Открийте ни и в

Любопитно

Мистериите, които още никой не може да обясни

Науката и технологиите не могат да открият причината за тези явления

bgvoice

публикувано

на

Светът ни е пълен с мистерии и загадки, които въпреки високите технологии, с които разполагаме, остават неразгадани. И колкото и науката и техниката да обединяват усилия в опит да ги обяснят, това и до ден-днешен не се получава. Ето няколко от тези мистерии.

НЛО в картини, фрески, пирамиди

 До ден-днешен си остават пълна загадка изображенията с космическа тематика в древните картини и фрески. Днес те ни приличат на извънземни, на необичайни космически кораби. Но човечеството започва космически пътешествия едва преди 60 години. Какво тогава са изобразявали предците ни преди столетия и дори хилядолетия назад – за това учените спорят и днес. Към тази необичайна историческа колекция на човечеството спадат и невероятните стенописи в църквата в с. Добърско, които изобразяват Исус Христос в космическа ракета.

Боя се…“

 Рудолф Файнц е основният персонаж в творбата на Джак Фини „Боя се…“ от 50-те години на миналия век. Историята разказва за необичайния случай с човек, облечен в дрехи от 19-ти век, който попада под гумите на автомобил в Ню Йорк през 1950 г. и загива. Извършеното впоследствие разследване установява, че този човек действително е съществувал, но е безследно изчезнал през… 1876 година.

 Пирамида на Луната

Лунен триъгълен обект! Действително ли съществува пирамида на Луната? Ако се вгледате в изходното изображение, получено по време на мисията на „Аполо 17“ през 1972 г., лесно ще забележите загадъчния триъгълен обект. Но може ли да е пирамида? Въпрос, спорен и противоречив до днес.

 Спътникът „Черният рицар“

Теорията за извънземния спътник „Черният рицар“, който кръжи в земната орбита, се появява, след като НАСА публикува няколко кадъра през 1998 г. след полета на совалката „Индевър“. Най-често спряганата хипотеза за този странен обект е, че е от извънземен произход и че е в земна орбита от около 13 000 години.

Близначките Полък

 През 1957 г. сестрите Джоана (11 г.) и Джаки (6 г.) Полък загиват трагично в автомобилен инцидент в Нортъмбърленд, Великобритания. Две години по-късно майка им ражда близначките Дженифър и Джилиан. Именно тогава започват странните съвпадения.

По-малката близначка Дженифър има родилни белези по тялото си точно на същите места, на които и Джаки e имала. Близначките започват да искат играчки, принадлежащи на покойните момичета, за които няма как да знаят, че съществуват, тъй като родителите ги били скрили след трагичния инцидент.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Любопитно

Свалбард, където мечките са повече от хората

Тук местната власт не разрешава погребенията на мъртъвците

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тук е леденостудено почти непрекъснато, половината от годината е нощ, а другата половина свети ярко слънце. Тук не погребват мъртъвците си, а ги изпращат другаде. Когато пък излизат от населеното място, винаги са с пушка, защото мечките са повече от хората.

Тук е Свалбард. Разположен 800 км северно от континенталната част на Норвегия, насред Северния ледовит океан, архипелагът не е място за всеки, като през половината от годината там цари тъмнина, през другата половина има среднощно слънце, а през цялата година – сериозен студ.

И все пак заснежените планински върхове и омагьосващата гледка на северното сияние може и да са достатъчно привлекателни за някои, че да се отправят на това дълго пътешествие към далечния Север.

Именно върховете

покрити с вечен лед

са първото нещо, което човек ще види от самолета, пристигайки в Свалбард, стига, разбира се, да го прави през светлата част от годината. Ако обаче се случи да отидете там през другата, мрачна половина, гледката би била не по-малко зашеметяваща заради магическия отблясък от трептящото Северно сияние, разказва webcafe.

За място на толкова студ и тъмнина, суперлативите по отношение на Сварбалд са наистина много. Това е най-северното целогодишно заселено място в света, като на островите се намират най-северният университет, най-северната църква и, разбира се, най-северната пивоварна на света.

Но това, което е наистина привлекателно в идеята за Сварбалд, е, че е едно от малкото места на света, където всеки е приет с добре дошъл да заживее. Всъщност от близо 2400 жители, които живеят в столицата на Свалбард, Лонгърбийн, около една трета са имигранти, дошли от над 50 различни държави. Това е така, защото да заживееш на това толкова северно място

не е нужно да имаш виза

Стига да си намериш работа и къде да живееш, си добре дошъл.

Смята се, че викингите са били първите, които са изследвали островите около 1200 г. Доста по-късно са дошли и холандските изследователи, които обаче са се сетили да документират това знаменито събитие.

До 1920 г. островите реално нямат реална управа, но след Първата световна война девет държави подписват договор, гарантиращ суверенитета на Норвегия над Свалбард. Днес това споразумение е признато и подкрепено от 46 държави.

Самият договор постановява, че територията не може да се използва за военни цели и прави Норвегия отговорна за опазването на естествената среда на островите.

Най-интересният момент в това споразумение обаче е една уникална по рода си клауза, която гласи, че в очите на управата на архипелага не трябва да има разлика при третирането на норвежци и ненорвежци.

Лонгирбюен е мястото, където повечето хора се заселват, когато се преместват в Свалбард. На островите има само 40 км пътища, като между много населени места няма официално изградена пътна мрежа. Те, например, са достъпни с лодка през лятото, а през зимата със снегомобил или моторни шейни.

Друг любопитен момент от бита на жителите на Свалбард е, че ако напускаш границите на града, най-добре да носиш със себе си пушка, за да не останеш неприятно изненадан от евентуална среща с полярна мечка. В крайна сметка, на архипелага живеят 2926 души и около 3000 полярни мечки.

Въпреки че е отворен за всеки, който иска да се засели, Свалбард едва ли може да се нарече най-доброто място да се родиш и още по-малко приятно място да умреш.

На архипелага няма специално родилно отделение за бременните жени. А

ако някой пък умре

местната власт изисква тялото му да бъде пренесено или изпратено до континентална Норвегия, тъй като погребенията на територията не са разрешени от 50-те години на миналия век.

Причината за това е вечният студ на островите – дебелият слой почва, който остава напълно замръзнал през цялата година, не само запазва телата от разлагане, но понякога изтласква трупове обратно извън земята, ако не са погребани достатъчно дълбоко.

Вечният студ на Свалбард и целогодишните ниски температури (средните температури през лятото са около 7 градуса по Целзий) също се оказват идеална локация за Международното семехранилище, което се намира на около 3 км от главния път на Лонгърбийн. Той съхранява повече от 980 000 семена от цялото земно кълбо от 2008 г. като подсигуряване в случай на глобален катаклизъм, който да причини изчезването на всички растителни култури.

Но архипелагът е изправен пред една необичайна заплаха – топлото време. От 1971 г. насам температурите в Свалбард са се повишили с 4 градуса – пет пъти по-сериозно затопляне, отколкото където и да е другаде на планетата.

Всичко това може да звучи незначително, но за градоустройството на островите това е сериозна заплаха заради строителството, което разчита на скованата от лед земя, на която да строи стабилно. При повишените температури все по-често почвата престава да бъде толкова замръзнала и местните власти дори трябва да се борят с непознати досега проблеми като дъжд и киша.

Но това са рисковете от това да живееш на най-северното място на планетата, да избягаш от цивилизацията и да се наслаждаваш на Северното сияние отблизо – преживяване, което не е за всеки.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Призрачният плаващ хотел в Северна Корея

Едно убийство решава окончателно куриозната съдба на сградата

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Flickr

Призрачна сграда с пусти стаи и разпадаща се конструкция, която преди време се е носела по морето, сега стои в полите на планината Кумган в Северна Корея, близо до границата с Южна. До нея вече не може да се пристъпи, макар че някога е събирала стотици туристи за уникално преживяване.

Рушащата се постройка всъщност е легендарен някога хотел – плаващ, единствен по рода си в целия свят. Едно убийство обаче го праща в забвение.

Историята му датира от края на 80-те години на миналия век и е изпълнена с много перипетии, моменти на слава и такива на падение, всички до един чертаещи разказа за куриозната му съдба.

През 1988 г. всеки авантюрист с финансови възможности е могъл да наеме стая в този 5-звезден хотел, акостирал в Джон Брюър Риф – на около 70 км разстояние от бреговете на град Таунсвил, Австралия.

Плаващият архитектурен шик е най-значимата работа на професионалния гмуркач Дъг Тарка – имигрант от Италия, който искал хората да имат

по-бърз достъп до подводните чудеса

на света, разказва webcafe.

Ето защо той решил, че най-добрият начин за това е те да отсядат не на сушата, а направо във водата, така че буквално да застанат върху атракциите, които океанът крие в дълбочините си.

За целта той проектира тази сграда, снабдена с близо 200 стаи, нощен клуб, площадка за хеликоптери и тенис корт. Тя е построена в Сингапур, а след това плава близо 5000 км, за да акостира край Североизточното крайбрежие на Австралия.

„Беше доста впечатляващо да видиш как хотел плава върху рифа, с безкрайната синя вода около него. Отдалеч изглеждаше като кораб, но когато се доближиш, разбираш, че е нещо друго“, казва за ABC синът на Дъг – Питър Тарка.

Но времето не е на негова страна – непрекъснатите бури и циклони нанасят щети на фасадата му, а гостите прогресивно намаляват. Едва година по-късно – през 1989-а – хотелът е продаден на Виетнам и отново се отправя на пътешествие, за да достигне до втория си дом: река Сайгон край Хошимин.

Там получава и ново име – Saigon Floating Hotel (Плаващият хотел в Сайгон). Интересът към него е голям – периодът

съвпада с туристическия бум

в годините след войната, затова мястото се оказва екзотична дестинация и привлича посетители.

След като работи сравнително добре през следващото десетилетие, собствениците му отново са застигнати от сериозни финансови загуби и решават да потърсят нов купувач.

Това се оказва южнокорейска компания, която решава да го позиционира в курорта Маунт Куманг в Северна Корея, на около 130 км източно от Пхенян.

По това време пренасянето не се оказва трудна задача. В началото на хилядолетието отношенията между двете страни са относително топли и дори се смята, че хотелът може да се окаже подходящо място за туристи.

3 В добрите за хотела времена в Сайгон.

През 90-те години амбициите спрямо севернокорейския курорт са доста големи – там дори оперират южнокорейски компании, а до 2008 г. плаващото здание дори посреща гости от другата страна на границата.

Всичко обаче се променя, когато севернокорейски пазач застрелва и убива на място южнокорейски турист, който според разследването „се разхождал във военната зона“.

Така започва и началото на края за хотел Haegumgang, както е преименуван. За известно време той приютява

единствено китайски туристи

преди малко по-късно да е напълно изоставен.

Днес той се разпада, подобно на дипломатическите отношения между комунистическата страна и южната й съседка.

„Когато отидохме на север в началото на 2019 г., огледахме хотела с невъоръжено око. По това време те не използваха нито едно от съоръженията. Не сме сигурни как управляват хотела, тъй като сега дори не можем да посетим страната“, казва за Vice Ким Ха – говорител на южнокорейската компания Hyundai Assan, която някога е оперирала и в Северна Корея.

По думите му всъщност е имало опит за преговори относно бъдещето му, но те са били напълно преустановени след началото на пандемията.

Междувременно държавните медии в Пхенян обявиха през 2019 г., че Ким Чен Ун е наредил плаващата сграда да бъде унищожена.

Уви, единственият начин тя да бъде посетена днес е чрез сателитните снимки на Google Maps, качени от потребители.

Разбира се, той се е превърнал и в обект на саркастични „ревюта“ от „туристи“, които твърдят, че са видели Мечо Пух (визирайки севернокорейския лидер), и са си прекарали чудесно. На тях вероятно се дължи и високият му рейтинг – цели 3.5 от 5.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

ОАЕ с историческо решение – пращат жена в космоса

28-годишната Нура ал Матруши има бакалавърска степен по машиностроене

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: khaleejtimes.com

Обединените арабски емирства (ОАЕ) съобщиха, че двама нови астронавти ще се включат в амбициозната космическа програма на страната, включително първата в света арабска жена астронавт.

Вицепрезидентът на ОАЕ и емир на Дубай шейх Мохамед бин Рашид представи астронавтката – 28-годишната Нура ал Матруши и има бакалавърска степен по машиностроене.

„Обявяваме, че единият от двамата нови астронавти е първата арабска жена астронавт. Те бяха избрани измежду 4000 кандидати да преминат подготовка в НАСА за мисии за изследване на Космоса“, написа Мохамед в Twitter.

В ОАЕ революционно: разрешиха съжителство без брак

Вторият астронавт е Мохамед ал Мула. И двамата астронавти ще преминат подготовка в Космическият център „Джонсън“ на НАСА в Хюстън.

През 2019 г. Хаза ал Мансури стана първият астронавт от ОАЕ, прекарал една седмица на Международната космическа станция.

ОАЕ вече обявиха амбициозна космическа програма, включваща изграждане на космическа станция на Марс до 2117 г.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
50 милиона в САЩ вече нямат пари за храна

Заради пандемията много хора в Америка изпаднаха в тежко икономическо състояние

Затвори