Съвременната демокрация е междупартийно състезание. Така е поне на теория. В България обаче управляващите "подобриха" теорията, като създадоха мрежа от политически и икономически субекти, която може да оцелее във властта, дори когато някои нейни части загубят изборите, пише dw.com. Така например през 2013 година ГЕРБ загуби властта, но Мрежата оцеля. През 2014 година ГЕРБ се върна на власт и „Мрежата“ процъфтя, макар че остана без някои свои звена - като Цветан Василев и елементи от БСП. Формално в момента на власт е коалиция от ГЕРБ и т.нар. "патриоти". Реално на власт е Мрежата, която съдържа ГЕРБ, ДПС, бизнесите и медиите на ДПС, "патриотите", големи части от магистратурата и присъдружни звена като Марешки, Кирил Домусчиев и новите му медиийни придобивки. Дори части от БСП могат да бъдат считани за асоциирани членове на Мрежата (Георги Гергов и Румен Овчаров, например) или поне за кандидати, чието членство е било временно замразено.

Мрежата не е строго йерархизирана структура - в нея има известна хоризонталност и автономност на субектите. Това не е мафиотска организация, в която един началник (capo di tutti capi) нарежда на останалите (дори и този началник да прилича на Марлон Брандо от "Кръстника"). По-скоро става дума за задруга, която помага на всеки един от участниците да реализира своите интереси. През последните две години се научихме да интерпретираме "стабилността" на управлението, като способност на Мрежата да се възпроизвежда и да оцелява. И наистина, във формалната коалиция "партньорите" могат да стигнат и до физическа разправа (Сидеров и Джамбазки, например), но това не променя много реалната структура на властта.

Как функционира Мрежата?
Местните избори като тест за Мрежата
Сценариите за местния вот