невъзможно, но Иван и съдружникът му си имат агенти в Тексас, Калифорния и Чикаго. Той лети няколко пъти в месеца до Сан Франциско или Чикаго. Събират му се около 50 полета годишно, но това не му тежи.

Как се живее и работи в Силициевата долина? За всеки IT специалист тя е върхът в кариерата и сбъдната мечта. Животът там обаче е много различен, казва Иван. Забавленията са оставени на втори план, защото след като си работил 60 часа седмично, нямаш много желание за това. Всичко е в едно – хоби, начин за изкарване на прехрана. И в офиса не работиш нонстоп. Там има различни места за развлечения. „По някое време някой казва: „Хайде да поиграем тенис на маса“. Или баскетбол, футбол, или се занимаваш с йога. По средата на работния ден. Около офисите има всякакви игрища“, разказва програмистът.

Големите компании в долината предлагат на служителите си безплатна храна целодневно. Изчислили са, че им е по-изгодно така, отколкото програмистите да губят час и половина за хранене навън. В служебните офиси готвят шеф готвачи и ястията са като в ресторант. Съвсем нормално е в края на деня

да си отвориш биричка в офиса

но не е в стила на IT специалистите да се напиват безпаметно. Почти никой там не пуши, а и в офисите това е абсолютно забранено. Екокултурата също е на почит, много от програмистите са вегетарианци.

Звучи невероятно от устата на един програмист, но твърди, че гледа да се придържа към истинското. Вкъщи няма кабелна телевизия, нито телевизор, няма и фейсбук профил. Обича разходките сред природата и когато американският му партньор дойде, му показва красотите на България.

Facebook Коментари

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Българин подмлади Де Ниро по поръчка на Скорсезе

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Иван Грозев – това е името на българската следа в тазгодишните „Оскар“-и. Българинът, който е автор на визуалните ефекти за десетки световноизвестни филмови продукции, е работил и за „Ирландецът“, филмът, който тази година получи 20 номинации за престижната статуетка. Именно на Иван Грозев режисьорът Мартин Скорсезе повери образа на героя на Робър де Ниро.

Освен с легендата Скорсезе българинът работи за продуценти като Сам Мендес, Ридли Скот и Ром Форд и следва техните инструкции. Във филмографията му са заглавия като „Код: Лондон“, „Х-мен“, „Спектър“, „Сезонът на вещиците“, „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Само за изминалата 2019 г. Иван Грозев, освен над „Ирландецът“, работи и по топ заглавията „Черно огледало“ и „Война на световете“.

Иван Грозев, кадър bTV

„Бяхме екип от 7 души от България, които бяхме привлечени, а пет от тях бяхме от един и същи град, моят роден град Добрич“, споделя Иван пред bTV. На него и екипа му било поверено

подмладяването и състаряването на героя на Де Ниро

в „Ирландецът“. „Това е сериозен процес, в който има и творчество, защото някои неща буквално трябва да се нарисуват“, споделя Иван. А освен с Де Ниро, той работи по сцена и с другия гигант на Холивуд, актьорът Ал Пачино.

За Скорсезе Иван Грозев казва, че е истински класик. Режисьорът доказал това и с „Ирландецът“, с който се върнал към използването на лентата. Българинът признава, че това е създало известни проблеми при работата, появили се дефекти в някои сцени и се наложило да се изчистват, да се обработват прашинки и драскотини например. Но в крайна сметка всичко било изпипано до последния детайл. „Това е нещо, което аз лично съм правил преди 15 години“, споделя Иван.

Робърт де Ниро в сцена от „Ирландецът“, Сн. IMBD

През 2018 г. екипът, с който той работи, получава награда Emmy за сериала „Престъпление“ с участието на Люк Евънс и Дакота Фанинг.

Иван е работил и по друга хитова лента, тази за Джеймс Бонд. „Имах удоволствието да бъда част от екипа на „Спектър“, чийто режисьор бе Сам Мендес, който взе „Оскар“ за визуални ефекти“, разказва българинът. Той е впечатлен от работата на твореца, който имал възможността да види веднъж и на живо.

Ал Пачино и Робърт де Ниро в „Ирландецът“ Сн. IMBD

Сред филмите, зад които стои талантът на Иван Грозев, е и фентъзито „Фантастични животни и къде да ги намерим“. За работата си по него българинът споделя, че му е било много забавно да създава летящи чаши и чинии.

Иван е част от света на киното

далеч преди ерата на дигитализацията

Първата му работа е в телевизията в Добрич, откъдето по-късно се премества в столицата.

„Заедно с група хора попаднахме в едно студио и започнахме да се занимаваме първоначално с реставриране на кадри. Те бяха сканирани от лента и при самия сканинг по тях се бяха получили дефекти, които ние обработвахме кадър по кадър на ръка“, спомня си добричлията.

И идва моментът, в който решава да напусне България. Първо работи за студио в Кипър, после се мести в Чехия, а след това в Лондон. Следват и други държави, сред които и Щатите. Но накрай Иван все пак решава да се върне в България. Прави го след почти 15 години. Днес, освен с творбите си, е безкрайно горд и с дъщеричката си, за която говори с много вълнение и радост.

„Нашата работа е свързана с много пътуване. Това е трудно от гледна точка на постигането на баланс между работата и семейството“, признава той.

Сега Иван Грозев твори за Холивуд от България и споделя, че му се получава изненадващо добре.

„През последните години в България нещата са претърпели сериозна промяна. Мога да кажа, че много хора в България са на световно ниво“, казва той.

Но пък спомените от Холивуд не се забравят. Един от най-ярките за Иван е, когато Ридли Скот минал през студиото и видял работата на българина и екипа му. „И остана много доволен“, радостен е и днес Иван. Той признава, че подобни срещи го вълнуват.

Днес работи по няколко сериала за някои от най-големите киностудиа в света, както и по предстоящ сериал с участието на актьори от Game of Thrones, Gotham и Deadpool.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

За Леда Милева, която научи на красота милиони деца

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн.: Уикипедия

Леда Милева, която написа едни от най-хубавите детски стихотворения и разкази в рими за деца, си отиде от този свят тихо в ранната сутрин на 5 февруари 2013 година. 5 февруари е и денят, в който голямата българска поетеса се появява на този свят през 1920 година. Този месец отбелязваме 100 години от рождението й и 7 години от смъртта й.

Казват, че хората, които умират на датата, на която са родени, са били истински добри и благословени. Че в тях е имало нещо чисто и добро, което са запазили до самия си край. На 5 февруари 2013 г., когато Леда Милева трябва да празнува 93-ия си рожден ден, подаръците и букетите от нейните многобройни приятели и почитатели били вече приготвени, поздравителните картички с пожелания за здраве и хубави дни – написани… Уви. Тя умира в съня си в 8,45 ч. сутринта… А малко преди Коледа раздава автографи на Панаира на книгата в НДК. С усмивка подписва красивите пъстри книжки с нейни стихове на малките си и големи почитатели. Тя е оставила следа във всеки от нас, защото едва ли има дете, чиято първа научена песничка не е била „Зайченцето бяло“.

„Иска ми се стихотворенията, които пиша, да направят децата мъничко по-умни, по-честни, по-добри.

 Да им дават сили за борба срещу грозното,

 за да побеждава красотата“, казва тогава любимката на децата.

По това време дъщерята на поета Гео Милев най-вероятно вече със сигурност е знаела, че има сериозен здравословен проблем. Никой обаче около нея не е усетил, че има болки и че страда, а болестта тихо подкопава здравето й и я стопява само за два месеца.

Лекарите не спестяват на Леда цялата истина – диагнозата е рак на панкреаса – коварно заболяване, което все още трудно се поддава на лечение. В софийската Военна болница лекарите правят каквото им е по силите да я закрепят здравословно. Но жълтият цвят на лицето й издава на опитните медици, че болестта напредва.

Писателката приема хладнокръвно съдбата и дори се шегува, че никой не знае какво й е писано – в нейния род все пак има много дълголетници. Поп Киран от село Главан, Старозагорско, роднина на Леда по майчино потекло, е живял 150 г. Леля й по баща – Пенка Касабова – стига възраст близо век. Леда предпочита да бъде изписана от клиниката, за да е в дома си сред най-близките, пък колкото дни живот остават там…

Те не се оказаха много и

 тя си отиде в мир сред най-обичаните си хора…

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.

През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.

Поколения възрастни и децата им се учеха да четат със стихчетата на Леда Милева. „Работна Мецана“, „Сиводрешко и Бързобежко“, „Зайченцето бяло“, „Цветни приказки“, „Карнавал в гората“… Когато издадените нейни книжки стигат 40, тя спира да ги брои. Но до последния си дъх дъщерята на Гео Милев пише, чете и се интересува от всичко, което се случва в обществения и културен живот на България.

Леда Милева сякаш искрено вярваше, че растенията са мислещи, че

 животните имат човешки черти

на характера, че доброто и злото не са присъщи само на хората. За нейното въображение нямаше граници през времето и пространството и в това отношение творчеството й може да бъде съпоставено с най-големите световни автори на детска литература, а тя самата да съперничи на най-големите хуманисти в света. Защото само такъв човек, който не си поставя ограничения в общуването си с децата, като показва уважението си към тях като към равни, е достоен за тяхното уважение.

Леда Милева казва, че няма спомени за родната си къща, защото бащин дом не е имала, а нейният баща – видният български поет Гео Милев, е местил семейството си от дом на дом, както повечето тогавашни книжовници у нас. Не е имал постоянна квартира, каквато му е била необходима, и настанил жена си и двете си дъщерички – Леда и Бистра – само в една стая, която им е служила и за спалня, и за гостна, и за кухня, и за кабинет на човека, написал поемата „Септември“.

Бъдещата детска писателка помни от най-ранните си години сивите постройки на големия град, каменните улици и

зелените раздрънкани софийски трамваи

 Когато убиват баща й Гео Милев, е само на 5 години. „Помня деня на неговото изчезване, 15 май 1925-а. С няколко деца играехме във вестибюла на нашия апартамент. Дойде цивилен агент в черни дрехи и попита знаем ли къде живее Гео Милев. Казах, че ми е баща и ще го извикам. Това беше последният ми жив спомен от него. Човекът му каза, че го викат за справка, излязоха и вече не се върна.“ Това е и най-тъжният спомен на Леда. Следват го смъртта на дъщеря й и на съпруга й…

„Живяла съм в книжовна среда от самото си рождение – често е споделяла Леда. – Нашият дом беше скромен, но богат на много хубави книги. Дядо ми беше книжар в Стара Загора, където ходех през лятото. И там попадах сред книги. За мене литературата бе част от живота. Първото си стихотворение написах на девет години. Развълнувал ме беше първият сняг и как калната София изведнъж бе станала красива.“

„Идеалът на земното щастие е пълноценният живот,

 осмислен от грижи за децата и семейството

 от чувството за изпълнен обществен дълг. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството… И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.“ Последните думи на една жена и майка, докоснала със словата си хиляди български деца.

Такава е и „картината“ на душата й – бяла, чиста и кротка като снега в детските представи. И нека и ние – не само предишните, но и идните поколения, запазим този чист спомен за Леда Милева за идните години като за белия сняг от детството си…

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Лия от Бостън, заради която вдигнаха трикольора в „Бъркли“

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тя е поредното доказателство, че българките освен красиви, са и много талантливи. А успехите й в САЩ, където живее от пет години, я приближават бързо и сигурно към докосването на американската мечта.

Лия Ангелова, чийто сценичен псевдоним е LYA, вече може да се похвали с богата музикална кариера. Тя има издадени няколко албума и един миниалбум, които се радват на успех и в САЩ, и в България. Освен това преди по-малко от година талантливата българка завършва най-престижния музикален университет в света, „Бъркли“, заради което при дипломирането й там се вее българският трибагреник. И още – на завършването си българката е делила една сцена с Джъстин Тимбърлейк и Миси Елиът, а две години по-рано успява да размени няколко думи с легендата Лайнъл Ричи.

За Лия всичко започва още в детството, когато наследила първотто си пиано от дядо си, който владеел много добре и флейтата, и саксофона. Музиката е в кръвта на малкото момиче и тя проявява таланта си за първи път като част от детския хор „Пим Пам“, чийто диригент тогава бил един от най-известните български композитори Борис Карадимчев. След като завършва гимназия, Лия започва да

преследва мечтата си и идва в САЩ

където учи две години класическа музика в Масачузетския университет в Бостън. Там изучава и много други дисциплини, от които философията й се превръща в любима. Но младата българка не забравя нито за миг, че е в Америка, за да учи музика, и така се решава да пробва късмета си в „Бъркли“. Наясно е, че приемните изпити преминават при изключително висока конкуренция, но въпреки това портфолиото, което е направила специално за случая, впечатлява комисията и й осигурява покана за прослушването. На него Лия изпълнява песен на Уитни Хюстън, която й отваря вратите на „Бъркли“.

Следват няколко пълни с много работа, но и много интересни години. Младата българка твори музика, понякога заедно с колегите си, понякога сама, но винаги работи над усъвършенстването си с редица продуценти. Освен това стажува в бостънско радио и независим музикален лейбъл, а ходи и на клуб по бизнес, което е част от университетската й програма. През миналата година Лия участва и в друго приключение – конкурс за пеене в Америка от типа на Music Idol, който се казваше Opening Act 2019, за което BG VOICE разказа.

По време на стажа си тя посещава някои от най-големите лейбъли за музика и офиси на музикални платформи в Америка и има възможността да разговаря с някои от най-големите шефове в музикалния бизнес и с много успешни композитори, носители на десетки награди „Грами“.

„Посетихме едни от най-големите студиа, в които са

записвали изпълнители като Принс

навсякъде имаше плочи на Тейлър Суифт, на Бионсе. Знаеш, че тези хора са били там, и сядат и говорят с теб очи в очи“, споделя красавицата пред „24 часа“.

И така до момента, когато през май миналата година момичето с ангелски глас се дипломира заедно с някои от големите имена на музикалната сцена. От „Бъркли“ решават на тази церемония да присъдят почетни докторски степени на Джъстин Тимбърлейк и Миси Елиът, както и на техния бивш възпитаник Алекс Лакамор, който е продуцент на хитовия американски мюзикъл „Хамилтън“.

Речите им впечатляват българката, особено тази на рапърката Елиът, която разказва за нелекия път към славата, за трудностите, които е срещала като чернокожа жена в Америка.

„Джъстин и Миси се бяха качили на сцената и той се обърна към всеки един от музикантите и се поклони и ни благодари. Беше наистина много специално“, не може да спре да се вълнува Лия.

Освен незабравимата среща с музикалните величия, онова, което трогва момичето, е, че макар да е единствената българка, която се дипломира в своя випуск, на церемонията наред с флаговете на много други националности присъства и този на България.

Две години по-рано, на галавечеря в чест на дипломиращите се тогава, Лия Атанасова пък успява да си размени няколко думи с Лайнъл Ричи, след като е

забелязана от неговия мениджър

а за довиждане получава и целувка по бузата от световната звезда.

В творчески план в най-скоро време на LYA й предстои да пусне своя дебютен видеоклип към песента Never Ending Night, която е част от нейния миниалбум. Заснемането му е отнело два дни по близо 10-12 ч. Концепцията измисля сама и разкрива, че ще се превъплъти в два съвсем различни един от друг образа.

Лия пише песни и на български, има вече една такава издадена – „Друга“. Иска й се при следващото прибиране у дома през юни това лято да организира и свой концерт на по-голяма сцена. Не изключва възможността да я сподели и с други изпълнители.

Фотограф: Изабела Грозлинг

И наравно с признанието, че обича българската музика и Родината, след 5 години живот в САЩ Лия споделя, че харесва американското мислене за ангажираност с повече от една възможност едновременно. „Харесва ми колаборацията между хора. Просто да се запознаеш с някого и да ти бъде подадена ръка“.

 

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada