Открийте ни и в

BG емигранти

Мис Малинка от Ориндж каунти (СНИМКИ, ВИДЕО)

Талантливата дама създава българско училище и печели авторитет в най-богатия регион на САЩ
bgvoice

публикувано

на

от Боряна Антимова

Малина Гаджева е учителката мечта – позитивна, винаги усмихната и лъчезарна. За 2 години с новаторските си методи печели авторитет в най-богатия регион на Америка. Създава първото българско училище в Ориндж каунти. Преподава и в математическата школа RSM, която е в топ 10 на най-престижните училища в Щатите. Програмен директор е и на уникалното училище Melsec, се казва в репортаж на в. „Труд“.

Отстрани изглежда, че Малина е имала късмета да срещне отвъд океана правилните хора в правилното време, но не е само това. Тя се налага като успешен начален педагог със своя професионализъм, с креативността и иновативните си идеи.

Марина Елисеевна, собственик на MELSEC и неин колега в американското училище, и ученици

Преди да замине за САЩ, тя е успешен начален учител в училище „Черноризец Храбър” в Пловдив. Завършила е дефектология, но последвала примера на майка си, която е начален учител. В училището е първият преподавател, който

въвежда в обучението електронните учебници

„Децата не бива да се унифицират. Те възприемат учебното съдържание по различен начин – едни, като слушат, други, като четат, трети имат по-развита визуална памет, четвърти – под формата на игра. Пък и днес децата едва ли не се раждат с компютърни умения”, обяснява Малина.

Тя успява да убеди родителите да купят телевизор за класната стая, за да може наред с редовните уроци да включва и електронни. Часовете й са забавни, истински празник за малките, и тъй като методите й са много успешни, училището въвежда електронните учебници и телевизорите във всички класове.

Заминаването й в Щатите е като печалба от лотарията, която дори не е искала, нито пък очаквала. Още когато се запознава със своя съпруг Лазар, той й споделя, че мечтата му е да отиде в Америка. „Аз тогава му се изсмях”, казва Малина. Женят се, а той продължава да мечтае да замине отвъд океана.

Лазар е полицай, от „добрите ченгета”. Завършил е психология и е работил като педагогически съветник в училище. Когато излиза лотарията „Зелена карта”, той е сред първите, които си пробват късмета, и така в продължение на 18 години. „Никога не съм го окуражавала, даже му казвах, че ако спечели зелена карта, да си ходи там да си преследва мечтата, но без мен. Бях негативно настроена към Америка без обяснима причина, някакво вътрешно усещане”, обяснява Малина.

След многото неуспешни опити на мъжа й тя решава ей така, на майтап, също да участва в лотарията и

късметът е на нейна страна – одобрена е

Заминават за Калифорния през 2015 г. с двете си деца – Йоан, на 17 г., и Емануил, на 12 години. „Събрахме живота си в 4 куфара и дойдохме тук с много страхове и с малко очаквания”, казва Малина.

В Нюпорт бийч живее съученик и приятел на мъжа й със семейството си и те се настаняват при него. От четиримата само Йоан владее английски и им превежда по летищата. Мъжът й също говори английски, но малко. Пристигат с нагласата, че нито един от двамата няма да може да практикува професията си.

„Тръгвайки от България, се бях примирила, че край с моята професия, отивам в Америка да мия чинии и да гледам възрастни хора – казва Малина. – Беше ми много мъчно, че с моите български дипломи никога повече няма да работя любимата си професия като учителка.” Лазар пък не може да бъде назначен като полицай, без двамата да са положили клетва като американски граждани, а това става след години пребиваване.

Малина започва работа в магазин от известната верига T.J. MAXX. Смяната й е от 4 часа сутринта, за да не изпада в

конфузни ситуации

някой клиент да я попита нещо, а тя да не може да отговори на английски. Разпределена е в отдела за домашни потреби. Работата е тежка – катери се по склада, товари стоки, после тика огромни тежки колички и подрежда стоките по рафтовете в приличен търговски вид. Има и норма – 5 такива колички на по 4 стелажа за една смяна.

Малина обаче си харесва работата. Колективът е интернационален, а вечно усмихнатата и позитивно настроена българка завързва много контакти.

Няколко месеца по-късно тя разбира, че в съседния град Ървайн има българска църква, приютена в сградата на сръбската църква. Там се запознава със семейството, което я е организирало. „Говорихме си какво съм работила в България, а аз започнах да плача, че много ми липсва работата ми, класът, който оставих, и че няма как да практикувам професията си, като не знам английски”, споделя Малина.

Семейството й предлага да дава частни уроци по български на двете им деца. Това се случва преди Коледа, а след Нова година приятели на семейството питат дали може да вземе и техните две деца. От църквата предоставят на Малина библиотеката за уроците по български. Уговарят се първият да е на 16 януари.

„Каква беше изненадата ми, когато на 16 януари спрях колата пред училището и видях навалица. В първия момент си помислих, че са хора, дошли на църква, но после видях една жена, която държеше питка върху българско ленено бродирано каре”, разказва с разтреперан от вълнение глас Малина.

На този импровизиран първи учебен ден се оказва, че българите са разпространили помежду си мълвата, че

българска учителка ще дава уроци

и са пристигнали 12 деца. Към тях се присъединяват и други и в един момент библиотеката не може да събере 55-те ученици на Малина. Тя оформя класове според степента на владеенето им на българския. Семейството, организирало църквата, й помага с документите и регистрацията на училището.

В българското школо вече има клас по български език за американци. Малина има 8 ученици, сред които пилот, компютърен инженер, финансист, очакват и лекарка. Всички са американци, с удоволствие изучаващи езика ни. „Започнахме сътрудничество с университета в Лонг бийч с група американски преподаватели лингвисти. Имат интерес към страната и към културата ни. Техни студенти ще заминат през лятото за България, а на мен се пада да ги подготвя езиково“, вълнува се тя.

Днес Малина организира всички тържества, които се правят и в училищата в България. Все още е единствената учителка, като понякога майка й, която ходи за по няколко месеца в САЩ, поема част от класовете. От 2 години там има и събори – пролетният се организира от училището, а есенният от църквата. На тези събори се събира цялата българска общност от Ориндж каунти, където живеят около 4000 българи. Канят се музиканти от България, пекат се кебапчета,

играят хора, облечени в народни носии

които си донасят от България.

Съдбата среща Малина с една българка, която й съобщава, че има училище, в което преподават математика по руската система. “Казах й: „Ти чуваш ли се какво говориш, как ще преподавам на моя никакъв английски!“, а тя: „Говори с директорката, мисля, че тя ще те хареса”, разказва Малина.

Тя отива на интервю, занася преведените си български дипломи. „Не знам на какъв език си говорихме, някаква смесица от руски и английски, но тя ми даде шанс да изнеса примерен урок”, казва Малина.

Директорката й дава 3 дни за подготовка, а тя написва на лист като стихотворение репликите си на английски и наизустява целия урок. По време на часа трепери някой да не я попита нещо и тя да не може да отговори. На урока присъстват няколко нейни колеги от училището, директорката й благодари и си тръгва.

„След няколко получавам имейл:

Добре дошла в нашия отбор!

Не можех да повярвам”, вълнува се Малина. На едно събиране тя случайно разбира, че училище RSM (съкратено от Russian School of Maths) е в топ 10 на най-престижните училища в Америка. В него децата учат само математика по руската математическа система, която в Щатите е много ценена. „Тя е същата като нашата. Ние ги стимулираме да мислят, а не да наизустяват”, обяснява Малина. В това училище учат само деца на богаташи от Ориндж каунти.

Малина започва с 3 деца на предучилищна възраст за лятното обучение. „Американците всъщност са много толерантни хора. Когато объркаш някоя дума, те поправят, но не с насмешка.“ Днес тя води група от детската градина, I, II и III клас. През миналата година са оформили един клас за свръхнадарени малчугани. Те учат по много по-сложна математическа програма за надарени деца на руската спецшкола.

Всички тези богати родители не обръщат внимание на недобрия й английски. За тях най-важното е, че децата обичат мис Малинка, както я наричат,

и ходят с желание на уроци

където усвояват основите на математиката, като пеят, скачат, танцуват, рисуват под режисурата на една слънчева креативна дама.

Децата в американското училище имат навика да оставят послания на дъската или бюрото, че мис Малинка е най-добрият учител.

От тази учебна година Малина Гаджева е повишена в длъжност методист в RSM. „Обучавам нови колеги, също от други училища идват учители на наблюдение при мен – споделя талантливата дама. – Директорката казва, че стилът ми на преподаване е уникален.“

Отношението към учителя в Ориндж каунти е съвършено различно от това в България, разказва Малина. От 7 до 11 май миналата година например там е проведена Седмицата на признателността към учителя.

В училището всичките колеги й се възхищават и една втора съдбовна среща с рускиня променя живота й. Веднъж по коридора среща учителката Марина Елисеева. Тя й казва, че има собствено училище Melsec, в което се съчетава ученето на езици с културен обмен между държавите, и я кани в екипа си. От миналата година Малина поема и този трети ангажимент и е програмен директор на училището.

В Melsec има всякакви програми

според това от какви училища идват учениците

– математически, бизнес, езикови. Те минават интензивен 14-дневен курс и получават сертификат. Освен това правят обиколки из страната. Правят се и консултации за ученици, които искат да следват в Америка.

Малина въвежда в училището и програма за български ученици, които искат да видят как е животът отвъд океана. Програмата е според това какво учат децата в България, това и практикуват. Развеждат ги из региона, а там са концентрирани всички атракциони в Калифорния – „Дисниленд”, „Юнивърсъл студио”, безкрайните плажове на Ориндж каунти и Лас Вегас на 4 часа път.

Днес семейството на Малина живее в затворен комплекс с апартаменти в Нюпорт бийч с наем от 2000 долара. В комплекса са общо 5 български семейства. Съпругът й работи като охранител в мол и много му липсва работата. Постоянно ходи на различни курсове и чака да минат 2 години, за да могат да положат клетвата като американски граждани и да има правото да работи като полицай.

Големият син Йоан е завършил Newport Harbor High School, едно от най-големите училища с 2500 ученици. Намира се точно в Newport Beach, където са концентрирани най-богатите хора, но това не комплексира Йоан, напротив – завършва втори по успех във випуска си. Печели пълна колежанска стипендия и в момента учи дигитален и графичен дизайн, като амбицията му е да прави компютърни игри или компютърни ефекти във филми. Малкият Емануил е на 15 години и учи в училището на брат си.

„Животът е прекрасен и не мога да разбера някои хора как се оставят животът им да мине в мрънкане и недоволство – казва Малина. – Дори и нещо да не е хубаво в момента, то е начин да те кали, да те направи по-силен.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

BG емигранти

Българка е най-добрият треньор по художествена гимнастика в Канада (СНИМКИ ИВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
снимка: Михаил Михалев

Българката Стефка Мутафчиева е обявена в продължение на две години за „Треньор N1“ на Канада по художествена гимнастика. Тя има свой клуб, както и работи с гимнастичките от националния отбор на страната.

Стефка е родена във Велико Търново и е позната сред съгражданите си с моминското си име Йорданова. Майка й Ангелина Иванова е основоположник на художествената гимнастика в града. Израствайки покрай нея, дъщерята проявява интерес към този спорт и 7-8-годишна започва да тренира, а на 10-12 г. вече е шампион на страната. От 12 до около 15-годишна възраст е в националния отбор на България за девойки, като неизменно се класира в призовите тройки на състезания, а веднъж става и национален шампион.

Още преди да се дипломира в специалност Българска филология във Великотърновския университет, Стефка започва да води групи по художествена гимнастика в бившия Пионерски дом. След неочакваната смърт на майка й през 1989 г. младата великотърновка заминава в Копенхаген, за да продължи контракта на майка си и да я замести като треньор. В първите години на прехода, които определя като много мътни, тя и съпругът й решават, че е по-добре да не се връщат в България. С два куфара багаж заминават с работна виза за Канада. Там Стефка започва работа в най-големия спортен клуб на страната, създаден от естонка, където остава 4 години. През 1996 г. се среща с известната българска треньорка по художествена гимнастика Димитричка Маслева, която е работила с Нешка Робева и националния ни ансамбъл. Сънародничката ни също е емигрирала в Канада и по нейна идея решават да основат заедно свой клуб. Той съществува вече 23 г., а в него работят няколко българки. В клуба тренират около 100-120 деца, а на високо ниво се занимават 50-ина. Някои от малките гимнастички също са от България, като едната дори е внуче на емигранти от В. Търново.
Много възпитанички на клуба са ставали шампионки на Канада. Стефка, която е главен терньор на клуба, отговаря за секцията, в която тренират децата на национално ниво и състезателките й са в представителния отбор на страната. Така великотърновката се води и треньор на националния отбор.

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

снимка: Михаил Михалев

В Канада художествената гимнастика не е сред популярните спортове, затова почти не получава пари от федерацията и клубовете се издържат от вноските на родителите. За да тренират, клубовете се налага да наемат помещения в църкви и други сгради. В тамошните храмове има големи зали за събирания след службата. Именно в тях българката и момичетата от клубапровеждат своите тренировки. Стефка  обаче с радост споделя, че в последните години художествената гимнастика в Канада се развива все по-добре.

Стефка обича да води момичетата си на подготвителен лагер във Велико Търново. Там те тренират на стадион Ивайло, където е направила първите си стъпки в гимнастиката и тяхната треньорка.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Spotlight On Coach! We all know there is no success as a rhythmic gymnast without her coach. So this year we will shine the spotlight on our National team coaches as well as athletes. First up Stefka from @juscorgc. Stefka has 35 years of experience as a RG coach, she came from Bulgaria to Canada in 1992, her mother was one of the leading coaches in Bulgaria in the town of Veliko Tarnovo. I suppose you could say she is continuing her mother’s legacy. ❤️💗. Thank you Stefka for helping to shape such amazing gymnasts. Stefka is also the recipient of the 2018 Coach of the Year award from Canadian Gymnastics and a few years ago from Gymnastics Ontario. #cndgymnastics #rhythmicgymnastics #rgcanada #rgcoach

Публикация, споделена от Canadian Rhythmic Gymnastics (@rg.canada) на

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG емигранти

Златотърсачът Любо: живот сред канибали и крокодили (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Телефонът ми звъни с непознат код. „Любо е, от Папуа“, ми казва гласът в слушалката. Сърцето ми ще изскочи от гърдите. Пет години чакам това обаждане! Но за какво му е на Любо да пишат за него в български вестник. Живее си живота в Папуа-Нова Гвинея, както му харесва. Седи си на верандата на голямата си къща в тропически стил, а около него се чува режещо слуха тракане. Било от зелените жаби, които живеели по дърветата наоколо, с които е обкръжена голямата му къща.

Обича да остава сам, но рядко има този късмет. Случвало се е в 11 ч. вечерта да го питат каква е цената на златото за деня. Има си и дружка, живее в големия басейн на имението му, който отдавна се е отказал да ползва. Къщата му е на хълм и водата е кът, а за да напълни басейна си с чиста вода, ще му трябват 22 хиляди долара. Излишен харч. Затова сега басейнът е царството на

приятелката му Джизабела – огромен крокодил

Корицата на книгата „Дългият път на крокодила“

Гледа я от бебе, когато е била 10 см, а сега е 3 метра и половина. Обаче Джизабела не напада хора. Преди се е припичала денем на брега на басейна. Не е ли страшна, бррр…? „Джизабела вече не излиза. Джизабела е много дебела“, смее се на римата Любо.

Гръмкият му смях ми напомня за героите на Джек Лондон и Хемингуей. Ако Любо Тодоров беше съвременник на писателите, те щяха да напишат най-вълнуващите си романи по живота му, без изобщо да се налага да доукрасяват историите. Единственият българин златотърсач, добивал години наред злато от реките в Австралия и Папуа-Нова Гвинея. Не съм чувала и за друг нашенец, ловец на крокодили – живот на ръба…

Сега е богат, наскоро е навършил 70 години и му се иска да „укроти топката“. Купил си е луксозна яхта, дълга 22 м, и сериозно се замисля дали да не продаде бизнеса си с производство на машини за търсене на злато и да си живее само на „лодката“. Обаче златотърсаческата тръпка още го държи яко и крои планове да продължи с жълтия метал, който единствен дава свобода на човека… Колко килограма неприкосновени запаси е скътал? „Ха-ха, шегуваш ли се, как ще ти кажа? Крия кюлчета под камъни под водата, които само аз знам“ – и се смее гръмко.

Едва ли в цялата ни история на бягствата на хора по време на социалистическия режим има такава одисея като тази на Любо. Роденият в София 19-годишен младеж е женен за младо красиво момиче. Любовта към Поли е силна и искрена, но недостатъчна да потуши

поривите на душата му за необикновен живот

Любо е чиста проба авантюрист. Не го блазнят благополучието на големите градове и пухените завивки. Копнежът по девствени територии го зове като непреодолим повик на духа и кръвта. В същото време не е някакъв див и агресивен варварин, груб мачо. Има усет към изящното и рисува картини. Търси свободата в нейния чист, екзистенциален вид. Така както я разказва само Джек Лондон.  За него София е скучно място. Няма нови неща, няма приключения.

Жаждата за свободен живот не му дава мира и той е обсебен от идеята да се измъкне от комунистическа България. С риск за живота си бяга от социалистическия „рай“. Преплува за една нощ залива на Триест, пълен с акули, за да се реализира в джунглите и блатата на Австралия и Папуа-Нова Гвинея. Запленен от историята му, продуцентът и режисьор Марио Марков прави експедиция в Папуа-Нова Гвинея и пише книгата „Дългият сън на крокодила“. Заедно с колегата си Панчо Цанков прави и документалния филм „Здравей, Папуа“.

Любо попада в Австралия с 50 стотинки в джоба и спи по улиците. Там в едно българско кафене среща много добре облечен югославянин и го пита как се е замогнал. А той го води на един пазар, където в полунощ се разтоварват камиони с плодове, зеленчуци и риба. Двамата си изкарват по 50 долара от 2 камиона, а тогава хората получават заплата от 28 долара за 14 дена.

Така Любо прави първите си големи пари

Той среща двама братя югославяни, ловци на крокодили – Мирко и Марко, и идеята за поредната бърза печалба го завладява. Тогава ловът на крокодили е забранен и цената на една кожа скача 4 пъти, или 8 долара на инч, които тогава са много пари. А Любо е само на 22 години, луда глава и си мисли, че е неуязвим. Тримата заминават за една изоставена станция за риболовци, в абсолютен пущинак, в безлюден регион на Северна Австралия, залива на река Аделаида. Там крокодилите са огромни като динозаври, стигат до 10 м дължина. Но и много кръвожадни. Любо си купува пушка „Магнум 22“, която се зарежда при всяко стреляне. Братята го предупреждават, че не улучи ли крокодила, Господ да му е на помощ.

Ловуват в полунощ, на главите си носят миньорски лампи. Намират крокодилите по очите, само те се виждат над водата. Според това колко са раздалечени очите на крокодила разбират колко е голям. А колкото е по-голям, толкова по-ценна е кожата му. Очите се задържат над водата от 1 до 3 секунди и трябва светкавично да стреляш. Не уцелиш ли – свършено е с теб. Целят се в точно определено място на главата и ако убият крокодила, той се обръща с корема нагоре над водата, но бързо потъва. Тогава забиват една стреличка с балон, по него го откриват под водата. Одират кожата, осоляват я и я навиват на руло. Продават я тайно на специални прекупвачи.

След 6 месеца тримата събират толкова много кожи, че товарят един пикап. За тях

получават куфарче с пари, които си поделят

Заради безразсъдството и непукизма двамата братя наричат българина Любо Крокодила по името на популярния тогава филм „Дънди Крокодила“. Със своята третина от печалбата Любо си купува ресторант, който нарича Lubo Crocodile. „През 1973 г. живеех в пентхаус с басейн, купих първия цветен телевизор, който тогава струваше 800 долара, колкото една кола“, казва Любо. После чул, че Марко загинал на река Аделаида. Стрелял по крокодил, обаче не успял да го убие, а той бил грамаден и направо го глътнал.

Ресторантьорството му омръзва за 2 години и Любо отваря туристически център на остров Дейдрийм за обучение на водолази и гмуркане във водите на Големия бариерен риф. След близо 10 години попада на книгата River of Gold („Река от злато“) с невероятни истории за златотърсачи. Прочита я поне 10 пъти и това преобръща живота му. През 1980 г. златото се вдига на 850 долара, а заплатите там са 45-50 долара на седмица и той решава да действа.

Една от любимите му фрази е, че „има много злато и

всички реки са като банки

но се охраняват от крокодили”. Той заминава за Папуа и започва да добива самородно злато чрез пресяване на пясък от дъното на река Сипик. Песъчинките остават на повърхността, а златният прах като по-тежък се утаява. Любо изобретява машини за добиване на злато от водата – бизнес, с който се занимава и днес и го е направил богат. Но богатството за него има други измерения – дава му свободата да живее където си иска и да прави каквото си иска. А златото е единствената „валута“, която те прави пълноправен господар на живота си, казва българинът.

Дали има още канибали в Папуа? „Сто на сто, нагоре по поречието на река Сипик, в по-затънтените райони на острова“, категоричен е Любо. В страната се говорят 800 езика или местни наречия, а причината е, че хората са живели много изолирано. Има места, където са с 500 години назад в развитието си. Местните хора са с почти черен цвят на кожата, изглеждат много страховито и много си приличат, защото са се множали помежду си. Страхували са се да излизат извън общността си, защото преди 100 години е било така – напуснеш ли твоя район, от другото племе те убиват и изяждат.

В Австралия

голямата му къща в Кент, Северен Куинсланд

стои празна от 30 години. Не желае да се връща там. След като земите в Австралия се предават във владение на аборигените, в страната „настава комунизъм – аборигените не дават никакъв бизнес да се прави“. Затова си живее в Папуа в огромната си къща с колекция от 5000 дървени маски и фигури, изработени от местните.

„Много местни хора участват в златотърсаческия ми бизнес, продават ми дърворезби и съм доволен, че успях да променя живота им. Вече не живеят в сламени колиби, а в нормални къщи, имат телефони и телевизори“, казва златотърсачът. Живее близо до град Уиуек, който е на час и половина от Сипик. От брака му с любимата Поли в България му е останала една дъщеря – Любов. От втория брак с холандка има дъщеря Бианка, която е изкуствовед и живее заедно с майка си в Бали. Там има галерия, в която продава дървените маски и скулптури, които баща й откупува от местните хора в Папуа, като така им осигурява по-цивилизован живот.

„Някой ден ще се върна в България. Знаеш ли колко злато има там? Има дори в реките, минаващи през София. Ами река Златица? Неслучайно предците ни са я нарекли така“, смее се авантюристът. Казва ми „Дочуване“, защото в София е обедно време, а при него вече е мрак и тръгва да гаси лампите из голямото си владение.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG емигранти

Българка от Чикаго с успешен блог за пътувания

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия

 

Превръщайки страстта си за пътуване в собствена индустрия, Емилия Танева обикаля земното кълбо, вкусвайки от най-изискания лукс, който може да си представите. Тя описва приключенията си в изключително успешния си блог Bubbly Moments (https://www.bubblymoments.com/), а също показва моменти от всекидневието си в инстаграм, където е събрала внушителните 655 хил. последователи (само за година и половина). Всъщност са повече от 655 хиляди. А много от тях дори не подозират, че могат да я видят и в бяла престилка, защото Емилия е и дипломиран ортодонт и има  процъфтяваща кариера в тази област.

Нейният блог е завладяващ и в него Емилия дава съвети на хората къде биха могли да отседнат или да похапнат, за да се насладят истински на приказни места като Сейшелските острови,

Дубай, Малдивите, Бора Бора

Емилия се надява „да даде крила“ на пътешествениците  да осъществят и най-смелите си мечти. Начинанията й често са подкрепяни от големи марки като Clinique, Olay, Pantene, Macy’s и FabFitFun, които работят с нея с удоволствие.

Получава спонсорствата си или директно, или чрез influencer платформи. Големите брандове казват, че харесват в снимките й използването на ярки цветове, а също и местата, на които се снима. „Те харесват идеята, че тяхната марка е, или ще е, свързана с тези красиви и екзотични места“, казва Емилия.

Танева се премества в Съединените щати, за да учи за ортодонт в Университета на Илинойс в Чикаго. „Вече бях зъболекар в България, преди да дойда в Чикаго, така че знаех какво ще получа от една специалност в Америка“, казва тя. Изборът й на тази специалност е може би повлиян от това, че родителите й имат два зъболекарски кабинета във Варна и Велико Търново. Докато следва в Америка, Емилия се влюбва в мъжа, който сега е неин съпруг. Марката Bubbly Moments се ражда от желанието на младата двойка за романтични пътувания.

„Частта със социалните медии дойде преди три години, след като

пътувахме много със съпруга ми

и събрахме доста съдържание. Видях блоговете на други хора  и осъзнах, че мога да превърна пътуванията си в марка. По това време следвах няколко блогъри, а именно @nomadicmatt и @theblondeabroad и финансовия блогър @thewhitecoatinvestor. Първо се фокусирах върху изграждането на мой сайт и след това дойде Instagram и останалата част със социалните медии“, казва още предприемчивата дама.

„Ако искате да имате успешен блог или профил в социалните медии, най-напред разберете какво ви вълнува – красота, мода, храна, пътуване. Трябва да инвестирате много време. Аз прекарвам 4 или 5 часа на ден само за да преглеждам снимки, които ще бъдат публикувани в социалните медии. Инвестирах и лични финанси, за да изградя тази марка. Като всеки друг бизнес, ако искате да бъде успешен, трябва да го третирате като бизнес и да му отделяте време“, разкрива Емилия. „Съставям отделни графици за ортодонтската си практика и за марката ми на блога“, допълва тя.

Първото вълнуващо пътуване на Емилия било до Френската ривиера, когато била на 19 години. Сега

пътува поне по 12 седмици в годината

Често взема със себе си приятели или някой от семейството си. През зимата задължително се опитва да избяга от студа в Чикаго. Казва, че препоръчва на всеки да отиде и до България заради природата и гостоприемството ни и богатата ни история. Като всяка жена Емилия мечтае един ден да има деца.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada