Наблюдение на далечна черна дупка донесе потвърждение на теорията за относителността на Айнщайн

Астрономи от Станфордския университет засякоха светлинни отблясъци, идващи иззад далечна черна дупка и представляващи първо по рода си наблюдение, потвърждаващо теорията на относителността на Алберт Айнщайн.

Проучване, публикувано в „Нейчър“, анализира рентгеновото „ехо“, обкръжаващо черна дупка на около 100 милиона светлинни години от Земята, което е резултат от мощната гравитация на обекта, огъващ пространството и изкривяващ светлината обратно назад.

“Ехото“ представлява отблясъци от рентгеново лъчение, идващо от диска, което учените използват, за да картографират вътрешната му структура.

Впечатляваща снимка: Свещената скала Улуру от космоса

Този сценарий е бил предсказан от теорията на Айнщайн, според която масивните обекти причиняват деформация на пространство-времето, позната като гравитация.

По време на изследването астрофизикът Дан Уилкинс забелязал серии ярки проблясъци от рентгеново лъчение и по-късно телескопите записали нещо неочаквано: допълнителни рентгенови отблясъци, които били по-малки и имали различен „цвят“ от първоначалните проблясъци.

Сн: Pixabay

Екипът заключил, че това са същите отблясъци, освободени от центъра, но вече отразени от задната част на диска.

Първоначалните усилия на екипа били насочени към изучаването на т. нар. „корона“ на черната дупка, която се състои от ултрагорещи газови частици, формиращи се при падането на газове вътре в черната дупка.

Водещата теория за короната е, че това е именно газ, който бива засмукан към дупката и се нагрява да милиони градуси. При тези температури електроните се отделят от атомите и се образува нажежена магнетизирана плазма.

Магнитното поле, хванато в спиралата на черната дупка и силно изкривено, нагрява всичко наоколо и произвежда високоенергийни електрони, които после създават наблюдаваното рентгеновото лъчение, обясниха учените.

 

Сн: Pixabay

През 1905 година Айнщайн постановява, че законите на физиката са идентични навсякъде за наблюдателите, които не ускоряват движението си, а скоростта на светлината във вакуум е независима от движението на всички наблюдатели – труд, известен като „Теория на специалната относителност“.

След 10 години работа да включи и ускорението в общата концепция, през 1915 година гениалният учен публикува и своята „Теория на общата относителност“.

Основополагащата теория на Айнщайн бе прелом във физиката и внесе нови концепции за пространството и времето.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК