Доскоро името му не бе сред това на известните мафиоти, въпреки че разузнаванията на десетки държави го издирваха по целия свят, а самият той бе босът на престъпна империя за производство и разпространение на дрога.

Наричат го „китайския Ел Чапо“ и това не е случайно.

Едно, че ръстът му е нисък като този на бруталния мафиот от картела Синалоа, но и подобно на Хуаким Гузман Це Чи Лоп е бащата на огромна организация, която сам е изградил във времето.

Състоянието на 56-годишния китаец

 се оценява на над 57 млрд. евро, а търговията с дрога превръща Це в един от най-търсените мафиоти в света.

Опитите той да бъде задържан се увенчават с успех на 24 януари, когато нидерландските власти го арестуват на летището в Амстердам, разказва webcafe. Полицейската акция е по инициатива на австралийските власти, които тепърва ще настояват за екстрадицията на Це.

Це е роден в Китай, но въпреки прякора си прекарва по-голямата част от живота си в Канада. Дейността му се простира на поне три континента – Северна Америка, Азия и Австралия. Според разследване на Ройтерс от 2018 г. гангстерът отговаря за над 70% от вноса на незаконни наркотични вещества на територията на Австралия.

Това е и причината австралийските власти да са най-амбицирани за задържането му.

Це е начело на мащабна организация, наречена „Компанията“, чиито интереси се простират от дистрибуцията на кокаин и хероин, през производството и търговията с метамфетамини и синтетично създадена дрога и стигат до пране на пари и търговия с оръжия.

В годините той се научава умело да се възползва от небрежността на полицията в Източна Азия. От дома си в Канада китаецът контролира производството на наркотици в Мианмар, оттам пътят на

дрогата минава през Банкок

и се разпределя към крайните си дестинации на изток и на запад. Парите, изкарани от този трафик, биват изпирани чрез разнообразни фирми фантоми и офшорни сметки по цял свят.

Самият Це е почти неуловим, независимо колко държави са по петите му.

Гангстерът попада зад решетките веднъж – от 2000 до 2006 г., което никак не пречи бизнесът му да се развива и да процъфтява през това време. След освобождаването си за известно време той сменя местожителството си и се движи между Макао, Хонконг и Тайван. Останалата част от годината пребивава в Торонто.

Както заявява Джеръми Дъглас, специалист към департамента за дрога и престъпления към ООН, често използваме думата „мафиот“ неправилно, но тя важи с пълна сила за Це Чи Лоп. Пипалата на „Компанията“ са обхванали здраво редица държави, само че организацията се свързва и с висши държавни служители и цели правителства в Азия.

Същото разследване на Ройтерс отпреди три години установява, че

Це е правил сериозни инвестиции

в китайската икономическа програма „Един пояс, един път“, известна още като „Новият път на коприната“, и в редица инфраструктурни проекти, които са част от въпросната стратегия. Подобни инвестиции позволяват на китаеца да има силно лобистко влияние в Източна Азия, където и без това хора като него често остават извън радара на закона.

Една вечер при посещение на казино в Макао, например, Ци губи с лека ръка над 66 млн. долара, но щедрите му залагания като че ли не правят впечатление на никого.

Той има навика да вдига шумни и лъскави партита за рождения си ден, да нощува в петзвездни хотели и да посреща неразумно много гости. За един свой рожден ден Ци ангажира цял тайландски курорт и приема посетители в продължение на месец, докато обикновен турист не може да припари.

Може би ако не бяха усилията на австралийските власти, арестът му дори нямаше да се случи.

Само че австралийското разузнаване решава, че не може да си позволи на територията на континента да влизат тонове синтетична дрога, докато техният източник се подвизава на спокойствие из Азия и Северна Америка. Амбициите на Австралия да залови „китайския Ел Чапо“ нарастват, след като установяват цял

вътрешен кръг от дистрибутори

 в страната.

Схемата за внос на Ци не е да внася наведнъж огромни пратки с дрога, а да доставя ежедневно по няколко уж незабележими кашона с наркотици. Постепенно обаче количествата се трупат и достигат до забележителни размери. В други случаи стоката е прикрита в пакетчета чай, кутии инстантно кафе и пакети пудра захар.

Ловкостта и хитростта на Ци са и причината Австралия да ангажира в разузнаването срещу китаеца още 20 държави и да започне операция „Кунгур“ (кодово наименование, което идва от руски град в Пермския край). В официалното съобщение, което австралийските служби пускат, се казва, че Ци е бил на прицела им от няколко години и е бил сред основните цели за задържане.

Говорител на нидерландската полиция потвърждава тези думи, като казва, че служителите са задържали един от най-издирваните мъже на планетата. Операцията около издирването и арестуването на Ци е сред най-всеобхватните такива през последните години, като ангажира почти безпрецедентен брой държави.

Предишния път китаецът е осъден на 10 години затвор, но излежава едва шест заради добро поведение. Сега обаче може и да не му се размине толкова лесно…

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Мартин Коук е брутален убиец, който е част от мрежата на подземния свят и е лежал на няколко пъти в затвора. След последното му излизане обаче Пелтека, както го наричат заради говорен дефект, става част от армията блогъри в Холандия, които описват мръсния свят на наркогрупировките и наемните убийци. И това се оказва фаталната му грешка.

Коук слага начало на криминалния си блог през 2015 г. и го записва като Vlinderscrime (заглавието е производно от холандската дума за „пеперуда“). За кратко време успява да си създаде стабилна читателска база сред местния подземен свят. Блогът на Коук се превръща и в незаменимо четиво и за „цивилните“ граждани.

В края на 2016 г. той публикува статистика от Google Analytics, която показва, че сайтът му е регистрирал

над 4 милиона показвания

 за един месец. Продава реклама за хиляди евро на адвокатски кантори, детективски фирми, продавачи на устройства за криптирана комуникация, секс магазини и др.

Дори уважаваните регионални медии цитират статиите на Коук. И то – често.

Холандецът пише разкрития за шефовете на ирландската мафия и марокански наркобосове, поръчкови убийства, рокерски банди и т.н. За разлика от националните медии, които обикновено обозначават заподозрените лица само с лично име и инициала на фамилията, Коук често ги разобличава с пълна справка. Нежеланието му да се съобразява с журналистическите стандарти за конфиденциалност и подигравателният му стил го превръщат в мишена на хората, които описва в блога си.

През 2015 г. неизвестен мъж се опитва да го застреля в жилището му, като прави автомобила му на решето. През 2016 г. Мартин Коук намира взривно устройство под колата си. Когато сапьорите пристигат на място заедно с новинарските екипи, Коук се наслаждава на вниманието.

„Името ми присъства в толкова много списъци за отстрелване, че ако наведа глава,

ще се изпозастрелят взаимно

шегува се той в телевизионно интервю.

Мартин Коук е роден в градчето Волендам, но още като ученик помага на баща си и брат си в търговията с риба в Амстердам. Постепенно започва да продава стока за заведения, посещавани редовно от известни престъпници. Тези контакти го подтикват към съвсем различни, много по-високо оборотни занимания. Коук изоставя риболова и се прехвърля към търговията с кокаин, като урежда срещите си с потенциални клиенти в опушените ниши на баровете.

Има харизма и чувство за хумор – висок, набит, внушителен мъж със склонност към яростни изблици.

През лятото на 1988 г. на 21-годишна възраст той стреля по свой бивш съученик, който се опитва да подбива позициите му на кокаиновия пазар. Няколко месеца по-късно влиза във физически сблъсък с друг конкурент и му разбива главата със стол. Мъжът умира на следващия ден, а Коук влиза в затвора за пет години.

По време на престоя си зад решетките Коук се запознава с Вилем Холеедер, най-прочутият престъпник в Холандия до ден-днешен, осъден заради отвличането на бирения магнат Фреди Хайнекен през 1983 г. Покушението е нечувано по дързостта си, платен е огромен откуп за освобождаването на милиардера, а Холеедер успява да избяга във Франция, преди да бъде заловен и осъден. В затвора Коук и Холеедер често обядват заедно, в компанията на Кор ван Хаут, съучастник в заговора за отвличането на Хайнекен.

Години след излизането на свобода

Коук отново е осъден

 този път за убийството на любовника на бившата си приятелка. Периодът между двете присъди е достатъчно дълъг, за да му даде възможност да разшири бизнеса си, като организира групи за проституция.

Коук се включва в братството на криминалните блогъри, след като е освободен от затвора, и се установява в Амстердам. Писането е достатъчно лесно занимание за човек като него – цялата криминална среда му е позната, има много източници както на свобода, така и зад решетките. Самият той иска да стане част от историята, а блогът му дава пряк път към славата.

Методът на Коук е да разговаря с момчетата от затвора, да приеме разказите им за чистата истина и да ги публикува в сайта си по най-бързия начин. Не се притеснява да уличи конкретни личности в престъпна дейност на базата на анонимни цитати. След това разпраща съобщения до журналистите, за да ги извести за новото си разкритие.

Играта на нерви с престъпниците постепенно загрубява, а много хора го предупреждават, че хапливите му коментари няма да останат безнаказани.

Той обаче гледа на себе си като на журналист, криминален репортер, шок-блогър. Нищо не може да го спре, или поне така изглежда.

В нощта на 8 декември 2016 г. Коук се отбива в един от любимите си секс клубове край Амстердам. Излиза от заведението около 23:20 ч., отправя се към колата си, отключва, сяда на шофьорската седалка и затваря вратата. В този момент маскиран

убиец изскача от храстите

 край паркинга. Стреля през стъклото от страната на шофьора и изчезва.

Някои разследващи журналисти приписват атентата срещу Коук на групировката 26Koper („мобилна услуга за показни убийства“, като самият той ги нарича). Който и да е поръчал смъртта му, тя не изненадва никого в общността на криминалните блогъри. През целия си живот Мартин Коук се стреми към вниманието. Постига го и с убийството си.

Името му днес е станало нарицателно за славата и неуспеха, смелостта и дезинформацията. Това е криминална история, която убиецът писател можеше да напише сам за себе си. Единственото нещо, за което би съжалявал, е, че не може да публикува името на човека, който сложи последната точка в разказа му.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Един от шефовете на ВИС, основател на империята във Врачанско, е осъдил България в Страсбург. Причината – конфискуваните му авоари на стойност над 1.75 млн. лева. Валери Тодоров-Дебелия, съпругата му Вера и родителите му Илия и Галя завеждат дело пред Европейския съд по правата на човека, където магистратите откриват нарушение на конвенцията. Това става ясно от решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), пише“България днес“.

Проблемите със закона за известния хазартен бос започват през далечната 1993 г., когато е разследван за

опит за изнудване

Осъден е окончателно с влязла в сила присъда чак през 2004 г. И тъй като изнудването е сред престъпленията, по които се активизира някогашната комисия „Кушлев“, Тодоров попада на мушката на проверяващите.

Делото за отнемане на имуществото срещу него започва през есента на 2006 г., налага се и запор върху сметките му. Според решението на магистратите Валери Тодоров трябва да се раздели с 5 магазина в центъра на Враца, част от хотелския си комплекс „Хемус“, парцели в града и в с. Руска Бяла, както и с над 165 000 лв. от банкови сметки, продажба на хазартни заведения и луксозни коли.

„Не смятам, че придобитото от мен имущество през годините е получено по престъпен начин, и затова ще се боря за правата си докрай“, заканва се тогава Дебелия. Той и семейството му подават жалби в Страсбург, като се оплакват, че са им отнети активи, придобити преди влизането в сила на закона за конфискацията и дори преди Валери Тодоров да бъде осъден.

Не е установена причинно-следствена връзка между конфискуваните активи и престъплението на Тодоров, се посочва пред европейските магистрати. Пред тях известният врачански бос и фамилията му се оплакват, че законът от 2005 г. е погрешен, тъй като позволява конфискуване на активи, които по никакъв начин не са свързани с престъпна дейност. Тодорови твърдят, че не са получили значима възможност да докажат законността на доходите си.

Те претендират за 1 431 220 евро

имуществени вреди, в която стойност са включени пропуснатите им ползи и лихвата. Дебелия и съпругата му искат общо 60 000 евро за неимуществени вреди, понеже са преживели разочарование и са се чувствали безпомощни пред „произволните действия“ на властите, както и че конфискацията ги е поставила в ситуация на финансова несигурност и е унищожила начина им на живот. Родителите на Дебелия подават иск за 20 хил. евро.

Вместо това Валери и Вера Тодорови получават по 4 хил. евро, а родителите на Дебелия – по 2 хил. евро обезщетение. Съдиите от Страсбург се съгласяват, че България не е осигурила дocтaтъчнo гapaнции зa пocтигaнe нa cпpaвeдлив бaлaнc, нe e билa пpoyченa вpъзкaтa мeждy имyщecтвoтo и твъpдянaтa пpecтъпнa дeйнocт, нe ca проверявани paзликитe мeждy paзxoди и пpиxoди и кoнфиcкaциятa e билa нecъpaзмepнa.

Националните съдилища посочват несъответствието в приходите и разходите на Валери и Вера Тодорови, без да анализират причините за него и възраженията на проверяваните лица. Не е изяснено дали стойността на активите, които трябва да бъдат отнети, се равнява на установеното несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите, изтъква ЕСПЧ. Според съда в Страсбург не е установено, че намесата в правата на Тодорови е била пропорционална на всяка легитимна цел, преследвана от закона от 2005 г.

Наред с Тодорови по делото

са обединени общо 7 жалби

свързани с гражданската конфискация. По 4 от тях съдът установява, че българските власти нe ca доказали вpъзкaтa на жалбоподателите c пpecтъпнa дeйнocт и има нарушение на правото на собственост. По 3 от жалбите съдът не констатира нарушения.

Исковете са подадени от собствениците на „Югоагент“ семейство Живка и Миролюб Гаич, осъдени за измами, присвояване и укриване на данъци, Петър Баров с присъда за кражби и грабежи и незаконно оръжие, Живко Жеков и покойната съпруга Емилия Жекова, осъдени за престъпна група за фалшиви документи, Юлиян Русев с присъда за незаконна сеч, Кирил Кацаров с присъда за наркотици и Димитър Димитров с присъда за укриване на данъци. Всички жалби са насочени срещу Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.

Докато е под прицел на комисията „Кушлев“, Валери Тодоров-Дебелия е и защитен свидетел по делото срещу основния си съперник в хазарта Валтер Папазки. Папазки е осъден да лежи в затвора като поръчител на убийството на конкурента си Валентин Алексиев-Лисицата, разстрелян показно на 12 февруари 1996 г.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК